Пророкът /с.а.с./ често питаше сподвижниците:
- Сънувал ли е някой от вас?
След това тълкуваше разказания му сън според пожеланото от Аллах. Една сутрин Пророкът /с.а.с./ ни разказа:
- Тази вечер в съня ми дойдоха двама души /две меляикета/, които ми рекоха:
- Хайде върви.
И аз тръгнах с тях. Тогава стигнахме до един човек, който лежеше по гръб, а до него стоеше друг, който в ръцете си държеше камък. Той пускаше камъка върху лежащия човек и му разцепваше главата. Камъкът се търкулваше по-нататък. Хвърлящият го тичаше след него, вземаше го и отиваше отново при лежащия човек, чиято глава се възстановяваше, докато той се върне при него. След това същото нещо се повтаряше. Аз попитах тези до мен:
- Субханеллах! Какво е това?
Те ми казаха:
- Върви, върви…
Вървейки стигнахме до един човек, който лежеше по гръб. До него стоеше прав човек, който имаше в ръката си желязна раздвоена кука. Отиваше от едната страна на лицето на лежащия и с куката му разкъсваше една част от устата, носа и окото, та чак до задната част на главата /до врата/. После минаваше от другата страна на лицето и я разкъсваше, както предишната. Докато разкъсаше едната страна на лицето, другата се възстановяваше. После всичко се повтаряше. Аз отново попитах:
- Субханеллах! Какво е това?
Те ми рекоха:
- Върви, върви…
Така отново тръгнахме и стигнахме до една построй-ка подобна на пещ. От вътре се чуваха неразбираеми стонове и писъци. Погледнах към отвора й, в нея имаше много голи мъже и жени. Щом пламъците от отдолу дойдеха при тях, те викаха и крещяха. Аз отново попитах:
- Кои са тези?
Казаха само:
- Върви, върви…
И ние отново поехме на път. Стигнахме до една река, чиято вода бе червена като кръв. В реката плуваше един човек, а на брега имаше друг, който бе събрал до себе си много камъни. Плуващият в реката човек плуваше колкото издържи, после се приближаваше до брега и отваряше уста. Стоящия на брега му хвърляше в устата един камък и той се връщаше обратно и продължаваше да плува. След това отново се връщаше при брега на реката и отново гълташе хвърления му камък. Аз попитах двамата до мен:
- Какво става с тези двамата?
Казаха ми:
- Върви, върви…
Така продължихме да вървим. Срещнахме много грозен човек, а до него имаше огън, който постоянно разпалваше и обикаляше край него. Попитах:
- Какво е това?
Казаха ми:
- Върви, върви…
Отново тръгнахме и стигнахме до една зелена градина, която беше обвита от растителност. В нея имаше всякакви видове пролетни цветя. По средата на градината имаше толкова висок човек, че почти не виждах извисената му в облаците глава. Край него имаше многобройна група деца. Не бях виждал през живота си толкова много деца. Попитах:
- Кой е този висок човек и децата край него?
Казаха ми:
- Върви, върви…
Отново поехме на път и стигнахме до едно огромно дърво. Никога преди не съм виждал толкова голямо и красиво дърво. Тези до мен ми казаха:
- Качи се на това дърво!
Започнахме да се изкачваме заедно. Изкачихме се до един град, чиито постройки бяха изградени от златни и сребърни тухли. Стигнахме до портата на града и поискахме да бъде отворена. Тя се отвори и ние влезнехме вътре. Там ни посрещнаха хора, чието половина тяло беше красиво, като най красивото, което съм виждал, а другата им част приличаше на най-грозното, което съм виждал. Двамата до мен им казаха:
- Хайде, отидете и влезте в реката.
Малко по-нататък имаше река, която течеше на шир, а водата й беше бяла като мляко. Тези хора отидоха и се гмурнаха в нея. След това се върнаха при нас, а грозотата им напълно бе изчезнала и всички се бяха разхубавили до крайна степен. Двамата до мен ми казаха:
- Тук е Дженнета "Адн". Твоето място е тук.
Повдигнах очи и видях една вила приличаща на бял облак.
Казаха ми:
- Онова там е твоето място.
Казах:
- Нека Аллах да ви дава добро! Пуснете ме да вляза там.
Рекоха:
- Сега не може, но в бъдеще ще бъдеш там!
Тогава попитах:
- Тази вечер видях доста странни неща. Какви бяха те?
- Ние сега ще ти обясним! - казаха.
- Човекът, чиято глава беше размазвана с камък изоставяше, пренебрегваше Корана след като го бе научил и предпочиташе съня пред задължителния /фарз/ намаз.
Човекът, чиято уста, нос и очи бяха разкъсвани чак до врата, когато излизаше от къщи измисляше лъжи, които достигаха навсякъде.
Голите мъже и жени, които видя в постройката приличаща на фурна, са извършили прелюбодеяние.
Човекът, който плуваше в реката и гълташе камъни е човек консумирал лихва.
Грозният човек, който подклаждаше огън и обикаляше край него е пазителя на Джехеннема - Малик.
Високият човек в градината е Ибрахим /а.с./. Децата край него са умрели според естеството им.
Един от присъстващите запита:
- О, Пратенико на Аллах! Децата на езичниците също ли?
Расулюллах /с.а.с./ каза:
- Да, децата на езичниците също.
Хората, чието половина тяло бе красиво, а половината грозно, са онези, които са смесили добрите дела с лоши /т.е. вършили са и добро и лошо/. Аллах е опростил тяхното лошо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар