хадис от Убада Ибн ас-Самит

 хадис от Убада Ибн ас-Самит:

“Веднъж Пратеникът на Аллах

салляллаху алейхи ве селлем,

извършвал сабах намаз, в който с трудност е четял Свещения Коран.

Когато приключил с намаза, той салляллаху алейхи ве селлем, казал:

“Виждам, че четете Коран след вашия имам?”

Хората отговорили:

“О, Пратенико на Аллах!

Кълнем се в Аллах, ние го правим това!”

Пратеникът на Аллах

салляллаху алейхи ве селлем, казал:

“Не четете нищо, освен Умал-Китаб (сура “ал-Фатиха”), защото няма да бъде приет намаза на онзи, който не е прочел тази сура”

/Този хадис е сведен от Ахмед, Абу Дауд, ат-Тирмизи и Ибн Хиббан. /

От него недвусмислено следва, че ако имама дори чете на глас, то извършващите зад него намаза са длъжни да прочетат сура “ал-Фатиха” за себе си.

По този начин този хадис конкретизира текстовете с общ смисъл, на които са се опирали привържениците на първото мнение.

Съгласно принципа на мюсюлманското право,

както е известно, при наличие на конкретни текстове от предания с общ смисъл следва да се разбират в светлината на тези текстове.

Това съждение се усилва и от хадисите затова, че е обезателно да се чете сура “ал-Фатиха” във всеки рекят, защото Пратеникът на Аллах

салляллаху алейхи ве селлем,

не е правил никаква разлика между имама и онези,

които са го следвали в намаза.

Следва да се отбележи, че учените са на различно мнение относно, кога извършващия намаза зад имам трябва да чете сура “ал-Фатиха”.

От очевидния смисъл на хадисите следва, че четенето на сура “ал-Фатиха” е разрешено по време на четенето й от имама.

По-добре е обаче, според възможностите, това да се прави в промеждутъка между четенето от имама – когато той прави пауза между четенето на сура “ал-Фатиха”и другата сура.

Много от съвременните учени са отдали предпочитание на това мнение.

Който обаче чете сура “ал-Фатиха” зад имама трябва да я чете тихо, за да не създава неудобство на околните до него. ИИбн Аббас е казал, че тук става дума за задължителните фард намази.

Ал-Муджахид, Саид Ибн Джубейр, ад-Даххак,

Ибрахим ан-Нахаи, Катада, аш-Шаби, ас-Судди, Абдурахман Ибн Зейд Ибн Аслам също така са смятали,

че тук става дума за четене на Свещения Коран по време на намаза.

Имам аш-Шафий е считал, че изпълняващите намаз зад имама са длъжни да четат сура “ал-Фатиха”, независимо от това, на глас или тихо чете Свещения Коран имама, и независимо от това дали те чуват неговото четене или не.

В полза на това съждение служи и казаното от Всевишният Аллах в Свещения Коран:

Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!

/7:204/

Трябва ли, да се чете Фатиха зад имама?

Какви са различните виждания по този въпрос?

ОТГОВОР: Алейкум селям.

Учените са на различно мнение относно необходимостта да се чете сура ал-Фатиха зад имама.

Зейд Ибн Али, Исхак Ибн Рахавейх, Ахмед Ибн Ханбел, Малик Ибн Анас и други са считали, че извършващите намаз зад имам в джемаат не са длъжни да четат сура

“ал-Фатиха”, ако имама е прочел тази сура на глас.

Улемите от мезхеба на имам Абу Ханифа са смятали, че не е обезателно да се чете сура “ал-Фатиха” нито, когато имама я е прочел на глас, нито тогава, когато той я е прочел тихо, или когато се изпълняват намази на глас (сабах, ал-магриб и ал-иша, джума и байрамски намаз и др.) и намази тихо (аз-зухр, ал-аср).

Това мнение се опира на хадис Абдуллах Ибн Шаддад, в който се съобщава, че Пратеникът на Аллах

салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“Ако някой извършва намаз с имам, то четенето на имама се счита като четене за самия него”.

/Този хадис е сведен от ад-Даракутни, /

Шейх ал-Албаниго е квалифицирал като надежден хасен./

Шейх ал-Ислям рахимеху Аллах, също така е казал:

“Думите на човека, който казва:

“Аз ще изпълнявам намаз само зад онзи, когото познавам”, се явяват думи на невежа (джахил), който не е произнасял нито един от имамите”.

/Виж повече в “Маджму ал-Фатава”, (23/351)/.

Имам Ибн Кудама е казал:

“Извършване на намаз зад онзи, в чийто Ислям има съмнение, се явява действителен”.

Виж “ал-Мугни” (2/190).

Имам Ибн Аби ал-Изз е казал:

“Не се явява условие за извършващия намаз с джемаат зад имам, да знае за неговите убеждения”.

Виж повече в “Шарх Акида ат-Тахавия” 309 стр.

В Ислямската религия съществуват няколко категории за приемане на една или друга постъпка, извършена от човека.

Грехът, това е постъпка, която се отнася към категорията ХАРАМ (забранено деяние).

Противоположното на Харам е ХАЛАЛ (Разрешено деяние). Деянията попадащи под категорията Харам (както и попадащите под категорията Халал) са много.

Ето защо греховността на една или друга постъпка с точност се определя от конкретната ситуация, в която се намира човека.

Критерий за определяне на Харам (забранена) или Халал (разрешена) постъпка е Шерията, който извежда своите положения от Свещения Коран и Благородната Сунна.

И Всевишният Аллах знае най-добре!