Тaшaххуд, предаден от Ибн Месуд( р.а).

 

Ибн Месуд (p.a.), е казал:
“Пратеникът на Аллах (с.а.c), ме научи на словата, които се изговарят в тaшaххуд, точно така, както ме обучаваше за сурите на Корана, държейки дланта ми в ръцете си:
„Ат-тахийяту лиллахи уас-салауаату
Уат-таийбаату ас салааму `алайка ...
Аийухан набийу уа рахмату ллахи уа баракаату
Ас-салааму `алайна уа `алаа `ибади ллахи ссалихиин.
  [(И на това място Пратеникът на Аллах (с.а.c), каза):
“И, наистина, ако вие произнесете (тези слова), те ще докоснат (засегнат) всеки праведен раб на Аллах в небесата и на земята”.]
Ашхаду ал-лаа илаха иллал- ллах
Уа ашхаду ан-на Мухаммадан абдуху уа расулу`.”
“Приветствия и молитви и (всичките) благи слова са за Аллах!
Мир на тебе, о Пророк, [за теб са] милостта на Аллах и Неговото благословение!
Мир на нас и всички праведни раби на Аллах!
Свидетелствам, че няма друг достоен за поклонение, освен Аллах, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник”
  “Приветствия (На арабски “ат-тахиййат”; тук се подразбира, че “само и единствено Всевишният Аллах заслужава и е Достоен за всички слова, съдържащи в себе си мир, абсолютна власт и вечност” -“ан-Нихайа”), и молитви (На арабски “салават”; тук се подразбира “всички молитви, произнасяни за възхвала и възвеличаване на Всевишният Аллах, тъй като само и единствено Той има на тях пълно право, и никой друг, освен Него не е достоен за тях” - “ан-Нихайа”), и (всичките) благи слова(На арабски “таййибат”; тук се подразбира “всички благи и пречисти слова, които подхождат за възхвала на Всевишният Аллах, а не слова, които са несъвместими с Неговите качества сифат, и са били използвани и използват за поздрав към крале и царе”-“Фатх ал-Бари”) са за Аллах!
Мир (Това слово означава обръщение за защита към Всевишният Аллах и низпосланата от Него сила, тъй като самата дума “селям” е едно от Прекрасните Имена на Всевишният Аллах.
По този начин, това приветствие се подразбира като:
“Нека Всевишният Аллах да те надзирава и да те пази!”
По същия начин казват и:
“Всевишният Аллах да бъде с теб!”, т.е. нека Той да те пази, да ти оказва помощ и да ти изпрати благополучие.) на тебе, о Пророк, милостта на Аллах и Неговото благословение!
  (Това слово означава всичко благо и добро, което постоянно идва от Всевишният Аллах.)
Мир на нас и всички праведни раби на Аллах!
Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник”.
  (Нататък Ибн Месуд казал:)
  [“Така казвахме, когато той бе сред нас, а когато той напусна този свят, ние започнахме да казваме:
“Ас-саляму ‘аля-н-набийи - Мир на Пророка”]
Този хадис е сведен от ал-Бухари, Муслим, Ибн Абу Шейба (1/90/2), ас-Сирадж, Абу Яаля в своя “Муснад” (258/2).
Източниците и веригата от предаващите този хадис са приведени в книгата “ал-Ирва ал-Галил” (321)./
Глава 76.