неделя, 26 декември 2021 г.

Според хадисите битката за доброто ще се води от двама : Мехди и Иса (Исус), а злото ще бъде представлявано от Деджал.

 Според хадисите битката за доброто ще се води от двама : Мехди и Иса (Исус), а злото ще бъде представлявано от Деджал. Пророчествата гласят, че Деджал ще бъде убит в долината

Хар Меггидо, според хадисите - близо до Дамаск.

След тази победа на Доброто ще се възцари един период на Благоденствие на Земята от 7 години

( като в хадисите се упоменава ,

че една година е равна на 20 години).

“Ще дойде време, когато хората ще мислят само за пари, а не за позволено и възбранено”,
“Подкупът ще се дава под формата на подарък,
за отвличани на вниманието ще се убиват виновни хора” ,
“Ще се появят лъжепророци, а след мен няма да дойде пророк”,
“Когато се каже хадис хората ще ме обвинят в лъжа
и ще кажат :
“Пророка не би казал такова нещо,
остави хадисите, погледни в Корана”,
”Аетите, низпослани за неверниците ще се използват като доказателство за злепоставяне на мюсюлманите” , “Сюннетът ще бъде грозен като нововъведението,
а нововъведението ще се почита като сюннет.
Който спазва сюннета, ще остане самотен.
Който спазва нововъведенията ще има много помощници”,
“Повече от хиляда души ще се кланят в джамиите, но няма да има един вярващ сред тях”,
”Учените ще обвинят предишните учени в невежество”, “Няма да останат религиозни учени, онези неуки, които ще бъдат представяни като капацитети в религията, ще дават религиозни указания без да знаят, ще се стремят да отклонят всички от правия път”,
“Хората на религията ще дават религиодни указания според желанията на хората, ще казват , че възбранените неща са позволени и позволените-възбранени, ще използват религията като инструмент за търговия и печалба”,
“Музиката ще се разпространи навсякъде, силите за сигурност ще се увеличат”,
“Всеки век ще е по- лош от предходния и по такъв до Къямет нещата ще се влошават”,
“Цялото безпокойство на човека ще е стомаха му, честта му - собствеността, посоката на молене
- жената, религията - парите”,
“Ще се появят вина под различни наименования и ще се смятат за позволени”,
“ Средата ще се влоши, спазването на религията ще е трудно като държане на огън в шепите ”,
“Отглеждането на кучета ще се счита за по-приемливо от отглеждането на деца”,
“Лошите жени ще се увеличат, прелюбодейството ще се разпространи сред една общност,
хората ще се заразят от невиждани дотогава заразни болести”,
“Богатия ще се уважава заради собствеността му, проституцията ще се разпростани,
децата с неидентифицирани родители ще се увеличат, няма да се почитат възрастните,
няма да има снизхождение към по-малките.
Вълците ще се забулят в овчи кожи”,
“Докато хомосексуализма не се счита за нереден,
краят на света няма да настъпи”,
“Докато не се увеличат земетресенията,
безредиците и убийствата, краят на света няма да настъпи”,
“Докато лошите не покорят света,
краят му няма да настъпи”,
“Човек ще се съвкуплява заедно с жена покрай пътя”
“Човек ще може да поддържа живота си и вярата си само с помощта на парите,
който няма злато и сребро няма да може да е спокоен”, “Анархията и смъртта ще се увеличат”,
Няма налично описание на снимката.

Кът с хадиси

 Кът с хадиси




„Никой да не отсъжда между двама, когато е ядосан!”
" Един вярващ никога не се задоволява с придобитото знание.
Той ще продължава да търси знание до неговата смърт и влизането му в дженнета."
"Предпазвайте се от лъжата, защото лъжата води към разврат, а развратът - към Огъня."
"Никой от вас не може да стане истински вярващ, докато желанието му не бъде сходно с онова което съм донесъл (Корана)."
"Нека всеки един от вас има благодарно сърце, споменаващ (Аллах) език и вярваща съпруга, която ще му помогне относно отвъдното."
„Преди да се заколи курбана се казва:
“Аллахумме минке ве леке анни.
Бисмилляхи. Аллаху Екбер. Аллахумме текаббел минни.
(О, Аллах мой!
Това е от Теб и за Теб от мен.
В името на Аллах. Аллах е най-Велик.
О, Аллах мой! Приеми го от мен.)”
"Страхувай се от Аллах където и да си.”
"О, Аллах!
Помогни ми да Те споменавам, да съм Ти благодарен и да Ти служа както подобава.”
"От всички Пейгамбери е останало правилото:
който не се срамува да прави каквото иска.”
"Който проявява търпение, Аллах му усилва търпението.
И на никого не е даден по-голям и по-добър дар от търпението.”
"Аллах е красив (прекрасен), обича красотата."
“Ако мюсюлманинът знае, колко е голямо наказанието при Аллах, нито един няма да е заинтересован
за Неговия Дженнет.
И ако неверникът знае, колко е голяма милостта при Аллах, нито един няма да губи надежда за Неговият Дженнет.”
/Муслим/
"Ей, жени мюсюлманки нито една от вас да не подценява това което дава на съседката си каквото и да било, дори и да е крак от овца."
Предавай моето учение на хората, дори и това да е едно изречение."
Проявете снизхождение, за да бъде проявено снизхождение и към вас.
Простете, за да ви бъде простено.
Жалко за тези, които говорят много.
Жалко за тези, които въпреки че знаят греховете си, продължават да ги вършат и да не се покайват.
Пратеникът на Аллах отреди зекеят-ул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки, и да бъде прехрана за бедните.
Предпазете имотите си чрез даване на зекеят!
"Който се кланя през нощта Кадр с вяра и надежда,че ще бъде награден, то на него се опрощават греховете му."
"Дуата на говеещия, направена при разговяване,
не се отхвърля.”
"Аллах е до езика на всеки. Т.е. Той знае всяка една изречена дума.
Ето защо, нека всеки се бои от Аллах, когато говори."
(Хатиб)
Пратеникът /с.а.с./ е казал:
”Когато някой от вас говее, да не изрича непристойност и да не проявява безразсъдство.”
/Муслим/
“Хората ще са в благодат докогато си разговяват навреме.”/Муслим/
“Нека никой от вас в никакъв случай да не казва:
"О Аллах, прости ми, ако поискаш, о Аллах, помилвай ме, ако поискаш ",
а трябва да проявява решителност, тъй като никой не може да принуди Аллах за каквото и да било”.
“Който не изостави словата, съдържащи измама и заблуда, и делата с тях, то Аллах не се нуждае от това, да изостави храненето и пиенето.”
"Който има фурми да разговее с 3 фурми, а който няма да разговее с вода, защото водата е чистота."
Попитали Пратеника (с.а.с):
”Колко е времето между езана и сахур?”
Отговорил: ”Колкото да прочетеш 50 айета”.
"В Деня Къямет говеенето ще се застъпи за човека,
и ще каже:
"О, Господи!
Аз го удържах от храна и плътски желания през деня, затова позволи ми да се застъпя за него."
Али ибн Талиб /р.а./ казва:
„Аз попитах:
”О, Пратенико на Аллах, кои са най-добрите дела през този (месец Рамазан)месец?”
Той отговори: „О, Абу Хасан, най-доброто от делата през този месец е да бъдеш далеч от това,
което Аллах е забранил.”
Който говее в Рамадан с вяра и надежда за награда, всички негови минали грехове ще бъдат опростени."
(ал-Бухари)
Пратеникът на Аллах ( С.А.С.) е казал:
“Всеки от моята общност ще влезе в Дженнета, освен онзи, който не иска.”
Сахабите запитали:
”А кой не иска о, Пратенико на Аллах?”
А той им отговорил:
„Който ми се подчини и ме последва ще влезе в Дженнета, а който прегреши и не ме последва, то той не иска (да влезе в Дженнета).”
(Бухари )
”Гневът на Аллах е в гнева на родителя, и задоволството на Аллах е в задоволството на родителя.”
"Който иска да усети вкуса на вярата, нека да обича един човек само заради Аллах."
(Кутубу-с-Ситте)
От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че един човек отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.), и попитал:
„Пратенико на Аллах, какво ще кажеш за човек, който обича някои хора, но не е достигнал равнището им? “ Пратеника на Аллах (с.а.с.), отговорил:
„Човек е заедно с онзи, когото обича “
(всепризнат хадис).
Не се радвай на нещастието на своя брат мюсюлманин, защото Аллах може да се смили над него и да стовари белята върху теб.
Наистина Аллах е определил добрите неща и лошите.
След това ги поясни и който реши да извърши една добрина, но не я извърши Аллах му пише една пълна награда.
И който реши да извърши една добрина и я извърши Аллах му пише от 1 до 700 награди и нагоре.
И ако реши да извърши нещо лошо, но не го направи заради Аллах.
Аллах му пише един севп/добрина/, но ако реши да направи едно лошо и го направи Аллах му пише един грях.
Умм Кулсум предава, че Пратеника (с.а.с) не позволяваше да се лъже освен в 3 неща:
-по време на война;
-сдобряване между хората;
- разговор между съпрузи;
Примера, който дават меляйкетата на Мухаммед (с.а.с), разяснявайки му неговата роля и задължение.
Той казва: действително аз видях по време на сън при мен да идват Джебраил (а.с) и Микаил (а.с).Джебраил (а.с) застана до главата, а Микаил (а.с) до краката ми.
Единия от тях каза на своя сподвижник посочи на него примера.
И след това меляйкето ми каза:
„Слушай, за да чуят ушите ти, разсъждавай, за да разбере сърцето ти.
Действително ти и твоят уммет (представлявате) сте като един владетел, който взема едно място и след това в него построява един дворец.
След това устройва една богата трапеза и след това изпраща Пратеник да призове хората към трапезата.
Една част се отзовавт на призива, друга отказват.
Алалх той е владетеля, а мястото където беше домът е ислямът.
А дома това е Дженнета, а ти Мухаммед (с.а.с) си Пратеник и този, който отговори на призива ти влиза в исляма.
Този, който влезе в исляма ще влезе в Дженнета.
Този, който влезе в Дженнета ще яде от благодатите на Дженнета.
В 3 неща майтапа е истина и истината е истина:
-развод;
-никях;
-освобождаване на роб
Ей, хора давайте си селям, раздавайте храна на бедните, поддържайте роднинските връзки, кланяйте когато хората спят и ще влезете в Дженнета безпрепятствено.
„Наистина сърцата ръждясват така както ръждясва желязото.”
Попитаха:”
А има ли за тази ръжда нещо което да я премахва?”
Отговори:”
Да споменаването на Аллах и четенето на Коран.”
Всяка нощ в последната третина от нощта Аллах се провиква от първото небе и пита:
-има ли някой да иска, за да му дам това което иска
-има ли някой да се моли да му приема дуата
-има ли някой да иска опрощение да му опростя./Достоверен хадис
Направи за този свят толкова, колкото ще живееш в него.
Направи за Ахирета толкова, колкото ще останеш в него.
Направи за Аллах толкова, колкото имаш нужда от Него.
Направи за Джехеннема толкова, колкото можеш да издържиш там.
Достоверен хадис
Този, който напътва към добро,
има награда като този, който го извършва.
Муслим



