понеделник, 30 ноември 2020 г.

Естествените неща, хадис 15 от книгата на шейх ас-Сади "Радост за благочестивите сърца"



От Айша, Аллах да е доволен от нея, че Пратеника на Аллах (с.а.с) казал:
„Десет неща са естествени:
подстригването на мустаците, пускането на брадата (да расте),
(използуването на) мисуак, промиването на носа с вода, измиването ставите на пръстите[i], премахването на космите под мишниците[ii],
обръсването на космитe по слабините и подмиването“.
Муслим
Предаващия хадиса казал:
„Забравих кое беше десетото, но сигурно е ставало дума за изплакването на устата“.
Под естествено (фитра[iii]) се подразбира това състояние, в което Аллах е сътворил Своите раби, направил ги е склонни по природа към това.
Тук се има предвид любовта към благата и предпочитанието им, а също отвращение към грозното и отхвърлянето му.
Той ги е сътворил чисти и предразположени да възприемат доброто, проявяващи искреност към Аллах и приближаване към Него.
Има два вида дадености от Аллах, имащи отношение към естествения ред.
Съблюдаването на даденостите от първия вид очиства сърцето и духа и под това се има предвид вярата в Аллах и всичко, което произлиза от нея – страха пред Аллах, надеждата, любовта и уповаването в Него.
Аллах Всевишния е казал:
„.И обърни своето лице към религията ­ правоверен, ­ към природата, според която Аллах е създал хората!
Религията на Аллах е неизменна.
Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.
("Правоверни" ­ "ханифи" ­ са наричани последователите на монотеизма, изповядван и от пророка Ибрахим (Авраам).
Според хадис, предаден от ал-Бухари, всяко дете се ражда мюсюлманин по природа,
в последствие майка му и баща му го превръщат в юдей, християнин или зороастриец. Споменатата в знамението божествена природа разкрива, че Аллах създава хората с вярата в единния Бог по рождение.)
Върнете се към Него с покаяние!
И бойте се от Него, и отслужвайте молитвата, и не бъдете от съдружаващите “.
сура Ар-Рум, 30-31
Това очиства и укрепва душата и сърцето, избавя ги от болести, украсява ги с прекрасни качества, и всичко това се отнася към основите на вярата.
Що се отнася до даденостите от втория вид, към тях се отнасят външното очистване и отстраняване на грозното и нечистото.
За това и става въпрос в хадиса, който разглеждаме.
Тези са от достойнствата на религията ислям, всяко от изброените е предназначено за очистване на различни части от тялото и е насочено към поддържане на здравето и функциите им.
Общото мнение на учените е, че такива дейсности, като изплакването на устата и промиването на носа, са задължителни в случая на малка и голяма нечистота.
Очистването на носа и устата е задължение във връзка с това, че в тези места се насъбира мърсотия, като следствие на това за измиване на устата (зъбите) трябва да се ползува сиуак[iv] (четка за зъби), за което Пратеника на Аллах е казал:
„Сиуак служи за почистване на устата и е угоден на Аллах.“[v]
Аш-Шафи'и, Ахмад и Ан-Ниса'и
Ето защо използуването на четка за зъби (сиуак) е задължение според шариа' при обмиването преди молитва, при ставане от сън, в случай на пожълтяване на зъбите, при промяна състоянието на устата[vi] и в други подобни случаи.
Що се отнася до подстригването на мустаците, за да се открие горната устна или пълното им премахване, това е свързано с поддържане на чистотата, т.к. ако космите покриват горната устна, ще бъдат в съприкосновение с това, което човек пие или яде.
Освен това, дългите мустаци изопачават вида на човек..
.По друг начин стоят нещата с брадата, която Аллах е направил признак на мъжкото достойнство и красота.
Ето защо наличието на брада при мъжете пази тяхната красота дори и в напреднала възраст. От това следва да се направят съответните изводи и да се обърне внимание на тези, които не следват Пророка (с.а.с.) и бръснат брадите си, като лицата на такива хора изгубват красотата си. Това силно се забелязва с напредване на възрастта, като мъжа без брада заприличва на непривлекателен старец, дори в юношеството си да е бил един от красавците.
Но навика и сляпото подражателство карат да се одобрява лошото и то да се смята за добро.
Що се отнася до подрязването на ноктите, махането на космите под мишниците и измиването на ставите – на тези места от човешкото тяло се насъбира мръсотия и е необходимо поддържането на чистотата им и премахването на всичко, което може да повлияе зле или да причини неприятности.
Същото се отнася до обръсването на космите по слабините.
Подмиването е необходимо и се отнася към задължителните действия при обмиване
(уду, гусл).
По такъв начин вече е известно, че всички гореспоменати действия, способстват усъвършенстването на външния облик на човек и поддържането на тялото чисто, възпрепятства всичко, което причинява вреда.
Ако говорим за чистотата, тя е от вярата.
Смисъла на всичко, което казахме, че всички вътрешни и външни аспекти на шариа' са съобразени с естеството на човека, а спазването на шариа' му помага да се очисти от порочното, да се сдобие с прекрасни нравствени качества, източника на които са основите на вярата, единобожието, проявата на искреност към Аллах и връщането към Него.
Ако става въпрос за тялото, изпълняването на установеното от шариа' позволява то да се очисти от мръсното и да се премахнат причините, които способстват това.
И затова Пратеника на Аллах (с.а.с) е казал:
„Чистотата е половината от вярата.“[vii]
Муслим
А Аллах Всевишния е казал:
„... Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се“.
Ал-Бакара, 2:222
Целия шариа' не е нищо друго, освен очистване, развитие, усъвършенстване,
подбуждане към достойни дела и спиране на всичко низко, а Аллах знае най-добре!
[i] имат се прдвид не толкова ставите, колкото местата между пръстите.
[ii] Става въпрос за премахване по всякакъв начин.
[iii] Фитра. Тази дума е с корен ф-т-р.
Със същия корен е думата „фатр“ – изобретение, начинание.
Думата „фитра“ озн. състояние, пребиваване в състояние на естественост.
Инб Касир пише:
„Това означава, че човека идва на света с вродени свойства и бъдеще по природа, готов да възприеме религията и притежавайки определени вродени свойства и ако има възможност, той непременно ще следва своята същност, а тези, които се отклоняват, го правят единствено под въздействие на хората и установените традиции“
(Ан-Нихайа, 3/457)
[iv] Сиуак. Име се предвид пръчица от растението арака, края на която се разрошва и се използува за измиване на зъбите и устата.
[v] Хадиса се предава с думите на Аиша, Аллах да е доволен от нея.
[vi] Т.е. при появяване на лош вкус или мирис
[vii] Хадиса се предава с думите на Абу Малик Ал-Аша'ри, Аллахда е доволен и от двамата.

