От Ибни Юмер, радиаллаху анху, който казва: “Чух пратеника на Аллах, саллеллаху алейхи ве селлем, да казва:
“Трима души от древен народ тръгнали на пътешествие и влезли в една пещера с цел да пренощуват в нея. След като се настанили в пещерата, входът на пещерата се срутил и голям камък препречил пътя им, пред който те трябвало да излязат. Тогава хората разбрали, че не могат да се спасят, освен, ако си спомнят за сторените от тях добрини и позовавайки се на тях, да отправят молба към Аллах Теаля. Един от тях разказал следното:
- О, Господарю! Когато моите родители бяха вече остарели, аз никога не ги оставях сами. Всяка вечер ги посещавах и им носех храна. Един ден отидох да събирам дърва и не можах да отида при тях навреме. Занесох им мляко за вечеря, но те бяха заспали. Аз не пожелах да вечерям без тях, но не ги събудих. Поради това останах буден до сутринта, като държах млякото в ръце. Когато се събудих те изпиха млякото, което им бях донесъл. О, Господарю! Ако съм сторил тази добрина, търсейки твоята милост, отвори входа на пещерата, за да излезем от нея. След тази молитва пещерата се отворила малко, но не толкова, че да могат да излязат.
< p>Вторият разказал:</p>< p>“О, Господарю! Аз имам братовчедка, която харесвах много. Исках да прелюбодействам с нея, но това не ми се отдаде, докато настъпи гладна година. Когато тя дойде при мен аз й дадох сто и двадесет динара с уговорката да прелюбодейства с мен. Когато най-после можех да блудствам с нея, тя ми каза, че според религията не е позволено да я докосвам, защото не сме женени. След като чух тези думи, аз не я докоснах, но не взех обратно и златото, което й бях дал. О, Господарю! Ако приемаш тази добрина от мен, отвори входа на пещерата, за да излезем. След молбата на този човек пещерата се отворила още малко, но все още не било възможно да излязат.</p>< p>Третият се обърнал към Аллах като казал:</p>< p>- Господарю, аз бях наел работници, на които платих това, което им се полага. Един от тях отказа да вземе заплатата си и си тръгна без нея. С парите от заплатата му аз направих капиталовложение в животновъдството, което се оказа сполучливо. Сред известно време, когато аз спечелих богатства от това капиталовложение, този човек дойде и си потърси заплатата.</p>< p>- Вземи всичко, което виждаш! – казах му аз. Всичко това е спечелено от твоята заплата.</p>< p>- Не ми се подигравай, ами ми дай заплатата! – каза човекът, на когото бях длъжник.</p>< p>- Не ти се подигравам, всичко е твое – казах му аз. Тогава той взе всичко, не ми остави нищо, а аз не се възпротивих. О, Аллах, ако съм извършил тази добрина в Твое име, отвори входа на пещерата, за да излезем.</p> Тогава пещерата се отворила и те излезли от нея.
(Разказан от Бухари, Муслим и Несаи)
-2-
Мус`аб ибни Са`ад разказва, че баща му, радияллаху анху, си е въобразявал, че е по-превъзходен от другите сподвижници радиаллаху анхум. Един ден този сподвижник чул Мухаммед, саллеллаху алейхи ве селлем, да казва: “Аллах ще помогне на този уммет чрез слабите – чрез дуата им, чрез намаза им и чрез искреността им.”
(Разказан от Несаи)
-3-
От Абу Дерда, който разказва чутото от Мухаммед, саллеллаху алейхи ве селлем: “Този свят е прокълнат, прокълнато е всичко, което има в него, с изключение на делата, чрез които се цели благоволението на Аллах Всевишния.”
(Разказан от Таберани)
-4-
Абу Зерр, радияллаху анху, разказва чутото от пророка, саллеллаху алейхи ве селлем:
“Сполучил е онзи, който е изпълнил сърцето си с вяра и го е заздравил, говори само истината, успокоил е душата си и е с добър характер. Спечелил е онзи, чиито уши чуват (доброто), чиито очи виждат (доказателството) за съществуването и единството на Аллах. Ушите са съд (който се пълни с добри неща, като в последствие те въздействат върху характера на човека), очите са местопребиваване на това, което е съкровено в сърцето и психиката. Сполучил е онзи, който е направил сърцето си чувствителен”.
