“Който отстрани от вярващия една от мъките на земния живот

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено,

 че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари)

 е казал:
“Който отстрани от вярващия една от мъките на земния живот, Аллах ще отстрани от него една от мъките на Съдния ден. Който облекчи затруднен човек, Аллах ще го облекчи и в земния и в отвъдния живот.

Който прикрие мюсюлманин, Аллах ще го прикрие и в земния, и в отвъдния живот.

Аллах помага на Своя раб, докато рабът помага на своя брат. Който поеме по път в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая.

Всякога, щом група хора се събират в един от домовете на Аллах, за да четат Книгата на Аллах и да я изучават помежду си, над тях се спуска спокойствието, покрива ги милостта, ангелите ги обкръжават и Аллах ги споменава сред онези, които са при Него.

Този, когото делата му го забавят,

 неговият произход няма да го ускори”.

(Муслим Зикир: 38)

Абдуллах ибн Абу Афа (р.а.) разказва

Абдуллах ибн Абу Афа (р.а.) разказва:

„Веднъж когато бяхме при Пратеникът на Аллах (с.а.с), дойде някакъв човек и каза:

– Пратенико на Аллах, има един младеж на смъртно легло.

Въпреки че му внушаваха да изрече „ЛЯИЛЯХЕИЛЛЯЛЛАХ“, той каза, че не може.

– Изпълняваше ли намаз?

– попита Пратеникът на Аллах (с.а.с), :

– Да.

Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с), стана, ние също станахме.

Той влезна при младежа и му каза:

– Кажи: „Ля иляхе илляллах“!

– Не мога да кажа.

Пратеникът на Аллах (с.а.с), попита, човека, който беше дошъл при него за причината, и той му отговори, че не е уважавал майка си.

Пратеникът на Аллах (с.а.с), попита дали майка му е жива.

Отговориха, че е жива, след което нареди да я извикат.

Когато дойде, й каза:

– Ако ти кажат:

"Тук има голям огън, и ако се застъпиш за сина си, няма да го хвърлим в него, а ако ли не, ще го хвърлим",

какво би сторила?

Щеше ли, да се застъпиш за него?

– Да, щях да се застъпя за сина си.

– Тогава вземи Всевишния Аллах и мене за свидетели, че си доволна от него!

– О, Аллах!

 Тебе и Пророка Ти взимам за свидетели, че вече съм доволна от сина си, и му простих.

Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с), каза на болния младеж:

„Кажи: „Ля иляхе илляллаху вахдеху ля шерике леху ве ешхеду енне мухаммеден аб-духу ве расулюх“, след което болният го изрече без проблем.

Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с), каза:

„Хвала на Аллах, че чрез мен спаси този младеж

от огъня на ада.“

(Този хадис е предаден от Табера-ни,

и в резюме – от Ахмед ибн Ханбел).

Смятам, че поуката в този великолепен хадис е направила впечатление и на вас.

Става дума за младеж мюсюлманин, който се прощава с живота си като безверник, и затова заслужава безкрайното мъчение.

Но той е вярващ до последния момент, защото не е казал „не вярвам“ или „няма да изрека тези думи“, а е казал:

„не мога да ги изрека“.

Обърнете внимание на първия въпрос на нашия Пейгамбера (с.а.с), :

"Изпълняваше ли намаз?"

Този първи въпрос направо разтърсва душите ни, кара ни да се разтреперим нас, които искаме да застанем с вяра в съдния Ден, и да спечелим Дженнета.

Значи, първата причина да се случи това, е неизпълнението на намаз, и не може да е друго, след като това е първият въпрос на Пратеника на Аллах(с.а.с), .

Сега помислете:

Кой от нас би желал да изгуби вечния си живот?

Кой човек, който се смята за мюсюлманин, може да каже:

„Аз мога да умра и без вяра“?

Напротив, не се ли молим непрекъснато за добър завършек на живота ни и да умрем с вяра?

И така, първият въпрос в този страхотен пример е за вярата, а вторият – за намаза.

От хадиса разбираме също и колко важно е отношението към родителите за добрия край на живота ни.

Несъмнено ние не можем да заключим категорично от този хадис, че всеки, който не изпълнява намаз, и не се покорява на родителите си, ще умре без вяра.

Защото само Аллах знае кой как ще предаде последния си дъх.

Но този хадис ни дава един много важен повод за размисъл, и сериозно ни приканва да не пренебрегване намаза си, и да уважаваме родителите си че да са доволни от нас.

"Веднъж се отправихме заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един от ансарите

От ал-Бара Ибн Азиб се предава:

 "Веднъж се отправихме заедно с Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за погребението на един от ансарите.

Стигнахме до гроба, когато още го копаеха.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, седна с лице към Къбля, и ние седнахме около него, боейки се дори да помръднем.

В ръката си той държеше пръчка (клонка), с която разрови земята.

След това той салляллаху алейхи ве селлем, погледна към небето, после към земята.

Така три пъти той вдигаше към небето и сваляше към земята своя взор (поглед) и после каза:

 "Търсете защита при Аллах от наказанието в гроба."

Така той повтори тези слова два или три пъти, след което три пъти каза:

 ―Аллахумме инни еузубике мин азаби ал-кабри"

―О, Аллах!

При теб търся защита от наказанието в гроба."

 След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил:

 "Когато правоверният раб се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета със светли, като слънцето лица.

Те носят със себе си саван (кефин) и благовония от Дженнета, и сядат недалеч от него.

След това към правоверния раб се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:

 "О, блага (чиста) душа!

(в друга версия на този хадис се казва:

 "О, умиротворена душа!")

Излез (да посрещнеш)

опрощението и доволството на Аллах!

 Душата на правоверния раб напуска тялото му, така както капката изтича от гърлото на съд (шише) и меляикето на смъртта я взема.

(В друга версия: Когато душата на правоверния напуска тялото му всички меляикета между небето и земята и всички меляикета на небето я благославят пред Аллах).

Пред нея се отварят вратите на небето, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах, да може тази душа да мине през тях.

 Меляикето на смъртта прибира душата, и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват с този саван и благовония (от Дженнета).

За това Всевишният Аллах е казал:

А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат.

/6:61/

След това душата започва да благоухае, все едно че отделя най-прекрасния аромат на миск, който може да се намери на земята.

 След това меляикетата възнасят душата на небесата.

Когато минават през множеството (групи) от меляикета,

 те питат:

— Чия е тази прекрасна душа?

На тях им отговарят:
— Това е душата на еди кой си син на еди кой си.

Те назовават правоверният с най-красивите му имена, с които са го наричали в земния му живот.

Когато стигнат първото небе и молят да им отворят вратата, и вратата им се отваря, меляикетата от всяко небе съпровождат душата до следващото небе,

 и така докато не стигнат седмото небе.

Тогава Великият и Всемогъщ Аллах казва:

 — Запишете вестта за Моя раб във висините на Иллийун. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айетите от Свещения Коран:

Ала не!

 Книгата ( за делата) на праведниците е в Иллийун.

Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?

Книга ясно записана.

 Свидетелстват за нея приближените.

/83:18-21/

 и продължил — тогава меляикетата вписват вестта за него в Иллийун, и на тях (Всевишният Аллах) им заповядва:

 — Върнете го на земята, тъй като Аз съм им обещал,

че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.

 Меляикетата връщат душата на правоверния на земята. Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея.

 След това при правоверният идват две меляикета, които грубо го пробуждат.

 Те сядат до него и го питат:

— Кой е твоят Повелител (Господ)?

Той отговаря:

 — Моят Повелител е Аллах.

Те го питат:

— Коя е твоята религия?

Той отговаря:

 — Моята религия е Исляма.

Те го питат:

— Що за човек бе изпратен при вас?

Той отговаря:

— Това беше Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. Те го питат:

 — Ти как постъпваше?

