“Наистина, Аллах се радва за разкаянието на Своя раб, който се обръща към Него с покаяние, повече, от онзи от вас, който е пътувал в пустинята със своята камила, която се отвързала и избягала от него заедно със запасите от вода.

Пратеникът на Аллах (с.а.c), е казал:
“Наистина, Аллах се радва за разкаянието на Своя раб, който се обръща към Него с покаяние, повече, от онзи от вас, който е пътувал в пустинята със своята камила, която се отвързала и избягала от него заедно със запасите от вода.
А той се отчаял, че не може да я намери, отишъл под някакво дърво и легнал под сянката му, вече изгубил надежда да я намери.
И ког...ато се намирал в такова положение, изведнъж се оказало, че камилата стои редом с него, и тогава той я хванал за повода и казал:
“О Аллах, Ти Си - раб мой, а аз съм- Твой Господар!”, - допускайки грешка заради обхваналото го силно вълнение и неистова радост”.
/Този хадис е сведен от Муслим 2747./
Шейх Ибн ал-Кайим (р.а) е казал:
“Човекът казал: “О Аллах, Ти Си - раб мой, а аз съм- Твой Господар!” се е объркал, и това се е случило поради неистовата радост.
Той не е попаднал в неверие куфр, произнасяйки тези думи, независимо от, че е произнесъл явен куфр, тъй като е произнесъл това несъзнателно!”