Отношението на съпруга към съпругата в хадиси

Мъжът трябва да се отнася към съпругата си великодушно.

 Мъжът е длъжен да се отнася към своята съпруга великодушно, той трябва да й оказва съдействие и помощ във всичко, което Аллах е сторил позволено за нея, особено, ако съпругата е млада, но в никакъв случай да не се отнася снизходително към онова, което се счита забранено за жената. 

По-надолу ще представим няколко хадиса в потвърждение на казаното. 

 Първият хадис:

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Най-добрия измежду вас, е най-добрия към своята съпруга, а аз съм най-добрия сред вас към съпругата си.” 

/Този хадис предаден от Ибн Аббас свежда ат-Тахави в “ал-Мушкиль”.

  Ал-Хаким свежда само първата част на хадиса, като при това твърди: 

“Хадис с надежден иснад”.

С ал-Хаким е съгласен аз-Захаби. Дадения хадис има шахид, предаден с думи от Айша.

 Него го извежда Абу Ну‘айм в “ал-Хильйа”. Същият шахид предава и ад-Дарими, но вместо словата:

 “А аз съм най-добрия сред вас към съпругата си” ад-Дарими предава следното:

 “…Ако ваш приятел почине, молете се за него”. 

Иснадът на този шахид е надежден според условието на ал-Бухари.

 Още един шахид предаден от ал-Хатиб в “ат-Тарих”– той е предаден от Абу Хурейра.

 Ат-Тирмизи и Ахмед го свеждат в първата част.

 Този шахид има добър иснад./
 
Вторият хадис:

 В проповедта хутба, произнесена по време на прощалния хадж, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е завещал: “…Наистина, бъдете добри към жените си, защото те се грижат [трудят] за вас, и вие имате право само за това над тях, освен ако не извършат явна непристойност .

И ако те постъпват така, то отказвайте да споделите с тях ложето, бийте ги, но така, че да не им причините мъчения.

А ако ви се подчинят, не ги обиждайте по никакъв начин.

 Наистина, вие имате право пред своите жени, а вашите жени имат право пред вас.

 Що се отнася до вашето право пред жените, то не разделяйте ложето с онези, които не са ви мили, и не позволявайте във вашия дом да присъстват онези, които не са ви драги. Наистина право на жените пред вас е да се отнасяте добре с тях, като им осигурявате препитание и облекло според обичая” 

/Този хадис в предание от Амр Ибн ал-Ахвас радияллаху анху, е сведен от ат-Тирмизи, който е казал:

  “Хадисът е добър, достоверен”, и от Ибн Маджа.

 Ибн ал-Кайим в “аз-Заад” е признал този хадис за достоверен.

  Този хадис има шахид в преданието от чичото на Абу Хурра ар-Ракаши и е сведен от Ахмед в “ал-Муснад”.

 В своята работа “аль-Ирва’” аз съм проследил изход на този шахид./
 
Третият хадис:

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Правоверният мюсюлманин не може да изпитва ненавист към правоверната мюсюлманка – ако едно от нейните качества не му харесва, то от друго той непременно ще е доволен”

/Този хадис предаден от Абу Хурейра, свеждат Муслим и други автори/.
 
Четвъртият хадис:

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 “Най-съвършена е вярата на онзи правоверен мюсюлманин, който е най-благонравен.

А най-благонравен е този, който се отнася най-добре към своите жени”.

/Този хадис свеждат ат-Тирмизи, Ахмед и Абу ал-Хасан ат-Туси в Мухтасар.

 Той е признал хадиса за добър. Ат -Тирмизи е казал:

 “Хадисът е добър, достоверен”. 

 Бележка на автора:

 В преданието с думите на Абу Хурейра този хадис има добър иснад, но първата част от хадиса може да се смята за достоверна, тъй като е предадена със слова от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по надежден иснад.

 Извеждането на този хадис съм представил в своята работа “Силсилят ал-ахадис ас-сахиха”, отпечатана от издателство 

 “Ал-Мактаб ал-Ислями”./
 
Петият хадис:

 От Айша радияллаху анха, се предава:

 “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме покани със себе си, [когато абисинците играеха с копия в джамията].

[Това бе празничен ден].

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми каза:

 [О, хумайра’ !

 Искаш ли да ги погледаш?

Аз отговорих: Да.] . 

 [Тогава той ме постави зад себе си] и наклони гърба си така, че да мога да виждам. [Аз положих глава върху гърба му, и допрях с лице бузите му], и така гледах, надничайки през рамото му (в друго предание на хадиса: полагайки глава на рамото му).

[А той казваше:

 “По-внимателно, миличка!”].

[След това няколко пъти ме попита:

 Айша!

 Ти видя ли нещо?

Аз му отговорих:

  Не.

 Още не.

И в това положение, стоейки зад него, аз продължавах да гледам, докато не удовлетворих своето любопитство].”

 [И нататък:

 А хората от време на време питаха:

 Абу ал-Касим! Така добре ли е?] В едно от преданията на хадиса:

“И така стоях, докато не ми стана скучно. Накрая, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме попита:

 Е, достатъчно ли е? А аз отговорих:

 Да.

 И тогава той ми каза:

 Тръгвай.”

В друго предание на хадиса:

 “А аз отговорих:

 Още малко.

 И той продължаваше да стои, заради мен известно време, а след това отново попита:

 Е, достатъчно ли ти е?

А аз отговорих: Още малко.

 [При това забелязах, как той престъпва от крак на крак].

 И нататък:

 Отдавна ми стана скучно да гледам абисинците, но исках всички жени да знаят, как той [салляллаху алейхи ве селлем, ] стои така само заради мен, и колко близко до него бях аз [тогава още съвсем девойка]. [Помислете си само, колко силно се иска на девойка [съвсем млада] – да види нещо забавно]. 

 [И нататък:

 Внезапно изскочи Умар.

Възрастните и децата около мен се отдръпнаха. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Видях, как шейтаните измежду хората и джиновете тогава избягаха от Умар”].

[Айша нататък е разказала:

 В този ден Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

 И неи за отдих]”.

 /Този хадис свеждат ал-Бухари, Муслим, ан-Наса’и, и други./
 
Шестият хадис.

 От Айша радияллаху анха, се предава: 

 “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се връщаше от похода на Табук или Хайбер.

 Сахва , в която седяла Айша, била закрита със завеса, но подухнал вятър, и изпод завесата се показали кукли, с които Айша си играела.

 Като ги видял, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал:

 Какво е това, Айша?

 Тя отговорила:

Това са моите дъщерички.

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забелязал сред куклите кон с крила и попитал:

 А какво е това там сред тях?

 Айша отговорила:

 Това е кон.

 Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал отново:

 А какво е това на гърба му?

 Айша отговорила: Това са крила. 

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се учудил:

 Кон с крила?

 А Айша казала: Нима ти не знаеш, че Сюлейман е имал конница с крилати коне?

[Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, чул това], се засмял така, че му се видели мъдреците”.

 /Този хадис с надежден иснад свеждат Абу Дауд в Сунан и ан-Наса’и в Ишрат ан-ниса’./
 
Седмият хадис

От Айша радияллаху анха, се предава:

 “Веднъж Айша съпровождала Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в един от походите.

Тогава тя била все още млада девойка.

 [Айша разказва:

  Аз бях слабичка, тежах малко ].

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал на своите сподвижници: Придвижете се напред,

 [и те се придвижили напред], след това на мен ми каза:

Хайде сега да се надбягваме!

Аз се затичах и го изпреварих.

 [След известно време], когато пак се отправих на поход с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той отново каза на своите сподвижници, както миналия път: Придвижете се напред, след това на мен ми каза:

 Хайде сега да се надбягваме!

 По това време аз бях забравила, какво беше се случило първия път, бях вече поотраснала и тежах повече.

 Аз казах:

 О, Пратенико на Аллах салляллаху алейхи ве селлем!

 Как аз в такова състояние да се надбягвам с теб?

 А той каза:

Хайде, давай да се надбягваме.

 Аз тръгнах да бягам, но, разбира се, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме надбяга.

 След това

[той се разсмя и] каза:

 Това ти е за миналия път, когато ме изпревари”.

/ Този хадис свеждат ал-Хумайди в Муснад, Абу Дауд, ан-Наса’и така също ат-Табарани и Ибн Маджа – той свежда хадиса в съкратен вид, както е казал ал-Ираки в Тахридж ал-ихйа’, иснадът на хадиса е надежден./
 
Осмият хадис

От Айша радияллаху анха, се предава:

 “Когато на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му подавали съд, аз можех да пия от него дори когато бях в месечен цикъл.

 След това той вземаше съда от мен и поставяше своите устни на същото място,

от където бях пила аз.

А когато аз вземах парче месо и отхапвах от него, той вземаше същото парче месо и поставяше устните си на същото място, от където бях отхапвала аз.”

/Този хадис свеждат Муслим, Ахмед, както и други автори./
 
Деветият хадис

 – Предава се от Джабир Ибн Абдуллах и Джабир Ибн Умайр. Те са разказали, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всяко нещо, за което не е споменато

 [името на] Аллах, то се явява

[безсмислица, празна работа], немарливост или напразно забавление. Изключение правят четири вида [занимания]:

  когато мъжа се забавлява със своята съпруга, обучава своя кон, упражнява се в стрелба и се учи да плува”.

/ Този хадис с надежден иснад свеждат ан-Наса’и, ат-Табарани и Абу Ну‘айм./