От Абу ал-‘Аббāс ‘Абдуллах ибн ‘Аббāс
(Аллах да е доволен и от двамата) е предадено, че е казал: “Един ден бях зад Пророка
(Аллах да го благослови и с мир да го дари)
[яхнал зад него животното, което яздеше] и той каза:
«Хей, момче, ще те науча няколко думи:
Помни Аллах и Той ще те помни.
Помни Аллах и ще го намериш пред себе си.
Ако питаш, питай Аллах.
И ако зовеш за помощ призови за помощ Аллах.
И знай, че ако общността се събере, за да ти бъде полезна с нещо, тя ще ти бъде полезна само с това, което Аллах ти е предписал, и ако се събере, за да ти навреди с нещо, тя ще ти навреди само с това, което Аллах ти е предписал.
Перата са вдигнати и страниците са сухи”.
Хадис, предаден от Тирмизи, за който казал:
“хадис хасен сахих”
(добър и достоверен хадис).
В ривает, който не е на Тирмизи се казва:
“Помни Аллах и ще го намериш пред себе си.
Помни Аллах в благоденствие и Той ще те помни при нужда.
И знай, че онова, което те е подминало, нямало да ти се случи, а онова, което ти се е случило, е нямало как да те подмине.
Знай също, че победата идва с търпението, облекчението с мъката и че с всяко затруднение има и улеснение”.
Тирмизи разказва този хадис в глава
“Особености на Съдния ден, изтънчености и благочестие” (сифату-л-кийāма уа-р-кā’ик уа-л-уара‘)
от Пратеника на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари),
раздел “Но Ханзала на часа, на часа”
(Лякин йā Ханзала сā‘а сā‘а), номер 2516.
Имāм Ахмед го разказва в своя Муснад, 1/ 307.
Споменатият израз е разказан от ‘Абду ибн Хамийд в неговия Муснад, както споменават тълкувателите на “Четиридесетте хадиса”.
Значението на хадиса:
Ибн Реджеб ал-Ханбали в книгата си “Джāми‘у-л-‘улум уа-л-хикам”:
“Този хадис съдържа велики наставления и универсални принципи от най-важните религиозни въпроси.
Дори един от учените е казал:
Размишлявах над този хадис и той така ме уплаши, че щях да обезумея. Колко жалко, че този хадис не се знае и че твърде малко се разбира значението му”.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“احفظ الله” (Ихфази-л-ляхе — помни Аллах) — знай неговите заповеди и не ги нарушавай, съблюдавай фарзовете, бъди Богобоязлив — върши онова, каквото ти е повелил и се въздържай от онова, което ти е забранил.
“يحفظك” (Йахфазке — И той ще те помни) — ще пази и защитава и тебе, и семейството ти, и вярата ти, и светския ти живот.
“تجاهك” (Туджāхаке — пред себе си) — тоест, ще видиш, че Той е с тебе със Своята защита, подкрепа, спасяване и помощ, където и да се намираш.
“إذا سألت” (Изā се’елте — ако питаш) — ако пожелаеш да поискаш нещо, било то свързано със светския живот или с религията.
“إذا استعنت” (Изā-с-те‘анте — ако зовеш за помощ) — ако потърсиш помощ за нещо, свързано със земния или задгробния живот.
“الأمة” (Ал-’Уммата — общността) — останалите хора.
“رفعت الأقلام” (Руфи‘ати-л-акляму — перата са вдигнати) — писането с тях е спряно, има се предвид, че всичко вече е предопределено в знанието на Всевишния Аллах и е сложено край.
“جفـت الصحـف” (Джеффети-с-сухуфу — страниците са сухи) — със “страниците” се има предвид онова, на което са написани съдбите на творенията като “ал-Лаух ал-махфуз” (Пазения скрижал); а със “сухотата” им се има предвид, че всичко вече е свършило и се е установило и че в тях не може да има замени и промени.
“الرخاء” (Ар-Рахā’ — благоденствие) — живот в охолство, безопасност, спокойствие, здраве, сила и други подобни.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
1. Загрижеността на Пророка
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) за направляването на общността и възпитанието на образцово вярващо поколение.
Пратеника на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари)
е бил загрижен да насажда здравата вяра в душите на вярващите, особено на младежите.
И в това няма нищо чудно, защото когато го описва, Аллах казва:
“Дойде вече Пратеник при вас измежду вас самите.
Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден”
(ат-Тауба: 128).
Веднъж Пророкът
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) качил зад себе си, на животното, което яздел сина на чичо си
— ‘Абдуллах ибн ‘Аббāс
(Аллах да е доволен и от двамата), и му дал тези прекрасни наставления.
Тези наставления имат свойството да карат мюсюлманина да съблюдава повелите на Всевишния Аллах и да очаква помощ и подкрепа единствено от Него.
По този начин мюсюлманинът става смел и безстрашен, не го плашат събитията, не се бои от опасностите, казва истината и не се бои от никакви упреци.
Това е така, защото той е узнал, че всичко е в ръцете на Премъдрия и Всемогъщ Аллах и че никой човек не може да навреди или да помогне на някого освен с позволението на Всевишния Аллах.
2. Безсмъртни слова и мъдър подход.
Поради важността на това наставление, тъй като съдържа полезни напътствия, които заслужават човек да им обръща внимание,
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) привлича неговото внимание като го зове “Хей, момче”,
за да съсредоточи мисълта си и да се концентрира.
След това му възбужда интереса за това, което ще му каже като му обръща вниманието към ценността на знанието, към което ще му предложи и му казва: “ще те науча няколко думи”.
Да, те са няколко думи, които съдържат велики принципи на религията, възпитават мисълта, изострят ума, просвещават, укрепват ислямското верую, такуа и убежденията.
3. Помни Аллах и Той ще те помни.
Придържай си към повелите на Аллах.
Възпирай се при Неговите забрани и не ги приближавай.
В никакъв случай не ги нарушавай.
Изпълнявай всичко, което ти е наложено като фарз и не проявявай небрежност в това отношение.
Стой далече от онова, което ти е забранено и постави преграда между себе си и между него.
Тогава ще видиш как Всевишния Аллах опазва вярата ти, как пази твоето верую от отклонения, как те защитава от нашепванията на вътрешния ти глас и оскверняващата заблуда, как те защитава от лошите хора и от сатаните от хората и джиновете и как отстранява от тебе всяко страдание или притеснение.
Всевишния Аллах казва:
“[Ангели] следят всеки и отпред, и отзад.
Пазят го по повелята на Аллах ...”,
(ар-Ра‘д: 11).
Този айет означава, че има ангели, които следват човека, обгръщат го от всяка страна по нареждане от Всемогъщия и Велик Аллах и с Негово позволение, за да го защитават от онова, което би му навредило.
Относно опазването на потомството, Всевишния казва:
“...баща им беше праведник ...”,
(ал-Кехф: 82).
И ако ти помниш Всевишния Аллах в земния ти живот, Той ще те помни в задгробния ти живот.
Тоест, ще те защити от Огъня и ще ти предостави Райска градина с ширината на небесата и земята, приготвена за Богобоязливите:
“И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за Богобоязливите”,
(Āли ‘Имрāн: 133).
Ангелите ще те посрещнат и приветстват:
“Това е, което ви бе обещано — за всеки покайващ се, спазващ [повелите], който и в уединение се бои от Всемилостивия, и идва със сърце, молещо за прошка. “Влезте тук в мир!
Това е Денят на вечността!
” Ще имат там, каквото пожелаят, а при Нас има повече” (Кāф: 32-35).
В изпълнение на благовестието, което Всевишния Аллах ти е дал с думите:
“И благовествай вярващите, които...,
спазват границите на Аллах”,
(ат-Тауба: 112).
Пратеника на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари)
е поучавал сподвижниците си да искат от Всевишния Аллах да ги пази.
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва, че Пратеника на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари)
наредил на Барā’ ибн ‘Āзиб
(Аллах да е доволен от него) да казва, когато ляга да спи: “Господи, ако вземеш моята душа, смили се над нея!
Ако я пуснеш, пази я така, както пазиш Твоите благочестиви раби”.
В хадис от достоверния сборник на Ибн Хиббāн с първоизточник ‘Омар (Аллах да е доволен от него)
се казва, че Пророкът
(Аллах да го благослови и с мир да го дари)
го научил да казва:
“О, Аллах, пази ме да ставам с исляма, пази ме да сядам с исляма, пази ме да лягам с исляма и не приемай молбите на врага и завистника”.
Тоест, не приемай молбите им против мен и желанието им да ми навредят.
4. Помощта на Всевишния Аллах и Неговата подкрепа.
Който помни Всевишния Аллах, Той бива с него, съдейства му, помага му, защитава го, подкрепя го, довежда нещата му до успешен край и го направлява към правилния път, винаги когато човек бъде помрачен и угнетен или притеснен.
“Помни Аллах и ще го намериш пред себе си.
Ако питаш, питай Аллах”, ще намериш, че е с тебе и че те пази и защитава, поддържа и подкрепя:
“Аллах е с Богобоязливите и с благодетелните”,
(ан-Нахл: 128).
