Четене на сура “ал-Фатиха” в намаза

 Муслим е предал хадис (№395) чрез Исхак Ибн Ибрахим ал-Ханзали, който е Ибн Рахавайх, който е казал:
 “На нас ни разказа Суфян Ибн Уйайна от ал-Аляи, който е Ибн Абдурахман Ибн Якуб ал-Хараки и е съобщил, че от Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, как Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
 “Който извърши намаз без да прочете в него Умм ал-Коран, то този намаз ще е недостатъчен – три пъти – и непълноценен.”
. На Абу Хурейра казали: “(Ами ако в намаза) ние стоим зад имама?” Той отговорил: “Чети я (ал-Фатиха) на себе си (наум), тъй като, наистина аз съм чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва:
 “Всемогъщия и Велик Аллах е казал:
 “Аз разделих намаза между Мен и Моя раб на две половини.
За Моя раб е онова, което той е поискал (помолил).
И когато рабът казва:
Хвала на Аллах,  Повелителят на световете
/1:2/
Аллах казва: Моят раб Ме възхвалява.
И когато рабът казва: Всемилостивия, Милосърдния/
1:3/,
то Аллах казва: Моят раб Ми превъзнася хвала”
И когато (рабът) казва: Владетеля на Съдния ден!
/1:4/
, то Аллах казва: “Моят раб Ме е прославил.
(Но веднъж Всевишният Аллах) е казал:
“Моят раб е предоставил себе си на Мен”.
И когато (рабът) казва: Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем.
/1:5/
, то Аллах казва: “Това е между Мен и Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил).”
И когато (рабът) казва: Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
/1:6-7/
то (Аллах) казва: “Това е за Моя раб, и за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”.

Подобен вариант на хадиса е свел ан-Насаи (Книга за Корана, 38) чрез Исхак Ибн Рахавайх. А Муслим (№395) и ан-Насаи (Коран, 37) са го предали с друга верига разказвачи, чрез Кутайба, а той от Малик, а той от ал-Аляи, а той от Абу ас-Саиб, освободен роб (слуга) на Хишам Ибн Зухра, и той от Абу Хурейра радияллаху анху, със същия текст, но със словата:
 “Едната нейна половина е за Мен, а другата нейна половина е за Моя раб.
И за Моя раб е онова, което той е искал (молил)”.

 По подобен начин го е предал Исхак Ибн Рахавайх с думи от ал-Аляи (2/286).
Муслим го е предал по два пътя, единия чрез Ибн Джурейдж, а той от ал-Аляи, а той от Абу ас-Саиб (395) и Ибн Абу Увайс, а той от ал-Аляи, а той от своя баща и Абу ас-Саиб и двамата от Абу Хурейра радияллаху анху.
А ат-Тирмизи е казал, че този хадис е надежден хасен, аз попитах Абу Зур‘а, и той каза:
 “И двата хадиса са достоверни сахих”.
 Абдуллах, синът на имам Ахмед, го е предал от Абу Хурейра с думи на Убай Ибн Кааб в по-дълъг вид (текст).

Ибн Джарир е предал подобен хадис от Джабир Ибн Абдуллах, който е съобщил, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
 “Всевишният Аллах е казал:
“Аз разделих намаза между Мен и Моя раб на две половини.
За Моя раб е онова, което той е поискал (помолил).
 И когато рабът казва:
Хвала на Аллах,  Повелителят на световете
/1:2/
 Аллах казва: Моят раб Ме възхвалява.
 И когато рабът казва:
Всемилостивия, Милосърдния
/1:3/,
 то Аллах казва: Моят раб Ми превъзнася хвала.”
И Всевишният Аллах е казал:
“Това е за Мен, а останалото е за него.”
В този вид обаче, дадения хадис е малко известен
 (гариб, малко известен, относно всяко ниво от веригата на предаващите не повече от един разказвач).
Онова, което е свързано с този хадис.

 

---------------------

 

Коментар (Тeфсир) на сура “ал-Фатиха” от Свещения Коран
Написан от Абу ал-Фидаа Исмаил Ибн Омар Ибн Касир ад-Димашки
(701-774 г. по х.)

Превод: Ридван Мустафа Кадьов

(Този превод е изпълнен от книгата на имам Ибн Касир “Китаб Тафсир
ал-Коран ал-Азим – Книга за тълкуването на Великия Коран” на издателство “Муджемма ал-малик Фахд литибаат
ал-Мусхаф аш-Шариф – Кралски комплекс “ Фахд” за отпечатване
на Свещения Коран” в град Медина Кралство Саудитска Арабия.