Едно от най-използваните сред мюсюлманите понятия е „достоверен хадис”, като най-често се разбира, че казаното в хадисите наречени „достоверни” е абсолютна истина.
Дали това е така?!
Важно е да се разбере, че от предаваното от името на Пратеника с.а.с., истина е само онова, което не противоречи на Корана и не е в разногласие с него, защото именно Пратеника с.а.с. е прекрасен образец, за следване на Корана.
...
Убедени сме, че Пратеника на Аллах не е назовал халал друго, освен онова, което Корана е назовал халал и не е назовал харам друго, освен онова, което Корана е назовал харам.
Това означава, че не може да се назове сунна/път на Пратеника, нещо, което се разминава с Корана.
Има множество неща, представяни като сунна, но те са в противоречие или разногласие с Корана, което е абсолютно недопустимо.
За голямо съжаление, днес сме свидетели на мюсюлманска общност, която познава религия от преданията и за нея е истина това, което се казва в тези предания, без да се интересува, какво казва Корана.
Навсякъде ще чуете да се казва, че Пратеника казал така и така, че съгласно хадисите това е така и така, но почти няма да срещнете някой да казва какво Аллах казва в Корана.
Айетите от Корана са използвани, за да подкрепят хадисите или мненията на определени хора, но не и, за да бъде установена истината от тях, докато Аллах Всевишния е повелил:
С истината го низпослахме [Корана] и истината донесе.
И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] само Като благовестител и предупредител.
/17: 105/
Никога слово на Пратеника, не може да противоречи, нито пък да бъде в разногласие с Корана.
Ето защо, когато срещнем разногласие между казаното в Корана и това, което се предава от името на Пратеника, вярно е това от Корана.
Неприемането на хадисите, които са в разногласие с Корана, не означава нито оспорване, нито отхвърляне на Пратеника,
а означава оспорване или отхвърляне на онези, които са ги предали.
Достоверен е не хадиса, отразен в сборниците "достоверни" и назован достоверен, а хадиса, който не е в противоречие или разногласие с Корана и потвърждава казаното в Него.
////////////////////
Лесно е да се напише нещо, по-трудно е да се обясни.
Има множество хадиси, които оспорват, че изреченото е от Пратеника с.а.с.
Ако човек познава Корана и известните хадиси/мешхур, лесно ще схване, че тук става въпрос за измислица и нещо нагласено, с цел заблуда.
Ако казаното е вярно, какво обяснение има следното становище на един от учените от най-раната е поха на исляма, ученика на Абу Ханифе, Абу Юсуф, роден 113 г. по хиджра или 103 години след пратеника на Аллах и починал 180 г. по хиджра?
Има множество примери, но предлагам този, за да ни предизвика да разсъждаваме, а не да приемаме всяко срещнато за истина:
Ученикът на имам Алу Ханифе, Абу Юсуф казва:
„С увеличаване на преданията измежду тях ще се появят неизвестни предания, които не са познати на хората занимаващи се с „фикх”, предания, които противоречат на Корана и сунната.
Пази се от хадисите шаз
/сведени от един човек и отличаващи се от другите по смисъл/
и приеми хадисите, които са познати на учените по фикх /фукаха, които съответстват на Корана и сунната и по това оценявай останалите.
Защото онова, което противоречи на Корана, дори да е предадено от името на Пратеника с.а.с., то не е от него.”
/Абу Юсуф – Ар-радд/
Абу Юсуф потвърждава позицията си със следното предание:
„В предсмъртното си ложе, Пратеника с.а.с. е казал:
„Аз сторвам харам /забранявам/, единствено това, което Корана е сторил харам.
Кълна се в Аллах да не се прегърнете за нещо от мое име /оправдавайки се с мен/.”
В отговор на Еузафе Абу Юсуф казва:
„Вземи хадисите, които са известни на всички /имами по хадис/, пази се от хадисите шаз.
Ибни Абу Икриме предава от Абу Джафер, че Пратеника с.а.с. е казал:„Пратеника извика някои от евреите, които попита разни неща и те му отговорили, като излъгаха относно Иса а.с. Тогава Пратеника с.а.с. се покачи на менбера и каза: „Преданията от мен ще се разпространят.