Катāда казва:
“Който се бои от Аллах, Той бива с него.
А този, с когото е Аллах, с него е непобедимата група, с него е пазителят, който не заспива, с него е водачът, който не заблуждава”.
Само че, помощта на Всевишния Аллах и Неговата подкрепа са свързани с изпълняването на Неговите повели и въздържането от Неговите забрани.
Така че, който се подчини на Всевишния Аллах, той спечелва Неговата помощ и подкрепа, а който не се подчини, се лишава от Неговата помощ и бива унижен:
“О, вярващи, ако подкрепите [делото на] Аллах, и Той ще ви подкрепи, и ще утвърди стъпките ви”,
(Мухаммед: 7).
“Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи?...”,
(Āли ‘Имрāн: 160).
5. Младостта ти преди старостта ти.
Който помни Всевишния Аллах в своята младост и сила, Всевишния Аллах го помни в неговата старост и слабост, предоставя му възможност да се наслаждава на слуха, зрението и ума си, а в Съдния ден ще бъде почетен и поставен под закрилата на неговия Трон (‘Арш), когато няма да има друга закрила освен тази.
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва:
“Седмина Аллах ще постави под Своята закрила в Деня, когато няма да има закрила освен Неговата: справедлив водач; младеж, израсъл в служене на Всемогъщия и Велик Аллах;...”.
И навярно това е тайната на отправянето на това наставление към ‘Абдуллах ибн ‘Аббāс
(Аллах да е доволен от него и от баща му), тъй като той е бил млад и в разцвета на годините си, за да се възползва от своята младост, жизненост, сила и енергичност.
Пратеника на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “възползвай се от пет неща преди пет други неща: от младостта си, преди старостта; ...”, предаден от Хāким с достоверен иснад.
Особено и поради факта, че младежите са надеждата на общността, че на техните плещи се издига призивът към истината и справедливостта и че привържениците на злото и лъжата се стремят да ги въведат в заблуждение.
Поради това, младежите имат крайна нужда от допълнително внимание и напътствие, за да устояват пред сатаните от джиновете и хората.
6. Благодарните раби на Всевишния Аллах заслужават Неговата помощ и съдействие.
Вярващият, който има щастието Всевишния Аллах да го пази, да го подкрепя и да се грижи за него, е онзи благодарен раб, който е осъзнал милостта на Всемогъщият и Велик Аллах и истински Го е узнал, който се е подчинил на Неговите повели и се е Въздържал от Неговите забрани, който е съблюдавал Неговите граници и неговите права.
И дори, когато такъв човек се ползва с одеждите на благополучието, въпреки че го дебнат съблазни и че в него се борят страстите, той се бори против тях, той се отвръща от тях и се отзовава на Всемогъщия и Велик Аллах и използва благодатта, дарена му от Аллах, за Неговото удовлетворяване.
Той търси закрила при Аллах, Той да го пази от грешките и да го вдъхновява още повече да Му благодари, за да продължава Неговата милост над него.
Той обявява своята нужда от Преславния и ПреБогат Аллах с убеденост, че милостта е в ръцете на Аллах и че Той я дарява на когото пожелае:
“И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах ...”,
(ан-Нахл: 53).
Това специално познание за Всевишния Аллах е онова нещо, което приближава човека до своя Господ, Всемогъщия, Великия.
Това е нещото, което привлича обичта на Всевишния Аллах към стремящия се към Него раб.
И след това вече Той отговаря на неговите молби и му дава каквото е поискал.
Той го избавя от всяка неприятност, която отравя живота му.
Той го защитава от всякакъв страх, който заплашва сигурността му: “Помни Аллах в благоденствие и Той ще те помни при нужда”.
В хадис, предаден от Тирмизи се казва, че Пророкът
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) се казва:
“Който желае Аллах да отговаря на молбите му при беди, нека много се моли при благоденствие”.
В един хадис-кудси Всевишния Аллах казва за подобни хора: “Ако ме помоли, Аз ще му дам.
Ако Ме помоли за Моята закрила, Аз ще му я предоставя”.
7. Насочване единствено към Всевишния Аллах при търсене на помощ, отправяне на молби и искания.
Пратеника на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) насочва сина на чичо си — и всеки искрен вярващ, който е поел по този път — неговата насока да е винаги и постоянно към Аллах, Пречистия, Всевишния, Способния.
Единствено от Него се искат даровете, единствено от Него се иска помощ.
От никой друг освен Него, не се искат дарове и не се очаква помощ.
Също така единствено към Него се отправят молбите и благодарностите.
