събота, 2 декември 2017 г.

Искреността и необходимостта от намерение НИЯ при всички явни и скрити дела, слова и положения

Аллах Всевишния е казал: „И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани1 Нему в религията, правоверни2, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия.“ (98:5)
И е казал още Всевишния: „Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него.“ (22:37)3
И е казал също: „И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае.“ (3:29)
1. От повелителя на вярващите Абу Хафс Омар ибн ал-Хаттаб (Аллах да е доволен от него) се предават думите: „Чух Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Делата са единствено според намеренията и на всеки ще се въздаде само според онова, което е възнамерявал. Който се е преселил заради Аллах и Неговия Пратеник, преселението му е заради Аллах и Неговия пратеник. А който се е преселил, за да получи земни блага, или за да встъпи в брак с жена, преселнието му е заради онова, за което се е преселил.“
(Всепризнат хадис)
2. От майката на мюслюманите Ум Абдуллах Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Пратеника на Аллах (с.а.с.), каза: „[Видях как] войска напада [храма] ал-Кааба и изведнъж на гола пустинна земя, биват погълнати и първите, и сетните от тях.“
Попитах: „Пратенико на Аллах, как ще са погълнати и първите и сетните, щом в техните редици има подвластни4, и такива, които не принадлежат към тях?“
Отговори: „Биват погълнати и първите, и сетните, после ще бъдат възкресени според намереният им.”
(Всепризнат хадис, предаден с текста на ал-Бухари)
3. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Пророкът (с.а.с.) каза: „Няма преселние подир отварянето [на Мека], ала има свещена борба и намерение. Затова щом бъдете повикани, тръгнете!“
(Всепризнат хадис. Мюслюманите вече не напускат Мека, защото градът се е „отворил“ и се е присъединил към Дома на исляма.)
4. От Абу Абдуллах Джабир, син на Абдуллах ал-Ансари, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Бяхме тръгнали да воюваме заедно с Пророка (с.а.с.) и той каза: „В ал-Медина има мъже, които винаги са били с вас [в намерението си], и когато сте вървели в поход, и когато сте прекосявали долина, само болест ги е възпряла сега.“
В друг вариант се казва: „… винаги са поделяли заедно с вас отплатата.“
(разказан от Муслим)
5. Горният хадис е разказан от ал-Бухари чрез Анас, Аллах да е доволен от него, по следния начин: „Върнахме се от похода при Табук заедно с Пророка (с.а.с.), и той каза: „Някои хора останаха след нас в ал-Медина. Винаги когато сме вървели по планински път или в долина, те бяха с нас [в намерението си]. Само извинителна причина ги е възпряла сега.“
6. От Абу Язид Маан, син на Язид, син на ал-Ахнас, Аллах да е доволен от него, баща му и дядо му, все сподвижници на Пророка (с.а.с.), се предават думите: „Баща ми Язид извади динари, с които да направи подаяние, и ги сложи при някакъв мъж в джамията. Аз отидох, взех ги и му ги занесох. Той ми каза: „Кълна се в Аллах, не на теб исках [да ги дам]!”. Поставих въпроса пред Пратеника на Аллах (с.а.с.), и той ми каза: „На теб, Язид, принадлежи онова, което си възнамерявал, а на теб, Маан – каквото си взел.“
(разказан от Бухари)
7. От Абу Исхак Саад ибн Аби Уаккас, Малик ибн Ухайб ибн Абдуманаф ибн Зухра ибн Килаб ибн Мурра ибн Кааб ибн Луай от рода Бану Зухра на племето Курайш, Аллах да е доволен от него, който е един от десетте засвидетелствани, че ще влязат в Рая5, Аллах да е доволен от тях, се предават думите: „При мен дойде Пратеника на Аллах (с.а.с.), да ме навести подир прощалното [си] поклонение хадж по повод моята засилваща се болест. Казах му: „Пратенико на Аллах, виждаш колко е нараснало страданието ми. Аз съм богат човек, а нямам друг наследник освен дъщеря си. Дали да даря като милостиня две трети от имота си?“ Отговори ми отрицателно. Попитах: „Тогава една трета, Пратенико на Аллах?“ Отговори: „Една трета, и една трета е много. По-добре е да оставиш богати наследници, отколкото бедни, които протягат ръка за просия от хората. За всеки разход в стремеж към Лика на Аллах непременно получаваш въздаяние, дори когато слагаш хапка в устата на жена си“. Попитах: „Пратенико на Аллах, а дали да остана след своите спътници?“6 . Той каза: „Винаги щом останеш и извършиш дело в стремеж към Лика на Аллах, ще се въздигнеш по положение и ще се извисиш. Възможно е да останеш, и някои хора да имат полза от теб, а други – вреда. О, Аллах, довърши преселението на сподвижниците ми и не ги връщай обратно! Ала злощастният е Саад ибн Хауля!“ И Пратеника на Аллах (с.а.с.) го оплака, че е починал в Мека“
(всепризнат хадис)
8. От Абу Хурайра Абдуррахман ибн Сахр, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза: „Аллах не гледа телата ви, нито образите ви, ала гледа сърцата ви [и делата ви].”
(разказан от Муслим)
9. От Абу Муса Абдуллах ибн Кайс ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах (с.а.с.) бе попитан за мъжа, който се сражава от храброст, и за онзи, който се сражава яростно [за рода си], и за онзи, който се сражава на показ, кой от тях е по пътя на Аллах?“ Пратеникът на Алллах (с.а.с.) каза: „Който се сражава, за да бъде Словото на Аллах най-върховното, той е по пътя на Аллах.“7
(всепризнат хадис)
10. От Абу Бакра Нуфайи ибн ал-Харис от племето Бану Сакиф, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка (с.а.с.) каза: „Ако двама мюслюмани встъпят в стълкнование с мечовете си, и убиецът, и убитият ще влязат в Ада.“ Попитах: „За убиеца – да, но защо и убитият?“ Той отговори: „Защото се е стремял да убие другаря си“.
(всепризнат хадис)
11. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза: „Молитвата на човека в група надвишава молитвата му на пазара или в дома му с двайсет и няколко8 степени. Това е защото, ако някой от вас извърши измиване уду и го направи добре, послсе отиде в джамията, без да желае друго освен молитвата и без да го подбужда друго освен молитвата, той не извървява и една стъпка, без да се издигне с нея по степен и без да му се опрости по един грях, докото влезе в джамията. Когато влезе в джамията, той е в молитва, докато молитвата го задържа, и докато продължава да седи на мястото, където се моли, без да е огорчил някого и без да се е омърсил. Тогава ангелите благославят всеки един от вас с думите: „О, Аллах, бъди милостив към него! О, Аллах, опрости го! О, Аллах, приеми покаянието му!“
(всепризнат хадис, предаден с текста на Муслим)
12. От Абу-л Аббас Абдуллах ибн Аббас ибн Абдулмутталиб, Аллах да е доволен и от него, и от брат му, от Пратеника на Аллах (с.а.с.) се предават думите, които той изрекъл, чувайки ги от своя Господ, Всеблагословения и Всевишния: „Аллах е записал и добрините и злините.“. После е разяснил това така: „Който е възнамерявал да извърши добро дело, но не го е направил, Аллах, Всеблагословения и Всевишния, го записва при Себе си като напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Аллах го записва като добри дела – от десет до седемстотин и много повече. Ако е възнамерявал да извърши лошо дело, но не го е направил, Аллах Всевишния го записва при Себе си като напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Аллах го записва като едно лошо дело.“
(всепризнат хадис)
13. От Абу Абдуррахман Абдуллах, син на Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Трима души от предходниците ви тръгнали на път, докато ноща ги сварила при една пещера и влезли в нея. Тогава от планината се изтърколила една скала и затворила входа. Те си казали: „Ще се спасим само ако отправим зов към Аллах Всевишния чрез праведните си дела“.
Първият казал: „О, Аллах, аз имах двама много възрастни родители. Вечер винаги първо на тях давах мляко и никой нямаше това предимство – нито семейството ми, нито слугите. Един ден се бях отдалечил в търсене на паша и когато се върнах, двамата бяха заспали. Издоих за тях вечерното мляко, но разбрах, че спят. Не пожелах да ги събудя и да позволя на някого да пие от млякото преди тях – нито на семейството си, нито на слугите. Останах така, с чашата в ръка, да чакам събуждането им, докато зората изгря и децата закрещяха от глад в нозете ми. Тогава родители ми се събудиха и изпиха млякото си. О, Аллах, ако съм сторил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което изпаднахме с тази скала!“ И се поотворил процеп, от който обаче не могли да излязат.
Вторият казал: „О, Аллах, аз имах братовчедка, която обичах повече от всеки друг мъж. Възжелах я, но тя ми отказа. Веднъж я бе сполетяла сушава година, тя дойде при мен и тогава й дадох сто и двадесет динара, за да ме допусне до себе си. Направи го, но когато легнах между нозете й, ми каза: „Бой се от Аллах, не ме лишавай от девственост освен според Неговото право!“ 9 Отдръпнах се от нея – а бе най-любимото ми същество – и й оставих златото, което й бях дал. О, Аллах, ако съм извършил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което сме изпаднали!“ Скалата се поотместила още малко, но отново не могли да излязат.
Третият казал: „О, Аллах, аз бях наел работници и на всички изплатих възнаграждението освен на един-единствен човек, който остави собствеността си и замина. Аз запазих възнаграждението му, което се наплоди и стана голям имот. След време човекът дойде при мен и каза: „Дай си ми възнаграждението, рабе на Аллах!“ Казах му: „Всичко, което виждаш, е от твоето възнаграждение: камилите, кравите, овцете, робите“. Той взе всичко, подкара го и нищо не остави. О, Аллах, ако съм направил това в стремеж към Твоя Лик, избави ни от положението, в което сме изпаднали!“ Тогава скалата се отместила и те излезли, за да си вървят“ 10
(всепризнат хадис)
1 В това коранично знамение се съдържа доказателство за необходимостта от намерение ния при всички ритуали, независимо дали са първични, като молитвата например, или вторични – средства за извършване на първични, като молитвата например. Това е така, защото не можем да си представим наличието на преданост без намерение. Такова е мнението на повечето учени. То е истина, която не подлежи на съмнение.
2 Т.е отдадени единствено на Бог, без да се отклоняват към друга религия освен Исляма.
3 Ибн Джурайдж казва: „Хората преди Исляма поливали домовете си със [сокове от] камилско месо и кръв. Тогава сподвижниците на Пророка (с.а.с.) казали: „Ние сме по-достойни да поливаме.“ И Аллах низпослал горното знамение. То означава, че Аллах приема това и го възнаграждава. Така е споменато и в тълкуването на Ибн Касир.
4 Сред жертвите ще попаднат и поданици, които са подвластни и изпълняват заповеди, и простолюдие. В хадиса се съдържа предупреждение да не бъдат придружавани грешници и угнетители. Подчертава се, че делата ще бъдат разглеждани в зависимост от намерението на извършителя им.
5 Засвидетелствано е, че ще влязат в Рая в един и същ текст на хадис. Иначе онези, на които е предсказано, че ще блаженстват в Небесните градини, са повече.
6 Пита дали да остане в Мека, след като спътниците му заминат с Пратеника на Аллах (с.а.с.)
7 Пътят на Аллах е ислямската религия. В хадиса се съдържа разяснение, че делата се преценяват според благочестивите намерения. Най-голямо предимство измежду борещите се за вярата има онзи, който полага усилия, за да се извисява Словото на Аллах.
8 „…няколко“ – от три до девет
9 Заклева го да не я обезчестява, без да са встъпили в брак.
Публикувано от в Няма коментари:

Покаянието

Учените казват, че покаянието е задължително след всеки грях. Ако провинението е извършено от Божия раб пред Аллах Всевишния, без да се накърняват правата на друг човек, има три условия за получаване на опрощение: първото е извършителят да се откаже от греха си; второто – да съжали за стореното; третото – да реши никога повече да не постъпва така.
    Ако провинението засяга друг човек, в този случай има четири условия за опрощаване: освен предходните три се изисква още извършителят да изкупи вината си към другия човек и ако му е присвоил имот или нещо друго, да му го върне; ако го е наругал или сторил нещо подобно, да му даде свобода на действие или да го помоли за извинение; ако е отправил хули, да му разреши същото поведение. Извършилият провинение трябва да се покае за всички свои грехове, а ако се покае само за някои от тях – според привържениците на истината – покаянието е валидно само за съответния грях, докато останалите грехове се запазват. Коранът, традицията (сунна) на Пророка (с.а.с.) и единодушното мнение на ислямската общност очевидно сочат и аргументират, че покаянието е задължително.
Аллах Всевишния е казал: „…И се покайте пред Аллах всички, о вярващи, за да сполучите!“ (24:31)
И е казал още: „…и да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него…“ (11:3)
И е казал също така: „О, вие, които вярвате, покайте се пред Аллах с искрено покаяние…“ (66:8)
1. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Кълна се в Аллах, аз наистина моля Аллах за прошка и се покайвам пред Него повече от седемдесет пъти на ден.“
(разказан от ал-Бухари)
2. От ал-Агар ибн Ясар ал-Музани (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Хора, покайте се пред Аллах и Го молете за прошка. Аз се покайвам по сто пъти на ден.“
(разказан от Муслим)
3. От Абу Хамза Анас ибн Малик ал-Ансари (р.а.), слугата на Пратеника на Аллах (с.а.с.), се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „При покаянието на Свой раб Аллах наистина е по-радостен, отколкото би бил някой измежду вас, ако попадне на камилата си, след като по-рано я е изгубил сред голата пустиня.“ (всепризнат хадис)
Във варианта на Муслим се казва: „При покаянието на Свой раб, когато се покайва пред Него, Аллах наистина е много по-радостен, отколкото един измежду вас, който пътувал с камилата си сред голата пустиня, но тя изчезнала заедно с храната и питието, и човекът се отчаял. Тогава стигнал до дърво полегнал на сянка, отчаян за камилата си, и както си лежал така, изведнъж тя се изправила пред него, хванал я за юздата и от силната радост изрекъл: „О, Аллах, Ти си моят раб, а аз съм Твоя Господ“. Толкова бил радостен, че сбъркал“.
4. От Абу Муса Абдуллах ибн Кайс ал-Ашари (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах Всевишния протяга Длан нощем, за да се покае сторилият зло през деня, и протяга Длан денем, за да се покае сторилият зло през нощта, докато слънцето изгрее от запад“ 1
(разказан от Муслим)
5. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Който се покае, преди слънцето да изгрее от запад, Аллах е приел покаянието му.“
(разказан от Муслим)
6. От Абу Абдуррахман Абдуллах, син на Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, приема покаянието на раба, докато го обземе предсмъртният хрип“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
7. От Зир ибн Хубайш се предават думите: „Отидох при Сафуан ибн Ассал (р.а.), за да го питам за забърсването на кожените чорапи, и той ми каза: „Какво има, Зир?“
Казах: „Стремя се към знанието“.
Каза ми: „Ангелите полагат криле пред търсещия знание, доволни от това търсене“.
Казах: „Безпокои ме забърсването на кожените чорапи след ходене по голяма или малка нужда. Ти бе един от сподвижниците на Пророка (с.а.с.), та дойдох да те попитам дали си го чул да споменава нещо за това“.
Каза: „Да, повеляваше ни, когато сме на път, да не сваляме кожените си чорапи [до] три денонощия освен при съвкупление, а при ходене по голяма и малка нужда и при сън да ги забърсваме“.
Казах: „Чу ли го да споменава нещо за страстта?“
Каза: „Да, бяхме на път с Пратеника на Аллах (с.а.с.) и докато бяхме с него, изведнъж бедуин му извика на висок глас: „Мухаммед!“ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отговори по посока на гласа: „Ето ме!“ Казах му [на бедуина]: “Горко ти, говори по-тихо, ти си при Пророка (с.а.с.), възбранено ти е [да крещиш]!“ Бедуинът каза: „Ей-богу, не ще говоря тихо“ После каза: „Човек обича хората. А когато не се е присъединил към тях?“
Пророкът (с.а.с.) каза: „В Деня на възкресението човек ще бъде с онези, които обича“.
И продължи да ни говори, докато спомена за една врата на запад, толкова широка, че конникът може да пропътува ширината за четирийсет или седемдесет години“.
Суфян, един от разказвачите поясни: „[Тя е ] по посока на аш-Шам2. Аллах Всевишния я е сътворил в деня, когато е сътворил небесата и земята – отворена е за покаянието и ще бъде затворена едва когато слънцето изгрее над нея“
(разказан от ат-Тирмизи и други, които са го определили като достоверен и добър хадис).
8. От Абу Саид Саад ибн Малик ибн Синан ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пророкът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Сред хората, живели преди вас, имало един мъж, който убил деветдесет и девет човека. Той попитал кой е най-знаещият жител на земята. Посочили му един монах3, отишъл при него и му признал, че е убил деветдесет и девет човека и [попитал] дали му се полага покаяние. Монахът му отговорил отрицателно, затова [мъжът] го убил и закръглил цифрата на сто. После отново попитал кой е най-знаещият жител на земята. Посочили му един учен мъж. И на него казал, че е убил сто човека, и го попитал дали му се полага покаяние. Ученият му отговорил утвърдително и, че никой не може да му попречи да се покае: „Тръгни към тази и тази земя, там има хора, които служат на Аллах Всевишния. Служи на Аллах заедно с тях и не се връщай на своята земя, защото е злощастна!“ Тръгнал той, но по средата на пътя го настигнала смъртта4. Заспорили за него ангелите на милосърдието и ангелите на мъчението. Ангелите на милосърдието казали: „Той идва покаян, сърцето му го тегли към Аллах Всевишния“. А ангелите на мъчението казали: „Той не е сторил никакво добро“. Тогава им се явил ангел в човешки образ и те го помолили да отсъди спора между тях. Казал: „Измерете разстоянието между двете земи и онази, която е по-близо до него [човека], тя му принадлежи“. Измерили и установили, че по-близо до него е земята, към която се е стремил, и тогава ангелите на милосърдието го прибрали“
(всепризнат хадис)
Друг вариант в Сахих гласи: „Той бил с една педя по-близо до праведното селище и му било отредено да е сред жителите му“.
