Гневът на Аллах

Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи уе селлем)

е казал:
”Гневът на Аллах е в гнева на родителя, и задоволството на Аллах е в задоволството на родителя.”
(Тирмизи - 4/274 №1899)

„Когато някой избави вярващ от огорчение в земния живот,...

От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

„Когато някой избави вярващ от огорчение в земния живот, него Аллах ще го избави от някое в Деня на възкресението.

Когато някой облекчи човек в затруднение,

него Аллах ще го облекчи и в земния живот,

и в отвъдния.

 Когато някой прикрие мюсюлманин, него Аллах ще го прикрие и в отвъдния, и в земния живот.

Аллах е в помощ на раба, докато рабът е в помощ на своя брат.

Когато някой следва път в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая.

Всякога, щом хора се събират в някой от домовете на Аллах Всевишния, за да четат Книгата на Аллах и взаимно да я изучават, над тях се спуска покой и ги покрива милосърдие, и ги обграждат ангелите, и Аллах ги споменава пред онези, които са при Него.

Онзи, чиито дела го забавят, не ще напредне с помощта на знатността си“.
(всепризнат хадис).

за изречена една дума с цел

“Когато някой измежду вас проговори дума, с цел благоволението на Аллах Теаля, той не може да си представи, че тази дума ще стигне до там, докъдето тя е достигнала.

 Заради нея Аллах му приписва цялото си благоволение чак до Деня, когато ще Го срещне.

А пък когато някой друг измежду вас проговори дума, с която предизвика недоволството на Аллах, той не може да си представи, че тази дума ще достигне до там, докъдето тя е достигнала.

Заради нея Аллах му преписва цялото си недоволство чак до Деня, когато ще Го срещне.

/Имам Ахмед,Тирмизи, Бухари и Муслим/.

Щом тиранинът е жесток

Според хадис, достигнал до нас чрез Ебу Саид ел-Худри (р.а.) Пратеникът на Аллах е заявил следното:

 „В деня на къямета най-близките и най-скъпите от хората за Аллах ще бъдат справедливият ръководител,

а най-омразният и заслужаващ най-жестоко наказание ще бъдат управляващите тирани.”

 (Ахмед б. Ханбел, Муснед, 3/55)
Ислямската религия смята за един от най-големите грехове жестокостта и несправедливостта на управляващите, върху които привлича вниманието на вярващите.

В десетки айети от Коран-и Керим ясно се подчертава,

че Всевишния Аллах не одобрява насилието и не обича насилниците тирани.

Насилието и насилниците са били отхвърлени и проклинани и в редица изказвания и постъпки на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем).

Така например, Аллах, Който порицава онези, които са тероризирали принадлежащите към асхаба на Ухдуд, поради различията във вярванията им като ги хвърляли в трапове и живи ги изгаряли е повелил, че те са за джехеннема.

 (ел-Бурудж, 3-4)
Както състраданието и милостта, която проявява един справедлив владетел, чието правдиво и вярно управление обгражда всичките членове на дадено общество, така и гнета и жестокостта на един владетел тиранин или управник въздейства отрицателно върху всеки член на обществото.

 Както онези хора, които живеят под едно справедливо управление, се молят за здравето и добрините на своите ръководители, така и хората подложени на насилничеството на тираничните ръководители с отворени към небесата длани се молят на абсолютно справедливия Аллах да намерят това, което заслужават.

 Аллах никога не забравя приетите молби на потиснатите и угнетените.

(Тирмизи, Бирр, 7)

 Затова нашите предци са изказвали мъдрости като:

 “Чрез насилие не се постига благоденствие”,

 “Печален ще бъде края на този, който постига благополучие чрез тирания”,

“Насилието не може да трае без край”,

 “Ако тиранинът налага насилие,

 то потиснатите се уповават на Аллах”,

 с които са изтъквали тази истина.
Със силата и властта,

които владеят ръководителите са най-близки до насилието. Затова в продължение на цялата история те са били изпълнителите на главните роли в извършването на насилията и неправдите, на гнета и кланетата.

Много са техните имена като се почне от Нерон и Иван Грозни и се премине през Хитлер и Мусолини, тираничния Хулягу и други във всяка епоха и всяка географска ширина. Така че ислямът е името на онази религия, която е изпратена да изведе хората от тъмнината на тиранията в светлина.

(Ибрахим, 1)

 Веровестителят на тази религия е известил, че за насилниците в деня на къямета ще има само тъмнини”. (Бухари, Мезалим, На въпроса, кой е най-достойният джихад Расулюллах отговорил, че това е “правдивото слово, което може да се каже на тираничния управник”. (Ахмед б. Ханбел, Муснед, 4/314)
Той е предупредил онези хора, които са били свидетели на тиранията на един насилник и не са попречили на насилието му, че Аллах ще ги накаже всичките“.

(Тирмизи, Тефсиру-л-Куран, 5)

Думите:

 „Бил той насилник или угнетен, помогни на своя брат“, които са били превърнати в лозунг на невежествените времена, той преобразил във вида:

 „Помогни на тиранина като попречиш на насилието му“. (Бухари, Мезалим, 5).
При всяко излизане от своя дом Расулюллах

(салляллаху алейхи уе селлем)

 се осланял на Аллах с молитвата:

 “Я, Рабби!

 Осланям се на Теб от подхлъзването на крака ми, от заблудите, от насилничеството и да бъда жертва на насилие, от невежеството и да бъда обвинен в невежество.”

(Несаи, Истиазе, 65)

 Това решително и ясно поведение и разбиране на Хз. Пейгамбера ни по отношение на насилието е ясно доказателство, че той съветвал да се прекланя пред всяко насилие.

 Оттук става ясно, че не са негови думите, които му се приписват, а именно, че е заявявал:

 “Кланяйте намаз подир всеки добър и лош човек”.
Предвид решителните повели на Аллах и Неговия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем)

мюсюлманските управници от първите години на ислямската история общо взето в това отношение са били чувствителни и се отнасяли с чувство на справедливост не само спрямо хората от своята вяра, но и спрямо друговерците.

 Сред тях е имало такива, които са погубили внука на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем),

 но и такива като Хз. Омер, който се превърнал в пословичен управник със своята справедливост.

 Тази негова чувствителност поета Мехмед Акиф е предал с думите:

“Ако край река Тигър вълк отвлече овца, мигом Аллаховата справедливост пита за това Хз. Омер”.

Това например се проявило когато мюсюлманите в Ирак и Сирия са били обхванати от тревогата, че няма да могат да защитят немюсюлманите и решават да върнат данъците, събрани от тях.

 (Ебу Юсуф, Китабу-л-харадж, 149-151)
Заедно с това има и валии, които са били предупреждавани, че угнетяват немюсюлмани, които не са били в състояние да изплатят данъците си.

Братовчеда на Хз. Хатидже сахабията Хаким б. Хизан видял група хора в Дамаск, които ги държали под парещото слънце и разбрал, че това са немюсюлмани, които нямали възможност да изплатят данъка си харадж. Тогава той напомнил на емира на града Умейр б. Саад следното предупреждение, което бил чул от Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем):

“Този, който угнетява хората и Аллах Теаля ще го накаже в деня на къямета”. (Ахмед б. Ханбел, Мюснед, 3403).

 При тези думи Умейр веднага ги освободил.
В онези земи, в които се спазвали правата на хората, които принадлежали към различни вери, били са предупреждавани онези от тях, които допускали грешки. За съжаление днес в името на властването се убиват жени, деца и мъже.

Управници тирани, които се явяват пред хората в джамиите, за да ги разубеждават, не искат да знаят с какви очи ще се явят пред великия съд.

Носителите на една вяра, които не смятат, че съвместното съжителство на хората, с различни вери не пречи на техния живот, днес за голямо съжаление убиват онези, които не са от тях.
Престъпници злодеи, които дори не се свенят да убиват невинни хора, които изпълняват своите ибадети в джамиите се наричат техни братя.

Уж че принадлежат към уммета на

Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем),

който забранява да се убиват жени, деца и духовници дори по време на войни.

Уви!

Ако смятаме, че мюсюлманството е висша степен на човещината, трябва да заявим, че тези кръвожадни хищници не могат да имат претенции дори за човещина.
Аллах е сътворил по най-добрия начин човека, а той със своите дела изпаднал до най-ниската степен.

Аллах няма да насилва никого

 (ен-Ниса, 40; Юнус 44),

но ще накаже по най-тежкия начин злодеите,

 (Ал-и Имран, 151; ел-Маиде, 29)

Човекът, който превърна земята в арена на поквара и падение, преливайки кръв като че ли оправдава тревогите на меляикетата

 (ел-Бакара, 30),

 ще трябва или да се ослуша какво му повелява Твореца и да се превърне в най-славното същество, когото уважават дори меляикетата, или в края на краищата ще изпадне до степен, до която ще гледа със завист дори животните.

Сътворяването на всеки от вас продължава в утробата на майка му за четиридесет дни във вид на капка течност (нутфа

От Абу ‘Абдиррахмāн ‘Абдиллях ибн Мас‘уд

(Аллах да е доволен от него) ) е предадено, че той е казал:

 “Пратеника на Аллах

 (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който е правдивият и на когото може да се вярва,

ни

разказа [следното]:

“Сътворяването на всеки от вас продължава в утробата на майка му за четиридесет дни във вид на капка течност (нутфа), след това за още толкова време бива във вид на сгъстено късче кръв (‘алака), след това за още толкова време бива във вид на късче месо (мудга), след това му се изпраща ангелът, който вдъхва духа [душата, живота] у него и на този ангел му се заповядват четири неща:

 да запише неговото препитание;

 срока на неговия живо

т; неговите дела и дали ще бъде нещастен или щастлив. Кълна се в Аллах, освен Който няма друг Бог, някой от вас може да върши [цял живот] от делата на обитателите на Рая, докато между него и Рая остава само лакът разстояние, но предписаното го надвива и той извършва от делата на обитателите на Ада и [така] влиза в него. Друг от вас може да върши [цял живот] от делата на обитателите на Ада, докато между него и Ада остава само лакът разстояние, но предписаното го надвива и той извършва от делата на обитателите на Рая и [така] влиза в него”.”

 — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Най-ценният поздрав

Най-ценният поздрав

Имран ибн Хусайн/р.а./ разказва:
"Един ден някакъв човек дойде при Пратеника/с.а.с./ и го поздрави с думите:
"Ес-селяму алейкум."

Той му отговори по същия начин:

"Ве алейкумус-селям".

После човекът седна,а Пратеника/с.а.с./ му каза:
-Спечели десет награди.
След него дойде друг човек,който поздрави по следния начин:

"Ес-селяму алейкум ве рахметуллах".
Пратеника/с.а.с./,отвръщайки на поздрава му,отговори:
-Ве алейкумус-селям ве рахметуллах.
След като седна човека,на него също му каза:
-Спечели 20 награди.
След него трети човек дойде и поздрави с:
"Ес-селяму алейкум ве рахметуллахи ве берекятух".
Пратеника/с.а.с./,отвръщайки на поздрава му,отговори по същия начин:
"Ве алейкумус селям ве рахметуллах ве берекятух."
След като седна,Пратеника/с.а.с./ му каза:
-Спечели 30 награди."
/Тирмизи,Ебу Дауд/

„Настина, първият от хората, който ще бъде съден в Съдния ден е онзи човек, умрял в името на Аллах.

