„Изпитанията и изкушенията ще бъдат представени на сърцата като тръстикова рогозка, пръчка по пръчка

Пратеникът на Аллах(с.а.с)е казал:

„Изпитанията и изкушенията ще бъдат представени на сърцата като тръстикова рогозка, пръчка по пръчка.
Всяко сърце, което поема тези изпитания ще добие черно петно.
И всяко сърце, което ги отхвърли, ще добие бяло петно. Резултатът е, че сърцата ще бъдат два вида: ...
едни ще са бели като бял камък, които няма да бъдат наранявани от изпитания, докато съществуват небесата и земята;
а другите ще са тъмни и ръждиви, като обърнат кръвоносен съд;
неспособни да разпознаят доброто, да отхвърлят злото,
а по-скоро да го поемат с всичките му страсти.”

(Предаден от Муслим №. 144, от Хузейфе р.а)

коментар към хадиса от От Имам Ибн ал-Кайим ал-Джеузийя

„Фитната, която е представена на сърцата и е причина за слабост, бива:

1. Изпитания, отнасящи се до шахуа
(лъжливо желание)

2. Изпитания, отнасящи се до шухба (съмнение)

Първите причиняват разваляне на намеренията и желанията, докато вторите причиняват разваляне на знанието и вярването.

Говорейки за тези изпитания, той казва:

„Сърцата, които са изложени на такава фитна са два вида:

Първи вид:
Сърце, което, когато бива изложено на такива изпитания, ги приема като гъба, която попива водата, оставяйки в нея черно петно.
Такова сърце продължава да попива различните изкушения, които му се представят, докато стане черно и развалено – което се има предвид с израза „обърнат кръвоносен съд”, а когато това се случи, две опасни и смъртоносни болести го завладяват и го подлагат на разрушение.

Първата болест:
Приемането на доброто за зло, така че то нито разпознава доброто, нито отхвърля злото.
Тази болест може да го поеме до такава степен, че да започне да вярва, че доброто е зло, а злото – добро, сунната – бида, а нововъведенията – сунна, истината – лъжа, а лъжата – истина.

Втората болест:
Съденето според своите желания и пристрастия срещу това, с което Пратеника на Аллах (с.а.с.) е дошъл – заробването от тези страсти и воденето от тях.

Вторият вид сърца:
чисто сърце, в което светлината на имана е ярка и нейното сияние е ослепително.
И когато тези изпитания му се представят то ги отхвърля и се отдръпва от тях.
Това по нататък увеличава неговата светлина, сияние
и сила.

"Наистина Аллах въздига праведния раб по степени в Дженнета

Пратеникът на Аллах, (с.а.с), е казал:

"Наистина Аллах въздига праведния раб по степени в Дженнета, а той ще Го попита:
"О, Аллах! Това от какво е?"

Аллах му отговаря:
"За това, че твоя син,

е отправил дуа за опрощението ти." 
/Този хадис е сведен от имам Ахмед/

"Бой се от Аллах, където и да се намираш"

От Абу Зар Джундуб ибн Джунада и Абу Абду-р-Рахман Муаз ибн Джабал (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Бой се от Аллах, където и да се намираш, и след лошото дело извърши добро, което да го изкупи,
и проявявай към хората добър нрав!”
(ат-Тирмизи)
--------------...
Разказвачи на хадиса
А. Абу Зер (р.а.) е от сподвижник от преселниците.
Приел Исляма с първите мюсюлмани и е имал много добродетели.
Умира през 32 г. по Хиджра в халифата на Осман.
Б. Муаз ибн Джабал е медински сподвижник от племето Хазрадж.
Приел Исляма 18-годишен, участвал в битката при Бадр и в други след нея.
Бил управител на аш-Шам в халифата на Омар.
Починал през 18 г. по Хиджра.
-----------
Цялостно значение на хадиса
Този хадис е един от пророческите завети, които Пратеника на Аллах (с.а.с.) е завещал на своите сподвижници, за да се придържат към тях и мюсюлманите да ги следват по всяко време и на всяко място, за да бъдат ощастливени в земния и в отвъдния живот.
Кога то Абу Зар приел Исляма в Мека, Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелил той да отиде към неговото племе с надеждата, че Аллах ще стори да им е полезен.
Но когато разбрал силното му желание да остане с него в Мека, без това да е възможно, Пророкът (с.а.с.) казал:
"Бой се от Аллах, където и да се намираш, това е по-достойно за теб от оставането [тук]!”
-------------
Горната повеля се отнася за всички мюсюлмани.
Тя може да се схване и като отправена към Муаз ­ да се придържа към повелите на Аллах и да избягва Неговите забрани, защото Той е Зрящ и Осведомен за него на всякъде, а също ­ да се отнася към хората, както би желал и те да се отнасят към него: да се въздържа от огорчаването им, да им дава съвети и да е жизнерадостен, за да се обединяват сърцата им и за да е съвършена обичта.
Това е целокупното добро и най-същественото положение.
--------------
Поуки от хадиса
1) Повелята за богобоязливост пред Аллах на всяко място и в съкровение, и с видимо поведение.
2) Когато човек извърши лошо дело, после помоли Аллах за опрощение и извърши добро дело, то унищожава лошото.
3) Повелята за добри взаимоотношения с хората и въздържане от огорчаването им.
4) Добрият нрав се включва в съвършената богобоязливост.