“Наистина позволеното е очевидно и забраненото е очевидно.
Между тях има неясни неща, за които много хора не знаят.
Този, който избягва неясните неща, съхранява вярата и честта си.
Но който попада в неясните неща, той изпада в забраненото, подобно на пастир, който пасе стадото си около забранена зона и едва не пасе в нея.
Всеки владетел си има забранена зона, а забранената зона на Аллах са Неговите забрани.
Във всяко тяло има късче месо, което ако е здраво, цялото тяло е здраво, а ако се развали, цялото тяло се разваля.
Да, това е сърцето”.
( Бухāри и Муслим.)
Хадисът е разказан от Бухари в глава “Вярата” (ал-Иман), раздел “Този, който се оневинява за религията си” номер 52; и в глава “Продажби” .
От Муслим в глава “Продажби” (ал-Буйу), раздел “Вземането на позволеното и изоставянето на неясните неща”
номер 1599.
От Абу Дāуд в глава “Продажби” (ал-Буйу), раздел “В избягването на неясните неща”
номер 3329 и 3330.
От Тирмизи в глава “Продажби” (ал-Буйу), раздел “Изоставянето на неясните неща” 7/ 241.
От Ибн Маджа в глава “Раздори” , раздел “Спиране при неясните неща”, номер 3984.
Значението на хадиса:
Единодушно е мнението на учените за великото място и многото ползи на този хадис. Това е един от хадисите, на които се основава ислямът.
Част от учените са казали, че той се равнява на една трета от исляма.
Абу Дауд пък е казал, че той се равнява на една четвърт от исляма.
Но всеки, който се вгледа внимателно в него, ще види, че той съдържа всичко това, защото съдържа пояснения за позволеното, забраненото и неясното, за това, което подобрява сърцето и го разваля.
А всичко това изисква да се познават и основните и второстепенните части на религиозните предписания.
Той е основният хадис относно избирането на благочестието и изоставянето на неясните неща.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“ (Беййин — очевиден) — ясен.
Тоест, това е нещото, за което има ясен текст от Аллах, Неговия Пратеник или по единодушното мнение на мюсюлманските учени, че е позволено (халал) или непозволено (харам).
(Муштабихатун — неясни неща)
Това са трудните, проблематични, неща (мушкил), за които няма ясен текст относно позволеността или забраната им.
(Ля йалемухунна — не знаят)
Не знаят предписанието за тях, поради оспорването на доводите.
Веднъж те приличат на позволените неща друг път на непозволените.
(Иттекаш шубухати — избягва неясните неща) Който стои далеч от тях и прави така, че между него и между неясното нещо, или проблема, да има защита.
(Истабраа лидийнихи уа ирдихи съхранява вярата и честта си)
Репутацията му остава неопорочена, вярата цялостна.
С тези думи се намеква за това, което е свързано с хората и за това, което е свързано с Аллах, Всемогъщия, Великия.
(Уакаа фиш шубухати — попада в неясните неща)
Който се осмели да попадне в неясните неща, които от една страна приличат на позволени (халал), а от друга страна на забранени (харам).
(ал-Хима — забранена зона)
Охранявана зона, която е забранена за всеки, освен собственика си.
Също така бе казано, че това е зона, охранявана от халифа или неговия заместник, която е била позволена единствено за животните на войската, а за другите била забранена.
(Йушику — едва не) — съвсем малко е останало, почти го е направил или много се е приближил до него.
(Ен йартаа фийхи — да пасе в нея)
Животните му да се хранят в нея и да навлязат в нея.
(Махаримуху — Неговите забрани) Прегрешенията, които Всевишния Аллах е забранил.
(Музгатан — късче месо)
Късче месо, голямо колкото да може да се сдъвче в устата.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
1. Позволеното е ясно и забраненото е ясно, а между тях има неясни неща.
Ан-Науауи казва: Това означава, че нещата са три вида:
Неща, за които е ясно, че са позволени (халал) и за никого не е тайна, че са позволени, като яденето на хляб, говоренето, ходенето и други.
Неща, за които е ясно, че са забранени (харам), като виното, прелюбодеянието и други.
Но що се отнася до неясните неща, това са тези, за които не е ясно дали са позволени или забранени.
Именно поради това, много от хората не знаят предписанията за тях.
Единствено учените знаят предписанията за тях било поради наличието на текст от Корана или сунната, или по аналогия (кийас).