От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако не се боях, че ще обременя (членовете на) моята умма, то бих им повелил да използват мисвак преди всяка молитва намаз.”
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи в “Сунан ат-Тирмизи, Баб ас-Сивак”.
Шейх ал-Албани е казал:“
Достоверен хадис/сахих/” .
Виж “Сахих ал-Джамии ас-Сагир” 5315, “ал-Ирва ал-Галил” 70, “Сахих ат-Таргиб ве ат-Тархиб” 205.
Този хадис също така е сведен и от Малик 145, Ахмед 1/80, ал-Бухари 887, Муслим 252, Абу Дауд 46, ан-Насаи 1/12
и 1/266-267, Ибн Маджа 287, Ибн Хиббан в неговия сборник "Сахих " 1068./

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,
не е заповядал да се почистват зъбите преди всеки намаз, за да не обремени своите последователи.
Въпреки, че това предписание не се явява задължително, то е крайно желателно (сунна ал-муаккада).
Под думата “сивак” преди всичко се разбира пръчица или клонка от дървото “арак”, които се използват за всекидневно почистване на зъбите, и които притежават антибактериален ефект и оказва укрепващо въздействие върху венците.
Някои от учените улема смятат, че е задължително да се почистват зъбите с мисвак преди всеки намаз, обаче в хадиса от Абу Хурейра радияллаху анху, еднозначно се казва, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи
ве селлем, не е заповядал да се почистват зъбите преди всеки намаз с мисвак, за да не се обременят мюсюлманите. Независимо, че в хадиса става дума за почистването на зъбите преди всеки намаз с мисвак, то е желателно да бъде използван по всяко друго време.
Особено желателно е това да се прави преди намаз, по време на умиването абдест преди да се изплакне устата, преди четенето на Свещения Коран, след събуждането от сън, и при появата на неприятна миризма от устата.
/Виж “Субул ас-Селям”, т. 1, стр. 57-58. Коментар към
“Булуг ал-Марам”/



 

четвъртък, 21 октомври 2021 г.

ВИДОВЕТЕ СВЕЩЕНИ ХАДИСИ

 ВИДОВЕТЕ СВЕЩЕНИ ХАДИСИ Видовете хадис-и шерифи са дефинирани по следния начин на 136-а стр. от първия джуз на книгата “Махзен-ул-улюм”, отпечатана в Истанбул през 1308-а г. по Хиджра, и на трета стр. в книгата “Еши’ат-ул-лемеат”: 1) Хадис-и мурсел: Свещен хадис, цитиран от един от Табиин директно от името на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”, без да е споменато името на един от Есхаб-и кирам “радияллаху теаля анхум еджма’ин”. 2) Хадис-и муснед: Хадис-и шериф, предаден от Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем”, споменавайки името на сподвижника предавач. Тези хадиси могат да бъдат муттасъл или мункатъ. 3) Хадис-и муснед-и муттасъл: Хадис-и шериф, чиито предавачи са известни – без нито един пропуск – до Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем”. 4) Хадис-и муснед-и мункатъ: Хадис, чийто един или повече предавачи – различни от Есхаб-и кирам “радияллаху теаля анхум еджма’ин” –, не са известни. 5) Хадис-и мевсул: Хадис-и муснед-и муттасъл, предаден от сподвижник, който е казал: “Чух от Расулюллах да казва…” Тези хадиси са наречени “хадис-и мерфу” на 34-а стр. в превода на “Мевахиб-и ледунниййе” и на 42-а стр. в превода на “Хадис-и ербаин” на имам Невеви “рахметуллахи теаля алейх”. 6) Хадис-и мутеватир: Хадис, който многобройни сподвижници са чули от Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем”, и от тях са чули много други хора, и така докато бъдат записани на книги. Няма вероятност да е било постигнато единодушие върху някаква лъжа. Абсолютно задължително е да се вярва в тези хадиси и да се изпълняват. Онзи, който не вярва, напуска исляма. 49 7) Хадис-и мешхур: Хадис, който е станал известен през втори век, макар да е бил предаден от само един човек през първия век на исляма. Т.е. хадис, който е предаден от Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем” посредством един човек, а от него са предали много хора, и други много хора са чули от тези много хора, и така хадисът е предаден чрез теватур до последния предавател. Този, който не вярва в мешхур (известните) хадиси, също става кяфир. (Ибни Абидин, 176-а стр.) 8) Хадис-и мевкуф: Хадис, чийто всички предаватели до сподвижника (първия предавател) са известни и за който сподвижникът не е казал “Чух от Расулюллах да казва…”, а “Расулюллах е казал…” 9) Хадис-и сахих: Това са муснед-и муттасъл, мутеватир и мешхур хадиси, които са предадени от справедливи хора, познаващи науката хадис. 10) Хадис-и ахад: Муснед-и муттасъл хадис-и шерифи, винаги предадени само от един човек. 11) Хадис-и муалляк: Хадис-и шерифи, чиито първи, няколко или нито един предавател не е известен. Мурсел и мункатъ хадисите също са муалляк. Хадис, чийто само първи предавател не е съобщен, се нарича муделлес. Тедлисът е мекрух. 12) Хадис-и кудси: Хадис-и шериф, чието значение е от Аллаху теаля, а думи от Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем”. Всеки път, когато нашият Пророк “салляллаху алейхи ве селлем” е казвал хадис-и кудси, той е бил обливан в нур и това проличавало от състоянието му. 13) Хадис-и кави: Хадис, след чието произнасяне Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е четял свещен айет. 14) Хадис-и насих: Хадис, който е изречен към края на живота му. 15) Хадис-и менсух: Хадис, изречен в ранните години (на исляма), но променен по-късно (с друг такъв). 16) Хадис-и ам: Хадис, казан за всички хора. 17) Хадис-и хас: Хадис, казан само за един човек. 18) Хадис-и хасен: Хадис, чиито предаватели са верни и надеждни, но нямат толкова силна памет и разбиране като предавателите на сахих хадисите. 50 19) Хадис-и макту: Хадис, чиито предаватели са известни до Табиин-и кирам “рахметуллахи теаля алейхим еджма’ин”. Техните предаватели са Табиин. 20) Хадис-и шаз: Хадис-и шериф, за който даден човек казва, че е чул от учен по хадис. Приема се, но не служи за доказателство. Не се приема в случай, когато въпросният учен, от когото е чут, не е известен. 21) Хадис-и гариб: Хадис, предаден от само един човек. Или това е хадис, чийто един предател е отхвърлен от един от учените по хадис. 22) Хадис-и даиф: Хадис, който не е сахих или хасен. Един от неговите предатели има слаба памет, няма стабилна справедливост или е налице съмнение в неговата вяра. Съблюдавайки тези хадиси, може да се изпълняват допълнителни поклонения, но не служат като доказателства в иджтихада. 23) Хадис-и мухкем: Хадис, който не се нуждае от те’вил. 24) Хадис-и мутешабих: Хадис, който се нуждае от те’вил. 25) Хадис-и мунфасъл: Хадис с повече от един забравен предавател измежду тях. 26) Хадис-и мустефиз [мустефид]: Хадис с повече от три предаватели. 27) Хадис-и муддариб: Хадис, съобщен на авторите на книги по различни и противоречиви начини. 28) Хадис-и мердуд: Израз, който няма смисъл и не отговаря на условията на предаването. 29) Хадис-и муфтери: Измислените думи на Мусейлемет-улкеззаб или на лицемерите, зъндъците и неверниците – дошли след него –, представящи себе си за мюсюлмани. Ехли суннитските учени са потърсили, намерили и разграничили мердуд и муфтери хадисите. Книгите на големците не съдържат нито един от тях. 30) Хадис-и мевду: Те бяха обяснени преди няколко страници (в предишната глава). 31) Есер: Това означава мевкуф или макту хадис, или мерфу хадис, който съобщава дуа. Сенед означава учен “рахметуллахи теаля алейх”, който предава хадис. ВЕЛИКИТЕ УЧЕНИ ПО ХАДИС: Учените по хадис са много велики хора. Онзи, който знае наизуст сто хиляди хадис-и шерифа, заедно с техните предаватели, се нарича хафъз. Наизустилият 51 Коран-и керим не се нарича хафъз, а кари. Тъй като днес няма такъв човек, който да знае наизуст хадис-и шерифите, ние използваме погрешно думата хафъз вместо кари. Този, който знае наизуст двеста хиляди хадис-и шерифа, се нарича шейх-ул-хадис; а триста хиляди – худжет-ул-ислям. Който знае наизуст – заедно с предавачите – повече от триста хиляди, се нарича имам по хадис или муджтехид в областта на хадис-и шерифите. Шест книги по хадис, чиято достоверност е потвърдена с единодушието на всички ислямски учени, са спечелили световна известност. Тези шест книги се наричат кутуб-и ситте. [Съобщено е с иджма, че хадиси шерифите в тяхното съдържание са сахих.] Шестимата учени, автори на Кутуб-и ситте, са: 1) Имам Бухари “рахметуллахи теаля алейх”: Неговото име е Мухаммед бин Исмаил. Накъсо се обозначава с буквата “х”. Неговата книга, озаглавена “Сахих-и Бухари”, съдържа 7275 хадиси шерифа, които са избрани сред 600 000 такива. Той – преди да напише всеки един от тях – е изпълняват гусюл, отслужвал два рекята намаз, а после правел истихаре. “Бухари-и шериф” е написан за шестнадесет години. Роден е в Бухара през 194 г. и е починал в Семерканд, в нощта на фътър байрама през 256 г. 2) Имам Ебул Хусейн Муслим Нишапури “рахметуллахи теаля алейх”: Накъсо се обозначава с буквата “м”. Написал е книгата “Джами’ус-сахих” чрез селекция сред 300 000 хадис-и шерифа. (206 – 261 г.) 3) Имам Малик бин Енес: Означаван е с буквите “ма”. Неговата книга “Муватта” е първият сборник с хадиси в исляма. Роден е в Медина през 95 г. и е починал пак там през 179 г. В книгата “Мевду’ат-ул-улюм” се казва: “Някои учени, изброявайки книгите на “Кутуб-и ситте”, вместо “Муватта”, споменават “Сунен” на Ибни Маджe.” 4) Имам Тирмизи “рахметуллахи теаля алейх”: Неговото име е Мухаммед бин Иса. Обозначаван е с буквата “т”. Книгата му “Джами’ус-сахих” е много ценна. (209-279) 5) Ебу Давуд Сюлейман бин Еш’ас Сиджстани. Обозначаван е с буквата “д”. Неговата книга “Сунен” съдържа 4800 хадис-и шерифа, избрани сред 500 000 такива. (202-275 г. в Басра) 6) Имам Несаи: Името му е Ебу Абдуррахман Ахмед бин Али. Обозначаван е с буквата “с”. Двете му книги, “Сунен-и кебир” и 52 “Сунен-и сагир”, са много ценни. “Сунен-и сагир” е от кутуб-и ситте. (215-303) В книгата “Мевду’ат-ул’улюм” е написано: “Когато думата “Сунен” се използва самостоятелно, тогава се разбира една от книгите на четиримата учени. Това са Ебу Давуд (д), Тирмизи (т), Несаи (с) и Ибни Мадже (мдж) “рахметуллахи теаля алейхим еджма’ин”. Когато се визира книгата “Сунен” на някой друг учен, тогава трябва да се спомене и неговото име. Например, “Сунен-и Даре Кутни” (КТън) и “Сунен-и кебир-и Бейхаки” (Хек).” Известните и много ценни сборници с хадиси са още: “Муснед” на имам Ахмед бин Ханбел (ХД), “Муснед” на Ебу Я’ля (Я,ля), “Муснед” на Абдуллах Дарими (ДР) и “Муснед” на Ахмед Беззар (З). Тези книги са наречени “Месанид”