Aбу Хурейра (р.а.) е казал:„Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Настина, първият от хората, който ще бъде съден в Съдния ден е онзи човек, умрял в името на Аллах.
Ще бъде доведен и ще бъде запознат с благодата, който му е даден и той ще го признае.
Ще му се каже: „Какво направи с него?”
Ще отговори: „Воювах заради Теб, докато бях убит.”
А Аллах ще му рече: „Лъжеш, воюваше, за да ти кажат:
„Силен!” И те го казаха. След това Аллах ще повели да го повлекат по лице и ще бъде хвърлен в Огъня.

И онзи човек, който търсеше наука и я намери, и четеше Коран.
Ще бъде доведен и ще бъде запознат с благодата, който му е даден и той ще го признае.
Ще му се каже:„Какво направи с него?”
Ще отговори: „Търсих наука и станах учен, и четях Корана заради Теб.”
А Аллах ще му рече: „Лъжеш, търсеше наука, за да ти кажат:
„Учен!” Четеше Корана, за да ти кажат: „Той е четец!” И хората го казаха. След това Аллах ще повели да го повлекат по лице и ще бъде хвърлен в Огъня.

И онзи човек, на който Аллах е разширил и го е дарил с най-различни богатства.
Ще бъде доведен и ще бъде запознат с благодата, който му е даден и той ще го признае. Ще му се каже:„Какво направи с него?”
Ще каже: „Не съм оставил нито един път, в който обичаш да се раздава и аз да несъм раздавал там.”
А Аллах ще му рече: „Лъжеш, раздаваше за да ти кажат:
„Щедър!” И те го казаха. След това Аллах ще повели да го повлекат по лице и ще бъде хвърлен в Огъня.”

(Муслим)

Белият овен

Пратеникът на Алах (с.а.с.) е казал:

„Смъртта ще бъде представена (на съдния ден) в ролята на един бял овен, и един викащ ще извика:
„Жители на рая!” Те ще се огледат.

Викащият ще каже: „Познавате ли този тук?”

Те ще отговорят: „Да! Това е смъртта.”, понеже всички те са я виждали.

Тогава викащият ще извика: „Жители на ада!”

Те ще се огледат.

Викащият ще каже: „Познавате ли този тук?”

Те ще отговорят: „Да! Това е смъртта.”, понеже всички те са я виждали.

След това овенът ще бъде заколен, след което викащият ще каже:

„Жители на рая! Сега настъпи вечността и няма вече смърт.

И вие жители на ада! Сега настъпи вечността и няма вече смърт.”

След което пророкът (с.а.с.) рецитирал:

39. „И предупреди ги ти [о, Мухаммад] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото, но те нехаят и не вярват!”
СУРА 19. МАРИАМ (МАРИАМ)

(Ал-Бухари)

Мухаммед(с.а.с) е казал на Хз.Али (р.а.),докато не направиш тези пет неща не си лягай да спиш.

Мухаммед(с.а.с) е казал на Хз.Али (р.а.),докато не направиш тези пет неща не си лягай да спиш.
1-Докато не прочетеш целия Коран.
2-Докато не дадеш 4 хиляди дирхема за садака.
3-Докато не посетиш Кябе.
4-Докато не си приготвиш мястото си в Дженнета.
5-Докато не се сдобриш с някого,който сте се карали.
Хз.Али(р.а.)отвърнал:как е възможно всичко това да се направи?
Мухаммед (с.а.с.) казал:“Не знаеш ли,че:
1-Като се прочете 3 пъти сура Ихлях е като,че ли си прочел целия Коран.
2-Като прочетеш 4 пити сура Фатиха е като,че ли си дал за садака 4 хиляди дирхема.
3-Като кажеш 10 пъти: Ля иляхе илляллаху вахдеху ля шерике леху ел мулку ве лехул хамду йухйи уе юмиту уе хуве аля кулли шейин кадир.“ е като,че ли си посетил Кябе
4-Като кажеш 10 пъти:“Ля хауле уе ля куввете илля билляхи Алиййил Азийм“ е като,че ли си си приготвил мястото си в Дженнета.
5-Като кажеш 10 пъти:“Естагфируллахи ел азийм ел-лези ля иляхе илля ху ел хай ел каййум ве етубу илейх.“имаш награда като,че ли си се сдобрил с човек.който си бил скаран.
/Тирмизи/

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е възбранил на човек да псува бащата на друг човек и другият да псува баща му.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е възбранил на човек да псува бащата на друг човек и другият да псува баща му.
Абдуллах ибн Амр (р.а.) казва:
”Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
”От най-големите грехове е човек да проклина двамата си родители.”
Рекоха: ”О, Пратенико на Аллах, как човек ще проклина родителите си?”
А той отговори:
”Когато един човек псува бащата на друг, а той псува баща му, или псува майка му и той псува майка му.”
(Бухари с фетх – 10/403 №5973 и Муслим – 1/92 №90)

Имам ал-Ауза‘и (рахимахуллах Тааля) е казал:

Имам ал-Ауза‘и (рахимахуллах Тааля) е казал:



Вярата (иман) не е пълноценна, освен с правилни думи. Вярата и думите не са пълноценни, освен с добри дела. И вярата, думите и делата не са пълноценни, освен с правилни намерения в съответствие със сунната. Тези, които са били преди нас (праведните ни предци) не са разделяли вярата от делата – делата са част от вярата и вярата е част от делата. Иман е дума, която обединява тези аспекти на религията и се потвърждава с делата на човека.




Така че всеки, който твърди, че вярва на думи, потвърждава със сърцето си тази вяра и извършва дела в съответствие с нея, се е хванал за най-здравата връзка. И всеки, който казва, че вярва, но не потвърждава вярата със сърцето и делата си, в отвъдното той ще бъде от губещите...

