бадр

„От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предават думите: „Омар, Аллах да е доволен от него, ме въведе заедно със старейшините от Бадр. Изглежда, един от тях се е разгневил, защото каза: „Защо този влиза с нас, след като имаме синове като него?“ Омар каза: „Неговото положение ви е известно!“ Той ме покани този ден и ме въведе заедно с тях, но не забелязах, че ме е поканил тогава само за да ме покаже. Той попита: „Какво ще кажете за следните Слова на Аллах: „Когато дойде подкрепата на Аллах и победата..“? Един от тях отговори: „Повелено ни е да възхваляваме Аллах и да го молим за опрощение, когато ни дари подкрепа и победа“. И замлъкна техният човек, и нищо повече не каза. Попита ме [Омар]: „Така ли смяташ и ти, сине на Аббас?“ Отговорих отрицателно. Попита: „Какво смяташ?“ Отговорих: „Това е житейският предел на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и Той му го разкрива. Казал е: „Когато дойде подкрепата на Аллах и победата“, това ще бъде знакът за житейския ти предел. „Прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието“. Омар, Аллах да е доволен от него, отбеляза:
„И аз не знам друго освен това, което ти казваш“
(разказан от ал-Бухари).
------------------------

„От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чичо ми Анас ибн ан-Надр, Аллах да е доволен от него, отсъстваше от сражението при Бадр и каза: „Пратенико на Аллах, аз отсъствах от първото сражение, в което ти воюва със съдружаващите. Ако Аллах стори да присъствам на сражението със съдружаващите, Той ще покаже какво правя“. Когато в сражението при Ухуд мюсюлманите разкриха позициите си, той каза: „О, Аллах, моля прошка за действията на тези [мои другари] и моля да ме оневиниш за действията на тези [съдружаващи]!“ После пристъпи напред, но го пресрещна Саад ибн Муаз и [Анас] каза: „Саад ибн Муаз, кълна се в Господаря на [храма] ал-Кааба, чувствам дъха на Рая пред Ухуд“. Саад каза: „Не бях способен, Пратенико на Аллах, на онова, което той стори“. Анас каза: „По него открихме повече от осемдесет удара с меч. Намерихме го убит. Съдружаващите го бяха обезобразили. Не го разпозна никой освен сестра му - по крайчетата на пръстите му“. Анас каза: „Смятахме или предполагахме, че следното знамение е низпослано за него и за подобните на него:
„Сред вярващите има мъже, предани в своя обет към Аллах...“
(33: 23)
(всепризнат хадис).