Тези, които съответстват на Корана са от мен, а тези, които противоречат на Корана, не са от мен.”
Пак от Абу Юсуф се споменава следната случка:
„Когато Омар р.а. изпращал една група от Ансар за Куфа, той им казал:
„О, хора от Ансар, знаете ли защо съм дошъл до тук заедно с вас?
Те рекли: Да, защото е наше право /като хора от Ансар/”
А Омар рекъл: „Да, имате право.
Вие отивате при народ, който чете Корана, както кошер пчели жужи /сравнение за много четене/.
Намалете преданията от Пратеника с.а.с.
В това и аз съм с вас.”
Вследствие на чутото, Карза рекъл:
„От тук насетне, повече няма да разказвам предания.”
Друг довод, който ханефитите приемат като основание за съпоставяне на хадисите с Корана:
„Всяко условие, което не съществува в Книгата на Аллах е невалидно и Книгата на Аллах е най-правдивата.”
Айша р.а. предава:
„Пратеника с.а.с. повели:
Какво им става на хората, че излагат условия, които ги няма в Книгата на Аллах.
Онзи, който постави условие, което липсва в Книгата на Аллах, то е невалидно.
Дори и сто такива условия да бъдат поставени, най-правото и най-надеждното е условието на Аллах.”
/Бухари/
Серахси /1009 – 1090 по хиджра/ казва, че условието споменато тук е всяко условие, което противоречи на Книгата на Аллах, а не само определено условие, защото не е споменато в Корана, тъй като и самият този хадиса не заема място в Корана.
От тук разбираме, че всеки хадис, който противоречи на Корана е отхвърлен.”
/Серахси - Усул/
Оспорвайки тези, които не съпоставят с Корана хадисите предадени от един човек, Серахси казва:
„Нововъведенията и измислиците са се появили вследствие на несъпоставянето на преданията от един човек с Корана и с популярната сред всички учени сунна /мешхур/.
Те са едни такива хора, които взимат като основа онова това, което не е категорично и има съмнение, че е от Пратеника с.а.с., а след това съгласно него подлагат на тълкуване Корана и общоприетата сунна, като основното правят предполагаемо. Ето така, те са последвали страсти и нововъведения.”
////////////////////////////
Важно е да се разбере, че от онова, което се предава от името на Пратеника с.а.с. е истина само онова, което не противоречи на Корана и не е в разногласие с него, защото именно Пратеника с.а.с. е прекрасен образец, за следване на Корана.
В този смисъл, ние сме убедени, че Пратеника на Аллах не е назовал като халал друго, освен онова, което Корана е назовал като халал и не е назовал като харам, освен онова, което Корана е назовал като харам.
Това означава, че не може да се назове сунна
/път на Пратеника, нещо, което се разминава с Корана.
Има множество неща, които се представят като сунна, но те са в противоречие или разногласие с Корана.
За голямо съжаление, днес сме свидетели на мюсюлманска общност, която познава религия от преданията и за нея е истина, това, което се предава в тези предания, без да се интересува, какво казва Корана.
Навсякъде ще чуете да се казва, че Пратеника казал така и така, че съгласно хадисите това е така и така, но почти няма да чуете някой да казва какво Аллах казва в Корана.
Айетите от Корана се използват, за да подкрепят хадисите или мненията на определени хора, но не и те да се използват, за да бъде схваната истината от тях, докато Аллах Всевишния е повелил:
С истината го низпослахме [Корана]
и истината донесе.
И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] само като благовестител и предупредител.
Ние разделихме Корана на части, за да го четеш пред хората бавно. И го низпослахме постепенно.
/17: 105, 106/
Никога слово на Пратеника, не може да противоречи, нито пък да бъде в разногласие с Корана.
Ето защо, когато срещнем разногласие между казаното в Корана и това, което се предава от името на Пратеника, вярно е това в Корана.
Ето защо, неприемането на определени хадиси не означава нито оспорване, нито отхвърляне на Пратеника, а означава оспорване или отхвърляне на онези, които са ги предали. Достоверен е не хадиса, отразен в сборниците наречени "достоверни" , а хадиса, който не е в противоречие или разногласие с Корана и потвърждава казаното в Него.
