hadisi2

 Предава се от Абу Умама (р.а.):

"Бяхме заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.) в джамията.
В този момент дойде един човек и каза:

"О, Пратенико на Аллах!
Аз извърших грях.
Накажи ме!"

Пророкът (с.а.с.) не му рече нищо.
Човекът отново повтори думите си, но Расулюллах (с.а.с.) отново предпочете да замълчи.
Тогава дойде време за молитва и отслужихме молитвата.
Щом Пратеника (с.а.с.) изпълни молитвата човекът отново тръгна след него и аз ги последвах.
Желаех да чуя какъв ще бъде отговорът му. Пророкът (с.а.с.) се обърна към него и рече:

"Преди да излезеш от своя дом взе ли добре абдест?"

Човекът отговори: "Да, о, Пратенико на Аллах!"

Пратеникът отново запита:

"След това изпълни ли, молитвата заедно с нас?"

Когато човекът отново отговори положително Пророкът (с.а.с.) каза:

"В такъв случай Всевишният Аллах опрости твоя грях!"
(Ал-Бухари, Муслим) 

@@@@

Разказва се от Aнaс (р.а.):

"Така както бях накаран да обикна жената и хубавата миризма,
така и (изпълнението на) молитвата бе направено да бъде светлината на очите ми."
(Ан-Несаи)

Според разказаното от Асъм Б. Суфян Aс-Сакафи (р.а.),
някои били отишли за битката Селясил, но не успели да вземат участие в нея.
Затова се отдали по пътя на Аллах.
След това отишли при Муавa (р.а.),
където се намирали и сподвижници-те Абу Еюб aл-Aнсари и Укбе бин Амир.
Асъм (р.а.) казал:

"О, Aбу Eюб!
Тази година пропуснахме битката.
Беше ни съобщено (като компенсация за това), че който изпълни молитва в четири джамии ще му се опростят греховете!"

Aбу Ейюб отвърнал:
"О, синко на брат ми!
Нека ти кажа нещо по-лесно от това.
Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:

"Онзи, който взема абдест както е повелено и изпълни молитвата подобава, ще му се опростят изминалите прегрешения."

Абу Еюб (р.а.) се обърнал към Укбa и рекъл:

"О, Укбa! Такова ли беше известието на Пратеника?
" Укбa потвърдил:
"Да."
(Ан-Несаи)

Предава се от Укбa бин А мир (р.а.), че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да казва:

"Вашият Господ се възхищава, на пастира, който се изкачва на върха на планина прочита езана за молитва и след това я отслужва.
Тогава Аллах казва:

"Погледнете Моя раб!
Чете езан, отслужва молитва - страхува се от Мен.
Наистина опростих Моя раб и го сложих в Дженнета."
(Абу Дауд)

Предава се от Имам Малик (р.а.), до когото са достигнали следните слова на Ра-сулюллах (с.а.с.):

"Бъдете в правия път.
Вие не можете да изброите неговите ползи.
И знайте, че най-доброто ви дело е молитвата.
Чистоплътността (чистотата на тялото и душата) се спазва само от вярващите."
(Муватта, Ибн-и Мадже)



МЕЖДУ ВЯРАТА И НЕВЕРИЕТО

Джабир (р.а.) предава думите на Мухаммед (с.а.с./:

"Между вярата и неверието стои изоставянето на молитвата." (Муслим)



МОЛИТВА ПРИ НАТЪЖАВАНЕ

Предава се от Хузейфе (р.а.):

"Когато нещо натъжаваше Пратеника на Аллах (с.а.с.), той отслужваше молитва." 

(Абу Дауд, ан-Несаи) 

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Садаката не намалява богатството, а поради прошката, Аллах издига достойнството на раба, и който скромничи заради Аллах, Аллах го издига.”
/Муслим/

Пратеникът (с.а.с.) казва:
“Аллах ми низпосла да бъдете скромни, за да не се гордеете едни над други, и да не се подтискате едни с други.”/Муслим./

Джабир ибн Абдуллах казва: „Домовете ни бяха далеч от
джамията и искахме да ги продадем и да се преместим по-близо
до джамията, а Пратеникът (с.а.с.) ни забрани и каза:
„За всяка една крачка ще имате награда.“
/Муслим/ 