Трети вариант в Сахих гласи: „Аллах Всевишния внушил на едната [земя] да се отдалечи, а на другата – да се доближи, и казал: „Измерете разстоянието между тях!“ И установили, че втората е по-близо до човека с една педя, и му било опростено“.
Има и четвърти вариант: „И гръдта му се изместила към нея“.
9. От Абдуллах, един от синовете на Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, водач на баща си, след като ослепял, се предават думите: „Чух Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, да разказва за времето, когато не е излязъл на битка заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.), за участие в похода при Табук. Кааб каза: „Никога не съм пропускал да участвам с Пратеника на Аллах (с.а.с.) в битките, които той водеше, освен в тази при Табук. Пропуснах битката при Бадр, но тогава никого не порицаваха, че не участва в сражение. Просто Пранетика на Аллах (с.а.с.) и мюслюманите тръгнаха с желание за камилите на [племето] Курайш5, когато Аллах Всевишния ги сблъска с враговете им неочаквано. Аз присъствах заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.) през нощта в [местността] ал-Акаба, когато дадохме обет, че приемаме исляма. Искам да кажа, че там видях същото, каквото и при Бадр, въпреки че хората говорят повече за Бадр. Случи се така, че когато не тръгнах на бой заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.), бях толкова силен и богат, колкото никога по-рано не съм бил. Ей-богу, никога не ми се бяха събирали две камили, както стана преди това завоевание. Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) искаше да извърши завоевание, той винаги го спотайваше, уж възнамеряваше друго, докато не настъпи тази битка. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгна на бой, а предстоеше силен зной, дълъг път, пустиня и предстоеше [битка с] множество. Той разясни положението на мюслюманите, за да се подготвят за завоеванието, и ги извести какво се изисква от тях. Мюслюманите [потеглили на бой] с Пратеника на Аллах (с.а.с.) бяха многобройни и не ги побираше регистър, в който да се запишат.“
Кааб каза: „Рядко човек би искал да отсъства освен ако предполага, че това ще се потули, докато не бе низпослано съответно откровение от Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгна на тази битка по време, когато плодовете и сенките вече бяха приятни, а това най-много ми харесваше. Пратеникът на Аллах (с.а.с.)подготви снаряжението си заедно с мюслюманите. И аз тръгнах на сутринта с тях, уж за да се подготвя, а всъщност, за да се върна, без да се включа в нещо. Казах си: „Мога да го сторя, щом пожелая“. Това продължи и се проточи, докато хората усилено се трудеха. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгна на сутринта, а заедно с него и мюслюманите. Аз не бях подготвил нищо от снаряжението си, но после тръгнах и се върнах, без да съм сторил нещо. Така продължи, докато [бойците] забързаха и започнаха да се надпреварват за битката. Възнамерявах да отпътувам и да ги настигна. Да бях сторил това, не би ми била писана сетнешната съдба! Когато излязох сред хората подир заминаването на Пратеника на Аллах (с.а.с) се натъжих, че не виждам сред тях такъв като мен – само презрени заради лицемерието им или такива измежду немощните, на които Аллах Всевишния е дал извинение. Претеникът на Аллах (с.а.с.) не споменал за мен, докато не стигнал до Табук. Както седял сред хората там, казал: „Какво стана с Кааб ибн Малик?“ Отговорил мъж от Бану Салима: „Пратенико на Аллах, задържаха го прохладата и самолюбуването“6. Муаз ибн Джабал (р.а.) му казал: „Лоши думи! Кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, само добро знаем за него“. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) замълчал. В това време видял облечен в бяло мъж, който изчезва в миража. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: „Бъди, Абу Хайсама!“ Изведнъж изникнал Абу Хайсама ал-Ансари – далият подаяние от една крина фурми, за което лицемерите го охулили“7
Кааб каза: „Когато до мен стигна [вестта], че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е тръгнал да се връща от Табук, почувствах печал. Започнах да се сещам за лъжата си и си казвах: „Как ще се избавя утре от гнева му?“ Търсех помощ от всеки влиятелен член на семейството си. Щом се замълви, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) скоро ще пристигне, самозаблудата ме напусна, докато разбрах, че никога нищо не ще ме избави от него. Реших да бъда честен. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) дойде на сутринта. Когато се връщаше от път, той първо отиваше в джамията и отслужваше два ракаата8, после сядаше с хората. Щом направи това, при него отидоха неизлезлите на битката, за да му се извинят и да му се кълнат [във вярност]. Бяха осемдесет и няколко човека. Той прие явните им обяснения и клетвите им, помоли да им бъде простено и повери тайните им на Аллах Всевишния. Тогава отидох и аз. Щом поздравих, той се усмихна, както се усмихва сърдит човек, после каза: „Ела!“ Отидох и седнах пред него. Той каза: „Какво те задържа? Не си ли купи камилата?“
Кааб каза: „Отговорих: „Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, ако бях седнал при някой друг земен жител, бих намерил извинение, за да се избавя от гнева му. Дарен съм с красноречие. Но кълна се в Аллах, аз разбрах, че ако днес говоря лъжа, която да ти хареса, много е възможно Аллах да те разгневи против мен. А ако говоря истината, и тя те ядоса, ще се надявам на [добро] последствие от Аллах, Всемогъщия и Всевеликия. Кълна се в Аллах, нямам извинение. Кълна се в Аллах, никога не съм бил толкова силен и богат, колкото когато не излязох с теб на бой.“
Кааб каза: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Това вече е вярно. Върви си, докато Аллах отсъди за теб“
Мъже от Бану Салима тръгнаха след мен с думите: „Ей-богу, не сме те виждали досега да сторваш грях. Ти не можа да намериш извинение пред Пратеника на Аллах (с.а.с.) както се извиниха другите неизлезли на бой. За твоя грях бе достатъчно Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да помоли за теб прошка.“
Кааб каза: „Ей-богу, не престанаха да ме порицават, докато не пожелах да се върна при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и да му кажа, че съм излъгал“. После ги попитах: „Някой друг сполетя ли го подобно нещо?“ Отговориха: „Да, същото сполетя и двама мъже, които изрекоха такива думи и получиха такъв отговор“. Попитах ги кои са те. Отговориха ми: „Мурара ибн ар-Рабиа ал-Амри и Хилял ибн Умайя ал-Уакифи“.
Кааб каза: „Споменаха пред мен двама праведни и примерни мъже, участвали в битката при Бадр“. Когато ми споменаха за тях, си тръгнах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) забрани да се разговаря с нас тримата измежду всички, които си бяха останали вкъщи. Хората ни отбягваха9, додето за мен земята се промени – не беше онази земя, която познавах. Това продължи петдесет дни. Двамата ми събратя по съдба се самоунижаваха и си стояха по домовете, плачейки. Аз бях по-млад и по-твърд, тъй че излизах и присъствах на молитвите заедно с другите мюслюмани. Обикалях и по пазарите, но никой не ми говореше. Отидох и при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го поздравих, както седеше след молитва, но се запитах дали помръдна или не устните си в отговор на поздрава ми. После отслужих молитвата близо до него, наблюдавах го крадешком, но щом започвах да се моля, той ме гледаше, а щом се обръщах към него, отместваше погледа си. Когато суровото отношение на хората към мен продължи прекалено дълго, аз отидох и прескочих зида на Ибн Катада10 – мой братовчед и най-любим за мен човек. Поздравих го, но ей-богу, и той не отговори на поздрави ми. Казах му: „Абу Катада, питам те в името на Аллах дали ме познаваш като такъв, който обича Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.)“ Той мълчеше. Отново го попитах, но пак мълчеше. И пак го попитах, и пак мълчеше. Само каза: „Аллах, а и Неговия Пратеник, знае най-добре“. Очите ми се насълзиха, обърнах се и прескочих зида. Както вървях по пазара на ал-Медина, изведнъж видях набатеец от аш-Шам, от онези които доставят и продават храна в града. Той попита: „Кой ще ми покаже Кааб ибн Малик?“ Хората започнаха да сочат към мен, той дойде и ми връчи послание от гасанидския цар. Бях грамотен и прочетох съдържанието му: „До нас стигна [вестта], че твоят другар се отнася сурово към теб, а Аллах не ти е отредил дом на унижение и гибел. Присъедини се към нас, ще те подкрепим!“ Когато го прочетох, казах: „И това е изпитание“. Отправих се към пещта и го изгорих. Щом изминаха четирийсет от петдесетте дена и откровението за мен се забави, изведнъж ме навести пратеник от Пратеника на Аллах (с.а.с.). Той ми каза: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ти повелява да се отделиш от съпругата си“. Попитах: „Да се разведа с нея или какво да направя?“ Каза: „Не, да се отделиш от нея и да не я доближаваш“11. И до двамата ми събратя по съдба бе изпратена подобна заповед.  Казах на жена си: „Иди при семейството си и остани при тях, докато Аллах отсъди за това положение“. Жената на Хилял ибн Умайя отишла при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и му казала: „Пратенико на Аллах, Хилял ибн Умайя е злощастен старец и няма слуга. Възразяваш ли да му слугувам?“ Казал: „Не, но нека не те доближава.“ Казала: „Кълна се в Аллах, той не се помръдва. Кълна се в Аллах, и не е престанал да плаче още откакто го сполетя случката до ден днешен.“ Човек от семейството ми каза: „Защо не поискаш разрешение от Пратеника на Аллах (с.а.с.) да остави жена ти? Той даде разрешение на жената на Хилял ибн Умайя да му слугува.“ Казах: „Не ще моля Пратеника на Аллах (с.а.с.) да ми дава разрешение за нея. Откъде да знам какво ще каже Пратеника на Аллах (с.а.с.), ако го помоля за това. Аз съм млад мъж.“ Така продължи още десет дена, докато се навършиха петдесет, откакто бе забранено да се разговаря с нас. После на покрива на един от домовете ни12 аз отслужих утринната молитва в зората на петдесетия ден. Както си седях в състоянието, споменато от Аллах Всевишния относно нас, душата ми се сви и отесня земята, иначе просторна. Чух мощен глас, който се надигна по Сала13 най-гръмогласно, казвайки: „Кааб ибн Малик, радвай се!“ Паднах ничком в поклон суджуд. Узнах, че е дошло спасение. Когато отслужвал утринната молитва, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) възвестил хората, че Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, е приел покаянието ни. Те се втурнали да ни съобщят радостната вест. Втурнали се към двамата ни събратя по съдба да ги възрадват, а към мен мъж пришпорил кон и се устремил в галоп, изкачил се в планината и гласът му бил по-бърз от коня. Щом онзи, чийто глас вече бях чул, дойде при мен да ми предаде радостната вест, аз свалих двете си одежди и го наметнах с тях от радост. В онзи ден не притежавах други дрехи, затова взех назаем и ги облякох. Насочих се към Пратеника на Аллах (с.а.с.). Хората ме срещаха на групи, поздравяваха ме за опрощението и ми казваха: „Нека те възрадва опрощението от Аллах!“ Влязох в джамията, и ето Пратеника на Аллах (с.а.с.) седи, заобиколен от хора. Стана Талха ибн Убайдиллах (р.а.) здрависа се с мен и ме поздрави. Кълна се в Аллах, никой друг от меканските преселници не стана освен него“14
Кааб каза: „Когато поздравих Пратеника на Аллах (с.а.с.) той ми каза със сияещо от радост лице: „Бъди щастлив с най-добрия изживян от теб ден, откакто майка ти те родила!“ Попитах: „Това от теб ли е, Пратенико на Аллах, или е от самия Аллах?“ Каза: „Не, то е от Аллах, Всемогъщия и Всевеликия!“ Когато бе радостен, лицето на Пратеника на Аллах (с.а.с.) се озаряваше и приличаше на къс от луната. Такъв го познавахме. Седнах пред него и му казах: „Пратенико на Аллах, израз на покаянието ми ще бъде да заделя дял15  от имота си за Аллах и Неговия Пратеник“. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Запази за себе си част от имота си! Той е благо за теб“. Казах: „Запазвам си парчето, което е в Хайбар“. И казах още: „Пратенико на Аллах, Аллах Всевишния ме спаси единствено заради истината. Израз на покаянието ми ще бъде, че ще говоря само истината, докато съм жив. Кълна се в Аллах, откакто споменах онези думи пред Пратеника на Аллах (с.а.с.), не зная някой друг мюслюманин да е бил подлаган на толкова прекрасно изпитание от Аллах Всевишния, както мен Той изпита, дали говоря истината. Кълна се в Аллах, откакто изрекох онези думи пред Пратеника на Аллах (с.а.с.) до ден днешен не съм лъгал умишлено. Моля Аллах Всевишния да ме пази, докато съм жив.“ Каза: „Аллах Всевишния низпосла: „Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помощниците, които го последваха в тежкия час… Наистина към тях Той е състрадателен, милосърден. И към тримата, които не излязоха [за битката]… Докато отесня за тях земята, макар и просторна… О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах и бъдете с искрените!“ (9: 117-119) Кааб каза: „Кълна се в Аллах, след като Аллах ме напъти към Исляма, Той не ми е дарил по-велика за мен благодат от тази, да бъда правдив пред Пратеника на Аллах (с.а.с.), да не го лъжа, за да не погина, както са погинали лъжците. За онези, които са лъгали при низпославането на откровението, Аллах Всевишния е изрекъл най-лошите думи, казани за някого. Аллах Всевишния е казал: „Ще ви се кълнат в Аллах, когато се върнете при тях, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Адът – възмездие за онова, което са придобили. Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не е доволен от хората – нечестивци“ (9: 95-96) Кааб каза: „Ние тримата бяхме оставени за после – въпросът ни да се реши след другите, от които Пратеника на Аллах (с.а.с.) прие [извинение], щом се заклеха и той ги закле, и помоли да бъдат опростени. За нас Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отсрочи делото ни в очакване Аллах Всевишния да отсъди. Казал е Той: „И към тримата, които не излязоха [на битката]…“ Тези думи не означават, че не сме излезли на битката, а че не сме излезли с опрощение, отсрочени сме и делото ни е забавено, за разлика от другите, които са се заклели, извинили са се и това е било прието от тях“
(всепризнат хадис)
В друг вариант се казва, че Пророкът (с.а.с.) е излязъл за сражението при Табук в четвъртък, след като е пожелал това да стане именно в този ден.
В трети вариант се казва, че той винаги се е завръщал от пътуване само през деня, в ранно утро, и щом пристигнел, започвал от джамията, отслужвал два поклона, после сядал там.
10. От Абу Нуджайд Имран, син на ал-Хусайн ал-Хузаи, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че забременяла при прелюбодеяние жена от [племето] Джухайна отишла при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и казала: „Пратенико на Аллах, аз наруших забрана, отсъди за мен!“ Пророкът на Аллах (с.а.с.) извикал съпруга й и казал: „Бъди добър с нея, а когато роди ела при мен!“ Така и направил и тогава Пророка на Аллах (с.а.с.) дал заповед за нея. Завързали я в дрехите й16, после той дал заповед и я пребили с камъни. Тогава отправил молитва за нея. Омар попитал: „Молиш се за нея, Пратенико на Аллах, след като е извършила прелюбодеяние?“ Отговорил: „Тя се покая толкова много, че ако покаянието бъде поделено между седемдесет от жителите на ал-Медина, ще обхване и тях. Намираш ли нещо по-добро от това, тя да се пожертва заради Аллах, Всемогъщия и Всевеликия?“
(разказан от Муслим)
11. От Ибн Аббас и Анас ибн Малик, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Ако синът на Адам има една долина със злато, той ще пожелае да има две, а устата му ще се напълни само от пръстта. Но Аллах приема покаянието на онзи, който се покайва.“
(всепризнат хадис)
12. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аллах Всеславния и Всевишния, се смее на двама човека17, от които единият е убил другия, но и двамата влизат в Рая. Единият се е сражавал по пътя на Аллах и е бил убит, а после Аллах е приел покаянието на убиеца, който е встъпил в Исляма и е загинал за вярата.“
(всепризнат хадис)
1 В този хадис се потрърждава представата за Ръката на Аллах Всевишния и че Той я разтваря когато пожелае. Това е една от характеристиките, в чиято истинност трябва да се вярва според както подобава на Аллах Всевишния, без да се прави каквото и да било тълкуване или уподобяване. Такова е било разбирането и на сподвижниците, Аллах да е доволен от тях.
2 Днешна Сирия, Йордания и Палестина.
3 Богосложител измежду синовете на Исраил.
4 В хадиса се посочва предимството на знанието пред служенето на Аллах в неведение, както и предимството на усамотяването в епоха на разложение.
5 Камилите, натоварени с търговски стори при завръщането на меканския керван от аш-Шам.
6 Буквално: възпря го утрото и вечерта, т.е. времето на сянката и прохладата; съзерцаването на страните му, т.е. възхищението от себе си.
7 Упрекнали го и го прокълнали с аргумента, че Аллах не се нуждае от тази крина(саа, около 3 килограма и 600 грама).
8 Ракаат – част от молитвата, която включва дълбок поклон с трикратно изричане на словата. Всечист е моят най-велик Аллах! (субхана раббия л-аазам), коленичене, свеждане на челото до земята и трикратно изричане на Всечист е моят най-върховен Аллах! (субхана раббия л-ааля), и накрая изправяне.
9 В друг вариант: „промениха отношението си към нас“.
10 Прескочил е оградата на градината му.
11 Да нямаш телесна близост с нея.
12 Арабските къщи имат плоски покриви, които служат за тераси.
13 Планина край ал-Медина.
14 Затова Кааб не е забравил тази постъпка на Талха.
15 Буквално: доброволно подаяние садака.
16 Завързали я в дрехите й като във вързоп, за да не се виждат мъките, когато я пребиват с камъни.
17 Това е един от хадисите, за които се смята, че не трябва да се приемат буквално и да се тълкуват. В тези истини се вярва безпрекословно, а няма вяра без разбиране и доверие.