Религията е искрено oтношение, хадис 3 от книгата на шейх ас-Сади "Радост за благочестивите сърца"

 




От Абу Рукая Тамим ибн Аус ад-Дари, Аллах да е доволен от него, че Пророкът (с.а.с.), казал:
„Религията е искреност насиха[1]“.
Попитахме го: „Пред кого?“
Той каза: „Пред Аллах, Неговата книга, Неговия пратеник, водачите на мюсюлманите и техните народи“.[2]
Ахмад и Муслим
Пророкът (с.а.с) повторил тези думи няколко пъти, за да подчертае тяхната важност и да покаже правилния път за своята общност (умма).
За да може членовете на тази умма непременно да разберат, че изповядването на религията като цяло, с всички вътрешни и външни аспекти, се свежда до искрено отношение,
което най-пълно се проявява в петте посочени случая.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ АЛЛАХ подразбира признаване единството на Аллах и факта, че са Му присъщи атрибутите на съвършенството, които никой друг не притежава, никой друг, освен Него не заслужава явно и тайно поклонение, постоянното усещане у себе си на факта, че си раб на Аллах, обръщане с молба към Него в стремеж към получаване наградата на Аллах и от страх пред Неговото наказание, а също така разкаяние и непрекъснато покаяние.
Всичко това е необходимо затова, защото при изпълнение на своите религиозни задължения, раба на Аллах неминуемо прави едни или други пропуски или се осмелява да извърши нещо забранено, но благодарение на постоянната молба за прошка неговите недостатъци се оправят, а делата и думите му стават правилни.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КНИГАТА НА АЛЛАХ се изразява в наизустяване на Корана и размишление над него, думите му, постигане на смисъла му и старание на практика да се следва установеното от него и да се наставляват други в това.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРАТЕНИКА се изразява във вяра и такава любов към него, която превъзхожда любовта на самия човек към себе си, богатството и децата, да бъде следван както в основите на религията, така и в нейните разклонения, да се предпочитат неговите думи пред думите на друг човек, да се полага старание винаги да бъде следван.
ИСКРЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВОДАЧИТЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ, т.е. на техните правителства, като се започне с върховното правителство и всички емири, шариатски съдилища и всички, които имат някаква власт.
Изрзява се в признаване на тяхната власт, подчинение и подбуждане в това и на другите хора, старание по възможностите да се направляват правителствата по пътя на истината, като им се обръща внимание на всичко, което може да донесе полза на тях и на другите хора, и да се подбуждат в изпълнение на това, което влиза в задълженията им.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ се заключава в това, да желаеш за тях това, което искаш за себе си, и да не искаш това, което не желаеш за себе си и се достига по възможностите на всеки, а този, който се стреми към това, ще се постарае да го осъществи и да го осъвършенства.
Пророкът (с.а.с) разкрил смисъла на понятието „искрено отношение“ (насиха), като пояснил, че смисъла му се заключава в гореспоменатите пет неща, имайки предвид спазване правата на Аллах, правото на Неговите книги, правата на Неговия пратеник (с.а.с) и правата на всички мюсюлмани независисмо от разликите в материалното и социалното им състояние.
Това обхваща религията в цялост и няма нещо, за което да не се отнасят тези всеобхватни думи.
А Аллах знае най-добре.
[1]Насиха —тази дума е образувана от глагола "насаха" — да бъдеш искрен; да се отнасяш сърдечно; да будеш здрав.
[2] Думите "Религията — това е искрено отношение" се повторят само във версията на Ахмад.