От Абу Зар, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Вървях с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, през черна камениста земя в ал-Медина. Пред нас се възправи [планината] Ухуд и той извика: „Абу Зар!“ Казах: „Тук съм, Пратенико на Аллах!“ Каза: „Ако имах толкова много злато, колкото Ухуд, би ме радвало, след като минат три дни, от него да ми остане само едничък динар, освен нещо скътано за [изплащане на] дълг, и да казвам на рабите на Аллах: „Ето ви и това, и това, и това – и надясно, и наляво, и назад...” Сетне той тръгна и каза: „Най-заможните ще са най-бедните в Деня на възкресението освен който казва за богатството си: „Ето ви и това, и това, и това – и надясно, и наляво, и назад... Ала те са малцина“. После ми каза: „Стой на мястото си и не тръгвай, докато не дойда!“ И потегли в мрака на нощта, докато се скри. Тогава чух да се надига глас. Уплаших се да не би някой да е нападнал Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Исках да отида при него, но си спомних думите му: „Не тръгвай, докато не дойда!“ И не тръгнах, докато той не се върна. Казах му: „Чух глас, от който се изплаших“. И му споменах [какво се е случило]. Попита ме: „Нима го чу?“ Отговорих утвърдително. Каза: „Това бе Джибрил, който ме навести и ми каза: „Който от твоята общност умре, без нищо да е съдружавал с Аллах, той ще влезе в Рая“. Попитах: „Дори ако е прелюбодействал и е крал?“ Отговори: „Дори ако е прелюбодействал и е крал“ (всепризнат хадис, разказан по варианта на ал–Бухари). 

От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предава: „Ако имах злато, колкото Ухуд, би ме радвало след изтичането на три нощи да не ми остане нищо от него освен малко за изплащане на дълг“ (всепризнат хадис).

Пак от същия сподвижник се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Гледайте към онези под вас, а не гледайте към онези над вас. Това е най-достойното, за да не презирате благата, дарени ви от Аллах“ (всепризнат хадис, разказан според варианта на Муслим).

Във варианта на ал-Бухари се казва: „Ако някой от вас гледа към онези, които са предпочетени да го превъзхождат по своя имот и природа, нека погледне и към онези под себе си“. 

Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Погинал е робът на динара, дирхама, бархета и златовезаните черни одежди. Ако му се даде, е доволен, а ако не му се даде, недоволства“ (разказан от ал-Бухари).
от абу хурейра 

Пак от него се предават думите: „Видях седемдесет обитатели на преддверието, от които нито един не носеше плащ: или само наметка, или покривало, вързани на шията. Някои от тях им стигаха до под коленете, а други – до петите, и човекът ги придържаше с ръка, за да не се видят срамотите му“ (разказан от ал-Бухари.)
от аби хурейра

Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Земният живот е затвор за вярващия и рай за неверника“

 (разказан от Муслим).

От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите:

 „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ме хвана за рамото и каза: „Бъди в земния живот, сякаш си странник или пътник!“ 

Синът на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, казвал:

 „Доживееш ли до вечерта, не очаквай сутринта, и доживееш ли до сутринта, не очаквай вечерта, а вземи от своето здраве за болестта си и от своя живот – за смъртта си!“

 (разказан от ал-Бухари)

При тълкуването на този хадис е казано, че смисълът му е следният: не се опирай на земния живот, не го приемай за своя родина, не мисли за дълговечност там и да не ти е грижа, и се привързвай към него само както странник се привързва към чужда земя, и да не те занимава онова, което не занимава странника, желаещ да се върне при семейството си. 

С Аллах е сполуката. 

От Абу л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предават думите: 

„При Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде човек и каза:

 „Пратенико на Аллах, посочи ми дело, което като го извърша, и Аллах ще ме обикне, и хората ще ме обикнат!“ 

Той каза:

 „Въздържай се от земния живот и Аллах ще те обикне! 

Въздържай се от онова, което хората притежават, и те ще те обикнат!“ 

(добър хадис, разказан от Ибн Маджа и други с добър свод от разказвачи)

От ан-Нуаман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: 

„Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, спомена за пораженията, които земният живот нанася на хората. 

И каза: „Видях Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да прекарва деня си, превит [от глад], без да намери дори развалени фурми, с които да утоли стомаха си“

 (разказан от Муслим).

От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: 

„Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, почина, вкъщи нямаше нищо, което живо същество може да яде, само малко ечемик на един рафт. Ядох от него дълго време, докато го претеглих и чак тогава свърши“ 

(всепризнат хадис). 

От Хаббаб ибн ал-Арат, Аллах да е доволен от него, се предават думите: 

„Преселихме се заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, заради Аллах Всевишния. Нашата награда остана при Аллах. Някои от нас починаха, без да получат нищо от своята зeмна награда. Сред тях е Мусаб ибн Умайр, Аллах да е доволен от него. Той бе убит в сражението при Ухуд. От него остана само едно цветно вълнено покривало и когато покривахме с него главата му, се показваха краката му, а когато покривахме краката му, се показваше главата. Тогава Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни накара да покрием главата му и да сложим върху краката му малко уханна тръстика. А за някого от нас плодовете узряха и той ги береше“ 

От Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако пред Аллах земният живот е равностоен на крило на комар, Той не ще напои неверник дори с глътка вода от него“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).

(всепризнат хадис).