(Разказан от Ахмед Бейхаки)
-5-
Абу Хурейра, радияллаху анху, казва, че пророкът саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Аллах не гледа във вашите тела, нито във вашите лица. Той гледа във вашите сърца”.
(Разказан от Муслим)
-6-
Абу Кебше Енмари разказва чутото от пророка, саллеллаху алейхи ве селлем:
“Заклевам се, че три неща са истина. Ще ви кажа нещо, запомнете го. Богатството на човека не намалява, ако от него се дава милостиня (садака); Ако някой бива угнетен с нещо и той прояви търпение, Аллах го извисява; Ако някой започне да проси, Аллах му предписва беднотията.
< p>Ще ви кажа нещо, запомнете го: Този свят е за четири души (четири вида хора): Човек, който Аллах е дарил с богатство и наука и този човек е богобоязлив – поддържа роднинските си връзки и раздава от богатството си в името на Аллах. Това е най-доброто положение, до което може да достигне човек; Вторият човек е дарен с наука, но не е дарен с богатство. Той обаче е искрен в намеренията си и казва: “Ако Аллах ми даде богатство, щях да раздавам, както раздава еди кой си”. Тогава и двамата имат едно и също намерение и получават една и съща награда.</p> Третият човек – Аллах му е дал богатство, но не му е дал наука. Той раздава богатството си не по пътя на Аллах, а за удоволствие и разврат. Това е най-лошото, до което може да стигне човек. Четвъртият човек е този, който не притежава нито богатство, нито наука и казва: “Ако имах богатство щях да го харча, като еди кой си развратник”. Третият и четвъртият са заедно в намеренията и в наказанието”.
(Разказан от Ахмед и Тирмизи)
-7-
Ибни Аббас разказва чутото от Пророка, саллеллаху алейхи ве селлем, който предава повелята на Аллах Теаля: Аллах е сътворил доброто и злото, след това не ги е обяснил. Който възнамери да извърши нещо добро, но не го извърши, му се записва награда, като че ли е извършил нещо добро. Ако някой възнамери да извърши нещо добро и го извърши, получава награда, която се увеличава многократно – от десет пъти до седемстотин пъти. Ако някой възнамери извършването на нещо лошо, но не го извърши, получава награда, като че ли е извършил добрина. Ако някой възнамери извършването на нещо лошо и го извърши, при Аллах му се записва едно лошо дело”.
(Разказан от Бухари и Муслим)
-8-
Абу Хурайра разказва, че Мухаммед, саллеллаху алейхи ве селлем, казал: “Един човек обещал да даде садака през нощта. Без да знае дал садаката на крадец. На сутринта хората започнали да говорят: “Тази нощ е дадена садака на крадец”. Тогава този човек казал: “Благодаря Ти о, Аллах, че дадох садака на крадец. Тази вечер ще дам садака”. Вечерта дал садака, но без да иска я дал на развратница. На другия ден хората започнали да говорят: “Тази вечер е дадена садака на развратница”. Тогава човекът, който е дал садака, казал: “О, Аллах! Благодаря Ти, че ми даде възможност да дам садака на развратница. Тази вечер ще дам друга садака”. На третата вечер той дал садака, но без да знае е дал в ръката на богат човек. На сутринта хората започнали да говорят: “Тази вечер е дадена садака на богат човек”. Тогава този човек казал: “О, Аллах! Благодаря Ти, че ме удостои да дам садака на крадец, на развратница и на богаташ”. Тогава му било казано: “Садаката, която даде на крадеца, може да го накара да се откаже от кражбата. Садаката, която даде на блудницата, може да я накара да се откаже от блудство. Садаката, която даде на богаташа, може да го накара да започне да раздава от богатството си”.
(Разказан от Бухари, Муслим и Несаи)
-9-
Абу Дерда разказва, че пророкът, саллеллаху алейхи ве селлем, казал: “Който вечер си легне с намерение да стане през нощта и да извърши нощен намаз, ала сънят го обземе и той заспи като през нощта не успее да стане за нощен намаз, той получава награда според намерението си. Сънят му се приема за садака”.
(Разказан от Несаи и Ибни Мадже)
-10-
Абу Хурайра разказва, че пророкът, саллеллаху алейхи ве селлем, казал: “Хората ще получат полагащото им се според намеренията си”.
(Разказан от Ибни Мадже)
Няма коментари:
Публикуване на коментар