-----------------------

От Абдуллах, един от синовете на Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, водач на баща си, след като ослепял, се предават думите: „Чух Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, да разказва за времето, когато не е излязъл на битка заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за участие в похода при Табук. Кааб каза: „Никога не съм пропускал да участвам с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в битките, които той водеше, освен в тази при Табук. Пропуснах и битката при Бадр, но тогава никого не порицаваха, че не участва в сражение. Просто Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и мюсюлманите тръгнаха с желание за камилите на [племето] Курайш[5], когато Аллах Всевишния ги сблъска с враговете им неочаквано. Аз присъствах заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, през нощта в [местността] ал-Акаба, когато дадохме обет, че приемаме исляма. Искам да кажа, че там видях същото, каквото и при Бадр, въпреки че хората говорят повече за Бадр. Случи се така, че когато не тръгнах на бой заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бях толкова силен и богат, колкото никога по-рано не съм бил. Ей-богу, никога не ми се бяха събирали две камили, както стана преди това завоевание. Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, искаше да извърши завоевание, той винаги го спотайваше, уж възнамеряваше друго, докато не настъпи тази битка. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на бой, а предстоеше силен зной, дълъг път, пустиня, и предстоеше [битка с] множество. Той разясни положението на мюсюлманите, за да се подготвят за завоеванието, и ги извести какво се изисква от тях. Мюсюлманите [потеглили на бой] с Пратеника на Аллах бяха многобройни и не ги побираше регистър, в който да се запишат“. Кааб каза още: „Рядко човек би искал да отсъства освен ако предполага, че това ще се потули, докато не бе низпослано съответно откровение от Аллах. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на тази битка по време, когато плодовете и сенките вече бяха приятни, а това най-много ми харесваше. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, подготви снаряжението си заедно с мюсюлманите. И аз тръгнах на сутринта с тях, уж за да се подготвя, а всъщност за да се върна, без да се включа в нещо. Казвах си: „Мога да го сторя, щом пожелая“. Това продължи и се проточи, докато хората усилено се трудеха. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на сутринта, а заедно с него и мюсюлманите. Аз не бях подготвил нищо от снаряжението си, но после тръгнах и се върнах, без да съм сторил нещо. Така продължи, докато [бойците] забързаха и започнаха да се надпреварват за битката. Възнамерявах да отпътувам и да ги настигна. Да бях сторил това, не би ми била писана сетнешната съдба! Когато излязох сред хората подир заминаването на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се натъжих, че не виждам сред тях такъв като мен − само презрени заради лицемерието им или такива измежду немощните, на които Аллах Всевишния е дал извинение. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не споменал за мен, докато не стигнал до Табук. Както седял сред хората там, казал: „Какво стана с Кааб ибн Малик?“ Отговорил мъж от Бану Салима: „Пратенико на Аллах, задържаха го прохладата и самолюбуването“. Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, му казал: „Лоши думи! Кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, само добро знаем за него“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, замълчал. В това време видял облечен в бяло мъж, който изчезва в миража. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Бъди, Абу Хайсама!“ Изведнъж изникнал Абу Хайсама ал-Ансари − далият подаяние от една крина фурми, за което лицемерите го охулили“.

Кааб каза: „Когато до мен стигна [вестта], че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е тръгнал да се връща от Табук, почувствах печал. Започнах да се сещам за лъжата и си казвах: „Как ще се избавя утре от гнева му?“ Търсех помощ от всеки влиятелен член на семейството си. Щом се замълви, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, скоро ще пристигне, самозаблудата ме напусна, докато разбрах, че никога нищо не ще ме избави от него. Реших да бъда честен. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде на сутринта. Когато се връщаше от път, той първо отиваше в джамията и отслужваше два ракаата, после сядаше с хората. Щом направи това, при него отидоха неизлезлите на битката, за да му се извиняват и да му се кълнат [във вярност]. Бяха осемдесет и няколко човека. Той прие явните им обяснения и клетвите им, помоли да им бъде простено и повери тайните им на Аллах Всевишния. Тогава отидох и аз. Щом поздравих, той се усмихна, както се усмихва сърдит човек, после каза: „Ела!“ Отидох и седнах пред него. Той каза: „Какво те задържа? Не си ли купи камилата?“ [Кааб] каза: „Отговорих: „Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, ако бях седнал при някой друг земен жител, бих намерил извинение, за да се избавя от гнева му. Дарен съм с красноречие. Но, кълна се в Аллах, аз разбрах, че ако днес говоря лъжа, която да ти хареса, много е възможно Аллах да те разгневи против мен. А ако говоря истината, и тя те ядоса, ще се надявам на [добро] последствие от Аллах, Всемогъщия и Всевеликия. Кълна се в Аллах, нямам извинение. Кълна се в Аллах, никога не съм бил толкова силен и богат, колкото когато не излязох с теб на бой“. [Кааб] каза: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Това вече е вярно. Върви си, докато Аллах отсъди за теб“. Мъже от Бану Салима тръгнаха след мен с думите: „Ей-богу, не сме те виждали досега да сторваш грях. Ти не можа да намериш извинение пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както се извиниха другите неизлезли на бой. За твоя грях бе достатъчно Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да помоли за теб прошка“. [Кааб] каза: „Ей-богу, не престанаха да ме порицават, докато не пожелах да се върна при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и да му кажа, че съм излъгал“. После ги попитах: „Някой друг сполетя ли го подобно нещо?“ Отговориха: „Да, същото сполетя и двама мъже, които изрекоха такива думи и получиха такъв отговор“. Попитах ги кои са те. Отговориха ми: „Мурара ибн ар-Рабиа ал-Амри и Хилял ибн Умайя ал-Уакифи“. [Кааб] каза: „Споменаха пред мен двама праведни и примерни мъже, участвали в битката при Бадр”. Когато ми споменаха за тях, си тръгнах. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, забрани да се разговаря с нас тримата измежду всички, които си бяха останали в къщи. Хората ни отбягваха, додето за мен земята се промени − не беше онази земя, която познавах. Това продължи петдесет дни. Двамата ми събратя по съдба се самоунижаваха и си стояха по домовете, плачейки. Аз бях по-млад и по-твърд, тъй че излизах и присъствах на молитвите заедно с другите мюсюлмани. Обикалях и по пазарите, но никой не ми говореше. Отидох и при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го поздравих, както седеше след молитва, но се запитах дали помръдна или не устните си в отговор на поздрава ми. После отслужих молитвата близо до него, наблюдавах го крадешком, но щом започвах да се моля, той ме гледаше, а щом се обръщах към него, отместваше погледа си. Когато суровото отношение на хората към мен продължи прекалено дълго, аз отидох и прескочих зида на Ибн Катада − мой братовчед и най-любим за мен човек. Поздравих го, но, ей-богу, и той не отговори на поздрава ми. Казах му: „Абу Катада, питам те в името на Аллах дали ме познаваш като такъв, който обича Аллах и Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Той мълчеше. Отново го запитах, но пак мълчеше. И пак го запитах, и пак мълчеше. Само каза: „Аллах, а и Неговият Пратеник, знае най-добре“. Очите ми се насълзиха, обърнах се и прескочих зида. Както вървях по пазара на ал-Медина, изведнъж видях набатеец от аш-Шам, от онези, които доставят и продават храна в града. Той попита: „Кой ще ми покаже Кааб ибн Малик?“ Хората започнаха да сочат към мен, той дойде и ми връчи послание от гасанидския цар. Бях грамотен и прочетох съдържанието му: „До нас стигна [вестта], че твоят другар се отнася сурово към теб, а Аллах не ти е отредил дом на унижение и гибел. Присъедини се към нас, ще те подкрепим!“ Когато го прочетох, казах: „И това е изпитание“. Отправих се към пещта и го изгорих. Щом изминаха четирийсет от петдесетте дена и откровението [за мен] се забави, изведнъж ме навести пратеник от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той ми каза: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ти повелява да се отделиш от съпругата си“. Попитах: „Да се разведа с нея или какво да направя?“ Каза: „Не, да се отделиш от нея и да не я доближаваш“. И до двамата ми събратя по съдба бе изпратена подобна [заповед]. Казах на жена си: „Иди при семейството си и остани при тях, докато Аллах отсъди за това положение“. Жената на Хилял ибн Умайя отишла при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му казала: „Пратенико на Аллах, Хилял ибн Умайя е злощастен старец и няма слуга. Възразяваш ли да му слугувам?