Публикувано от в Няма коментари:

Търпението

Аллах Всевишния е казал: „О, вие, които вярвате, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение…“ 1 (3:200)
И е казал още: „И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благоветствай търпеливите…“ (2: 155)
И е казал още: „Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда“ (39: 10)
И е казал: „А който търпи и прощава, това е от значимите дела“ (42:43)
И е казал: „…Искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите“ (2: 153)
И е казал също: „И ще ви подложим на изпитание, докато отличим борещите се от вас по пътя на Аллах и търпеливите…“ (47: 31)
1. От Абу Малик ал-Харис ибн Асим ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Чистотата е половината от вярата2. [Словата] „Хвала на Аллах!“ (Алхамдулиллах) изпълват везната, а „Всеславен е Аллах“ (Субханаллах) и „Хвала на Аллах“ (Алхамдулиллах) изпълняват [разстоянието] между небесата и земята. Молитвата е светлина, милостинята е доказателство3, търпението е сияние, а Коранът е аргумент в твоя полза или против теб. Всички хора тръгват сутрин и всеки продава душата си, но един я избавя, а друг я погубва“4.
(разказан от Муслим)
2. От Абу Саид Саад, син на Малик ибн Синан ал-Худри, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че едни хора от мединските сподвижници (ансарите) поискали милостиня от Пратеника на Аллах (с.а.с.) и той им дал. После пак му поискали и пак им дал, докато се изчерпало всичко, с което разполагал. След като раздал наличното у него, той им казал: „Ако имах блага, не бих ги трупал [и крил] от вас“. Който се стреми към добродетелност, Аллах ще го направи добродетелен. Който не ламти за богатство, Аллах ще го обогати. А който проявява търпение, Аллах ще го удостои с търпение. Никой не е даряван с по-добър и щедър дар, отколкото е търпението“.
(всепризнат хадис)
3. От Абу Яхя Сухайб ибн Синан, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Удивително е положението на вярващия. Всяко положение за него е благо. Не е така за никой друг освен за вярващия. Ако му се случи радост, той е признателен и това е благо за него. Ако му се случи беда, той е търпелив и това [също] е благо за него“.
(разказан от Муслим)
4. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Когато на Пророка (с.а.с.) му стана тежко, започна да го обзема скръбта5 и тогава Фатима, Аллах да е доволен от нея, каза: „Скръб, бащице!“ Той каза: „От днес нататък не ще има скръб за баща ти“6. Когато той почина [Фатима] каза: „Бащице! Той откликна на Господ, Който го призова. Бащице! Раят на ал-Фирдаус ще е пристанът му. Бащице! Жалбата ни ще стигне до Джибрил“. Когато го погребаха, Фатима, Аллах да е доволен от нея, каза: „Понрави ли ви се да хвърляте пръст върху Пратеника на Аллах (с.а.с.)?“
(разказан от ал-Бухари)
6. От Абу Зайд Усама, син на Зайд ибн Хариса, освободен роб на Пророка (с.а.с.), който обичаше и него и баща му, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Дъщерята на Пророка (с.а.с.) изпрати [вестта]: „Синът ми е на прага [на смъртта], ела да присъстваш с нас!“ Той изпрати да предадат поздрав и каза: „На Аллах принадлежи онова, което Той взима и което дава. Всяко нещо при Него е с назован срок. Търпи и понасяй!7 Тя [отново] изпрати за него, заклевайки го да дойде при нея“. Той се изправи, а заедно с него – Саад ибн Убада, Муаз ибн Джабал, Убай ибн Кааб, Зайд ибн Сабит и [други] мъже, Аллах да е доволен от тях. Подадоха момчето на Пратеника на Аллах (с.а.с.), той го положи на коленете си да легне, а [телцето му] се гърчеше. Очите [на Пророка (с.а.с.)] се напълниха със сълзи. Тогава Саад каза: „Пратенико на Аллах, какво е това?“8 Той отговори: „Това е милосърдие, което Аллах Всевишния е вложил в сърцата на Своите раби“.
В друг вариант се казва: „… в сърцата на когото желае измежду Своите раби. Наистина Аллах е милосърден към Своите милосърдни раби“.
(всепризнат хадис)
6. От Сухайб (р.а.) се предават думите, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Имало сред вашите предшественици цар, който имал магьосник. Когато остарял, [магьосникът] казал на царя: „Аз вече остарях. Изпрати ми някое момче, за да го науча на магьосничество.“ И царят му изпратил момче, за да го обучава. По пътя към магьосника имало монах9. Момчето седнало при него и чуло словата му, които го възхитили. Всякога, щом отивало при магьосника, то се отбивало при монаха и сядало при него, а щом отивало при магьосника, той го биел. Момчето се оплакало за това на монаха, който му казал: „Ако се страхуваш от магьосника, кажи, че те е задържало семейството ти, а ако се страхуваш от семейството си, кажи, че те е задържал магьосника!“ В това време то минало покрай огромно добиче, което задържало хората [и пречело на движението]. Момчето си казало: „Днес ще узная дали магьосникът е за предпочитане, или монаха“. Взело камък и казало: „О, Аллах, ако делото на монаха е по-любимо за Теб от делото на магьосника, убий това животно, за да преминават хората!“ Прицелило се в животното и го убило. Хората започнали да преминават. То отишло при монаха и го изветило [какво се е случило]. Казал: „Синко, днес вече си по-добър от мен. Виждам, че си съзрял. Ще бъдеш подложен на изпитания. Ако това стане, не ме издавай!“ Момчето изцерявало слепи и прокажени, лекувало хората от всякакви болести. Един от придворните на царя бил ослепял. Той чул за момчето и му донесъл много подаръци, като казал: „Всичко тук ще бъде твое, ако ме излекуваш“. Отговорило: „Аз не изцелявам никого, единствено Аллах Всевишния изцелява. Ако повярваш в Аллах Всевишния, аз ще отправя към Него зов и Той ще те изцели“. [Придворният] повярвал в Аллах Всевишния, Който го излекувал. Той отишъл при царя и седнал до него, както си сядал, а царят го попитал: „Кой ти върна зрението?“ Отговорил: „Моят Господ“. [Царят] попитал: „Нима имаш друг господар освен мен?“ Придворният отговорил: „Моят Господ и твоят Господ е Аллах“. Царят започнал да го изтезава и не престанал, докато привдорният не издал момчето. Довели го и царят му казал: „Момче, в магьосничеството ти си стигнал дотам, че изцеляваш слепите и прокажените, и го правиш, и го правиш“. А момчето отговорило: „Аз никого не лекувам, единствено Аллах Всевишния лекува“. Царят започнал да го изтезава и не престанал да го измъчва, докато не издало монаха. Довели монаха и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но той отказал. Тогава с един трион разрязали тялото му отгоре додолу и двете половини паднали на земята. После довели и придворния на царя, и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но и той отказал. Тогава с един трион разрязали тялото му отгоре додолу и двете половини паднали на земята. После довели и момчето и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но и то отказало. Предал го [царят] на група от придворните си с думите: „Отведете го и се изкачете с него на планината! Като стигнете върха и ако не се отвърне от религията си, хвърлете го [в пропастта]!“ Отвели го и се изкачили с него на планината. Казало: „О, Аллах, избави ме от тях, както желаеш!“ Планината се разтресла и те изпопадали [в пропастта]. Момчето се върнало при царя, който го попитал: „Какво се случи със спътниците ти?“ Отговорило: „Аллах Всевишния ме избави от тях“. Тогава [царят] го поверил на друга група от придворните си и им казал: „Вървете, натоварете го на гемия и като излезете в открито море, ако не се отвърне от религията си, изхвърлете го зад борда!“ Завели го, а момчето казало: „О, Аллах, избави ме от тях, както желаеш!“ Гемията се обърнала и те се издавили. Момчето пак се върнало при царя, който отново го попитал: „Какво се случи със спътниците ти?“, а то отговорило: „Аллах Всевишния ме избави от тях“. И казало още на царя: „Ти не ще ме убиеш, докато не направиш каквото ти повеля.“ Царят попитал: „Какво е то?“ Момчето отговорило: „Събери хората на видно място и ме разпъни на някой ствол, после вземи стрела от колчана ми, постави я на тетивата на лъка, изречи: „В името на Аллах, Господа на момчето!“, и стреляй! Едва като сториш това, ще ме убиеш“. Царят събрал хората на видно място и разпънал момчето на ствол, после взел стрела от колчана му, поставил я на тетивата на лъка, изрекъл: „В името на Аллах, Господа на момчето!“, и стрелял. Момчето било улучено в слепоочието, сложило ръка върху раната и издъхнало. Хората казали: „Повярвахме в Господа на момчето!“ Царят дошъл и към него били отправени думите: „Видя ли как те сполетя онова, от което се пазеше! Хората повярваха“. Тогава заповядал да изкопаят ями от двете страни на пътищата. Те били изкопани и в тях бил разпален огън. [Царят] казал: „Който не се отвърне от религията си, хвърлето го в огъня!“ Така и направили. Но дошла някаква жена с момче. Тя се поколебала да скочи в огъня. А момчето й казало: „Мамо, изтърпи, с теб е правдата!“
(разказан от Муслим)
7. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророкът (с.а.с.) мина покрай жена, която плачеше на гроб. Той каза: „Бой се от Аллах и бъди търпелива!“ Жената каза: „Махай се оттук, теб не те е сполетяла моята беда!“ Тя не го позна. Казали: „Това е Пророкът (с.а.с.)“ Тя отишла при вратата на Пророка (с.а.с.) и не намерила там вратари. Казала: „Не те познах“. Казал: „Търпението е само при първия удар“.
Във варианта на Муслим се казва: „…плачеше над свое момче“.
            (всепризнат хадис)
8. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аллах Всевишния казва: „Няма при Мен друга награда освен Раят за Моя вярващ раб, чийто любим човек сред земните жители Аз съм прибрал и той е понесъл това“.
(разказан от ал-Бухари)
9. От Аиша (р.а.) се предава, че попитала Пратеника на Аллах (с.а.с.) за чумата и той я известил, че: „Това е наказание, изпращано от Аллах Всевишния срещу когото Той пожелае. Аллах е сторил това да бъде милосърдие за вярващите. Няма друга отплата освен тази на мъченика за всеки раб, попаднал на [място с] чума и останал в селището, като търпеливо е понасял и е знаел, че го сполетява само онова, което му е писано от Аллах“.
(разказан от ал-Бухари)
10. От Анас (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Аллах Всемогъщия и Всевеликия е казал: „Когато съм подложил на изпитание Свой раб чрез [лишаване от] две негови любими неща10 и е проявил търпение, Аз ще го възмездя за тях с Рая“.
(разказан от ал-Бухари)
11. От Ата ибн Аби Рабах се предават думите: „Синът на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, ми каза: „Да ти покажа ли жена от обитателите на Рая“. Отговорих утвърдително. Каза: „Ето тази чернокожа жена дойде при Пророка (с.а.с.) и каза: „Аз получавам епилепсия и се разголвам. Отправи зов към Аллах Всевишния за мен!“ Каза: „Ако желаеш, търпи и твой ще е Раят, а ако желаеш, ще отправя зов към Аллах Всевишния да те излекува!“ Тя каза: „Ще търпя“. Тогава каза: „Аз се разголвам. Отправи зов към Аллах да не се разголвам.“ И той отправи зов за нея“.
(всепризнат хадис)
12. От Абу Абдуррахман Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Сякаш още виждам Пратеника на Аллах (с.а.с.) да разказва за пророк от пророците, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари. Неговият народ го удрял и разкървавил, а той изтрил кръвта от лицето си и казал: „О, Аллах, прости на моя народ! Те не знаят“
(всепризнат хадис)
13. От Абу Саид и Абу Хурайра, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Винаги щом мюслюманин го сполети умора, болест, грижа, тъга, страдание, печал, дори трън, който му се е забил, Аллах изкупва така [част от] от провиненията му“.11
(всепризнат хадис)
14. От Ибн Масуд, Аллах да е довелен от него, се предават думите: „Влязох при Пророка (с.а.с.) когато го тресеше: Казах: „Пратенико на Аллах, тресе те силна треска.“ Каза: „Да, тресе ме за двама“. Казах: „Това е, защото ще имаш две отплати ли?“ Каза: „Да, така е. На всеки мюслюманин, сполетян от страдание, убождане и нещо по-голямо, Аллах изкупва [някои от] лошите му дела и снема от него [част от] греховете му, както листата окапват от дървото“.
(всепризнат хадис)
15. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „На когото Аллах желае благо, Той нещо му отнема“.
(разказан от ал-Бухари)
16. От Анас (р.а.) се предават думите, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Нека никой от вас не възжелава смъртта заради беда, която го е сполетяла. Ако трябва нещо да направи, нека изрече: „О, Аллах, дай ми живот, докато животът е благо за мен, и ме прибери, когато смъртта ще е благо за мен!“ 
(всепризнат хадис)
17. От Абу Абдуллах Хаббаб ибн ал-Арат (р.а.) се предават думите: „Оплаквахме се на Пратеника на Аллах (с.а.с.) докато лежеше, опрял под главата си плащ за възглавница в сянката на [храма] ал-Кааба. Казахме: „Не ще ли помолиш да ни се помогне, не ще ли отправиш зов за нас?“ Той каза: „Един мъж от вашите предшественици бе подложен на такова наказание: изкопаха за него дупка в земята и го сложиха там, после донесоха трион и го разрязаха на две от главата [надолу], и с метални зъбци разкъсаха плътта и костите му. Но това не го възпря от религията му. Кълна се в Аллах, Той наистина ще довърши това дело, додето конникът ще може да пропътува от Сана до Хадрамаут, без да се страхува за овцете си от друго освен от Аллах и от вълците. Ала вие бързате“.
В друг вариант се казва: „…лежеше, опрял под главата си плащ за възглавница, а нас ни бе сполетяла беда от съдружаващите“
(разказан от ал-Бухари)
18. От Ибн Масуд (р.а.) се предават думите: „Когато беше сражението в [долината] Хунайн, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) избра хора за подялбата. Той даде на ал-Акраа ибн Хабис сто камили. И даде на Уайна ибн Хисн също толкова. И даде на хора измежду знатните араби, които бе избрал за подялбата в този ден. Някакъв мъж каза: „Кълна се в Аллах, тази подялба не е справедлива и с нея не се желае Лика на Аллах!“ Аз казах: „Кълна се в Аллах, непременно ще известя Пратеника на Аллах (с.а.с.)“. Отидох при него и го известих какво е казал [мъжът]. Лицето му потъмня12 и заприлича на червено багрило. После каза: „Кой ще е справедлив, ако не е справедлив Аллах, както и Неговият Пратеник?“ После каза: „Да се смили Аллах над Муса, на когото бяха причинявани по-големи страдания, но той прояви търпение!“ Казах си: „Не е грях, повече не ще му съобщавам какво се говори“.
(всепризнат хадис).
19. От Анас (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Ако Аллах пожелае за Своя раб добро, Той ускорява за него възмездието в земния живот. А ако пожелае за Своя раб зло, Той се въздържа за греха му, за да му плати напълно за него в Деня на възкресението“.
И е казал Пророкът (с.а.с.): „Голямото въздеяние е заедно с голямото изпитание. Онзи, който се задоволи, за него е доволството, а който се разгневи, за него е гневът“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
20. От Анас (р.а.) се предават думите: „Абу Талха (р.а.) имаше болен син. Докато той бил навън момчето починало. Щом се върнал, попитал: „Какво прави синът ми?“ Ум Сулайм, майката на момчето, отговорила: „То сега е по-спокойно от всякога“. Поднесла му вечерята и вечерял. После я обладал и когато приключил, тя казала: „Момчето го погребаха“. На сутринта Абу Талха отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го известил [за това]. Той попитал: „Любихте ли се през нощта?“ Отговорил утвърдително. Той казал: „О, Аллах, благослови ги!“ [Жената на Абу Талха] родила момче. Абу Талха ми каза: „Иди да го занесеш при Пророка (с.а.с.)!“ И изпрати с него фурми. [Пророкът] каза: „Има ли с него нещо?“ Каза: „Да, фурми“. Пророкът (с.а.с.) ги взе и ги сдъвка, после ги извади от устата си, сложи ги в устата на детето, разтърка небцето му и го назова Абдуллах“12.
    Във варианта на ал-Бухари се казва: „Ибн Уайна каза: ‚Мъж от мединските помагачи13 каза: „Видях девет момчета, всички четяха Корана“, т.е. – от децата на родения тогава Абдуллах.
    Във вариант на Муслим се казва: „Почина син на Абу Талха от Ум Сулайм. Тя каза на семейството си: „Не говорете на Абу Талха за сина му, докато аз не поговоря с него“. Щом дошъл, тя му сложила вечеря и ял, и пил. После се нагиздила за него с най-хубавото, с което се била гиздила дотогава, и той се съвкупил с нея. Когато видяла, че се е наситил след обладаването, попитала: „Как мислиш, ако някои хора дадат нещо назаем на някое семейство и си го поискат, то има ли право да ги възпре?“ Отговорил отрицателно. Казала: „Потърси тогава равносметка за сина си!“14 Той се разгневил, после казал: „Ти ме остави да се омърся и тогава ме извести за сина ми“. И тръгнал, та отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.), и го известил какво се е случило. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: „Аллах да благослови нощта ви!“ [Жената на Абу Талха] забременяла. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) бил на път и тя – с него. Когато се връщал от път в ал-Медина, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не влизал [в града] нощем. Наближили ал-Медина и жената почувствала родилните болки. Абу Талха се задържал при нея, а Пратеникът на Аллах (с.а.с) потеглил. Абу Талха казал: „Знаеш, Господи, че ме възхищава да тръгна с Пратеника на Аллах (с.а.с.), когато той тръгва, и да вляза с него, когато той влиза, но ме задържа това, което виждаш.“ Ум Сулайм каза: „Абу Талха, вече не усещам, каквото усещах. Потегли на път, и ние ще потеглим!“ И почувствала родилните болки, когато пристигнали, и родила момче. Моята майка ми каза: „Анас, никоя не ще го кърми, докато не го занесеш на Пратеника на Аллах (с.а.с.). На сутринта го понесох и се отправих към Пратеника на Аллах (с.а.с.)“. И после е разказана останалата част от хадиса15.
(всепризнат хадис)
21. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Не е силен якият в борбата, а е силен само онзи, който се владее при гнев!“
(всепризнат хадис)
22. От Сюлейман ибн Сурад (р.а.) се предават думите: „Седях с Пророка (с.а.с.), когато двама мъже се наругаха. Лицето на единия почервеня и вените му се подуха. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Наистина знам слова, които ако [мъжът] бе изрекъл, щеше да му мине. Ако бе казал: „Аллах да ме опази от прокълнатия сатана!“16, щеше да му мине“. Казаха [на мъжа]: „Пророкът (с.а.с.) каза: „Изречи: „Аллах да ме опази от прокълнатия сатана!“
(всепризнат хадис)
23. От Муаз ибн Анас (р.а.), се предава, че Пророкът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Който потисне силен яд, след като е моъл да му се поддаде, него Аллах, Всеславния и Всевишния, ще призове начело на творенията в Деня на възкресението, дори ще му даде да избере която желае от чернооките райски деви.“
(разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
24. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че някакъв мъж помолил за съвет Пратеника на Аллах (с.а.с.), който казал: „Не се гневи!“ и повторил многократно думите си: „Не се гневи!“
(разказан от ал-Бухари)
25. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „За вярващия мъж и вярващата жена изпитанието чрез техния живот, деца и имот остава до срещата с Аллах Всевишния, когато над тях не ще тегне грях.“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
26. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Уайна ибн Хиси пристигна и отседна при племенника си ал-Хур ибн Кайс. Той бе от групата, с която Омар, Аллах да е доволен от него, се бе сближил. Четците17 бяха тези, които присъстваха на събиранията с Омар, Аллах да е доволен от него, и с тях се съвещаваше, и с възрастни18, и с млади. Уайна каза на племеника си: „Племеннико, ти си влиятелен пред този повелител, измоли ми позволение пред него [да ме приеме]!“ Той измолил позволение и Омар позволил. Когато [Уайна] влязъл, казал: „Хей, Ибн ал-Хаттаб, кълна се в Аллах, ти не ни даваш обилие и не ни управляваш справедливо!“ Омар, Аллах да е доволен от него, се разгневил, дори възнамерявал да се саморазправи с него. Ал-Хур му казал: „Повелителю на вярващите, Аллах Всевишния е казал на Своя Пророк (с.а.с.): „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!“ (7:199) Този е от невежите“. Кълна се в Аллах, когато Омар прочел това [знамение], той не го престъпил. Бил човек, който прекарва много време над Книгата на Аллах Всевишния.“
(разказан от ал-Бухари)
27. От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Подир мен ще има себичност19 и положения, които ще отхвърляте.“ Попитаха: „Пратенико на Аллах, какво ще ни повелиш?“ Той каза: „Ще отдавате правото, което дължите20 и ще молите Аллах за онова, което е ваше право?“
(всепризнат хадис)
28. От Абу Яхя Усайд ибн Худайр (р.а.) се предава, че мъж от мединските помощници ансарите попитал: „Пратенико на Аллах, защо не ми възложиш да управлявам, както си възложил на еди-кого си?“ Той казал: „Подир мен ще се сблъскате със себичност, но проявете търпение, докато ме срещнете при Басейна!“21
  (всепризнат хадис)
29. От Абу Ибрахим Абдуллах, син на Абу Ауфа, Аллах да е довелн от двамата, се предава, че при едно от своите  сражения, в които встъпил в битка с врага, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изчакал слънцето да залезе, изправил се сред тях [бойците] и казал: „Хора, не възжелавайте битката с врага и молете Аллах за благополучие, но ако встъпите в битка с него, бъдете търпеливи и знайте, че Раят е под сениките на мечовете!“22 После Пророкът (с.а.с.) казал: „О, Аллах, Който низпославаш Книгата23, движиш облаците и разгромяваш съюзените племена, разгроми ги и ни подкрепи да ги победим!“
С Аллах е сполуката.
(всепризнат хадис)
1 Т.е проявявайте търпение в служенето на Аллах, понасянето на бедите и избягването на греховете. Тръбва да се надвиват с търпение неверниците, т.е вярващите да бъдат по-търпеливи от тях.
2 Въздаянието за него е колкото половината от въздаянието за вярата.
3 Милостиняра аргументира, че онзи, който я дава, вярва.
4 Който продаде душата си на Аллах, я избавя от мъчението,  а който я продаде на сатаната, я погубва в огъня на Ада.
5 Обхваща го предсмъртна агония.
6 Защото ще премине от Дома на изчезването и скърбите в Дома на вечността и чистотата.
7 С търпението си тя се стреми към въздаяние от своя Господ
8 Думите на Саад, Аллах да е доволен от него, изразяват учудването му, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) проявява слабост.9
9 Има се предвид християнски монах или отшелник в параклис. Второто е по-вероятно.
10 Имат се предвид очите.
11 В хадиса се подчертава, че болестите и другите страдания, които сполетяват вярващия, го пречистват от греховете. Не бива човек да е болен или да страда например и да пропуска възможността за награда.
12 Абдуллах – „Раб на Аллах“.
13 Ансарите.
14 Т.е да потърси въздаяние от Аллах Всевишния за загубата на сина си.
15 В хадиса се разяснява, че е препоръчително да се посрещат трърдо бедите и да не се допуска те да отклоняват вниманието от вярата. Жената трябва да се разкрасява за съпруга си и да откликва на желанията му, както и да полага усилия за негово благо. Позволено е при необходимост да се премълчава и да се отклонява вниманието, стига да не се лъже.
16 Аузу биллахи мина-ш-шайтани-р-раджим.
17 Под „четци“ тук се подразбират учените и задълбочените в знанието мъже.
18 Навършили трийсетгодишна възраст.
19 Не те, а други ще бъдат предпочетени при разпределянето на приходите, благата ще бъдат узурпирани, ще има дискриминация и ще доминират личните интереси.
20 Тоест трябва да се подчиняват на несправедливите към тях и да не се бунтуват, но това се ограничава от условието да не допускат очевидно неверие.
21 „Басейна“ – райският извор ал-Каусар.
22 Ал-Картуби е казал: „Това е от локаничното, обобщаващо и скъпоценно слово, което обхваща различни видове красноречие, съчетано с лаконизъм и благозвучие. То известява, че трябва да се подбужда към Свещената борба и съобщава, че за нея се получава въздаяние и че трябва да се подбужда към атака спрямо врага,  да се използват мечевоте и да има единодействие при настъпление, така че мечевоте да засенчват сражаващите се: „Ибн ал-Джаузи е казал: „Има се предвид, че Раят се постига чрез Свещена борба, а сенките на мечовете означава двамата противници така да са се доближили, че всеки от тях да е под сянката на чуждия меч, вдигнат в стремеж да го убие. Това става само при ожесточен ръкопашен бой“.
23 Под „Книгата“ се разбира Свещеният Коран и всички Писания, низпослани от Аллах Всевишния на земята: „Съюзените племена“ са групите са неверници, обединени срещу Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Публикувано от в Няма коментари:

Искреността

Аллах Всевишния е казал: „О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с искрените!“ (9: 119)
И е казал още: „…искрените мъже и искрените жени…“ (33: 35).
И е казал също: „…да бъдат искрени пред Аллах е най-доброто за тях“ (47: 21).
А хадисите са:
1. Първият: „От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Искреността насочва към благочестието, а благочестието насочва към Рая. Човек проявява искреност, додето бъде записан при Аллах като много искрен. Лъжата насочва към разпътството, а разпътството насочва към Ада. Човек проявава лъжливост, додето бъде записан при Аллах като голям лъжец“.
(всепризнат хадис)
2. Вторият: От Абу Мухаммед ал-Хасан, син на Али ибн Аби Талиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Запомних от Пратеника на Аллах (с.а.с.): „Остави онова, което те съмнява, [и се насочи] към онова, което не те съмнява! Искреността е спокойствие, а лъжата – съмнение“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
3. Третият: „От Абу Суфян Сахр ибн Харб, Аллах да е доволен от него, се предава в дълъг хадис разказа за Ираклий, който попитал: „И какво ви повелява той [Пророка (с.а.с.)]?“ Абу Суфян казал: „Отговорих: „Той казва: „Служете на Аллах, единствено на Него, не Го съдружавайте с нищо и оставете какво казват бащите ви1!“ И ни повелява да отслужваме молитвата, да сме искрени и целомъдрени и да поддържаме роднинските връзки“.
(всепризнат хадис)
4. Четвъртият: „От Абу Сабит [или Абу Саид, или Абу-л-Уалид] Сахл ибн Хунайф – участник в битката при Бадр, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Който искрено моли Аллах Всевишния за героична смърт, него Той е известил за жилищата на героите [в Рая, че ще пребивава там], дори ако издъхне в постелята си“.
(разказан от Муслим)
5. Петият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Един пророк сред пророците – благословите на Аллах и Неговият мир да са над тях – извършил поход и казал на своя народ: „Нека не ме последва мъж, който притежава няколко жени и е искал да встъпи в брак с тях, но не е встъпил; не и такъв, който е строил домове, но не е издигнал покривите им; не и такъв, който е купил овце или бременни камили и чака рожбите им“. Тръгнал той на поход и доближил селището по време на следобедната молитва или приблизително тогава, и казал на слънцето: „На теб се повелява и на мен се повелява. О, Аллах, прибери го иззад нас!“ И било прибрано [слънцето], докато Аллах му дарил [на пророка] победа. Той събрал плячката и тогава се появил [огън], за да я погълне, но не я докоснал. [Пророкът] казал: „Сред вас има измяна, нека положи пред мен клетва по един мъж от всяко племе!“ Ръката на един мъж залепнала за ръката му и казал: „Сред вас е измяната. Нека племето ти положи пред мен клетва!“ Ръцете на двама или трима мъже залепнали за ръката му и тогава казал: „Сред вас е измяната!“ Тогава те донесли глава, подобна на такава от златна крава, той я положил, огънят се появил и я погълнал. Значи плячките не са били позволени за никого преди нас. После Аллах ни е разрешил да взимаме плячка, когато е видял слабостта и немощта ни, и е позволил това за нас.“
(всепризнат хадис)
6. Шестият: „От Абу Халид ибн Хизам (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Продавачът и купувачът имат избор, докато не са се разделили. Ако са били искрени и откровени, сделката им е благословена, а ако са спотаили нещо и са излъгали, благословеността на сделката им се унищожава.“
(всепризнат хадис)
1 “Бащите ви“ са всички дрвени предци.
Публикувано от в Няма коментари:

Самоконтрола

Аллах Всевишния е казал: „…Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам], и [вижда] твоите движения сред покланящите се“ (26: 218-219)
И е казал Всевишния: „…Той е с вас, където и да сте“(57:4)
И е казал още: „Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето“(3: 5)
И е казал също: „Твоят Господ надзирава“(89: 14)
И е казал още: „Знае Той скришните погледи и онова, което гърдите спотайват“ (40: 19)
Известни са много коранични знамения на тази тема. А хадисите са:
1. Първият: „От Омар ибн ал-Хаттаб (р.а.) се предават думите: „Докато седяхме един ден при Пратеника на Аллах (с.а.с.), пред нас изникна мъж със сияйнобели дрехи и сияйночерна коса. По него не личеше ни следа от пътуване и никой от нас не го познаваше. Той седна пред Пророка (с.а.с.), опря коленете си до коленете му и положи длани на бедрата му.
[Мъжът] каза: „Мухаммед, извести ме за исляма!“ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Ислямът е да свидетелстваш, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах, да отслужваш молитвите, да даваш милостинята закат, да говееш през [месец] Рамадан и да извършиш поклонението хадж при Дома [на Аллах], ако имаш възможност за това“.
[Мъжът] отговори: „Прав си“. Ние се учудихме, че първо го попита, а после му отговори, че е прав. Тогава той каза: „Извести ме за вярата!“ [Пророкът (с.а.с.)] каза: „Да вярваш в Аллах, в Неговите ангели, писания и пратеници, и в Сетния ден, и да вярваш в съдбата, и в добрата, и в лошата“.
[Мъжът] отговори: „Прав си“.  И каза: „Извести ме за добротворството“. [Пророкът (с.а.с.)] каза: „Да служиш на Аллах, сякаш Го виждаш, така че дори и да не Го виждаш, [да знаеш, че] Той те вижда“.
[Мъжът] отговори: „Прав си“. И каза: „Извести ме за Часа [на Съдния ден]“. [Пророкът (с.а.с.)] каза: „Питаният за това не знае повече от питащия”.
Тогава [мъжът] каза: „Извести ме за признаците му“. [Пророкът (с.а.с.)] каза: „Когато робинята ще ражда господарката си и когато ще виждаш голите, боси и бедни овчари да се надпреварват в строителството си“.
После той си отиде и аз останах задълго. Тогава [Пророкът (с.а.с.)] каза: „Омар, знаеш ли кой ми задаваше въпроси?“ Казах: „Аллах, а и Неговият Пратеник, е Най-знаещия“. Каза: „Това бе Джибрил, който дойде при вас, за да ви научи на вашата религия“.
(разказан от Муслим)
2. Вторият: „От Абу Зар Джундуб ибн Джунада и Абу Абдуррахман Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Бой се от Аллах, където и да си, и след лошата постъпка извърши добра, която да я изличи, и проявявай добър нрав към хората!“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
3. Третият: От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, баща му, се предават думите: „Седях един ден [на ездитното животно] зад Пророка (с.а.с.) и той ми каза: „Момче, ще те науча на [полезни ] слова: „Пази [повелите на ] Аллах, и Той ще те пази! Пази Аллах и ще Го откриеш пред себе си! Ако искаш, от Аллах искай! Когато молиш за подкрепа, Аллах моли! И знай: дори цялата общност да се насъбере, за да са ти от полза в нещо, ще са ти от полза само с нещо, което Аллах е предписал в твоя изгода. И ако се насъберат, за да ти навредят с нещо, ще ти навредят само с нещо, което Аллах е предписал в твой ущърб. Калемите са прибрани и свитъците са изсъхнали.“1
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис)
В друг вариант, не в този на ат-Тирмизи, се казва: „Пази Аллах и ще Го откриеш пред себе си! Познай Аллах в благоденствие и Той ще те познае в беда, и знай: което те е отминало, не е трябвало да те сполети, и което те е сполетяло, не е трябвало да те отмине! И знай, че победата е заедно с търпението, и утехата – с горестта, и че със затруднението идва облекчение!“
4. Четвъртият: „От Анас (р.а.) се предават думите: „Вие наистина вършите дела, които в очите ви са по-дребни от косъм, а през епохата на Пратеника на Аллах (с.а.с.), ние ги смятахме за пагубни.“
(разказан от ал-Бухари)
5. Петият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах Всевишния е честолюбив. Честолюбието на Аллах е в това, никой човек да не извърши нещо, което Той му е забранил.“
(всепризнат хадис)
6. Шестият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че чул Пророка (с.а.с.) да казва: „Аллах поискал да изпита трима от синовете на Исраил – прокажен, плешив и сляп – и изпратил при тях ангел. Отишъл той при прокажения и попитал: „Кое е най-обичното за теб?“ Отговорил: „Хубав вид и хубава кожа, и да изчезне това, което отблъсква от мен хората!“ Потъркал го [ангелът] и изчезнала нечистотата, и му бил даден хубав вид. И попитал: „Кой е най-обичният за теб имот?“ Отговорил: „Камилите“2. Била му дадена бременна камила в десетия месец. И казал [ангелът]: „Аллах да я благослови за теб!“
                Отишъл и при плешия, и попитал: „Кое е най-обичното за теб?“ Отговорил: „Хубавата коса и да изчезне това, което отблъсква от мен хората!“ Потъркал го той и изчезнала [плешивината], и му била дадена хубава коса. И попитал: „Кой е най-обичният за теб имот?“ Отговорил: „Кравите“. И бил дарен с бременна крава. И казал [ангелът]: „Аллах да я благослови за теб!“
                Отишъл и при слепия, и попитал: „Кое е най-обичното за теб?“ Отговорил: „Аллах да ми възвърне зрението и да виждам хората!“ Потъркал го и Аллах му възвърнал зрението. „Кой е най-обичният за теб имот?“ Отговорил: „Овцете“. И бил дарен с плодна овца. Наплодили се [животните] и единият [мъж] притежавал една долина с камили, другият – долина с крави, а третият – долина с овце.
                После [ангелът] се явил на прокажения с истинската си външност и с образа си, и казал: „[Аз съм] клет човек, изразходил всичките си средства по пътя и днес не мога да продължа нататък иначе освен с помощта на Аллах, а после – и на теб. В името на Онзи, Който ти даде хубавия вид, хубавата кожа и имота, моля те за камила, с която да продължа пътуването си“. [Мъжът] отговорил: „Дългове много!“ [Ангелът] казал: „Май те познавам. Не беше ли ти прокажен, та хората те отбягваха, и бядняк, та Аллах те дари?“ Казал: „Аз наследих този имот от дедите си“. Казал: „Ако лъжеш, нека Аллах те превърне в какъвто си бил!“
                Отишъл и при плешивия с истинската си външност и с образа си, и му казал същото, каквото казал и на предишния, и той му отговорил същото. И казал: „Ако лъжеш, нека Аллах те превърне в какъвто си бил!“
                Отишъл и при слепия с истинската си външност и с образа си, и казал: „[Аз съм] клет човек и пътник, изразходил всичките си средства по пътя и днес не мога да продължа нататък иначе освен с помощта на Аллах, а после – и на теб. В името на Онзи, Който ти възвърна зрението, моля те за овца, с която да продължа пътуването си“. [Мъжът] отговорил: „Бях слепец, но Аллах ми върна зрението. Вземи каквото пожелаеш и остави каквото пожелаеш. Кълна се в Аллах, не ще те затруднявам днес с нищо, което си взел заради Аллах, Всемогъщия и Всевеликия“. Тогава [ангелът] казал: „Задръж имота си, вие само бяхте изпитани. Аллах остана доволен от теб и се разгневи на двамата ти събратя.“
(всепризнат хадис)
7. Седмият: „От Абу Яаля Шаддад ибн Аус (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Разумен е онзи, който осъжда душата си и работи за [времето] след смъртта, а безсилен е онзи, който следва душата си в страстите й и възжелава от Аллах мечти.“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
8. Осмият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Една от чертите на добрия мюслюманин е, че той изоставя онова, което няма отношение към него [и за земния, и за отвъдния живот].“
(добър хадис, разказан от ат-Тирмизи и други)
9. Деветият: „От Омар (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: “Мъжът не ще бъде питан защо е бил жена си.“
(разказан от Абу Дауд и други3)
 1 Съдбата е предопределена и вече окончателно е записана.
2 Или: „Кравите“. Тук разказвачът има съмнения.
3 Този хадис е с ниска степен на достоверност.
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)