Ако за нещо не се знае дали е позволено или забранено, няма текст от Корана или сунната, нито от иджма‘ в такъв случай изследователят полага усилия и взема самостоятелно решение (иджтихад) като съпоставя това нещо с религиозните доводи на наличните текстове от Корана, сунната или иджма.
Показател за благочестие е човек да изостави неясните неща, като да няма взаимоотношения с даден човек в неговите пари поради съмнение или за да не се примесят с лихва, също така, като да не прекалява с позволени нещо, чието изоставяне е по-добро.
Що се отнася до неща, за които се стига до степен на нашепване от сатаната, че то е забранено, те не са от неясните неща, които трябва да се изоставят.
Например, отказването от женитба поради страх, че мъжът ще има родственици от страна на жената, или да не се използва вода за очистване в пустинята, поради това че ще се омърси.
Всичко това не е показател за благочестие, а за дяволски внушения.
2. Неясните неща.
Според Ибн ал-Мунзир неясните неща могат да се групират в три групи:
Нещо, за което човек знае, че е забранено, но след това се усъмнява в него.
Дали за него то ще остане позволено или не? В такъв случай не му е позволено да пристъпва към него освен с достоверно знание. Например, има две овце, коли едната, след това другата, но след това се затруднява в конкретизирането им.
Обратното на първото, нещо да бъде позволено, но след това да се усъмни в него да не би да е забранено.
Например, съпругата да се усъмнява да не би мъжът й да се е развел с нея;
или след като човек е убеден, че е взел абдест, да се усъмни да не би да го е развалил.
Този вид съмнение не оказва никакво влияние.
Нещо, за което в еднаква степен се усъмнява дали е позволено или забранено.
По-добре в такъв случай е да се откаже от него.
Както е постъпил Пратеника на Аллах (с.а.с.)спрямо падналата фурма.
Бухари и Муслим разказват, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
“Аз се връщам при семейството си и намирам една фурма, паднала на леглото ми, повдигам я, за да я изям, но след това се опасявам да не би да е от милостиня и я хвърлям”.
3. Мнения на предците относно изоставянето на неясните неща.
Абу ад-Дарда(р.а.) е казал :
“Такуа (Богобоязливост, пълното благочестие) се постига, когато човек до такава степен се бои от Аллах, че това се изразява дори и в най-малката прашинка;
когато изоставя някои неща, които смята за позволени, от страх да не би да са забранени, като преграда между него и между забраненото”.
Ал-Хасан ал-Басри е казал:
“Такуа продължава да е с Богобоязливите, докато те изоставят много позволени неща, от страх от забранените”.
Ас-Саури е казал:
“Те се наричат Богобоязливи (муттакийн), защото те се предпазват и избягват онова, от което други не се предпазват”.
Ибн Омар е казал:
“Аз предпочитам да поставя между мене и между забраненото една преграда от позволеното и да не я нарушавам”.
Суфйан ибн Уйайна е казал:
“Човек но може да постигне същинската вяра, докато не стори така, че между него и между забраненото да има една преграда от позволеното и докато не изостави греховете и всичко подобно на тях”.
Веднъж Абу Бакр (р.а.) без да знае, изял нещо съмнително и като разбрал, че е такова, вкарал пръста си в гърлото и го повърнал.
На Ибрахим ибн Едхам било казано:
“Няма ли да пийнеш от водата “зам-зам”?”
А той отговорил: “Ако имах моя делва, щях да пия” — в знак на това, че делвата, от която му предлагали, била купена с парите на султана, а той се съмнявал в тях.
Аллах да бъде доволен от сподвижниците (сахаба) на Пратеника на Аллах (с.а.с.) ида се смили над благочестивите предци, които са ги последвали с добро и са се отдалечавали от неясните неща и по този начин напълно се очистили за религията си.
4. Всеки владетел си има забранена зона.
Забранената зона на Аллах са Неговите забрани.
Целта от споменаването на този пример е чрез видимото да се обърне внимание на невидимото, чрез осезаемото да се обърне внимание на абстрактното.
Арабските владетели са забранявали определени пасища за своя добитък и са заплашвали всеки, който ги приближи.
Всеки, който се страхувал от наказанието на владетеля, се отдалечавал със своите добитъци от тези места, от страх да не би да навлязат в тях.
А тези, които не се страхували, се приближавали до тях и са пасели отстрани, около тях, и често навлизали в тях, заради което бивали наказвани.
Аллах също си има забранени зони на тази Негова земя, това са прегрешенията и забраните.