„Водата е чиста и нищо не я прави нечиста“.

 



Пратеникът на Аллах (с.а.с) e казал:

„Водата е чиста и нищо не я прави нечиста“.
Ахмад, Ан-Наса'и, Абу Дауд, Ат-Тирмизи, Ибн Ал-Джаруд, Ад-Даракутни и Ал-Бейхаки
Този достоверен хадис е указание за една основа, която се състои в това, че всяка течаща изпод земята или падаща от небето, стичаща се или протичаща вода, която съхранява изначалните си свойства или претърпяла някакви промени следствие на попадането в нея на чисти предмети, остава чиста и може да бъде използвана за очистване и подобни цели. Изключение от това общо правило прави водата, която е променила своя вкус, цвят или мирис под въздействието на нещо нечисто.
Всички уляма' са единодушни в това, че водата, променила свойствата си под въздействието на нещо нечисто, е станала нечиста.
При това имам Ахмад, Аллах да е доволен от него, и други уляма', привеждат като доказателство аята, който започва с думите на Всевишния Аллах:
„Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо...“
(Ал-Маида, 3).
Използвайки тази ая, което подразбира това, че ако водата придобие някои от свойствата на тези забранени неща[i], тя самата става нечиста.
От друга страна този и други хадиси указват това, че водата, която се е променила под въздействието на нещо чисто, сама остава чиста.
Така например чиста е водата в случая, когато в нея натопи ръце човека, станал от сън, но при това на него му е забранено да потопи ръце в нея, без да е измил три пъти ръце преди това.
В дадения хадис няма забрана да се използува такава вода.
Става въпрос за съществуващото тук указание за два вида вода – нечиста и чиста.
Нечиста е тази вода, която е изменила в малка или голяма степен поне едно от свойдтвата си под въздействие на нещо нечисто.
А чиста е водата, при която няма нищо такова.
Всеобхватността на този принцип се потвърждава от думите на Всевишния, Който е казал: „...ако не можете да намерите вода, очиствайте се с пясък...“
(Ал-Маида, 6).
Това има отношение към всички видове вода, т.к. в случая в отрицателен контекст е използувано име, което е в неопределителен член.
По такъв начин, по единодушното мнение на уляма' тук се подразбира всяка вода, освен нечистата.
Освен това хадиса показва, че що се отнася до вода или нещо друго, изхожда се от там, че тя е чиста, ако няма съмнение за това дали тя е чиста или не, или дали е нечиста по причина на нечистота, изхожда се от това, че водата е чиста.
[i] Има се предвид, че ако водата се смеси с кръв или в нея попадне мърша или свинско месо, тогава използуването на такава вода за обмиване се забранява

събота, 7 ноември 2020 г.

“Идвайте (там където) споменават и възхваляват Аллах

 От Самура Ибн Джундуб (р.а), се предава, че

Пратеникът на Аллах (с.а.с), е казал:
“Идвайте (там където) споменават и възхваляват Аллах, застанете по-близо до имама, защото ако човек не престане да се отделя от имама,
той ще влезе в Дженнета по-късно, ако той е за там
(влезе в Дженнета)”
/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1198).
Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис
като достоверен сахих в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (365)/