„Нека проклятието на Аллах бъде върху тези жени, които правят татуировки или искат да им бъдат направени

Предава се, че Абдуллах ибн Масуд е казал: „Нека проклятието на Аллах бъде върху тези жени, които правят татуировки или искат да им бъдат направени; жени, които премахват косми от веждите или искат да им бъдат премахвани ; и жени, които поставят пролуки между зъбите си, за да се разкрасяват – тези, които искат да променят сътвореното от Аллах.“





Тези думи достигнали до жена на име Умм Якуб от племето Бени Асад, която била чела целия Куран. Тя отишла при Абдуллах ибн Масуд (ра) и казала:




„Какви са тези неща, които чувам от теб – проклинаш жените, които правят татуировки или искат да им бъдат направени; които премахват косми от веждите или искат да им бъдат премахвани ; и тези, които поставят пролуки между зъбите си, за да се разкрасяват.“






Абдуллах ибн Масуд й отвърнал: „И защо да не проклинам тези, които Пратеникът на Аллах е проклел и които са споменати в Книгата на Аллах?“






Тя казала: „Прочела съм целия Куран, но никъде не видях това нещо да се споменава.“

Той отвърнал: „Ако наистина си го чела внимателно, щеше да го намериш. Аллах Субханаху уа Тааля казва: И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! (Хашр; 7)“

Тогава жената казала: „Ами аз съм виждала някои от тези белези върху твоята съпруга“.

Той казал: ‚Иди и я виж!“

Тя отишла при съпругата на Абдуллах, но не видяла нищо. Върнала се при него и казала:

„Не видях нищо.“ Тогава той казал: „Ако тя беше направила някое от тези неща, повече нямаше да бъда с нея.“



Бухари и Муслим (превода е от версията на Муслим)

Най – доброто, с което можеш да срещнеш Аллах

Най – доброто, с което можеш да срещнеш Аллах
Предава се, че Айша радиаллаху анха е казала: 

Не ще се явите пред Аллах с нищо по-добро от това да имате малко грехове. Който иска да надмине тези, които се посвещават в ибада на Аллах, нека да се въздържа от извършването на много грехове.

Ибн ал-Кайим, Сиффа ас-Сафуа

най-добрият грим за устните е истината.
За очите – свеждане на погледа.
За ръцете – даването на милостиня.
За сърцето – вярата!

Чували ли сте този хадис

 Чували ли сте този хадис?

Ибн Аббас предава, че Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е казал: 

„Когато Всевишният Аллах удавял фараона, той (фараонът) казал: „Сега повярвах, че няма друго истинско божество освен Онзи, в който повярваха синовете на Исраил.“ Джибрил казал: „Да бе видял, о, Мухаммед, как взех черна мръсотия (тиня) от морето и я напъхах в устата му, от страх, че милостта на Аллах може да го достигне.“

(Ахмед и Тирмизи, класифициран като сахих от Албани)

Когато Аллах създавал Адам и му вдъхнал душата, той кихнал

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:"Когато Аллах създавал Адам и му вдъхнал душата, той кихнал. При това казал: "Хвала на Аллах (араб. алхамдулиллах)." Така той възхвалил Аллах с Неговото позволение.  Господарят Му му казал: „Аллах да е милостив с теб Адам. Отдиди до тези изискани от благородните из ангелите, които седят там и ги поздрави." Тогава той им казал: "Мирът да е с вас (араб. ас-саламу алейкум)", на което те отговорили: "И с теб да бъде мир и милосърдието на Аллах (араб: уа алейка-с-салам уа рахматуллахи уа баракатуху)." След това той се върнал обратно до Господаря си, при което Той казал: "Това е твоят поздрав и поздравът на децата ти помежду им." Аллах казал, докато ръцете му били затворени: "Избери една от двете", тогава той казал: "Избирам дясната, и двете ръце на моя Господар са десни, благословени." Тогава Той ги протегнал и в тях се намирали Адам и потомството му. Адам казал: "О Господарю мой, кои са тези? Той отговорил: "Това е потомството ти." И при всеки един човек между двете му очи била изписана предопределената му възраст. Между тях се намирал един мъж - най-сияещият от всички или един от най-сияещите. Адам казал: "О, Господарю мой...кой е този?" Аллах казал: "Това е синът ти Давид*1 и аз предопределих възрастта му на 40 години." Адам казал: "О, Господарю мой, дай му повече години живот." Тогава Аллах казал: "Това е, което е предопределено за него." Тогава Адам казал: Аз му подарих 60 години от моите собствени години на живот." Аллах казал: "Както искаш." След това той живял в рая толкова дълго, колкото Аллах искал, преди да трябвало да го напусне. Докато живял Адам броял годините си. Накрая дошъл ангела на смъртта при него. Адам му казал: "Дошъл си по-рано. На мен ми бяха предписани 1000 години." Ангелът на смъртта отговорил: "Вярно е. Но ти даде на сина ти Давид 60 години от тях." Адам оспорил това и така потомците му станали такива, които оспорват (нещо). И той забравил (, че е дал на Давид 60 години), и така потомците му станали от тези, които забравят (нещо). От този ден нататък било установено, че договорите*2 трябва да се правят в писмена форма и в присъствието на свидетели*3.”

( Предадено от Тирмиди (3368), Ибн Хиббан, и др. Този текст е от Тирмиди. Тирмиди казва, че е един хасан гариб хадис. Класификация от [Ибн катир] №. 45: Това е един сахих хадис)

===========

*1. Давид (а.с), бащата на Саломон (а.с).

*2. [Мубаракфури].