http://www.ehlisunnetbg.com/wp-content/uploads/2018/10/%D0%92%D0%A2%D0%9E%D0%A0%D0%90-%D0%A7%D0%90%D0%A1%D0%A2-%D0%98%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%BB.pdf

събота, 4 септември 2021 г.

Въздаянието съответства на постъпката

 




Въздаянието съответства на постъпката

Съобщава се, чe Абу Сирма p.a.e казал:
Посланика на Аллах c.a.c.e казал:
„На този, който вреди (на другите),
Аллах ще му навреди, а на този, който създава трудности на другите, Аллах ще му създаде трудности“.
Ахмад, Абу Дауд, Ат-Тирмизи, Ибн Маджа,
Ад-Дулаби, Ат-Табарани, Ал-Байхаки,
Ибн Ал-Асир и Ал-Мази
Хадиса е показател за два основни принципа на шариа’.
Същността на първия е в това, че по сила мъдрото въздаяние и за доброто и за злото, съответства ба постъпката.
Както Аллах ще обича този, който прави онова, което Той обича, така възненавижда онзи, който прави това, което Той ненавижда.
На този, който облекчава положението на мюсюлманите, Аллах ще облекчи неговото положение и в двата свята. Този, който избави вярващия от една трудност в този живот, Аллах ще избави от една скръб в Съдния ден, Аллах ще помага на раба Си в трудностите до тогава, докато раба спре да помага на брата си в нужда.
По същия начин Аллах ще причинява вреда на този, който се стреми към причиняване на вреда на мюсюлманите, ще надхитри онзи, който се стреми да Го надхитри[i],
ще създаде трудности за този, който поставя мюсюлманина в трудно положение.
Същността на втория принцип се състои в предотвратяване на вреда и умишленото й причиняване на други, защото Пророка с.а.с. е казал:
„Недопустимо е и да се нанася вреда (без причина), и да се вреди (в отговор)[ii],[iii],
че става дума за всички видове вреда.
Причиняването на вреда води след себе си едно от двете неща: лишаване на човек от това, което му дава полза, или причиняване на вреда на него.
Необоснованото причиняване на вреда на другите е непозволено, напротив, човек е длъжен да се стреми да бъде образ на доброто – да не бъде в ущърб на хората и да не ги обижда.
Към това има отношение лъжата и мошеничеството в търговски сделки, правенето на всевъзможни уловки, показването на цената[iv], пресрещането на кервани[v], стремежа да се закупи и препродаде или да се даде под аренда, за да се попречи на някого, както и за всякакви други сделки.
Същото се отнася и до сватосване с девойка, с която вече се е сватосал брата ти[vi],
стремежа да се заеме една или друга длъжност, ако вече е заета от някой, който е способен да я изпълнява, доколкото подобни действия не са нищо друго, а нанасяне на вреда.
Аллах не благославя нито едно дейстие от подобен род, защото то нанася вреда на мюсюлманите, така че Той нанася вреда на онзи, който го прави.
Същото важи и за нанасяне на вреда с думи и дела на партньора ти или съседа, защото на човек е непозволено да прави с имуществото си нещо, което може да причини косвена вреда на съседа, да не говорим за пряк ущърб!
Това се отнася и до нанасянето на ущърб от длъжник на този, който му е дал заем или на опитите му да навреди на последния, защото на длъжника не се позволява да дава милостиня от заема без разрешение на онзи, на когото дължи, нито да дава имуществото си като залог на един заемодател в ущърб на други, нито да дава имуществото си за вакъф, да не освобождава роби, ако ще причини вреда на този, който му е дал заем и пр.
Отнася се и до вреда и нанасяне на ущърб при завещание, за което Аллах е казал:
„... което е завещано, или дълг, без да има ощетен.
Това е завет от Аллах!“
Ан-Ниса (Жените), 12
В този случай се има предвид отделянето от завещателя на един от наследниците, при което му дава много повече, отколкото му се полага или обратното – не му са дава полагаемото, или отделяне на част от наследството за човек, който не влиза в числото на законните наследници, като се нанася ущърб на останалите.
По такъв начин не се позволява нанасянето на вреда на жена от нейния съпруг, например – съзнателно да се постъпва несправедливо – а му изплати пари при развод[vii] или той отово да я върне при себе си, за да й навреди[viii], или да се отнася с една от жените си така, че тя да страда – т.е. да не общува с нея, а и да не й дава развод.
Отнася се и до несправедливи решения, свидетелство, подялба и подобни дела, които да са в полза на едни хора и в ущърб на други, а виновния за извършването на подобни действия заслужава наказание.
В още по-голяма степен обаче тези неща засягат злословието за хората – когато човек подстрекава към наказание, отнемане на имущество или лишаване от право на такова. Всеки, който постъпва така, е потисник и такъв трябва да очаква наказание и в двата свята.
Към това има отношение и забраната от Пророка с.а..с на заразно болния да се среща със здрави[ix], защото може да им навреди.
Освен това Пророкът с.а.с. е забранил на прокажени и подобни да живеят сред здрави хора[x].
За всичко това и за подобно на него, Аллах Всевишния е казал:
„А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях".
Ал-Aхзаб (Съюзените племена), 58
Освен това Пророка с.а.с. е забранил да се сплашва мюсюлманин дори на шега[xi].
Към тази категория постъпки се отнася и надсмиването над хората и издевателство над тях, злословие, шеги с честта им, разпалване на вражда между тях, както и всякакви други дела, които са против волята на Аллах и водят след себе си неизбежно наказание.
По такъв начин смисъла на хадиса указва това, че Аллах ще причини вреда на озни, който я причинява на хората и ще се въпротиви срешу този, който Му се противи.
Като се подразбира това, че ако човек отвърне вреда от мюсюлманин и му помогне в беда, Аллах ще го дари с добро и ще отмахне вреда от него, ще му въздаде за стореното!
[i] Има се предвид, че всеки опит да се излъже Аллах, не ще доведе до нищо.
[ii] Учените не са на едно мнение за еднозначността на думите „ад-дирар“ и „ад-дарар“, които са използувани в този хадис, или има разлика между тях.
Повечето смятат, че има разлика между тях, като по въпроса са изказани много мнения.
Това, което смятам за най-добро е, че думата „ад-дарар“ подразбира нанасяне на вреда от човек на този, който не го обижда, а думата „ад-дирар“ подразбира нанасяне на вреда на този, който пръв го е обидил (в отговор). Нанасянето на вреда и в двата споменати случая се забранява от шариа’.
[iii] Има се предвид нанасянето на вреда на хората и стремеж да се нанесе още по-голяма вреда, отколкото ти е нанесена, в желание за мъст.
[iv] Това е забранено, ако се прави, за да се навреди на другите.
[v] Има се предвид пресрещане на керван, при което се купуват стоките от него и след това се препродават
[vi] Има се предвид братство по вяра.
[vii] Подразбират се неправомерни дейстия от страна на мъжа, за да получи при развод от съпругата си пари или имущество.
[viii] Има се предвид случая, когато бившия мъж отлага срока за развод, за да не може съпругата да се омъжи отново.
[ix] Съобщава се, че Пророка c.a.c.e казал:
„В никакъв случай не трябва да се слага зарасзно болния при здрави!“
(с думите на Абу Хурайра от ал-Бухари и Муслим).
В този случай става дума както за животни, така и за хора.
[x] Муслим привежда хадис, в който се казва,
че Аш-Парид ибн Суайд р.а. е казал:
„Сред членовете на делегация от племето сакиф имаше един прокажен и Пророка с.а.с. му заповядал:
„Наистина приемаме твоя жест, а сега се връщай обратно“.
[xi] В Муснад Ахмад привежда хадис, в който се казва, че Абд ар-Рахман ибн Абу Лайл e казал:
„Сподвижниците на Пратеника на Аллах с.а.с. разказваха, че веднъж, когато били на път с Пророка с.а.с., един от тях заспал, а друг дошъл и му взел стрелите.
Когато човекът се събудил, се изплашил от това, а останалите му се смяли. Пророка с.а.с. попитал:
„Защо се смеете?“ Отговорили:
„Взехне му стрелите, а той се изплаши.“
и тогава той с.а.с. каза:
„Не позволявайте на мюсюлманин да плаши мюсюлманин“.
Иснада на този хадис е достоверен, дава го и Абу Дауд.

