динар-добрини- добро дело

От Абу Язид Маан, син на Язид, син на ал-Ахнас, Аллах да е доволен от него, баща му и дядо му, все сподвижници на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предават думите: „Баща ми Язид извади динари, с които да направи подаяние, и ги сложи при някакъв мъж в джамията. Аз отидох, взех ги и му ги занесох. Той ми каза: „Кълна се в Аллах, не на теб исках [да ги дам]!“ Поставих въпроса пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той каза: „На теб, Язид, принадлежи онова, което си възнамерявал, а на теб, Маан − каквото си взел“
(разказан от ал-Бухари).
------------
„От Абу Зар Джундуб, син на Джунада, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Попитах: „Пратенико на Аллах, кои са най-добрите дела?“ Отговори: „Вярата в Аллах и Свещената борба по Неговия път.“ Попитах: „Кои роби са най-добрите за освобождаване?“ Отговори: „Най-ценените от собствениците им и най-скъпите“. Попитах: „А ако не [мога да] го сторя?“ Отговори: „Тогава ще помогнеш на някого в работата му или ще свършиш нещо за такъв, който не умее“. Казах: „Пратенико на Аллах, какво мислиш, ако не ми стигат силите да свърша нещо?“ Каза: „Ще се въздържаш да правиш зло на хората и това ще бъде подаяние за самия теб“
(всепризнат хадис).
--------------
„От Абу Сафуан Абдуллах ибн Юср ал-Аслами, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Най-добрият от хората е онзи, който е живял дълго и са хубави делата му“ 
 (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
--------------
От Абу-л-Аббас Абдуллах ибн Аббас ибн Абдулмутталиб, Аллах да е доволен и от двамата, от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предават думите, които той изрекъл, чувайки ги от своя Господ, Всеблагословения и Всевишния: „Аллах е записал и добрините, и злините“. После е разяснил това така: „Който е възнамерявал да извърши добро дело, но не го е направил, Аллах, Всеблагословения и Всевишния, го записва при Себе си като напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Аллах го записва като добри дела – от десет до седемстотин и много повече. Ако е възнамерявал да извърши лошо дело, но не го е направил, Аллах Всевишния го записва при Себе си като напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Аллах го записва като едно лошо дело“
(всепризнат хадис).
--------------

„От Абу Муса, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Всеки мюсюлманин трябва да дава милостиня.“ Той попита: „Какво мислиш, ако не намери [за дар]?“ Отговори: „Да работи с ръцете си и тогава ще е полезен и за себе си, и ще дава милостиня“. Попита: „Какво мислиш, ако не може?“ Отговори: „Да помогне на нуждаещ се човек в беда“. Попита: „А какво мислиш, ако не може?“ Отговори: „Да повелява одобряваното или благото!“ Попита: „Какво мислиш, ако не стори [това]?“
Отговори: „Да се въздържа от злосторство. И това е милостиня“ 
 (всепризнат хадис).
---------
„От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Всяко одобрявано деяние е милостиня“
(Разказан от ал-Бухари. Разказан е и от Муслим чрез варианта на Хузайфа, Аллах да е доволен от него).
-----------

„От Абу Хурайра се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Видях мъж да лежи в Рая заради дърво, което отрязал, защото се намирало насред пътя и пречело на мюсюлманите“ 

 (разказан от Муслим).

В друг вариант се казва: „Един мъж минал покрай клон от дърво насред пътя и си рекъл: „Кълна се в Аллах, ще го преместя заради мюсюлманите, да не им пречи“. И бил въведен в Рая“.

В друг вариант на двамата се казва: „Както някакъв мъж вървял по пътя, се натъкнал на бодлив клон и го отметнал назад. Аллах му се отблагодарил, като опростил греховете му“.

---------

"От Абу Хурайра се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Докато някакъв мъж вървял по пътя, го обзела силна жажда. Той намерил кладенец, слязъл до него и пил. После излязъл и тогава видял куче с изплезен език, което от жажда яде влажната земя. Мъжът си казал: „Това куче е толкова ожадняло, колкото бях и аз“. Слязъл при кладенеца, напълнил обувката си с вода, после я захапал с уста, докато се изкачи, и напоил кучето. Аллах му се отблагодарил, като опростил греховете му“. Казаха: „Пратенико на Аллах, и заради животните ли има отплата за нас?“

Той каза: „Заради всяко живо същество има отплата“

(всепризнат хадис).

Във вариант на ал-Бухари се казва:

„Аллах му се отблагодарил, като опростил греховете му и го въвел в Рая“.

Във вариант на двамата [Муслим и ал-Бухари] се казва: „Примряло от жажда куче обикаляло край кладенец и тогава го видяла блудница измежду израилтяните. Тя свалила галоша си, напълнила го заради кучето и го напоила. Заради това й били опростени греховете“.

--------

„От Абу Зар се предават думите, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не пренебрегвай нищо от добротворството, дори само това, да срещаш своя брат с приветливо лице!“

(разказан от Муслим)

--------------

--„От Абу Зар се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Бяха ми показани и добрите, и лошите деяния на моята общност. Установих, че сред добрите деяния е махането от пътя на онова, което пречи, и установих, че сред лошите деяния е плюенето в джамията, без да се заравя слюнката“

(разказан от Муслим).

----------

„От Абу Зар Джундуб, син на Джунада, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Попитах: „Пратенико на Аллах, кои са най-добрите дела?“ Отговори: „Вярата в Аллах и Свещената борба по Неговия път.“ Попитах: „Кои роби са най-добрите за освобождаване?“ Отговори: „Най-ценените от собствениците им и най-скъпите“. Попитах: „А ако не [мога да] го сторя?“ Отговори: „Тогава ще помогнеш на някого в работата му или ще свършиш нещо за такъв, който не умее“. Казах: „Пратенико на Аллах, какво мислиш, ако не ми стигат силите да свърша нещо?“ Каза: „Ще се въздържаш да правиш зло на хората и това ще бъде подаяние за самия теб“

(всепризнат хадис).

------------

„От Абу Сируаа Укба ибн ал-Харис, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Отслужвах в ал-Медина следобедната молитва зад Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той произнесе поздрава Ас-саляму алейкум уа рахматуллах, после стана бързешком и прекрачвайки вратовете на хората, се отправи към някоя от стаите на жените си. Хората се изплашиха от тази бързина. Той излезе насреща им и като видя, че са се учудили на бързината му, каза: „Спомних си за нещо златно у нас и не желаех то да ми пречи, затова повелих да бъде раздадено“

(разказан от ал-Бухари).

В друг вариант на хадиса се казва: „Бях оставил у дома късчета злато [сребро] от милостиня и не желаех то да пренощува у нас“.

--------------

„От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Надпреварвайте се в праведните дела! Ще има изпитания като часове от мрачна нощ. Човек ще осъмва вярващ, а ще замръква неверник, и ще осъмва вярващ, а ще замръква неверник, продавайки религията си за земна мимолетност“

(разказан от Муслим).

-----------

От Абу Саид Саад, син на Малик ибн Синан ал-Худри, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че едни хора от мединските сподвижници (ансарите) поискали милостиня от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да им дари, и той им дал. После пак му поискали и пак им дал, докато се изчерпало всичко, с което разполагал. След като раздал наличното у него, той им казал: „Ако имах блага, не бих ги трупал [и крил] от вас“. Който се стреми към добродетелност, Аллах ще го направи добродетелен. Който не ламти за богатство, Аллах ще го обогати. А който проявява търпение, Аллах ще го удостои с търпение. Никой не е даряван с по-добър и щедър дар, отколкото е търпението“

(всепризнат хадис).

-------

От Абу Абдуррахман Абдуллах, син на Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Трима души от предходниците ви тръгнали на път, докато нощта ги сварила при една пещера и влезли в нея. Тогава от планината се изтърколила една скала и затворила входа. Те си казали: „Ще се спасим само ако отправим зов към Аллах Всевишния чрез праведните си дела“.

Първият казал: „О, Аллах, аз имах двама много възрастни родители. Вечер винаги първо на тях давах мляко и никой нямаше това предимство − нито семейството ми, нито слугите. Един ден се бях отдалечил в търсене на паша и когато се върнах, двамата бяха заспали. Издоих за тях вечерното мляко, но разбрах, че спят. Не пожелах да ги събудя и да позволя на някого да пие от млякото преди тях − нито на семейството си, нито на слугите. Останах така, с чашата в ръка, да чакам събуждането им, докато зората изгря и децата закрещяха от глад в нозете ми. Тогава родителите ми се събудиха и изпиха млякото си. О, Аллах, ако съм сторил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което изпаднахме с тази скала!“ И се поотворил процеп, от който обаче не могли да излязат.

Вторият казал: „О, Аллах, аз имах братовчедка, която обичах повече от всеки друг мъж. Възжелах я, но тя ми отказа. Веднъж я бе сполетяла сушава година, тя дойде при мен и тогава и́ дадох сто и двайсет динара, за да ме допусне до себе си. Направи го, но когато легнах между нозете и́, ми каза: „Бой се от Аллах, не ме лишавай от девственост освен според Неговото право!“ Отдръпнах се от нея − а бе най-любимото ми същество − и и́ оставих златото, което бях и́ дал. О, Аллах, ако съм извършил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което сме изпаднали!“ Скалата се поотместила още малко, но отново не могли да излязат.

Третият казал: „О, Аллах, аз бях наел работници и на всички изплатих възнаграждението освен на един-единствен човек, който остави собствеността си и замина. Аз запазих възнаграждението му, което се наплоди и стана голям имот. След време човекът дойде при мен и каза: „Дай си ми възнаграждението, рабе на Аллах!“ Казах му: „Всичко, което виждаш, е от твоето възнаграждение: камилите, кравите, овцете, робите“. Той каза: „Не ми се подигравай, рабе на Аллах!“ Казах: „Не ти се подигравам“. Той взе всичко, подкара го и нищо не остави. О, Аллах, ако съм направил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което сме изпаднали!“ Тогава скалата се отместила и те излезли, за да си вървят“

  (всепризнат хадис).

------------

 

От Абу-л-Аббас Абдуллах ибн Аббас ибн Абдулмутталиб, Аллах да е доволен и от двамата, от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предават думите, които той изрекъл, чувайки ги от своя Господ, Всеблагословения и Всевишния: „Аллах е записал и добрините, и злините“. После е разяснил това така: „Който е възнамерявал да извърши добро дело, но не го е направил, Аллах, Всеблагословения и Всевишния, го записва при Себе си като напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Аллах го записва като добри дела – от десет до седемстотин и много повече. Ако е възнамерявал да извърши лошо дело, но не го е направил, Аллах Всевишния го записва при Себе си като напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Аллах го записва като едно лошо дело“

(всепризнат хадис).

-------------