Мъжът трябва да се отнася към съпругата си великодушно.
Мъжът е длъжен да се отнася към своята съпруга великодушно, той трябва да й оказва съдействие и помощ във всичко, което Аллах е сторил позволено за нея, особено, ако съпругата е млада, но в никакъв случай да не се отнася снизходително към онова, което се счита забранено за жената.
По-надолу ще представим няколко хадиса в потвърждение на казаното.
Първият хадис:
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Най-добрия измежду вас, е най-добрия към своята съпруга, а аз съм най-добрия сред вас към съпругата си.”
/Този хадис предаден от Ибн Аббас свежда ат-Тахави в “ал-Мушкиль”.
Ал-Хаким свежда само първата част на хадиса, като при това твърди:
“Хадис с надежден иснад”.
С ал-Хаким е съгласен аз-Захаби. Дадения хадис има шахид, предаден с думи от Айша.
Него го извежда Абу Ну‘айм в “ал-Хильйа”. Същият шахид предава и ад-Дарими, но вместо словата:
“А аз съм най-добрия сред вас към съпругата си” ад-Дарими предава следното:
“…Ако ваш приятел почине, молете се за него”.
Иснадът на този шахид е надежден според условието на ал-Бухари.
Още един шахид предаден от ал-Хатиб в “ат-Тарих”– той е предаден от Абу Хурейра.
Ат-Тирмизи и Ахмед го свеждат в първата част.
Този шахид има добър иснад./
Вторият хадис:
В проповедта хутба, произнесена по време на прощалния хадж, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е завещал: “…Наистина, бъдете добри към жените си, защото те се грижат [трудят] за вас, и вие имате право само за това над тях, освен ако не извършат явна непристойност .
И ако те постъпват така, то отказвайте да споделите с тях ложето, бийте ги, но така, че да не им причините мъчения.
А ако ви се подчинят, не ги обиждайте по никакъв начин.
Наистина, вие имате право пред своите жени, а вашите жени имат право пред вас.
Що се отнася до вашето право пред жените, то не разделяйте ложето с онези, които не са ви мили, и не позволявайте във вашия дом да присъстват онези, които не са ви драги. Наистина право на жените пред вас е да се отнасяте добре с тях, като им осигурявате препитание и облекло според обичая”
/Този хадис в предание от Амр Ибн ал-Ахвас радияллаху анху, е сведен от ат-Тирмизи, който е казал:
“Хадисът е добър, достоверен”, и от Ибн Маджа.
Ибн ал-Кайим в “аз-Заад” е признал този хадис за достоверен.
Този хадис има шахид в преданието от чичото на Абу Хурра ар-Ракаши и е сведен от Ахмед в “ал-Муснад”.
В своята работа “аль-Ирва’” аз съм проследил изход на този шахид./
Третият хадис:
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Правоверният мюсюлманин не може да изпитва ненавист към правоверната мюсюлманка – ако едно от нейните качества не му харесва, то от друго той непременно ще е доволен”
/Този хадис предаден от Абу Хурейра, свеждат Муслим и други автори/.
Четвъртият хадис:
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Най-съвършена е вярата на онзи правоверен мюсюлманин, който е най-благонравен.
А най-благонравен е този, който се отнася най-добре към своите жени”.
/Този хадис свеждат ат-Тирмизи, Ахмед и Абу ал-Хасан ат-Туси в Мухтасар.
Той е признал хадиса за добър. Ат -Тирмизи е казал:
“Хадисът е добър, достоверен”.
Бележка на автора:
В преданието с думите на Абу Хурейра този хадис има добър иснад, но първата част от хадиса може да се смята за достоверна, тъй като е предадена със слова от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по надежден иснад.
Извеждането на този хадис съм представил в своята работа “Силсилят ал-ахадис ас-сахиха”, отпечатана от издателство
“Ал-Мактаб ал-Ислями”./
Петият хадис:
От Айша радияллаху анха, се предава:
“Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме покани със себе си, [когато абисинците играеха с копия в джамията].
[Това бе празничен ден].
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми каза:
[О, хумайра’ !
Искаш ли да ги погледаш?
Аз отговорих: Да.] .
[Тогава той ме постави зад себе си] и наклони гърба си така, че да мога да виждам. [Аз положих глава върху гърба му, и допрях с лице бузите му], и така гледах, надничайки през рамото му (в друго предание на хадиса: полагайки глава на рамото му).
[А той казваше:
“По-внимателно, миличка!”].
[След това няколко пъти ме попита:
Айша!
Ти видя ли нещо?
Аз му отговорих:
Не.
Още не.
И в това положение, стоейки зад него, аз продължавах да гледам, докато не удовлетворих своето любопитство].”
[И нататък:
А хората от време на време питаха:
Абу ал-Касим! Така добре ли е?] В едно от преданията на хадиса:
“И така стоях, докато не ми стана скучно. Накрая, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме попита:
Е, достатъчно ли е? А аз отговорих:
Да.
И тогава той ми каза:
Тръгвай.”
В друго предание на хадиса:
“А аз отговорих:
Още малко.
И той продължаваше да стои, заради мен известно време, а след това отново попита:
Е, достатъчно ли ти е?
А аз отговорих: Още малко.
[При това забелязах, как той престъпва от крак на крак].
И нататък:
Отдавна ми стана скучно да гледам абисинците, но исках всички жени да знаят, как той [салляллаху алейхи ве селлем, ] стои така само заради мен, и колко близко до него бях аз [тогава още съвсем девойка]. [Помислете си само, колко силно се иска на девойка [съвсем млада] – да види нещо забавно].
[И нататък:
Внезапно изскочи Умар.
Възрастните и децата около мен се отдръпнаха. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Видях, как шейтаните измежду хората и джиновете тогава избягаха от Умар”].
[Айша нататък е разказала:
В този ден Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
И неи за отдих]”.
/Този хадис свеждат ал-Бухари, Муслим, ан-Наса’и, и други./
Шестият хадис.
От Айша радияллаху анха, се предава:
“Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се връщаше от похода на Табук или Хайбер.
Сахва , в която седяла Айша, била закрита със завеса, но подухнал вятър, и изпод завесата се показали кукли, с които Айша си играела.
Като ги видял, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал:
Какво е това, Айша?
Тя отговорила:
Това са моите дъщерички.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забелязал сред куклите кон с крила и попитал:
А какво е това там сред тях?
Айша отговорила:
Това е кон.
Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал отново:
А какво е това на гърба му?
Айша отговорила: Това са крила.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се учудил:
Кон с крила?
А Айша казала: Нима ти не знаеш, че Сюлейман е имал конница с крилати коне?
[Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, чул това], се засмял така, че му се видели мъдреците”.
/Този хадис с надежден иснад свеждат Абу Дауд в Сунан и ан-Наса’и в Ишрат ан-ниса’./
Седмият хадис
От Айша радияллаху анха, се предава:
“Веднъж Айша съпровождала Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в един от походите.
Тогава тя била все още млада девойка.
[Айша разказва:
Аз бях слабичка, тежах малко ].
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал на своите сподвижници: Придвижете се напред,
[и те се придвижили напред], след това на мен ми каза:
Хайде сега да се надбягваме!
Аз се затичах и го изпреварих.
[След известно време], когато пак се отправих на поход с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той отново каза на своите сподвижници, както миналия път: Придвижете се напред, след това на мен ми каза:
Хайде сега да се надбягваме!
По това време аз бях забравила, какво беше се случило първия път, бях вече поотраснала и тежах повече.
Аз казах:
О, Пратенико на Аллах салляллаху алейхи ве селлем!
Как аз в такова състояние да се надбягвам с теб?
А той каза:
Хайде, давай да се надбягваме.
Аз тръгнах да бягам, но, разбира се, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме надбяга.
След това
[той се разсмя и] каза:
Това ти е за миналия път, когато ме изпревари”.
/ Този хадис свеждат ал-Хумайди в Муснад, Абу Дауд, ан-Наса’и така също ат-Табарани и Ибн Маджа – той свежда хадиса в съкратен вид, както е казал ал-Ираки в Тахридж ал-ихйа’, иснадът на хадиса е надежден./
Осмият хадис
От Айша радияллаху анха, се предава:
“Когато на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му подавали съд, аз можех да пия от него дори когато бях в месечен цикъл.
След това той вземаше съда от мен и поставяше своите устни на същото място,
от където бях пила аз.
А когато аз вземах парче месо и отхапвах от него, той вземаше същото парче месо и поставяше устните си на същото място, от където бях отхапвала аз.”
/Този хадис свеждат Муслим, Ахмед, както и други автори./
Деветият хадис
– Предава се от Джабир Ибн Абдуллах и Джабир Ибн Умайр. Те са разказали, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всяко нещо, за което не е споменато
[името на] Аллах, то се явява
[безсмислица, празна работа], немарливост или напразно забавление. Изключение правят четири вида [занимания]:
когато мъжа се забавлява със своята съпруга, обучава своя кон, упражнява се в стрелба и се учи да плува”.
/ Този хадис с надежден иснад свеждат ан-Наса’и, ат-Табарани и Абу Ну‘айм./
