
Едно от доказателствата за това, че събиранията, на които се споменава името на Аллах усилват вярата, е следният разказ на Ханзала ал-Сайди, включен от Муслим в сборника му с достоверни хадиси:
„Абу Бакр ме срещна и рече: „Кажи как си, Ханзала?” А аз му рекох: „Ханзала стана лицемер”.
„Пречист е Аллах, какво говориш!?”- възкликна той.
Отвърнах му: „Когато сме при Пратеника на Аллах, той ни напо...мня за Огъня и Дженнета до толкова, че сякаш ги виждаме с очите си.
Но когато излезем от дома на Пратеника на Аллах, се захващаме с жените, децата и занаята си и забравяме много [от онова, което сме чули.]”
Тогава Абу Бакр рекъл: „Кълна се в Аллах и с мен става така.”
Тогава Абу Бакр и аз се отправихме към Пратеника, алейхисселям. Влязохме при него и аз казах:
„О, Пратенико на Аллах, Ханзала стана лицемер.”
А Пратеника на Аллах ме попита: „Как така?”
“О, Пратенико, когато сме при теб и ти ни разказваш за Огъня и Дженнет до толковаа, че сякаш ги виждаме с очите си.
Когато си тръгнем, отново се захващаме с жените, децата и занаята си и забравяме много от чутото при теб”.
Тогава Пратеника на Аллах каза:
„Кълна се в Онзи, в Чиято ръка е душата ми, че ако продължавахте в същото състояние, в което сте при мен, и споменавате Аллах, то меляикетата щяха да стискат ръцете ви за поздрав, както сте в постелите си и както си вървите.
Но виж, Ханзала, трябва да има време [за делата на Отвъдното]
и време [за земните дела].”И той повтори това три пъти.”
„Сахих” на Муслим, номер 2750.
Няма коментари:
Публикуване на коментар