Който пристъпи към нещо такова, заслужава наказание от Аллах както в земния, така и в задгробния.
Който се приближи до тях, като навлезе в неясните неща, има опасност да се озове в забраните.
5. Благочестието на сърцето.
Благочестието на тялото зависи от благочестието на сърцето, защото то е най-важният орган в тялото на човека.
По този въпрос няма разногласия и от анатомична и медицинска гледна точка.
Както е известно, сърцето е източникът на живота за човека, докато то е здраво и ритмично изпомпва кръвта до всички органи на тялото, човек се чувства добре и е здрав.
Последователите на шафиитското направление използват този хадис като довод за тяхното мнение, че основата на ума е в сърцето и че онази част от ума, която е в главата, също е единствено от сърцето.
За това си твърдение те използват като довод и словата на Всевишния:
“...Имат сърца, с които не схващат...”,
(ал-Араф: 179).
Подобно мнение се приписва и на някои философи и учени по калям.
Но Абу Ханифа (р.а.) смята, че умът се намира в мозъка.
Подобно мнение имат и лекарите.
Техният довод е, че ако настъпят нарушения в мозъка, това се отразява и на ума.
Що се отнася до съвременната медицина и анатомия, техните постижения сочат, че източникът на непосредствено мислене се намира само в мозъка, защото сетивата се управляват от импулси, източник на които е мозъкът.
Въпреки това, сърцето си остава основен източник за живота на всички органи, сред които е и мозъкът.
И ако хадисът свързва здравото тяло и мисъл със сърцето, то той го свързва с основния източник.
А айетът от Корана отнася схващането до сърцата, защото сърцата са далечният източник, а мозъкът е близкият, непосредственият източник на мисленето.
Това, което се иска да се каже с хадиса е абстрактното здраве на сърцата, с което се има предвид здравата душа, която освен Аллах, никой друг не познава.
Тя е една тайна.
В книгата “ал-Муин аля тафаххумил арбаин”, на Ибн ал-Мулаккин аш-Шафии, се казва:
“Здравето на сърцето се изразява в пет неща:
прочитане на Свещения Коран с обмисляне; незапълването на стомаха;
изпълняването на кийам ал-лейл;
отправяне на молитви със смирение през последната третина от нощта (времето сехар); и общуването с благочестивите.
Аз добавих: Също и храната, която е халал, което е най-главното.
Колко добре бе казано:
Храната е семето на делата, ако влезе халал, излизат халал, ако влезе забранена, излизат забранени, ако влезе съмнителна, излизат съмнителни.”
Здравото сърце — искреното, чистото, благочестивото, е знак за спасение при Аллах. Всевишния казва:
“в Деня, когато нито Богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце”
(аш-Шуара’: 88).
В своите молитви Пророкът (с.а.с.) е казвал:
“О, Аллах, дари ме с искрено сърце”.
Ан-Науауи казва:
“Здравето на сърцето се постига като се предпазва от вътрешни болести като злобата, ненавистта, завистта, скъперничеството, свидливостта, високомерието, подиграването, показността, стремежа към прославяне, коварството, силното желание за домогване до нещо, алчността и неудовлетворяването от предопределеното”.
Ибн Раджаб е казал:
“Здравото сърце е опазеното от всички беди и всяка напаст.
Това е сърцето, в което има единствено обич към Аллах, боязън от Него и страх от онова, което би го отдалечило от Него”.
Ал-Хасан ал-Басри е казал на един човек:
“Лекувай сърцето си, защото нуждата на Аллах от хората е те да имат здрави сърца”.
Благочестивото сърце води до благочестиви дела.
Ако сърцето е чисто, ако в него има място единствено за волята на Аллах и това, което Той желае, тогава тялото ще върши единствено онова, което Той желае.
По този начин човек ще върши онова, което удовлетворява Всевишния и ще се въздържа от онова, което Той ненавижда и от онова, от което се опасява, че може да е от нещата, които Той ненавижда, дори и да не е убеден в това”.
6. Полза от хадиса.
Хадисът насърчава, че трябва да се вършат позволени неща, трябва да се страни от забраненото и да се отказва от съмнителното. Човек трябва да се предпазва за религията и честта и да не върши неща, които ще предизвикат лошо мнение и попадане в опасност.
7. Полза от хадиса.
Хадисът призовава човек да подобри своята умствена сила и своята душа чрез подобряване на сърцето си.
8. Полза от хадиса.
Хадисът затваря вратите, водещи към забраните и забранява средствата, водещи към тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар