Усилията на учените за запазването на Благородната Сунна.
За защита на Благородната Сунна на Пратеникът на Аллах (с.а.с.), от всякакви измислици, смесване и грешки мюсюлманските учени мухаддиси са използвали няколко метода
1.) Иснад.
Иснад се нарича веригата от имена на хората предаващи (разказващи) един или друг хадис, завършващ с името на онзи, който първи е предал неговия текст (матн).
С изключение на сподвижниците радияллаху анхум, които са слушали словата на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, непосредствено от самия него, хадиси са се приемали само от хора, които са споменавали имената на онези, от които те са слушали съобщения за него.
По този начин иснада се явява като надежден заслон, с помощта на който Всевишният Аллах е защитил Благородната Сунна,
и се отнася към отличителните особености на мюсюлманската общност Умма.
Затова имам Абдуллах Ибн ал-Мубарек е казал:
Иснадът има отношение към религията, и ако не беше иснада,
то всеки би си позволил да говори, каквото си поиска.
2 – Наука за отхвърляне и потвърждение
(ильм джарх ва та'диль).
Това е много важна област от знанието, благодарение на която достоверните хадиси могат да бъдат отличени от лъжливите,
а силните от слабите, за което е необходимо и се изисква иснада.
Терминология на хадисите (Наука за основите на хадисите).
Тук се имат предвид определени принципи, въз основа на които се съди, дали следва да се при...еме или отхвърли предаващия (разказвача) и това, което той предава.
В зависимост от това, по какъв начин хадисите са дошли до нас, те се делят на два вида:
А.) Мутаватир – Следващи един след друг, повтарящи се
— имат се предвид широко известните хадиси.
Така се наричат хадисите, предавано от цяла група разказвачи, които по правило не са могли да влязат в заговор с цел фалшификация.
Б.) Ахад – Отделни хадиси.
Така се наричат хадисите, които не могат да се отнесат към повтарящите се, иначе казано това са хадиси предадени от по-малък брой хора.
Ако хадисът е предаден с думи на трима и повече разказвачи, то той се нарича машхур известен.
Ако хадисът е предаден с думи на двама разказвачи, той се нарича азиз рядък.
Ако хадисът е предаден с думи на един разказвач, той се нарича гариб неизвестен.
Следва да се отбележи, че нито една от тези степени няма пряко отношение към достоверността или слабостта на хадиса.
Хадис марфу'.
Така се нарича всеки хадис, в чиито текст се свеждат словата на Пратеникът на Аллах(с.а.с.) , или се съобщава за неговите постъпки.
Хадис маукуф.
Така се нарича хадисът, в текста на който се свеждат слова от някой сподвижник на Пророкът (с.а.с.) , или се съобщава за неговите постъпки.
Хадис макту' .
Така се нарича хадисът, в текста на който се свеждат слова на някой от последователите или се съобщава за неговите постъпки. (макту` не трябва да се бърка с мункати`).
Що се отнася до достоверността на хадисите в друго отношение, то те се делят на приемани и отхвърляни.
Приеманите хадиси на свой ред се делят на две групи:
...
1 – Сахих – Достоверни.
2. - Хасен – Надеждни хадиси.
3 – Мардуд – Отхвърлени хадиси.
2 – Наука за отхвърляне и потвърждение
(ильм джарх ва та'диль).
Това е много важна област от знанието, благодарение на която достоверните хадиси могат да бъдат отличени от лъжливите,
а силните от слабите, за което е необходимо и се изисква иснада. Терминология на хадисите (Наука за основите на хадисите).
Тук се имат предвид определени принципи, въз основа на които се съди, дали следва да се приеме или отхвърли предаващия (разказвача) и това, което той предава.
В зависимост от това, по какъв начин хадисите са дошли до нас, те се делят на два вида:
А.) Мутаватир – Следващи един след друг, повтарящи се
— имат се предвид широко известните хадиси.
Така се наричат хадисите, предавано от цяла група разказвачи, които по правило не са могли да влязат в заговор с цел фалшификация.
Б.) Ахад – Отделни хадиси.
Така се наричат хадисите, които не могат да се отнесат към повтарящите се, иначе казано това са хадиси предадени от
по-малък брой хора.
Ако хадисът е предаден с думи на трима и повече разказвачи, то той се нарича машхур известен.
Ако хадисът е предаден с думи на двама разказвачи, той се нарича азиз рядък.
Ако хадисът е предаден с думи на един разказвач,
той се нарича гариб неизвестен.
Следва да се отбележи, че нито една от тези степени няма пряко отношение към достоверността или слабостта на хадиса.
Хадис марфу'.
Така се нарича всеки хадис, в чиито текст се свеждат словата на Пратеникът на Аллах(с.а.с.) ,
или се съобщава за неговите постъпки.
Хадис макту' .
Така се нарича хадисът, в текста на който се свеждат слова на някой от последователите или се съобщава за неговите постъпки.
(макту` не трябва да се бърка с мункати`).
Що се отнася до достоверността на хадисите в друго отношение, то те се делят на приемани и отхвърляни.
Приеманите хадиси на свой ред се делят на две групи:
...
1 – Сахих – Достоверни.
2. - Хасен – Надеждни хадиси.
3 – Мардуд – Отхвърлени хадиси.
1 – Сахих – Достоверни.
Достоверен е хадисът с непрекъснат иснад, тоест всеки от предаващите който е възприемал този хадис от своя шейх, споменат в иснада, при това не трябва да бъде пропуснато нито едно от имената.
Ползата от това условие се състои в това, че спазването му изключва възможността от появата в иснада на име на предаващ (разказвач), който никъде не е споменат и който може да се окаже слаб или лъжлив.
Достоверният сахих хадис трябва да отговаря на следните пет условия:
А .) Непрекъснатост на иснада, което означава,
че възприемането на дадения хадис става от всеки негов предаващ (разказвач) непосредствено от неговия шейх, споменат в този иснад, и при отсъствието на каквито и да било пропуски.
Смисълът на това условие се състои в изключване на възможността от наличието на предаващ (разказвач), ...който не е споменат в иснада, тъй като може да се окаже слаб или лъжлив.
Б.) Добросъвестност на предаващия (разказвач), под което се разбира отсъствието на всякакви поводи за обвинения в нечестивост и непорядъчност.
Смисълът на това условие се състои в необходимостта от убеждението до такава степен на привързаност към религията на предаващия (разказвач), която да изключва възможността от съзнателно обвинение в лъжа Пророкът (с.а.с.) , или отсъствието в него на благочестие или да се удостовери правилността на неговото предаване (разказ).
В.) Абсолютна точност .
Тук става дума, както за точното запаметяване наизуст, когато предаващият (разказвач) запаметява хадиса, нищо да не забравя, така и запазването му в писмена форма, когато предаващият (разказвач) го записва, защитавайки записа от всякакви смесвания, изопачения и промени.
Смисълът на това условие е очевиден.
Г.) Отсъствие на отклонения, тъй като дори достойният за доверие предаващ (разказвач) може да допусне грешка в някой хадис, полагайки се на собствените си предположения и влизащ в противоречие с онези, които са били достойни за доверието в по-голяма степен.
В подобни случаи става ясно, че в този хадис има грешка и такива хадиси се наричат шазз (отклонени).
Смисълът на това условие е да се премахнат възможните предположения или грешки на достойните за доверие предаващи (разказвачи), въпреки,
че те са ги допускали много рядко.
Д .) Отсъствие на недостатъци, които намаляват достойнството на хадиса.
Под недостатък от такъв род се разбира някаква скрита причина, която имамите, притежаващи дълбоки познания са разкривали по своите наблюдения, посочващи грешката или предположението на предаващия (разказвача).
Обикновено подобни недостатъци са разкривани в иснадите на хадисите.
2. - Хасан – Надеждни хадиси.
Надеждният хасан хадис е с непрекъснат иснад и всеки от предаващите (разказвачи) се е отличавал с добросъвестност, допускайки малки неточности, и предавайки хадиса със слова на подобни нему.
3 – Мардуд – Отхвърлени хадиси.
Съществуват различни категории такива хадиси.
Така например, има категория даиф слаби хадиси, които се отхвърлят поради допуснати грешки и не отговарят на горепосочените условия, или защото предаващия (разказвач)
е обвиняван в лъжа, и т.н. Хадиси, които не удовлетворяват изискването за непрекъснатост на иснада, могат да са следните:
1 - Мункати' - хадис, в иснада на който не се споменава един или няколко предаващи (разказвачи), чиито имена не следват едно след друго.
2 - Му'дил - хадис, в иснада на който отсъстват имената на двама предаващи (разказвачи) подред.
3 - Му'алляк - хадис, в началото на чиито иснад има пропуск независимо от това, колко имена на предаващи (разказвачи)
са пропуснати.
4 - Мурсал - хадис, в иснада на който има пропуск името на последователя.
5 - Матрук - хадис, считан за слаб даиф поради недобросъвестност на предаващия (разказвач).
6 - Шазз или му'алляль - хадис, считан за слаб даиф поради отклонения или недостатъци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар