От Абу Зар Джундуб ибн Джунада и Абу Абду-р-Рахман Муаз ибн Джабал (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Бой се от Аллах, където и да се намираш, и след лошото дело извърши добро, което да го изкупи,
и проявявай към хората добър нрав!”
(ат-Тирмизи)
--------------...
Разказвачи на хадиса
А. Абу Зер (р.а.) е от сподвижник от преселниците.
Приел Исляма с първите мюсюлмани и е имал много добродетели.
Умира през 32 г. по Хиджра в халифата на Осман.
Б. Муаз ибн Джабал е медински сподвижник от племето Хазрадж.
Приел Исляма 18-годишен, участвал в битката при Бадр и в други след нея.
Бил управител на аш-Шам в халифата на Омар.
Починал през 18 г. по Хиджра.
-----------
Цялостно значение на хадиса
Този хадис е един от пророческите завети, които Пратеника на Аллах (с.а.с.) е завещал на своите сподвижници, за да се придържат към тях и мюсюлманите да ги следват по всяко време и на всяко място, за да бъдат ощастливени в земния и в отвъдния живот.
Кога то Абу Зар приел Исляма в Мека, Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелил той да отиде към неговото племе с надеждата, че Аллах ще стори да им е полезен.
Но когато разбрал силното му желание да остане с него в Мека, без това да е възможно, Пророкът (с.а.с.) казал:
"Бой се от Аллах, където и да се намираш, това е по-достойно за теб от оставането [тук]!”
-------------
Горната повеля се отнася за всички мюсюлмани.
Тя може да се схване и като отправена към Муаз да се придържа към повелите на Аллах и да избягва Неговите забрани, защото Той е Зрящ и Осведомен за него на всякъде, а също да се отнася към хората, както би желал и те да се отнасят към него: да се въздържа от огорчаването им, да им дава съвети и да е жизнерадостен, за да се обединяват сърцата им и за да е съвършена обичта.
Това е целокупното добро и най-същественото положение.
--------------
Поуки от хадиса
1) Повелята за богобоязливост пред Аллах на всяко място и в съкровение, и с видимо поведение.
2) Когато човек извърши лошо дело, после помоли Аллах за опрощение и извърши добро дело, то унищожава лошото.
3) Повелята за добри взаимоотношения с хората и въздържане от огорчаването им.
4) Добрият нрав се включва в съвършената богобоязливост.
"Бой се от Аллах, където и да се намираш, и след лошото дело извърши добро, което да го изкупи,
и проявявай към хората добър нрав!”
(ат-Тирмизи)
--------------...
Разказвачи на хадиса
А. Абу Зер (р.а.) е от сподвижник от преселниците.
Приел Исляма с първите мюсюлмани и е имал много добродетели.
Умира през 32 г. по Хиджра в халифата на Осман.
Б. Муаз ибн Джабал е медински сподвижник от племето Хазрадж.
Приел Исляма 18-годишен, участвал в битката при Бадр и в други след нея.
Бил управител на аш-Шам в халифата на Омар.
Починал през 18 г. по Хиджра.
-----------
Цялостно значение на хадиса
Този хадис е един от пророческите завети, които Пратеника на Аллах (с.а.с.) е завещал на своите сподвижници, за да се придържат към тях и мюсюлманите да ги следват по всяко време и на всяко място, за да бъдат ощастливени в земния и в отвъдния живот.
Кога то Абу Зар приел Исляма в Мека, Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелил той да отиде към неговото племе с надеждата, че Аллах ще стори да им е полезен.
Но когато разбрал силното му желание да остане с него в Мека, без това да е възможно, Пророкът (с.а.с.) казал:
"Бой се от Аллах, където и да се намираш, това е по-достойно за теб от оставането [тук]!”
-------------
Горната повеля се отнася за всички мюсюлмани.
Тя може да се схване и като отправена към Муаз да се придържа към повелите на Аллах и да избягва Неговите забрани, защото Той е Зрящ и Осведомен за него на всякъде, а също да се отнася към хората, както би желал и те да се отнасят към него: да се въздържа от огорчаването им, да им дава съвети и да е жизнерадостен, за да се обединяват сърцата им и за да е съвършена обичта.
Това е целокупното добро и най-същественото положение.
--------------
Поуки от хадиса
1) Повелята за богобоязливост пред Аллах на всяко място и в съкровение, и с видимо поведение.
2) Когато човек извърши лошо дело, после помоли Аллах за опрощение и извърши добро дело, то унищожава лошото.
3) Повелята за добри взаимоотношения с хората и въздържане от огорчаването им.
4) Добрият нрав се включва в съвършената богобоязливост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар