Задължителното подчиняване пред отсъденото от Аллах

И какво трябва да казва онзи, който е призован към това, и му е повелено одобряваното, и му възбранено отхвърляното

Аллах Всевишния е казал: „Но не – кълна се в твоя Господ, – те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил, и напълно се подчиняват.“ (4: 65)
И е казал още: „Ако вярващите бъдат призовани към Аллах и Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, те изричат само: „Чухме и се покорихме“. Тези за сполучилите.“ (24: 51)
По този въпрос има много хадиси:
1. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите: „На Пратеника на Аллах (с.а.с.) бе низпослано знамението: „На Аллах е онова, което е на небесата и което е на земята. Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви подири сметка за него…“ (2: 284).
Знамението беше тежко за сподвижниците на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Те отидоха при него, отправиха на колене благослов и казаха:
„Пратенико на Аллах, досега бяхме натоварени да вършим деяния, на които сме способни: молитви, Свещена борба джихад, говеене, даване на милостиня, но ето че ти бе низпослано това знамение, което не можем да изпълним.“
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Нима искате да кажете същото, което казаха и последователите на двете Писания¹ преди вас: „Чухме и не се покоряваме“? Ала по-добре кажете: „Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.“
Когато хората прочели това и езиците им му се подчинили, Аллах Всевишния низпослал след него: „Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха]: „Разлика не правим между никого от Неговите пратеници“. И рекоха: „Чухме и се подчинихме, Опрости ни Господи наш! Към Теб е завръщането! (2: 285)
Когато изпълнили това, Аллах Всевишния го отменил и низпослал, Всемогъщ е Той и Всевелик, [следното знамение]: „Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила, и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни казвай, ако сме забравили или съгрешили!“ (2: 286)
(Той каза: „Да“.)
„Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас!“
(Той каза: „Да“.)
“Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни!“
(Каза: „Да“.)
„И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!“
(Каза: „Да“)

(разказан от Муслим)