вторник, 19 януари 2021 г.

“Когато наближи съдният ден , моята общност ще се раздели на три групи.




 Предава се от Анас ибн Малик (р.а.),че 

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

“Когато наближи съдният ден , моята общност ще се раздели на три групи.
Една група искрено ще прави ибадет на Аллах,
друга група ще прави ибадет, за да ги видят хората около тях,
а третата ще прави ибадет, за да се представят пред хората като религиозни и да се възползват материално.
В деня на въскресението , когато Аллах събере хората, ще каже на онези, които са правели ибадет, за да се възползват материално:
- В името на Моята слава, кажете какво целяхте с ибадета, който изпълнявахте?
- В името на Твоята слава признавам, че изпълнявах ибадета, за да се възползвам материално, като се представях пред хората като силно религиозен.
- Това няма да ти бъде от полза – казва Аллах и повелява на маляикетата да го хвърлят в огъня.
След това казва на онези, които са правели ибадет, за да бъдат забелязани от хората около тях.
- В името на Моята слава, кажи какво целеше с ибадета, който изпълняваше?
- В името на Твоята слава признавам, че целта от ибадета, който вършех бе да бъда забелязан от хората около мен.
- Нищо от твоя ибадет не стигна до Мен – ще бъде отговорът на Аллах и ще заповяда на маляикетата да го хвърлят в огъня.
След това казва на онези, които са правели ибадет с искреност:
- В името на Моята слава, кажи с каква цел правеше ибадет?
- В името на Твоята слава казвам, че целта от моя ибадет бе Твоето благоволение и твоето одобрение.
Ти знаеш това най-добре.
Този казва истината – казва Аллах след което заповядва на маляикетата да го отведат в дженнета.”
(Предаден от Таберани и Байхаки)