Разказан от Самура бин Джундаб

 Разказан от Самура бин Джундаб:Когато Пророка свършеше молитвата (сутрин), той се обръщаше към нас и питаше:

''Кой измежду вас е сънувал нещо ноща?''

И ако някой беше сънувал нещо, той го разказваше.

Пророка казваше:

''Ма ша'а-ллах''(от арабски буквално:

''Каквото Аллах е пожелал'' и сочи добър знак.

Един ден той ни попита дали някой от нас е имал сън.Всички казаха не.

Пророка отвърна:''

Но пък аз тази нощ видях в съня си двама човека, които дойдоха при мен, взеха ме за ръцете и ме заведоха на Свещената Земя (Йеросалим.

Там видях един седящ човек, а друг стоеше (до него) с желязна кука в ръка, която той забиваше в единия край на устата (на седящия), раздирайки (бузата му) до самия тил. После той правеше същото с другия край на устата, а в това време разкъсаната буза зарастваше, след което той отново се връщаше към нея и правеше същото.

Аз попитах:

„Какво е това?” – а те ми казаха:

„Върви!”.

Ние (отново) тръгнахме (и не спряхме) докато не приближихме до лежащ на гръб човек.

До неговата глава стоеше друг човек, държащ в ръка камък (или парче скала) и разбиваше главата (на лежащия).

И след като му нанасяше удар, камъка отскачаше настрани, а (този човек с камъка) се отправяше към камъка, за да го вземе, и все още не върнал се към лежащия, главата му зарастваше, приемайки своя предишен вид, и той наново му нанасяше удар.

Аз попитах:

„Кои са това?”

– а те ми казаха:

„Върви!”.

Ние отново тръгнахме на път, докато не стигнахме дупка, подобна на пещ, горната част, на която беше тясна, а долната- широка.

Долу гореше огън и когато той се приближаваше към тях , те подскачаха толкова нависоко,

че за малко да не излязат навън, когато огъня стихваше,

те се връщаха обратно,

а се намериха там голи мъже и жени.

Аз попитах:

„Кои са това?”

– а те ми казаха:

„Върви!”.

Ние отново тръгнахме, докато не достигнахме до река

(в която вместо вода течеше) кръв.

В нея стоеше човек, а посред реката (или на брега на реката) срещу него стоеше друг човек, пред който лежаха камъни.

Когато човека, който се намираше в реката, искаше да излезе от нея, (другия) човек хвърляше камък право в устата му и го връщаше на мястото му, и всеки път, когато той се опитваше да излезе, другия му хвърляше камък в устата и го връщаше на предишното му място.

Аз попитах:

„Какво е това?”

– а те ми казаха:

„Върви!”.

Ние отново тръгнахме и вървяхме, докато не стигнахме до зелена градина, където растеше огромно дърво, в подножието на което стоеше някакъв старец с деца, а точно до дървото видях (друг) човек, поддържащ горящ пред него огън.

Аз попитах:

„Какво е това?

Кои са тези?”

– а те ми казаха:

„Върви!”.

И ние продължихме до голяма градина, по-голяма и по-хубава, от която никога не бях виждал преди.

Те ми казаха:

„Изкачи се нагоре.”

И аз се изкачих.

Стигнахме до град построен от златни и сребърни тухли. Пристигнахме до вратите на града, помолихме за разрешение да влезем и ни отвориха.

Когато влязохме бяхме поздравени от хора, на които едната част от телата им бяха възможно най-красивите, които може някой да види,

а другата- възможно най-грозната.

Каза им се да скочат в една река, а това бе река, която минаваше (от там).

Водата ѝ беше най-чистото бяло.

И те отидоха и скочиха в нея.

След това излязоха възстановени от тази грозотия

(която имаха), изглеждайки възможно най-добре.

След това (моите спътници) ме качиха на дървото

(което беше по средата на зелената градина) и ме въведоха в прекрасен дом, който никога не бях виждал и в който се намираха старци, млади хора, жени и деца.

След това те ме изведоха от там, изкачиха ме по-високо по дървото и ме въведоха в (друг) дом, който беше още по-красив и хубав (от предишния) и в който се намираха старци и млади хора, Аз казах (на своите спътници):

”Вие ме водихте със себе си тази нощ, а сега ми разкажете, за това, което видях.”

Те казаха:

„Да, що се касае до този, който ти видя да му разкъсват устата, той е лъжец, произнасящ лъжливи думи, които от него ца се разпространили навсякъде, а сега с него ще правят това до самия Съден Ден.

Този, който ти видя, да му разбиват главата, Аллах го бе научил на Корана , но въпреки това той спеше през нощта и не се придържаше към повелите му през деня, и сега с него ще правят това до самия Съден Ден.

Тези, които ти видя в дупката, бяха прелюбодеи, а тези, които ти видя в реката са лихвари.

Седящия в подножието на дървото старец бе Ибрахим (а.с.), децата около него, това бяха децата, които са умрели с вродената им религия, а човека поддържащ огъня бе Малик, пазителя на Ада.

Първият дом, в който ти влезе е предназначен за обикновените вярващи, а що се касае ( за втория) дом

- той е за загиналите заради вярата.

Аз съм Джибрил, а това е Микаил, а сега вдигни глава.” Вдигайки главата си, видях нещо подобно на облак и те ми казаха: „Ето това е твоето място.”

Аз възкликнах:

„Позволете ми да го заема!”

- но те ми казаха:

„Без съмнение твоя живот още не е свършил, а когато свърши ти ще заемеш своето място.””

(Сахих Ал-Букхари книга 23, Хадис 248)

В хадиса разказан от Ал-Бурку’ани

(там където се споменава за децата, които били заобиколили Ибрахим (а.с.)) се казва:

„Това са децата родени с тяхната вродена вяра (фитра). Някои от мюсюлманите попитали:

„О Пророко на Аллах, а какво става с децата на идолопоклонниците?”

Пророка (с.а.с.) отговорил:

„Дори и техните деца.

Колкото до хората с половин грозна и половин красива страна, те бяха смесили добри дела с лоши и Аллах им бе простил.”

(Сахих Ал-Букхари книга 87, Хадис 171).