 Той отговаря:

 — Аз четях Книгата на Аллах,

повярвах в нея и бях верен на това.

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, продължил:

Те го пробуждат и питат, кой е твоя Повелител (Господ)?

 Коя е твоята религия?

 Кой е твоя Пророк?

Това е последното изкушение (фитна), което постига правоверния.

 И за него Всевишният и Всемогъщ Аллах е казал:

 Аллах укрепва онези, които повярваха с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния.

/14:27/

Благодарение на това правоверният отговаря, че неговия Повелител (Господ) е Аллах, неговата религия е Исляма,

и неговия Пророк е Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем. Тогава Глас от небето възвестява:

 — Правдив е Моят раб.

 Разстелете за него красотите на Дженнета, нагиздете го с одежди от Дженнета, и му отворете врата към Дженнета.

 На него му пренасят милости и благоухания от Дженнета,

 и неговия гроб се разширява до простори, които само взора може да обхване.

Пред него застава мъж с прекрасен лик, с възхитителни одежди, благоухаещ на приятни аромати, който казва:

— Ще ти съобщя нещо, което ще те ощастливи.

Възрадвай се на благосклонността на Аллах и на градините в Дженнета с вечните прелести.

 Този ден ти бе обещан.

Правоверният ще попита:
— Кой си ти, Аллах да те облагодетелства?

 Твоят лик носи добро, кой си ти?

 — Аз съм твоите благодеяния.

 Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти бързаш да си покорен и да избягваш неподчинението към Него.

 И ето Аллах ти въздаде добро.

 След това за правоверният се отваря врата в Дженнета и врата в Джехеннема.

(Като му се отвори вратата на Джехеннема)

 На него му се казва:

— Това би била твоя обител, ако ти бе се възпротивил и бе непокорен на Аллах, но Аллах ти го замени с това

 (с Дженнета).

 Когато правоверният види, какво има в Дженнета, ще каже: — Повелителю!

 (О, Аллах!)

Ускори настъпването на Часа, за да мога да се върна при моето семейство и богатство.

 Тогава ще му се каже:

— Бъди спокоен!

 А, когато неверния раб

 (в друга версия на този хадис се казва:

 ("грешник")

се разделя със земния живот и се намира на прага на вечния живот, към него от небето се спускат меляикета с груби и черни лица.

Те носят със себе си зебло от Джехеннема и сядат недалеч от него. След това към неверника се приближава меляикето на смъртта (Мелику ал-меут) алейхисселям, сяда до главата му и казва:

 — О, скверна душа!

 Излез (да посрещнеш) гнева и негодуванието на Аллах!

 В този миг душата на неверника се разпълзява по неговото тяло, и меляикето на смъртта я изтръгва, разкъсвайки при това нерви и съдове, подобно на дарак с много зъбци през който минава мокра вълна.

 Всички меляикета намиращи се между земята и небето и които са на небето, проклинат тази душа.

 За нея се затварят вратите на небесата, и всички хранители (пазачи) на небесните врати правят дуа на Аллах тази душа да не минава покрай тях.

Меляикето на смъртта я прибира и не минава и миг, колкото да мигнеш с око, когато другите меляикета я приемат и я увиват в зеблото.

Душата на неверника започва да изхвърля и издава най-скверното зловоние, което може да се срещне на земята.

След това меляикетата отнасят душата на небето.

Когато минават през множеството (тълпа)

от меляикета, те питат:

— Чия е тази скверна душа?

На тях им отговарят:

— Това е душата на еди кой си син на еди кой си.

 Те назовават неверника с най-позорните имена, с които са го наричали в земния му живот.

 Когато стигнат първото небе те молят да им отворят вратата, но вратата не им се отваря.

 След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран:

Наистина, онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и високомерно се отвръщат от тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Дженнета, додето камила не мине през иглено ухо.

/7:40/

 и продължил:

— Тогава Всемогъщият и Велик Аллах казва:

 — Запишете вестта за него в Сидджийн, който се намира в дъното на земята.

