Тези текстове не указват, че пияницата или умрелият пиян стават неверници, ако те са били преди това мюсюлмани.

Тези текстове не указват, че пияницата или умрелият пиян стават неверници, ако те са били преди това мюсюлмани.

Не. Тези хадиси и слова на сподвижниците са заплаха и указание за тежестта на този мерзък грях, за да се въздържат от него мюсюлманите.

В Шерията често много тежки грехове се назовават куфр (неверие), но когато не става дума за голямото неверие, което изважда от Исляма.

Що се отнася до гореспоменатите хадиси за пияниците, то именно така са ги разяснили имамите, че става дума или за заплаха, или че, който е пил вино, смятайки го за позволено, тъй като разрешаването на забраненото харам, е куфр неверие!

Имам Ибн Хиббан относно хадиса: “Ако човек умре пияница, то ще срещне Аллах като идолопоклонник!” е казал:

 “Смисълът на този хадис се състои в това, че онзи, който срещне Аллах, бивайки пияница, считащ разрешено пиенето на вино”.

/Виж повече в “Сахих Ибн Хиббан” 12/168./

 Имам ар-Рафи за хадиса: “А, ако той умре в такова състояние, то ще умре като неверник кяфир!” е казал: “Пиещият вино е бил уподобен на неверника, заради суровото наказание, което ги очаква.”

 /Виж повече в “ат-Тадуин” 1/110./

 

Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал: "Аллах няма да погледне в Съдния Ден към трима: непослушния към своите родители, жена уподобяваща се на мъжете, и мъж, който не ревнува своята жена.

И трима няма да влязат в Дженнета: неподчиняващия се на родителите си, злоупотребяващия с алкохола, и натякващия за това, което той е сторил (нещо добро за някой и да му го натяква)"

/Този хадис е сведен от ан-Насаи, 1-357, Ахмед, 2-134, Ибн Хузейма в "ат-Таухид", 235, Ибн Хиббан, 56, и други, и иснада на хадиса е надежден хасен.

 Разказвачите на хадиса според условията на ал-Бухари и Муслим са надеждни хасен, и затова шейх ал-Албани е квалифицирал иснада на хадиса като надежден хасен в "ас-Силсиля ас-Сахиха", 674/ Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа рахимеху Аллах, е казал за такива хадиси следното:

 "По такъв начин ние разбираме това, което очаква онези, които Аллах е заплашил с наказание - убийците, прелюбодеите, пиещите алкохол, онези, които незаконно присвояват имущество на сираците, лъжесвидетелите и други, извършващи големи грехове.

 Независимо от това, че те не се явяват неверници кяфири, няма да влязат в Дженнета, който е бил обещан (като на мюсюлмани), без първо да бъдат подложени на наказание

/Виж: "Маджмуа ал-Фатава", 6-678/

 

 Според мезхеба на имам Абу Ханифа: “Що се отнася до употребата на алкохолни напитки, то това е грях, и в такъв случай задължението за извършване на намаза, който е пропуснат поради тази причина, не отпада.

С помощта на съждението по аналогия кияс, действието на това не отпадане се разпространява и върху употребата на наркотици, което се отнася към отвратителните и забранени постъпки.

С други думи, задължението за изпълнението на пропуснати намази наказа не се отменя от онези, които се намират в състояние на наркотично опиянение, колкото и да са те на брой тези пропуснати намази.”

/Виж повече в книгата “Мараки Фалах”, стр. 255. /

 

Според мезхеба на имам аш-Шафий: “Ако човек произнесе думи съдържащи неверието куфр в състояние на алкохолно опиянение, то той става вероотстъпник муртад.

И тук не се поставя условие, че опиянението не е било толкова силно, че човек да загуби способността разумно да мисли, както и това, че човек сам се е докарал до такова състояние, тоест него не са го напили насила с алкохол.”

/Виж повече в книгата “Ал-Кифаяту ли зауил иная”/

 

   От Абу Хурейра (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал: “Когато прелюбодеят извършва зина, той не е правоверен [вярата му намалява], и когато [някой] пие вино [алкохол], той не e правоверен, и когато крадецът извършва кражба, той не e правоверен”.

 В друга версия на хадиса също така предаден от Абу Хурейра (р.а.), се съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.), е казал: “…и онзи, който пред очите на хората отнема от другите нещо ценно, той не е правоверен, когато прави това”.

/Сахих ал-Бухари, Баб: Ма йехзеру мин ал-Худуд: аз-Зина, ве шариба ал-хамр./

 

От Ибн ад-Дайлами се предава, че той попитал Абдуллах Ибн Амру: “ О, Абдуллах Ибн Амру! Ти чувал ли си Пратеникът на Аллах (с.а.с.), да казва нещо за виното?”

Той му отговорил:“Да, чувал съм Пратеникът на Аллах (с.а.с.), да казва: “Ако някой човек от моята общност Умма пийне вино [всяка алкохолна напитка], то Аллах няма да приеме неговия намаз в продължение на четиридесет дни.”

/Този хадис е достоверен сахих и е сведен от ан-Насаи 5570. Достоверността на хадиса е потвърдил шейх ал-Албани в “ас-Силсиля ас-Сахиха” под номер 709./

Тук се има предвид, че такъв човек няма да получи награда за намаза, но той не трябва да оставя извършването на намаз.

 Ако такъв човек остави изпълнението на задължителните намази в продължение на това време, то той ще извърши един от големите грехове, който някои учени приравняват към неверието куфр.

 http://www.islamqa.com/ar/ref/20037

 

Според мезхеба на имам Абу Ханифа вероотстъпникът, извършил вероотстъпничеството иртидад в нетрезво състояние или по време на сън се счита за недействително.

/Ал-Бадаи, Т.VII, стр.134; ад-Дурр ал-Мухтар, Т.III, стр.147/

Според мезхеба на имам аш-Шафий и имам Ибн Ханбел това се смята за действително и за случило се.

Пияният човек, извършил иртидад бива изчакван да изтрезнее и му се дават срок от три дни за да се покае.