Опрощаването също се очаква единствено от Негова страна, така че рукю и седжде се правят единствено пред Него.
“Ако питаш, питай Аллах.
И ако зовеш за помощ призови за помощ Аллах”.
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари)
се казва:
“Всемогъщият и Велик Аллах казва:
«Има ли някой да отправя молби, че да отговоря на молбата му;
има ли някой да иска нещо, че да му дам исканото нещо;
има ли някой да иска да му простя, че да му простя”.
8. Вие зовете близък, който откликва.
Исканията се отправят единствено към Всемогъщия
и Велик Аллах, защото единствено Всевишния казва: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!”,
(Гāфир: 60).
И защото Той е единственият, Който хвали вярващите си раби, че те Го призовават и отправят искания към Него: “...И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън.
И бяха смирени пред Нас”,
(ал-Анбийā’: 90).
И защото Той, Благословени да са имената Му, е наблизо до Своите раби, чува техния зов и им откликва на зова: “И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.
Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!”,
(ал-Бакара: 186).
9. Искането е от Този, на Когото не омръзва да раздава.
От пълнотата на единобожието (таухид) е мюсюлманинът да се въздържа да иска (каквото и да било) от хората, а да го иска единствено от Аллах.
Защото самият Аллах настойчиво изисква от рабите си да искат от Него.
Всевишния казва:
“...И молете Аллах за Неговата благодат! ...”,
(ан-Нисā’: 32).
В хадис, предаден от Тирмизи се казва, че Пророкът
(Аллах да го благослови и с мир да го дари)
е казал:
“Молете Аллах за Неговата благодат, защото Аллах обича да бъде запитван”.
И защото на Него не Му омръзва това, че Го питат и че искат от Него, тъй като Неговите хазни са пълни и не свършват:
“Това, което е при вас, секва, а което е при Аллах, е вечно ...”, (ан-Нахл: 96).
Не само това, но и ако мюсюлманинът престане да го пита и да иска от Него, Той се ядосва.
В хадис, предаден от Тирмизи се казва, че Пророкът
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
“Който не запитва Аллах, Той се ядосва на него.
Нека всеки от вас запитва своя Господ аз всяка своя нужда, дори за каишката на сандала си, ако се скъса”.
Щом е така, струва ли си да се пита, да се иска от човека, на когото му омръзва да раздава и го ядосва питането и искането?!
Колко вярно е казал поетът:
Не питайте адамовите чада за нужда,
питайте Онзи, вратите на Когото не се затварят
Аллах се ядосва, ако не Го питаш,
адамовите чада се ядосват ако ги питаш.
10. Искането от други, не от Всевишния Аллах, е позор и унижение.
Ако от хората бъде поискано нещо, те или ще го дадат, или няма да го дадат.
Ако те го дадат, те го натякват.
А ако не го дадат, те опозоряват и унижават.
Всичко това са неща, които нараняват душата на мюсюлманина и й навличат ненавист и печал.
Това са неща, които го оскърбяват и накърняват неговото достойнство.
Поради това навярно Пророкът
(Аллах да го благослови и с мир да го дари)
е вземал обет от тези, които му се заклевали във вярност и са приемали исляма, да не искат нищо от хората.
Една група от сподвижниците, като Абу Бакр ас-Сиддик, Абу Зарр, Саубāн и ‘Ауф ибн Мāлик
(Аллах да е доволен от тях)
е изпълнила такава клетва.
Някой от тях е изтървавал камшика си или повода на камилата си, но не искал от никого да му го подаде.
Хадис, предаден от Муслим, Абу Дāуд и други.
11. Зовът за помощ е към Всесилния, който не може да бъде победен.
Помощ се иска от този, който е силен и може да помогне. А човек се нуждае от помощ във всяко нещо, било то малко, или голямо.
Никой друг освен Пречистия Аллах няма тази възможност. Другите нямат нито силата да отблъснат някое зло от себе си, нито да привлекат някаква полза към себе си.
Този, на когото Аллах помогне, бива избавен, а онзи, когото лиши от Своята помощ, търпи поражение:
“Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи? ...”,
(Āли ‘Имрāн: 159).
Освен това, сърцата на хората са в ръцете на Аллах, Той ги преобръща както си иска.
Той е този, който насочва даден човек да помогне на другия или да не го направи.
Затова, нека се обръщаме към истинския източник, който е Пречистият Аллах.
Той е Вседаряващият и Възбраняващият.
Той е даряващият блага и предостатъчният:
“...И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен ...”, (ат-Таляк: 3).
Затова към Него трябва да се насочваме за всяко нещо: “Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем”,
(ал-Фāтиха: 5).
12. Искането на помощ от други, не от Всемогъщия и Велик Аллах е безропотно подчиняване и слабост.
Моленето за помощ изисква показването на слабост, нужда и бедност от страна на молителя.
А това изисква безропотно подчиняване и чувство на потребност, които трябва да се проявяват единствено спрямо Аллах, защото тези усещания са същността на ‘ибāдета.
Ако те се насочат не към Всевишния, това е безполезно низкопоклонство и безропотно подчинение.
Искането на помощ също е и признание за силата на този, от когото е поискано да осъществи искането на молителя и постигане на целта му, или придобиването на благо или отблъскването на зло от него.
Всичко това е по силите само и единствено на Всемогъщия и Велик Аллах.
И всеки, който си помисли, че е по силите и на някой друг, освен Пречистия, неговите очаквания не се оправдават и той губи. Който иска тези неща от хора, той стъпва на нездрава основа.
Всевишния Аллах казва:
“И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него.
И ако ти иска добро, никой не ще отклони Неговата благодат ...”,
(Юнус: 107).
Също:
“Никой не ще възпре милостта на Аллах, ако Той реши да я дари на хората, и каквото Той задържи, никой после не може да го пусне ...”,
(Фāтир: 2).
13. Вярата в съдбата и предопределението е спокойствие и чувство на безопасност.
След като вярващият се убеди, че Всевишния Аллах го пази и подкрепя и че уповаването е единствено на Него във всички негови дела, той не се притеснява от това, какви коварни планове кроят другите хора или го прави някой. Напротив, той знае, че и доброто, и злото се случват по предопределението на Всевишния Аллах.
Той знае, че и ползата, и вредата се случват по Неговата воля. Той знае, че никой не може да направи нещо по този въпрос:
“...Кажи:
“Всичко е от Аллах.” ...”,
(ан-Нисā’: 78).
Хората са единствено причини за спечелването на награда или за заслужаването на наказание:
“И знай, че ако общността се събере, за да ти бъде полезна с нещо, тя ще ти бъде полезна само с това, което Аллах ти е предписал, и ако се събере, за да ти навреди с нещо, тя ще ти навреди само с това, което Аллах ти е предписал”.
“Ако Аллах те застигне с вреда, не ще я отмени друг освен Той, и ако те застигне с добро, Той за всяко нещо има сила”, (ал-Ен’āм: 17).
Така че, не само че никой не може да ти причини страдание, което Аллах не ти го е предопределил, а самият Аллах ще те защитава от него.
Същото е и ако някой иска да ти донесе някаква полза, тя не може да се случи, ако Пречистия Аллах не ти я пожелае: “Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е [записана] в Книга ...”, (ал-Хадид: 22).
В хадис, предаден от Ахмед и други се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
“Всяко нещо си има същност.
Човек не може да постигне същността на вярата, докато не узнае, че онова, което му се е случило е нямало как да го подмине, и че онова, което го е подминало е нямало как да му се случи”.
14. Вярата в съдбата и предопределението е смелост и безстрашие.
След като е потвърдено, че ползата и вредата са неизбежно предопределени и че на човек му се случва единствено онова, което Всемогъщият и Велик Аллах предварително знае, че ще му се случи, вярващият трябва да се впусне към онова, което Аллах му е повелил.
Той трябва да казва истината, дори тя да е против него и когато прави нещо в името на Аллах, да не се бои от никакви упреци.
Той трябва да е смел и безстрашен и да не го е страх от смъртта. Той трябва да е истински убеден в словата на Всемогъщия и Велик Аллах:
“Кажи [о, Мухаммед]:
“Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител.
На Аллах да се уповават вярващите!””,
(ат-Тауба: 51).
И щом предопределеното няма начин да не се случи: “...Кажи:
“И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите [смъртни] ложета ...”, (Āли ‘Имрāн: 154).
Тоест, дори и да не бяхте отишли на битката и си останехте в домовете, онези на които им е било предопределено да посрещнат смъртта си и да бъдат убити на определени места, щеше да отидат на тези места без никой да ги кара, за да бъдат убити там.
15. Вяра, не капитулиране.
Уповаване на Аллах, не безотговорност.
Вярата в съдбата и предопределението, по гореспоменатия начин, ни сочи несъстоятелността на претенциите на онези малодушни страхливци, които се отдават на страстите и желанията си, когато се аргументират за своите отклонения от правия път, за своята заблуда, за продължаването им да следват греховете и за своя инат, с това, че Всевишния Аллах е предопределил това за тях.
Докато Всевишния Аллах — Този, Който ни е повелил да вярваме в съдбата и предопределението — ни е повелил да се трудим.
Пречистият казва:
“И кажи: “Работете! Аллах вижда вашите дела ...”,
(ат-Тауба: 105).
Неговият Пратеник
(Аллах да го благослови и с мир да го дари), който е нашият образец за подражание във всяко нещо, ни е пояснил, че мюсюлманинът трябва да взема нужните предпоставки — да работи, да се стреми, да полага усилия и да се старае.
Този, който изостави предпоставките, аргументирайки се с предопределението, той извършва прегрешение спрямо Всевишния Аллах, спрямо Неговия Пророк
(Аллах да го благослови и с мир да го дари)
и нарушава законите на исляма.
Това е така, защото изоставянето на предпоставките е безотговорност и мързел, които ислямът не одобрява. Докато вземането на предпоставките, наред с разчитането единствено на Всевишния Аллах в постигането на резултатите е уповаване и вяра.
В хадис, предаден от Муслим се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Работете, всеки е улеснен за онова, за което е бил създаден”.
16. Победата е с търпението.
Човешкият живот е разновидни борби. В него той се излага на много и разноцветни врагове и победата му в тези битки е свързана с размера на неговото търпение и зависи от него.
Така че, търпението е пътят за сдобиването с желаното нещо.
То е ефективното оръжие за надвиването на враговете под най-различна форма, все едно дали са скрити, или явни. Именно затова, Всемогъщият и Велик Аллах е сторил то да е материята за изпитание на хората в този живот, за да се разграничи хубавото от лошото и за да се знае кой е искрен и убеден, и кой е невярващ лицемер:
“И ще ви подложим на изпитание, докато отличим сред вас борещите се по пътя на Аллах и търпеливите, и разкрием вестите за вас”,
(Мухаммед: 31).
“Наистина ще бъдете изпитани и в имотите, и в душите ви, и ще чуете много обиди от дарените с Писанието преди вас и от съдружаващите.
Но ако сте търпеливи и Богобоязливи, това е от решаващите дела”,
(Āли ‘Имрāн: 186).
Тоест, от нещата, които всеки разумен човек трябва да възнамерява и да привикне себе си на тях, тъй като в тях има пълно преимущество и достойнство.
Когато Всевишния описва благочестивите, праведните и Богобоязливите, казва: “...праведността е ... и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката ...”,
(ал-Бакара: 177).
“Злочестие” — крайна бедност и нужда.
“Беда” — болести и други подобни.
Търпението — както го дефинират — е способността човек да овладее себе си, тоест да се контролира, и да постъпва съгласно изискванията на ума и религиозните норми, а също така, да се въздържа от онези неща, от които умът и религиозните норми изискват да се въздържа.
И ако ние разгледаме айетите и хадисите, ще видим, че думата търпение се среща на много места, всички те се обединяват около споменатия смисъл на търпението.
Те имат една цел и постигат един резултат, който е успехът и победата.
Ето някои от тези места:
а) търпението при вършенето на добрини и въздържането от грехове;
Несъмнено изпълняването на онова, което Всевишния Аллах изисква от нас и въздържането от онова, което ни забранява е обременяване, което съдържа вид тежест за човешката душа.
И така човек се нуждае от напрягане на силите и старание, за да успее да надвие истинските си врагове, а именно: душата, страстите и сатаната.
“...Наистина душата повелява злото ...”, (Юсуф: 53).
“...И не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах ...”, (Сāд: 26).
“Сатаната е ваш враг ...”,
(Фāтир: 6).
Тези невидими врагове разкрасяват за човека съблазните и страстите, и му внушават да се откаже от добрите дела и да склони към прегрешенията.
Те са постоянни в своята дейност, без това да ги отслабва, нито да има спад в дейността им.
Тук човек неизбежно се нуждае от усилия, за да ги надвие — да накара себе си да се подчини, да стори така, че неговите страсти да са съобразно споменатото в законите на Всемогъщия и Велик Аллах.
Всичко това се нуждае от търпение, понасяне, джихāд и себеотдаване.
Всевишния Аллах казва:
“И следвай, каквото ти се разкрива, и бъди търпелив, додето Аллах отсъди! ...”,
(Юнус: 109).
Също: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него служи и търпелив бъди в служенето на Него! ...”,
(Мариам: 65).
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:
“Муджāхид е този, който се бори със своята душа в името на Аллах”, хадис, предаден от Тирмизи и Ибн Хиббāн.
Няма съмнение, че този, който успее да задържи себе си да удовлетворява Всевишния Аллах — като изпълнява добрите дела и си въздържа от греховете — той е надвил своя скрити врагове, тоест надвил е душата си, сатаната си и страстите си.
А това е победа, нямаща равна на себе си.
Тъй като по този начин човек овладява себе си и се освобождава от робството на прищевките, страстите и злите нашепвания на сатаните.
Когато тази битка с вътрешните врагове свърши с победа, истината изгрява в гърдите на вярващия, сърцето му се осветява и той тръгва по пътя към всемогъщия и Велик Аллах:
“А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим по Нашите пътища ...”,
(ал-‘Анкебут: 69).
Колко е прав Пророкът
(Аллах да го благослови и с мир да го дари), когато казва: “Търпението е светлина”, в хадис, разказан от Муслим.
б) търпението при нещастията;
Човекът в този живот е изложен на много беди, които могат да засегнат както него, така и неговото Богатство, семейство, деца, сигурност или спокойствие.
И несъмнено това дава силно отражение на човека и дава възможност на отчаянието да го овладее:
“...А когато го засегне злото, той потъва в отчаяние”,
(ал-Исрā’: 83).
А след това бива овладян и от изключително силен страх и силно безпокойство:
“Човекът бе създаден колеблив, щом го настигне злото — страхлив”,
(ал-Ма‘āридж: 19-20).
Ако някой е в такова състояние той е разгромен, малодушен човек, той не може да има успех в този живот. Именно заради това Всемогъщият и Велик Аллах насърчава вярващите да са решителни, твърдо да устояват пред тези беди, които неизбежно се случват, да се издигнат над слабостта и упадъка на духа и да отворят пътя си към успеха и победата, въоръжени с търпението, което е основата на величието и тайната на успеха:
“И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете.
И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват:
“Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Господ.
Те са напътените”,
(ал-Бакара: 155-157).
Няма съмнение, че те са напътените към пътя на славата, честта и величието, особено онези, които твърдо устояват на бедите още от първия миг.
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва “Търпението е при първия сблъсък”.
Така те излизат победители, за да посрещнат смело и безстрашно живота, за да превърнат бедата, която ги е сполетяла в добро, от което да се възползват както за този, така и за задгробния живот.
По този начин бедственото състояние при тях не се различава от благоденственото състояние.
В хадис, предаден от Муслим се казва:
“Странно нещо е състоянието на вярващия, всичко при него е добро, никой освен вярващия не притежава подобно състояние, ако го сполети радост, той е благодарен и това бива добро за него, ако го сполети нещастие, той е търпелив и това бива добро за него”.
В хадис, предаден от Бухāри и други се казва, че Пратеника на Аллах
(Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
“На Аллах принадлежи онова, което е взел, на Него принадлежи онова, което е дал.
Всяко нещо при Него е за определен срок.
Затова търпи в името на Аллах”.
в) търпението на страдания и обиди от хората;
Човек живее обкръжен от много хора, които имат различни характери и темпераменти и просто няма начин от тях да не произтекат злини и най-разнообразни обиди.
Ако човек не може да изтърпи това, той търпи неуспех, губи и живее в непрекъснат Ад, но ако понесе и изтърпи, ако извини и прости, той успява, печели и живее пълноценно, щастливо и в обич:
“...Извинявайте и прощавайте, докато Аллах даде Своята повеля ...”,
(ал-Бакара: 109).
“...Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел”,
(Фуссилет: 34).
Няма съмнение, че това е признак за мъжество:
“А който търпи и прощава, това е от значимите дела”,
(аш-Шурā: 34).
То може да е достояние единствено на тези, които вярват във Всемогъщия и Велик Аллах и черпят помощ от Него: “...И сторихме едни от вас изпитание за други.
Ще изтърпите ли?
Твоят Господ е всезрящ”,
(ал-Фуркāн: 20),
и очакват наградата и отплатата да е при Него:
“и които търпят, стремейки се към Лика на своя Господ ...”, (ар-Ра‘д: 22).
Във всичко това има победа и то каква победа.
г) търпението в сферата на призоваването към Аллах;
Аллах е повелил това на Своите пророци, мъдреци и избраници:
“И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея! ...”,
(Тā хā: 132).
Също: “...повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети ...”,
(Лукмāн: 17).
Аллах е казал на Своя Пратеник
(Аллах да го благослови и с мир да го дари): “...
И ги напускай с достойнство”,
(ал-Музземмил: 10).
Призоваващият към Аллах трябва да притежава качеството търпение, за да понася трудностите, които ще среща по пътя на призива и само тогава победата му над враговете на Аллах ще бъде неизбежна.
Всевишния казва:
“И търпи!
Обещанието на Аллах е истинно.
И да не те разколебават онези, които не са убедени!”,
(ар-Рум: 60).
Ако той избързва, резултатът ще е неуспех, загуба и пропадане на усилията му.
Всемогъщият Аллах казва на Своя избраник Пророка
(Аллах да го благослови и с мир да го дари):
“Затова и ти бъди търпелив [о, Мухаммед], както търпяха пратениците, удостоени с твърдост, и не бързай за тези [неверници]! ...”,
(ал-Ахкāф: 35).
Също: “Затова търпи с добро търпение [о, Мухаммед]!
Те го виждат далечен.
А Ние го виждаме близък”, (ал-Ма‘āридж: 5-7).
д) търпението в бойните полета и борбата с неверниците;
Битката е място на смъртта, източник на опасност, поради което е омразна за хората.
Всевишния Аллах казва:
“Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас ...”,
(ал-Бакара: 216).
Затова, вярващият, на когото е повелено да се среща с враговете на Аллах в бойното поле, първо и конкретно да се въоръжи с търпението и да е по-търпелив
и по-издръжлив от врага си.
Всевишния казва:
“О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!”, (Āли ‘Имрāн: 200).
Всевишния Аллах съединява борбата в името на Аллах (джихāда) с търпението (сабр) като казва:
“...после се борят по пътя на Аллах и търпят ...”,
(ан-Нахл: 110).
Той прави търпението да е условие за надвиването и побеждаването на враговете като казва:
“...Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста ...”,
(ал-Енфāл: 65).
След това облекчава и казва:
“...ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста...”,
(ал-Енфāл: 66).
Всевишния Аллах е сторил Неговата победа и подкрепа с небесните ангели да зависи от търпението в битката с враговете. Всевишния казва:
“Да, ако сте търпеливи и Богобоязливи,
и [съдружаващите] изникнат в ярост пред вас тогава ще ви подкрепи вашият Господ с пет хиляди белязани ангели”
(Āли ‘Имрāн: 125).
Също така, Всевишния Аллах прави търпението на вярващите да е условие за пропадането на замислите на неверниците, провалянето на плановете им и спасението от техните вреди.
Всевишния казва: “...
Но ако сте търпеливи и Богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо.
Аллах обгръща техните дела”
(Āли ‘Имрāн: 120).
В противовес на това, понякога провал може да претърпят и вярващите, когато те не проявяват търпеливост
и Всевишния Аллах оттегли Своята подкрепа,
особено ако се намерят и други фактори, които да го предизвикат.
Всевишния казва:
“О, вярващи, когато се сражавате с отред, устоявайте и споменавайте Аллах често, за да сполучите!
И се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се оспорвайте един друг, за да не се провалите и да изчезне силата ви! И търпете!
Аллах е с търпеливите”,
(ал-Енфāл: 45-46).
Много чест в Корана се срещат изрази като:
“Аллах обича търпеливите” и “Аллах е с търпеливите”. Аллах пояснява, че последователите на пророците трябва да бъдат търпеливи и да понесат всичко, каквото може да им се случи на бойното поле — да бъдат убити или ранени, те не трябва да бъдат слаби, за да не бъдат унизени.
Когато те изпълнят условието да са търпеливи,
Всевишния Аллах им отделя Своята обич и подкрепа. Всевишния казва:
“И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите”,
(Āли ‘Имрāн: 146).
17. Плодовете на търпението.
От казаното дотук можем да кажем, че плодовете на търпението са:
удовлетворението; спокойствието; усещането на щастие; постигането на слава, чест и благо;
заслужаването на подкрепа от страна на Всемогъщия и Великия Аллах също и помощ, съдействие и обич.
А над всичко това е онзи плод за задгробния живот, който представлява вечното благополучие, с което вярващите се сдобиват в изобилие без да им се търси сметка: “...Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда”,
(аз-Зумар: 10),
в Райските градини, широки колкото небесата и земята, разкрасени от приветствията на верните ангели: “Градините на Адн.
Ще влязат в тях и те, и който е праведник сред техните бащи и съпруги, и потомци.
И ангелите ще влязат при тях от всички врати:
“Мир вам, че изтърпяхте!
И колко прекрасна е Последната обител!””,
(ар-Ра‘д: 23-24).
И те ще срещнат от Господа на мощта милост, успех и удовлетворение:
“Днес Аз ги възнаграждавам, защото бяха търпеливи.
Те са спечелилите”,
(ал-Му’минун: 111).
“...И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват:
“Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Господ...”, (ал-Бакара: 155-157).
Има ли по-голяма победа от тази, която Всемогъщия
и Велик Аллах дава на вярващи