*3. В един слаб (араб. даиф) хадис, предаден от Ахмад, се казва от пророка (с.а.с), че Аллах е направил писмен договор и поставил ангелите за свидетели, когато Адам (а.с.) дал от годините си живот на Давид (а.с.). В продълженито на хадиса се казва: "...той го оспорил. След това Аллах извадил (тогава направения) писмен договор и така му показал доказателството."





----------------------------------

!!!

Ибн Аббас (р.а.) предава, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:



“В деня на Арафат Аллах е сключил договор с поколението на Адам (а.с.) (буквално: с гърба на Адам (а.с.)) в Нуман17. Той извадил поколението му (на Адам) от него и ги разпрострял пред Себе си. Тогава се обърнал към тях (без покривало): “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на възкресението: “Бяхме нехайни за това!”, Или да не кажете: “Нашите бащи съдружаваха преди, а ние бяхме потомство след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което провалящите вършеха?” [7:172-173]”

( Преданието има добра верига (араб. dschaijjid). Предаден от Aхмад, Насаи, Байхаки и др. От [Ибн Kaтир], Nr.51. Aлбани казва за този хадис (с малко по-различни думи), че е здрав (aраб. сахих))

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ

От Абу Муса (Р.А.) се предава, че Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал: “Вярващият за вярващия е като част от постройка, всеки елемент от която подсилва останалите.” И сплете пръстите си.” (Разказан от ал-Бухари и Муслим)

I. Разказвач на хадиса.
Абу Муса Абдуллах ибн Кайс ибн Муслим ал-Ашари (Р.А.) е известен сподвижник, който е бил емир на Куфа. Починал през 50 г. по Хиджра.

II. Цялостно значение.
II. Цялостно значение.
Пратеника на Аллах (С.А.С.) е сравнил вярващите, които си оказват братска взаимопомощ и подкрепа, с постройка, всяка част от която подсилва останалите. Всяка постройка е здрава и изпълнява своето предназначение само когато изграждащите я елементи са плътно споени. В противен случай стените се пропукват и постройката се разрушава. По същия начин и вярващият не е способен сам да изпълнява религиозните и светските си задължения без помощта и подкрепата на неговите братя-мюсюлмани. Ако е лишен от тяхното сътрудничество и поддръжка, той не ще може да върши праведните си дела.

III. Поуките от хадиса.
1) Чрез сравнението се пояснява съдържанието и се прави по-достъпно за разума.
2) Подбужда се към сътрудничество между вярващите.

,,Най-прекрасният измежду вашите дни е Петък.

Аус ибн Аус р.а. предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с. казва:
,,Най-прекрасният измежду вашите дни е Петък.
През този ден беше създаден Адам,
през този ден умря,
през този ден ще бъде протръбен рога,...
така че се молете за благослов над мен, защото вашият благослов ще ми бъде предаден.
'' Хората попитаха:
,,Как е възможно нашият благослов да ти бъде предаден, след като тялото ти ще бъде мъртво?
" Той отговори: ,,Всевишният Аллах е забранил на земята да разлага телата на Пратениците.'' (Ебу Даууд, 1042)
Аус ибн Аус р.а. предава, че Пратеникът на Аллах с.а.с. казва:
,,Най-прекрасният измежду вашите дни е Петък.
През този ден беше създаден Адам,
през този ден умря,
през този ден ще бъде протръбен рога,
така че се молете за благослов над мен, защото вашият благослов ще ми бъде предаден.
'' Хората попитаха:
,,Как е възможно нашият благослов да ти бъде предаден, след като тялото ти ще бъде мъртво?
" Той отговори: ,,Всевишният Аллах е забранил на земята да разлага телата на Пратениците.'' (Ебу Даууд, 1042)

„Който е взел заем, и има възможност да го върне на време, и не го върне, е извършил гнет (зулм).”

Абу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Който е взел заем, и има възможност да го върне на време, и не го върне, е извършил гнет (зулм).”
(Абу Дауд)
Хадис:
Абу Саляма ибн Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Джанезе намаз на човек, който е умрял със заем и не го е управил.”...
(Бухари и Муслим)
В друг хадис се предава, че Пратеникът (с.а.с.) е казал, че дори човек да умре като шехид (по време на война) и да няма никакви грехове, той не може да влезне в Дженнета, ако има неоправени дългове към хората
.

„Който помогне да се реши един земен проблем на негов брат мюсюлманин, Аллах му решава проблем на Кияметският ден.

Абу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Който помогне да се реши един земен проблем на негов брат мюсюлманин, Аллах му решава проблем на Кияметският ден.
И който улесни един мюсюлманин, Аллах му улеснява и на този, и на Онзи свят. Аллах е в помощ на своя раб, докато той е в помощ на своя брат (мюсюлманин).”
(Муслим, Ебу Дауд)

„Има хора измежду рабите на Аллах, които не са нито Пророци, нито шехиди, а Пророците и шехидите ще им завиждат в Деня на възкресението заради степента им при Всевишния Аллах".

Умер ибн Ел-Хаттаб (р.а.) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва: „Има хора измежду рабите на Аллах, които не са нито Пророци, нито шехиди, а Пророците и шехидите ще им завиждат в Деня на възкресението заради степента им при Всевишния Аллах".

Хората попитали:

„Кажи ни, Пратенико на Аллах (с.а.с.), кои са тези хора?" Той (с.а.с.) отговори:

 „Това са хората, които са се обичали един с друг заради страхът си към Аллах, без да имат никаква роднинска връзка и без да са раздавали имоти помежду си.

Кълна се в Аллах, лицата им ще светят, а те [ще стоят] върху [минбери от] светлина.

Те няма да изпитват страх в Този ден, когато хората ще се страхуват, и няма да скърбят в Деня, в който хората ще скърбят. "

Тогава той (с.а.с.) прочете айета:

„Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят

(10: 62)."

(Ебу Даууд, 3520)

„Няма да има притежател или собственик на злато или сребро и той да не дава правото им

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Няма да има притежател или собственик на злато или сребро и той да не дава правото им – зекята, освен че на Съдния ден златото и среброто му ще бъде сторено на страници от огън. То ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челото му, хълбоците му, и гърба му. Всеки път когато изстинат, това се повтаря отново в деня, който е равен на 50 000 години, докато Всевишният Аллах отсъди между хората.

Тогава той ще узнае дали е за Дженнета или Джехеннема.”
Попитаха Пратеника на Аллах (С.А.С.): “И камилите ли?”
А той рече: “Няма да има собственик на камили, който не дава правото им, а от правото им е да ги дои в деня, в който ги напоява и когато бъде Съдния ден, той ще бъде хвърлен по лице на широко и равно място. Няма да отсъства нито една от стадото, ще го тъпчат с копитата и ще го хапят със зъбите си. Щом премине първата, веднага отива следващата –всичко това в Деня, който е равен на 50 000
години, докато Всевишният Аллах отсъди между хората, и всеки узнае
своя път, дали е към Дженнета или Джехеннема.”
Попитаха Пратеника на Аллах (С.А.С.): “И кравата и овцата ли?”
А той рече: “Няма да има собственик на крава или овца, и да не дава правото им, освен че на Съдния ден, на широко и равно място, да няма крава или овца с два рога или без рога, или с чупен рог да не го пробождат, или да го тъпчат с копитата си. Всеки път като премине едната, веднага след нея минава следващата - в деня, който е равен на 50 000 години, докато Всевишния Аллах отсъди между хората и всеки ще узнае своя път към Джехеннема или към Дженнета.” / Муслим – 2287/

хадиси за рамадан

ХАДИС: ПОЗВОЛЕНОТО (ХАЛĀЛ) И ЗАБРАНЕНОТО (ХАРĀМ)

ХАДИС: ПОЗВОЛЕНОТО (ХАЛĀЛ) И ЗАБРАНЕНОТО (ХАРĀМ)

От Абу ‘Абдиллях ан-Ну‘мāн ибн башир (Аллах да е доволен от него и баща му) е предадено, че той е казал: “Чух Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва”:
“Наистина позволеното е очевидно и забраненото е очевидно. Между тях има неясни неща, за които много хора не знаят. Този, който избягва неясните неща, съхранява вярата и честта си. Но който попада в неясните неща, той изпада в забраненото, подобно на пастир, който пасе стадото си около забранена зона и едва не пасе в нея. Всеки владетел си има забранена зона, а забранената зона на Аллах са Неговите забрани. Във всяко тяло има късче месо, което ако е здраво, цялото тяло е здраво, а ако се развали, цялото тяло се разваля. Да, това е сърцето”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.
Хадисът е разказан от Бухари в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Този, който се оневинява за религията си” (Ман истебра’а лидийнихи), номер 52; и в глава “Продажби” (ал-Буйу‘).
От Муслим в глава “Продажби” (ал-Буйу‘), раздел “Вземането на позволеното и изоставянето на неясните неща” (’Ахзу-л-халāл уа тарку-ш-шубухāт), номер 1599.
От Абу Дāуд в глава “Продажби” (ал-Буйу‘), раздел “В избягването на неясните неща” (фи иджтинāби-ш-шубухāт), номер 3329 и 3330.
От Тирмизи в глава “Продажби” (ал-Буйу‘), раздел “Изоставянето на неясните неща” (тарку-ш-шубухāт), 7/ 241.
От Ибн Мāдже в глава “Раздори” (Фитан), раздел “Спиране при неясните неща”, (ал-Укуф ‘инда-ш-шубухāт), номер 3984.

Значението на хадиса:
Единодушно е мнението на учените за великото място и многото ползи на този хадис. Това е един от хадисите, на които се основава ислямът. Част от учените са казали, че той се равнява на една трета от исляма. Абу Дāуд пък е казал, че той се равнява на една четвърт от исляма. Но всеки, който се вгледа внимателно в него, ще види, че той съдържа всичко това, защото съдържа пояснения за позволеното, забраненото и неясното, за това, което подобрява сърцето и го разваля. А всичко това изисква да се познават и основните и второстепенните части на религиозните предписания. Той е основният хадис относно избирането на благочестието и изоставянето на неясните неща.

Пояснение на някои думи от хадиса:
“بيّن” (Беййин — очевиден) — ясен. Тоест, това е нещото, за което има ясен текст от Аллах, Неговия Пратеник или по единодушното мнение на мюсюлманските учени, че е позволено (халāл) или непозволено (харāм).
“مشتبهات” (Муштабихāтун — неясни неща) — Това са трудните, проблематични, неща (мушкил), за които няма ясен текст относно позволеността или забраната им.
“لا يعلمهن” (Ля йа‘лемухунна — не знаят) — Не знаят предписанието за тях, поради оспорването на доводите. Веднъж те приличат на позволените неща друг път на непозволените.
“اتقى الشبهات” (Иттека-ш-шубухāти — избягва неясните неща) — Който стои далеч от тях и прави така, че между него и между неясното нещо, или проблема, да има защита.
“استبرأ لدينه وعرضه” (Истабра’а лидийнихи уа ‘ирдихи — съхранява вярата и честта си) — Репутацията му остава неопорочена, вярата цялостна. С тези думи се намеква за това, което е свързано с хората и за това, което е свързано с Аллах, Всемогъщия, Великия.
“وقع في الشبهات” (Уака‘а фи-ш-шубухāти — попада в неясните неща) — Който се осмели да попадне в неясните неща, които от една страна приличат на позволени (халāл), а от друга страна на забранени (харāм).
“الحمى” (ал-Химā — забранена зона) — Охранявана зона, която е забранена за всеки, освен собственика си. Също така бе казано, че това е зона, охранявана от халифа или неговия заместник, която е била позволена единствено за животните на войската, а за другите била забранена.
“يوشك” (Йушику — едва не) — съвсем малко е останало, почти го е направил или много се е приближил до него.
“أن يرتع فيه” (’Ен йарта‘а фийхи — да пасе в нея) — Животните му да се хранят в нея и да навлязат в нея.
“محارمه” (Махāримуху — Неговите забрани) — Прегрешенията, които Всевишния Аллах е забранил.
“مضغة” (Музгатан — късче месо) — Късче месо, голямо колкото да може да се сдъвче в устата.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
1. Позволеното е ясно и забраненото е ясно, а между тях има неясни неща.
Ан-Науауи (Аллах да се смили над него) казва: Това означава, че нещата са три вида:
— Неща, за които е ясно, че са позволени (халāл) и за никого не е тайна, че са позволени, като яденето на хляб, говоренето, ходенето и други.
— Неща, за които е ясно, че са забранени (харāм), като виното, прелюбодеянието и други.
— Но що се отнася до неясните неща, това са тези, за които не е ясно дали са позволени или забранени. Именно поради това, много от хората не знаят предписанията за тях. Единствено учените знаят предписанията за тях било поради наличието на текст от Корана или сунната, или по аналогия (кийāс). Ако за нещо не се знае дали е позволено или забранено, — няма текст от Корана или сунната, нито от иджмā‘ — в такъв случай изследователят полага усилия и взема самостоятелно решение (иджтихāд) като съпоставя това нещо с религиозните доводи на наличните текстове от Корана, сунната или иджмā‘.
Показател за благочестие е човек да изостави неясните неща, като да няма взаимоотношения с даден човек в неговите пари поради съмнение или за да не се примесят с лихва, също така, като да не прекалява с позволени нещо, чието изоставяне е по-добро.
Що се отнася до неща, за които се стига до степен на нашепване от сатаната, че то е забранено, те не са от неясните неща, които трябва да се изоставят. Например, отказването от женитба поради страх, че мъжът ще има родственици от страна на жената, или да не се използва вода за очистване в пустинята, поради това че ще се омърси... Всичко това не е показател за благочестие, а за дяволски внушения.
2. Неясните неща.
Според Ибн ал-Мунзир неясните неща могат да се групират в три групи:
— Нещо, за което човек знае, че е забранено, но след това се усъмнява в него. Дали за него то ще остане позволено или не? В такъв случай не му е позволено да пристъпва към него освен с достоверно знание. Например, има две овце, коли едната, след това другата, но след това се затруднява в конкретизирането им.
— Обратното на първото, нещо да бъде позволено, но след това да се усъмни в него да не би да е забранено. Например, съпругата да се усъмнява да не би мъжът й да се е развел с нея; или след като човек е убеден, че е взел абдест, да се усъмни да не би да го е развалил. Този вид съмнение не оказва никакво влияние.
— Нещо, за което в еднаква степен се усъмнява дали е позволено или забранено. По-добре в такъв случай е да се откаже от него. Както е постъпил Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) спрямо падналата фурма. Бухāри и Муслим разказват, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аз се връщам при семейството си и намирам една фурма, паднала на леглото ми, повдигам я, за да я изям, но след това се опасявам да не би да е от милостиня и я хвърлям”.
3. Мнения на предците относно изоставянето на неясните неща.
Абу ад-Дардā’[1] (Аллах да е доволен от него) казва: “Такуа[2] (Богобоязливост, пълното благочестие) се постига, когато човек до такава степен се бои от Аллах, че това се изразява дори и в най-малката прашинка; когато изоставя някои неща, които смята за позволени, от страх да не би да са забранени, като преграда между него и между забраненото”.
Ал-Хасан ал-Басри[3] казва: “Такуа продължава да е с Богобоязливите, докато те изоставят много позволени неща, от страх от забранените”.
Ас-Саури казва: “Те се наричат Богобоязливи (муттакийн), защото те се предпазват и избягват онова, от което други не се предпазват”.
Ибн ‘Омар е казал: “Аз предпочитам да поставя между мене и между забраненото една преграда от позволеното и да не я нарушавам”.
Суфйāн ибн ‘Уйайна казва: “Човек но може да постигне същинската вяра, докато не стори така, че между него и между забраненото да има една преграда от позволеното и докато не изостави греховете и всичко подобно на тях”.
Веднъж Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) без да знае, изял нещо съмнително и като разбрал, че е такова, вкарал пръста си в гърлото и го повърнал.
На Ибрахим ибн Едхам било казано: “Няма ли да пийнеш от водата “зем-зем”?” А той отговорил: “Ако имах моя делва, щях да пия” — в знак на това, че делвата, от която му предлагали, била купена с парите на султана, а той се съмнявал в тях.
Аллах да бъде доволен от сподвижниците (сахаба) на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ида се смили над благочестивите предци, които са ги последвали с добро и са се отдалечавали от неясните неща и по този начин напълно се очистили за религията си.
4. Всеки владетел си има забранена зона.
Забранената зона на Аллах са Неговите забрани. Целта от споменаването на този пример е чрез видимото да се обърне внимание на невидимото, чрез осезаемото да се обърне внимание на абстрактното. Арабските владетели са забранявали определени пасища за своя добитък и са заплашвали всеки, който ги приближи. Всеки, който се страхувал от наказанието на владетеля, се отдалечавал със своите добитъци от тези места, от страх да не би да навлязат в тях. А тези, които не се страхували, се приближавали до тях и са пасели отстрани, около тях, и често навлизали в тях, заради което бивали наказвани.
Аллах също си има забранени зони на тази Негова земя, това са прегрешенията и забраните. Който пристъпи към нещо такова, заслужава наказание от Аллах както в земния, така и в задгробния. Който се приближи до тях, като навлезе в неясните неща, има опасност да се озове в забраните.
5. Благочестието на сърцето.
Благочестието на тялото зависи от благочестието на сърцето, защото то е най-важният орган в тялото на човека. По този въпрос няма разногласия и от анатомична и медицинска гледна точка. Както е известно, сърцето е източникът на живота за човека, докато то е здраво и ритмично изпомпва кръвта до всички органи на тялото, човек се чувства добре и е здрав.
Последователите на шафиитското направление използват този хадис като довод за тяхното мнение, че основата на ума е в сърцето и че онази част от ума, която е в главата, също е единствено от сърцето. За това си твърдение те използват като довод и словата на Всевишния: “...Имат сърца, с които не схващат...”, (ал-А‘рāф: 179).
Подобно мнение се приписва и на някои философи и учени по келям.
Но Абу Ханифа (Аллах да е доволен от него) смята, че умът се намира в мозъка. Подобно мнение имат и лекарите. Техният довод е, че ако настъпят нарушения в мозъка, това се отразява и на ума. Що се отнася до съвременната медицина и анатомия, техните постижения сочат, че източникът на непосредствено мислене се намира само в мозъка, защото сетивата се управляват от импулси, източник на които е мозъкът.
Въпреки това, сърцето си остава основен източник за живота на всички органи, сред които е и мозъкът. И ако хадисът свързва здравото тяло и мисъл със сърцето, то той го свързва с основния източник. А айетът от Корана отнася схващането до сърцата, защото сърцата са далечният източник, а мозъкът е близкият, непосредственият източник на мисленето.
Това, което се иска да се каже с хадиса е абстрактното здраве на сърцата, с което се има предвид здравата душа, която освен Аллах, никой друг не познава. Тя е една тайна. В книгата “ал-Му‘ин ‘аля тафаххуми-л-арба‘ин”, на Ибн ал-Мулаккин аш-Шāфи‘и, се казва: “Здравето на сърцето се изразява в пет неща: прочитане на Свещения Коран с обмисляне; незапълването на стомаха; изпълняването на кийāм ал-лейл[4]; отправяне на молитви със смирение през последната третина от нощта (времето сехар); и общуването с благочестивите. Аз добавих: ‘Също и храната, която е халāл, което е най-главното. Колко добре бе казано: Храната е семето на делата, ако влезе халāл, излизат халāл, ако влезе забранена, излизат забранени, ако влезе съмнителна, излизат съмнителни’.”
Здравото сърце — искреното, чистото, благочестивото, е знак за спасение при Аллах. Всевишния казва: “в Деня, когато нито Богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце”, (аш-Шу‘арā’: 88). В своите молитви Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казвал: “О, Аллах, дари ме с искрено сърце”.
Ан-Науауи казва: “Здравето на сърцето се постига като се предпазва от вътрешни болести като злобата, ненавистта, завистта, скъперничеството, свидливостта, високомерието, подиграването, показността, стремежа към прославяне, коварството, силното желание за домогване до нещо, алчността и неудовлетворяването от предопределеното”.
Ибн Реджеб казва: “Здравото сърце е опазеното от всички беди и всяка напаст. Това е сърцето, в което има единствено обич към Аллах, боязън от Него и страх от онова, което би го отдалечило от Него”.
Ал-Хасан ал-Басри е казал на един човек: “Лекувай сърцето си, защото нуждата на Аллах от хората е те да имат здрави сърца”.
Благочестивото сърце води до благочестиви дела. Ако сърцето е чисто, ако в него има място единствено за волята на Аллах и това, което Той желае, тогава тялото ще върши единствено онова, което Той желае. По този начин човек ще върши онова, което удовлетворява Всевишния и ще се въздържа от онова, което Той ненавижда и от онова, от което се опасява, че може да е от нещата, които Той ненавижда, дори и да не е убеден в това”[5].
6. Полза от хадиса.
Хадисът насърчава, че трябва да се вършат позволени неща, трябва да се страни от забраненото и да се отказва от съмнителното. Човек трябва да се предпазва за религията и честта и да не върши неща, които ще предизвикат лошо мнение и попадане в опасност.
7. Полза от хадиса.
Хадисът призовава човек да подобри своята умствена сила и своята душа чрез подобряване на сърцето си.
8. Полза от хадиса.
Хадисът затваря вратите, водещи към забраните и забранява средствата, водещи към тях.

[1] Абу ад-Дардā’ – Истинското му име е Уваймир ибн Малик, починал през 32 г. по х./ 652 г. Той е от сахаба, от племето хазрадж от ансарите, един от големите разказвачи на хадиси. Бил е съдия на Дамаск. — Б. пр.
[2] Вж. осемнадесети хадис.
[3] Ал-Хасан ал-Басри (Абу Са‘ид) – Починал през 110 г. по х/ 728 г. Той е от таби‘ийн, теолог, учен по хадиси. Роден е в Медина, живял е в Басра. Бил е имам на Басра и най-големия учен на времето си. Бил е недостижим в познанията на религиозните норми, преподаването, проповедите и хадисите. Оказал голямо влияние на мюсюлманите от неговото поколение. Негови ученици са били Амр ибн Убайд и Уасил ибн Атā’, водачът на мутазилитите. Изиграл е голяма роля в суфизма. Неговото направление се основавало на благочестието и отказването от светското. — Б. пр.
[4] Кийāм ал-лейл — допълнителен намаз, който се кланя самостоятелно, след нощния (ятсъ) намаз, желателно през последната третина от нощта. — Б. пр.
[5] Виж: “Джāми‘ ал-‘улум уа-л-хикам”, на Ибн Реджеб ал-Ханбали, стр.65, 66.