НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА МЮСЮЛМАНИНА

От Ибн ‘Омар е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах, докато не започнат да отслужват молитвата и да раздават зекят. Ако те направят това, опазват кръвта и Богатствата си от мен, освен с правото на исляма и Всевишния Аллах ще им въздаде”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим. Хадисът е разказан от Бухāри в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “И щом се покаят и отслужват молитвата” (Фаин тāбу уа екāму-с-саляте), номер 25. Хадисът е разказан от Муслим в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Повелята да се воюва с хората, докато не кажат: Няма друг Бог, освен Аллах, Мухаммед е Пратеник на Аллах” (ал-Емр бикитāли-н-нāси хаттā йакулу ля иляхе илляллах Мухаммедун расулюллах), номер 22. Изразът на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислям — освен с правото на исляма) е разказан единствено от Бухāри, не и от Муслим. Значението на хадиса: Това е много велик хадис, тъй като съдържа най-важните принципи на ислямската религия, а именно: Свидетелството, съпроводено с категорична вяра, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; отслужването на молитвите по начин, по който е наредено да се извършва; раздаването на зекят на тези, на които се полага. Обяснение на думите на хадиса: “أمرت” (Умирту — бе ми повелено) — Всевишния Аллах ми повели. “الناس” (Ан-нāса — хората) — езичниците и идолопоклонниците. “يقيموا الصلاة” (Йукиму-с-салята — отслужват молитвата) — да я отслужват по начина, по който им е повелено да я отслужват; или да отслужват молитвата с постоянство. “يؤتوا الزكاة” (Йу’ту-з-зекята — да раздават зекят) — на онези, на които се полага. “عصموا" (‘Асаму — ще опазят) — ще защитят, ще запазят. От този корен е и изразът “и‘тасамту билляхи” (потърсих закрила при Аллах) — тоест благодарение на милостта на Аллах се опазих и не извърших прегрешение. “إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислями — освен с правото на исляма) — тоест, след като опазиха кръвта и Богатствата си, те трябва да отдават правото на исляма като изпълняват задълженията и отхвърлят нещата, които им са забранени. “وحسابهم على الله تعالى” (Уа хисāбухум ‘аляллахи те‘āля— и Всевишния Аллах ще им въздаде) — Аллах ще им иска сметка за техния вътрешен мир и искреността на сърцата им спрямо Него, защото Той, Пречистият, знае всичко, което се таи в него. Разбиране на хадиса и онова, към което насочва: 1. Различните риваети на хадиса. Този хадис по смисъл е предаван от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) по много пътища, които увеличават неговата яснота. В преданието на Бухāри от Енес (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората — има предвид езичниците — докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и пратеник. Ако те засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах;ако изпълнят нашите молитви; ако се обърнат по посока на нашата кибла; и ако се хранят от месото на закланото от нас животно, тогава на нас бива забранена тяхната кръв и техните Богатства, освен с правото им”. Имам Ахмед разказва от Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него), че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората единствено докато те не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах, Единния, Който няма съдружници, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; и докато не отслужват молитвата и не раздават зекята. Ако те направят това, ще бъдат закриляни — или: ще опазят кръвта и Богатствата си — освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, ще им иска сметка”. Ибн Мāдже също го разказва, но в много съкратен вариант. 2. Ограничаването само с двете засвидетелствания. Ограничаването само с двете засвидетелствания е достатъчно, за да бъдат опазени душата и Богатствата. Потвърдено е, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е приемал от всеки, който е идвал при него и искал да стане мюсюлманин само това, те да произнесат двете засвидетелствания, с което се опазвала тяхната кръв и Богатства и те ставали мюсюлмани. Това се подкрепя от достоверни, свързани със словата хадиси, в които не се споменава отслужването на молитвата и раздаването на зекята. В хадис, споменат и от Бухāри и от Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не кажат, няма друг Бог освен Аллах. И всеки, който каже няма друг Бог освен Аллах, той опазва от мен своите Богатства и душа освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, [е Този, Който] ще му иска сметка”. А в риваета на Муслим се казва: “...Докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и не повярват на мен и на онова, с което дойдох”. Също Муслим е разказал хадис, иснадът на който се състои от Абу Мāлик ал-Ашджа‘и от баща му, в който се казва, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Който каже няма друг Бог освен Аллах и не вярва на нищо друго, на което се извършва поклонение освен на Аллах, тогава Аллах забранява неговата кръв и Богатства. И Аллах, Всемогъщият, Великият, [е Този, Който] ще му иска сметка”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) много силно е порицал Усāма ибн Зайд, когато той е убил човек, който е казал “няма друг Бог, освен Аллах”. Между хадисите няма противоречие, всички те са правилни. Изричането на двете свидетелства е достатъчно, за да бъде човек защитен и да стане мюсюлманин. И ако след като стане мюсюлманин, започне да отслужва молитвите и да раздава зекята, тогава “за” него става всичко, което е “за” мюсюлманите, “против” него става всичко, което е “против” мюсюлманите. Ако пропусне някоя от главните съставни елементи на исляма и ако те са някаква група, притежаваща сила, тогава с тях се воюва. Пречистият казва: “...И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път...”, (ат-Тауба: 5). Също: “И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в религията...”, (ат-Тауба: 11). Потвърдено е, че ако Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е извършвал поход към някое племе, той не ги нападал докато не настъпи сутринта. Ако тогава чуел да се чете езан (призив за молитва), не ги нападал, а ако не — ги нападал, въпреки вероятността те да са били приели исляма. 3. Диспутът между Абу Бакр и ‘Омар (Аллах да е доволен и от двамата). Диспутът, който се провел между Абу Бакр и ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен и от двамата), относно обявяването на война на онези, които отказали да раздават зекят, потвърждава онова, около което хадисите се обединяват — за постъпване в исляма се приемат двете свидетелства, а война на мюсюлманите се обявява, когато те групово не приемат да отслужват молитвите и да раздават зекят. В хадис, разказан от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва: “Когато Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) почина и халиф на мюсюлманите след него стана Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) някои от арабите се отвърнаха от вярата си и той им обяви война. Тогава ‘Омар (Аллах да е доволен от него) му каза: ‘Как ще воюваш с хора, когато Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казваше: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не кажат, няма друг Бог освен Аллах. И всеки, който каже няма друг Бог освен Аллах, той опазва от мен своите Богатства и душа освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, ще му иска сметка”?’ А Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) му отговори: ‘Кълна се в Аллах, ще воювам с всеки, който прави разделя молитвите и зекята. Зекятът е право в Богатствата. Кълна се в Аллах, ако не дадат милостинята, която даваха на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), ще воювам с тях, въпреки техния отказ’. ‘Омар каза: ‘Видях, че Аллах е разкрил на сърцето на Абу Бакр да води война и разбрах, че това е истината’.” Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) се аргументирал за нападението си над отказващите да дадат зекят, казаното от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “освен с правото им”. А ‘Омар (Аллах да е доволен от него) си е помислил, че простото изричане на двете свидетелства е достатъчно, за да опазят кръвта си в земния живот, за което се е аргументирал с най-общото значение от началото на хадиса, но след това ‘Омар се е съгласил с Абу Бакр (Аллах да е доволен и от двамата). Очевидно, хадисът на Ибн ‘Омар, който е ясен текст относно обявяването на война на отказващите зекята, не е достигнал нито до Абу Бакр, нито до ‘Омар. Навярно причината за това е, че Ибн ‘Омар не е знаел какво се е случило между тях, поради болест, пътуване или пък е бил забравил хадиса, който разказал. Тази случка е показателна за внушителното знание на Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) и точното му извличане и умение да отсъжда по аналогия (кийāс). Така той, без да знае ясния текст, е постъпил в съгласие с него. От тази случка се подразбира, че обявяването на война на изоставящия молитвите е нещо, за което между сподвижниците е имало съгласие. В тази връзка има ясен текст, в хадис, предаден от Муслим с първоизточник Умм Селеме, в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ще назначават над вас управници и вие ще одобрявате и отричате. Който отрича, ще се избави; който се отвращава, ще се опази невредим; но който се съгласи и последва...” Тогава запитали: “О, Пратенико на Аллах, да воюваме ли срещу тях?” И той отговорил: “Не, докато отслужват молитвите”. 4. Какво е предписанието за онзи, който изоставя всички главни съставни елементи на исляма? Ако тези, които изоставят всички главни съставни елементи на исляма са група и притежават сила, предписанието за такива е, че с тях се воюва, така както се воюва с онези, които изоставят молитвите и зекята. В хадис, предаден от Ибн Шихāб аз-Зухри от Ханзала ибн ‘Али ибн ал-Аска‘ се казва, че Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) е изпратил Хāлид ибн ал-Уалид[1] (Аллах да е доволен от него) и му наредил да воюва с хората за пет неща, ако някой не изпълнявал едно от тези пет неща да воюва с тях така, както се воюва за всичките пет: Свидетелството, че няма друг Бог освен Аллах; и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; отслужването на молитви; даването на зекят; и говеенето през месец Рамадāн. Са‘ид ибн Джубайр казва: ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен от него) каза: “Ако хората се откажат от поклонението хадж, ще воюваме с тях заради това нещо така, както воюваме заради молитвите и зекята”. Ако мюсюлманин изостави една от главните съставни части на исляма и откаже да я изпълнява, наказателно постановление, което Мāлик и аш-Шāфи‘и му отсъждат е смъртна присъда като крайна мярка; наказателното постановление, което Ахмед, Исхāк и Ибн ал-Мубāрак отсъждат е също смъртна присъда заради неверие (куфр). Що се отнася до онзи, който отказва да даде зекят; да говее през месец Рамадāн; или да изпълни поклонението хадж, за тези случаи аш-Шāфи‘и е на мнение, че не му се налага смъртно наказание. По същия въпрос от Ахмед до нас са достигнали две мнения, по-известното от него е, че се налага смъртно наказание за всеки, който откаже да даде зекят. 5. Желаната вяра. Хадис служи като довод за направлението (мезхеб) на изследователите от предците и приемниците в твърдението им, че желаната вяра е категоричната, без никакво колебание, вяра в главните съставни елементи на ислямската вяра. Що се отнася до познаването на доказателствата на философите-догматици (мутекеллимийн) и достигането до вярата в Аллах чрез тях, то това не е задължително и не е условие за правилността на вярата. Ето например Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в този си хадис и в други хадиси, се ограничава само с това да се вярва в онова, с което той е дошъл, без да поставя условието да се знаят доказателствата. 6. Значение на израза “إلا بحقها” (Илля бихаккихā — освен с правото им). В друг ривает: “إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислям — освен с правото на исляма). Преди малко казахме, че Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) е извлякъл от това право, задължението да се отслужват молитвите и да се дава зекята. Други учени извлекли от него задължението да се говее, също и да се изпълни поклонението хадж. От “правото им” е да се позволи да се отсъди смъртна присъда на мюсюлманин, ако извърши нещо забранено, за което се налага смъртно наказание. Това положение е обяснено в хадис, предаден от Табарāни и Ибн Джарир Табари, с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах. Ако те го кажат опазват кръвта и Богатствата си от мен, освен с правото им. И Всевишния Аллах [е Този, Който] ще им иска сметка”. При което бил запитан: “Какво е правото им?” И той им отговорил: “Прелюбодеяние след женитба; неверие след вяра; и да убива човек, за тях се налага смърт”. Ибн Реджеб казва: “Изглежда, че последната част на този хадис са слова на Енес. Някои дори твърдят, че целият хадис е маукуф до Енес. Свидетелство за това е друго предание при Бухāри и Муслим с първоизточник ‘Абдуллах ибн Мас‘уд, в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е позволено да се пролива кръвта на мюсюлманин, който свидетелства, че няма друг Бог освен Аллах и че аз съм Пратеник на Аллах, освен в три случая: женен да извършва прелюбодеяние; човек да убие друг човек; и човек да изостави вярата си и да се отдели от хората[, които постъпват съгласно Книгата и сунната]”. 7. Сметка в Съдния ден ще се дава на Аллах, Всемогъщия, Великия. Пречистият и Всевишен Аллах знае тайните на всеки и ще му държи сметка за тях. Ако човек е бил искрено вярващ, ще бъде възнаграден с Рая. Ако е бил лъжец, който е правел всичко за показ и парадиране с исляма си, то такъв човек е лицемер (мунāфик), а те ще бъдат “...най-ниско на дъното на Огъня...”, (ан-Нисā’: 145). Що се отнася до земния живот, то мисията на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е единствено да напомня. Всевишния казва: “И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада]. При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка”, (ал-Гāшийа: 21-26). 8. Хадисът сочи, че с идолопоклонниците трябва да се води война, докато не станат вярващи. 9. Кръвта на мюсюлманите и техните Богатства са защитени. [1] Хāлид ибн ал-Уалид — сахаба, един от мюсюлманските пълководци, починал през 21 г. по х./ 642 г. или в Химс, или в Медина. Той е бил начело на войските при превземането на Персия и областта Шāм. Удържал победа, заедно с ‘Амр ибн ал-‘Āс, над византийците при Аджнāдейн (местност в Палестина) през 13 г. х./ 134 г. Също над тях удържал победа при ал-Йармук (гр. в Йордания) през 15 г. х./ 636 г. — Б. пр