“ Казал: „Не, но нека не те доближава“. Казала: „Кълна се в Аллах, той не се помръдва. Кълна се в Аллах, и не е престанал да плаче още откакто го сполетя случката до ден днешен“. Човек от семейството ми каза: „Защо не поискаш разрешение от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да остави жена ти? Той даде разрешение на жената на Хилял ибн Умайя да му слугува“. Казах: „Не ще моля Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да ми дава разрешение за нея. Откъде да знам какво ще каже Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ако го помоля за това. Аз съм млад мъж“. Така продължи още десет дена, докато се навършиха петдесет, откакто бе забранено да се разговаря с нас. После на покрива на един от домовете ни аз отслужих утринната молитва в зората на петдесетия ден. Както си седях в състоянието, споменато от Аллах Всевишния относно нас, душата ми се сви и отесня земята, иначе просторна. Чух мощен глас, който се надигна по Сала най-гръмогласно, казвайки: „Кааб ибн Малик, радвай се!“ Паднах ничком в поклон суджуд. Узнах, че е дошло спасение. Когато отслужвал утринната молитва, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, възвестил на хората, че Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, е приел покаянието ни. Те се втурнали да ни съобщят радостната вест. Втурнали се към двамата ми събратя по съдба да ги възрадват, а към мен мъж пришпорил кон и се устремил в галоп, изкачил се в планината и гласът му бил по-бърз от коня. Щом онзи, чийто глас вече бях чул, дойде при мен да ми предаде радостната вест, аз свалих двете си одежди и го наметнах с тях от радост. В онзи ден не притежавах други дрехи, затова взех назаем и ги облякох. Насочих се към Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Хората ме срещаха на групи, поздравяваха ме за опрощението и ми казваха: „Нека те възрадва опрощението от Аллах!“ Влязох в джамията, и ето Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, седи, заобиколен от хора. Стана Талха ибн Убайдиллах, Аллах да е доволен от него, забърза, здрависа се с мен и ме поздрави. Кълна се в Аллах, никой друг от меканските преселници не стана освен него“. Кааб каза: „Когато поздравих Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той ми каза със сияещо от радост лице: „Бъди щастлив с най-добрия изживян от теб ден, откакто майка ти те родила!“ Попитах: „Това от теб ли е, Пратенико на Аллах, или е от самия Аллах?“ Каза: „Не, то е от Аллах, Всемогъщия и Всевеликия!“ Когато бе радостен, лицето на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се озаряваше и приличаше на къс от луната. Такъв го познавахме. Седнах пред него и му казах: „Пратенико на Аллах, израз на покаянието ми ще бъде да заделя дял от имота си за Аллах и Неговия Пратеник“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Запази за себе си част от имота си! Той е благо за теб“. Казах: „Запазвам си парчето, което е в Хайбар“. И казах още: „Пратенико на Аллах, Аллах Всевишния ме спаси единствено заради истината. Израз на покаянието ми ще бъде, че ще говоря само истината, докато съм жив. Кълна се в Аллах, откакто споменах онези думи пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не зная някой друг мюсюлманин да е бил подлаган на толкова прекрасно изпитание от Аллах Всевишния, както мен Той изпита, дали говоря истината. Кълна се в Аллах, откакто изрекох онези думи пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, до ден днешен не съм лъгал умишлено. Моля Аллах Всевишния да ме пази, докато съм жив“. Каза: „Аллах Всевишния низпосла: „Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помощниците, които го последваха в тежкия час... Наистина към тях Той е състрадателен, милосърден. И към тримата, които не излязоха [за битката]... Докато отесня за тях земята, макар и просторна... О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах и бъдете с искрените!“ (9: 117−119) Кааб каза: „Кълна се в Аллах, след като Аллах ме напъти към Исляма, Той не ми е дарил по-велика за мен благодат от тази, да бъда правдив пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да не го лъжа, за да не погина, както са погинали лъжците. За онези, които са лъгали при низпославането на откровението, Аллах Всевишния е изрекъл най-лошите думи, казани за някого. Аллах Всевишния е казал: „Ще ви се кълнат в Аллах, когато се върнете при тях, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Адът − възмездие за онова, което са придобили. Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не е е доволен от хората−нечестивци“ (9: 95−96). Кааб каза: „Ние тримата бяхме оставени за после − въпросът ни да се реши след другите, от които Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прие [извинение], щом се заклеха и той ги закле, и помоли да бъдат опростени. За нас Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отсрочи делото ни в очакване Аллах Всевишния да отсъди. Казал е Той: „И към тримата, които не излязоха [на битката]…“ Тези думи не означават, че не сме излезли на битката, а че не сме излезли с опрощение, отсрочени сме и делото ни е забавено, за разлика от другите, които са се заклели, извинили са се и това е било прието от тях“ 

 (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е излязъл за сражението при Табук в четвъртък, след като е пожелал това да стане именно в този ден.

В трети вариант се казва, че той винаги се е завръщал от пътуване само през деня, в ранно утро, и щом пристигнел, започвал от джамията, отслужвал два поклона, после сядал там.