След това на меляикета се заповядва:

— Върнете Моя раб на земята, тъй като Аз съм им обещал, че от нея ги създадох, и в нея ще ги върна, и от нея ще ги изведа (изкарам) още веднъж.

Меляикетата захвърлят душата на неверника от небето на земята, така че тя попада в неговото тяло.

Тук Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, прочел айета от Свещения Коран:

А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.

/22:31/

Душата се връща в нейното тяло и чува шума от тропота на крачките на хората, отиващи си от нея.

 След това при неверника идват две меляикета, които грубо го пробуждат.

Те сядат до него и го питат:

— Кой е твоят Повелител (Господ)?

 Той отговаря:

— М..ми, ами не знам.

Те го питат: — Коя е твоята религия?

Той отговаря:

— М..ми, ами не знам.

Те го питат:

 — Що за човек бе изпратен при вас?

 Тогава неверника няма да може да назове името му и меляикетата ще възкликнат:

— Това е Мухаммед!

 А той неверника само ще мънка:

— М..ми, ами не знам. Само съм слушал, че хората говорят нещо такова!

 Меляикета ще го попитат:

— Ти не знаеше и не го последва, така ли?

Тогава Глас от небето ще възвести:

— Той лъже!

 Разстелете за него огнено ложе, и отворете за него врата в Огъня на Джехеннема!

Към него ще пристъпи (приближи) огнения жар на Джехеннема и изпепеляващият вятър самум, и неговия гроб ще се стесни толкова много, че ребрата му ще се вплетат едно в друго.

След това пред него застава мъж с отвратителен облик, с гнусни дрехи, от който излиза гнила и непоносима миризма, който казва:

— Ще ти съобщя нещо, което ще те огорчи.

Този ден ти бе обещан.

 Неверникът ще попита:

— Кой си ти, Аллах да обърне против теб цялото зло?

Кой си ти?

Твоето лице носи злощастие, кой си ти?

— Аз съм твоите скверни злодеяния.

Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти не бързаш да си покорен на Аллах, а бързаше в неподчинението си към Него.

И ето Аллах ти въздаде зло.

 След това при неверника изпращат сляп, глух и ням палач, който държи в ръцете си огромен чук!

 Ако той удари с този чук по планина, тя се разпилява на прах. Но той удря с него мъченика неверник, и той се превръща в прах, а Всевишният Аллах отново го пресъздава такъв, какъвто е бил. Палачът го удря отново, а неверника издава вопли, които чуват всички твари, освен хората и джиновете.

След това за неверника отварят вратата на Джехеннема, и му разстилат огнено ложе, а той възкликва:
— Повелителю!

(О, Аллах!)

Не позволявай на Часа да настъпи!"

/Този хадис е сведен от Абу Дауд (2/281), ал-Хаким (1/37-40), ат-Тайалиси (номер753) и Ахмед (4/288), ан-Насаи (1/282),

 Ибн Маджа (1/469-470)/

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Най-доброто поколение е това, в което съм аз,
след това второто, след това третото.“
Предадено от Бухари (2652 и др.) и Муслим (2536 и др.).
Арабската дума „карн“ (поколение) може да означава и „век“.
---------------------

Пророкът (с.а.с.) е казал във връзка с национализма:
„Оставете го.
Той мирише ужасно.“
Предадено от Бухари (4905).

-------------

Пророкът (с.а.с.) е казал:
َ„Не смятайте за истина това, което казват хората на писанието, но
и не казвайте, че е лъжа, а казвайте:
„Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас.
Нашият Бог и вашият Бог е един и същ.
Ние сме Нему отдадени.
[29:46]““
Предадено от Бухари (7362).
И така сподвижниците на пророка (Аллах да е доволен от тях) взимали някои неща от историите от хората на писанието, ако това нямало нищо общо с акидата (ислямските основи на вярата)
и със законовите наредби.

---------------

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Предавайте от мен, дори и да е само една строфа от Корана;
и разказвайте от народа на Израил без опасение.
И който измисли за мен нарочно една лъжа, той да заеме мястото си в огъня на ада!“
Предадено от Бухари.

Това означава: Разказвайте от народа на Израил, освен ако не мислите, че е лъжа.
(Из: Мана ал-Каттан - изследователски труд в областта на науката за Корана (араб. ез.:Мабахит фи улум ал Коран).)

Повечето от тези израилски предания идват от 4 човека -
мюсюлмани, които приели Исляма в самото начало, но преди това са били от хората на писанието и са познавали
юдео-християнските източници:
Абдуллах ибн Салам, Кааб ал-Ахбар, Вахб ибн Мунаббих и Абдулмалик
ибн Джурайдж. Най-ученият и най-добрият от тях бил Абдуллах ибн
Салам, един от сахабите и бивш юдейски учен, който юдейските учени мразели след като приел Исляма, заради знанията му по въпроса за знаците, които предсказват очаквания пророк,
който той ясно разпознал в Мухаммад (с.а.с.).
----------------------

Табари предава: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал в следното сахих предание:
„Първото нещо, което Аллах е създал е перото
(араб. ез.: ал-калам).

С това се има предвид молива на "дъската на предопределението" (араб. eз.: Ал-лауху-л-махфуд).
АЛ-ЛАУХУ-МАХФУД:
Запазената дъска; спомената в Корана (85:22) като оригиналния
текст на Корана в небето.
(Из: Малък речник на Исляма от Ахмад фон Денффер).

След това Той му казал:
„Пиши“ и то записало всичко,което ще се случи.“

[Табари], стр.17; В [Табари], стр.17 е посочена веригата на разказвачите на преданието,която в превода тук не е посочена. Табари споменава, че това е едно здраво
(араб. ез.:сахих) предание.
В своя исторически труд Табари предава хадисите най-често с пълната верига разказвачи,но често обаче не споменава, дали става въпрос за здрава или слаба верига.
Той като всеки осведомен учен и други като него са в състояние сами да разпознаят дали веригата е слаба или здрава.
Но за незапознати с "науката на мъжете" (науката, която установява, кой от разказвачите е надежден и кой не)
това обаче е трудно.
Тъй като в този труд се цели използването по възможност само на здрави и добри предания, веригите от разказвачи на преданията ще бъдат изследвани.

" Аз съм на близо до мислите на Моят раб, когато той мисли за Мен, и Аз съм с него, когато той Ме споменава.

Абу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах(с.а.с.)
е казал: " Аллах, Првеликият и Преславният, каза:
" Аз съм на близо до мислите на Моят раб, когато той мисли за Мен, и Аз съм с него, когато той Ме споменава.
И когато той Ме споменава в неговото сърце, Аз го споменавам в Моето сърце.
И ако той Ме спомене в събиране, Аз го споменавам в събиране, по добро от неговото споменаване....
И ако той се приближава към Мен колкото разстоянието от една длан, Аз се доближавам към него с един лакът.
И ако той се доближава до Мен с един лакът Аз се доближавам към него колкото пространството ( покрито от) двете ръце.
И ако той върви към Мен с бавна крачка, Аз се втурвам да го посрещна."
(Муслим,4/6471)

Странете от седем унищожителни грехове

Абу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.)е казал:„Странете от седем унищожителни грехове!”.
Попитаха: „Кои са те, о, Пратенико на Аллах?”.
Каза: „Съдружаването с Аллах;
Магьо­сни­чест­во­то.
Убийството на човек, който Аллах е забранил, освен с право.
Яденето на лихва.
Яденето на стоката на сираците
Бягането от фронта.
Обвиняването на честни вярващи жени в блудство.”
(Бухари и Муслим)
------------
Трябва да се знае, че лихвата е харам, независимо дали е между двама души, или е между човек и банка, или е между институции, и независимо дали човек работи с мюсюлмани или не мюсюлмани, и независимо, дали е в ислямска държава, или не ислямска.