Аллах Всевишния е казал: „А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим по Своите пътища. Аллах е с благодетелните.“ (29: 69)
И е казал Всевишния: „И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното.“ (15: 99)
И е казал още: „И споменавай името на своя Господ, и с всеотдайност се посвети на Него…“ (73: 8)
И е казал Аллах Всеславния, Всевишния: „Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види.“ (99: 7)
И е казал Всевишния: „…И каквото добро сторите отнапред за себе си, ще го намерите при Аллах още по-хубаво и с по-голяма отплата…“ (73: 20)
И е казал също: „…И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае.“ (2: 273)
На тази тема са известни много коранични знамения.
А хадисите са:
1. Първият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аллах Всевишния каза: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни богослужения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“.
2. Вторият: „От Анас (р.а) се предават думите, които Пророкът (с.а.с.) е предал от Своя Господ, Всемогъщия и Всевеликия: „Ако рабът се доближи до мен с една педя, Аз се доближавам до него с един лакът, ако той се доближи до Мен с един лакът, Аз се доближавам до него колкото с две разперени ръце. Ако той тръгне към Мен, вървейки, Аз тръгвам към него стремително“.
3. Третият: „От сина на Аббас (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Две са блаженствата, които мнозина хора подценяват: здравето и свободното време.“
4. Четвъртият: „От Аиша (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е стоял [на бдение в молитви] през нощта, докато петите му се напукат. Попитах го: „Защо правиш това, Пратенико на Аллах, след като Аллах ти е опростил и предходните, и сетнешните грехове1?“ Той каза: „И тогава да не ми ли харесва да бъда преблагодарен раб?“.
5. Петият: „От Аиша (р.а.) се предават думите: „С настъпването на десетте [дена] Претеникът на Аллах (с.а.с.) прекарваше нощта, като събуждаше семейството си, проявяваше усърдие и затягаше пояса2“.
6. Шестият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Силният вярващ е по-добър и по-любим за Аллах от слабия вярващ, но във всеки един от тях има благо. Стреми се към онова, което ти е от полза! Моли за подкрепа Аллах и не бъди безпомощен! И ако те сполети нещо, не казвай: „Ако бях постъпил иначе, би станало така и така…“, ала казвай: „Аллах е преценил и каквото е пожелал, е сторил!“ [Думата] ако отваря работа на сатаната“.
7. Седмият: „В него се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Адът е скрит зад страстите, а Раят е скрит зад неприятните неща“. 3
8. Осмият: От Абу Абдуллах Хузайфа, син на ал-Яман, Аллах да е доволен от двамата, се предават думите: „Една нощ отслужвах молитва с Пророка (с.а.с.). Той започна със [сура] Ал-Бакара (Кравата). Казах си, че ще направи поклон на стотното [знамение], но той продължи. Казах си, че ще се сведе с нея в поклон, но той продължи. Казах си, че след нея ще се поклони, но той започна [сура] Ан-Ниса (Жените) и я изчете. После започна Ал Имран (Родът на Имран) и я изчете с напевен глас. Щом стигнеше до знамение с прослава, прославяше. Щом стигнеше до молба, молеше. Щом стигнеше до зов Аллах да опази, зовеше. После се сведе в поклон и започна да изрича: „Преславен е моят велик Господ!“4 Той стоя сведен почти колкото стоя прав. После каза: „Аллах чува кой Го възхвалява. Господи наш, за теб е възхвалата!“5 После стоя дълго прав почти колкото стоя сведен. После се поклони до земята в суджуд и каза: „Преславен е моят върховен Господ!“6 И поклонът му доземи продължи приблизително колкото и стоя прав“.
9. Деветият: „От Ибн Масуд (р.а.) се предават думите: „Една нощ отслужваш молитва заедно с Пророка (с.а.с.). Той стоя прав толкова продължително, че възнамерих да сторя нещо лошо“. Попитаха: „И какво възнамери да сториш?“ Каза: „Възнамерих да седна и да го оставя“.
10. Десетият: „От Анас (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Покойникът го следват три неща: семейството му, имотът му и делата му. Две се връщат, едно остава с него. Връщат се семейството и имотът му, а остават делата му“.
11. Единайсетият: „От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Раят е по-близо до всеки от вас, отколкото са връзките на обущата му. И Адът е така“.7
12. Дванайсетият: „От Абу Фирас Рабиа ибн Кааб ал-Аслами, слуга на Пратеника на Аллах (с.а.с.), и един от хората под навеса8, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Прекарах нощта с Пратеника на Аллах (с.а.с.). Донесох му водата за обредното измиване уду и потребните му неща. Той каза: „Помоли ме за нещо!“ Казах: „Моля те да те съпровождам в Рая!“ Каза: „Или нещо друго?“ Казах: „Това е всичко“. Каза: „Помогни ми тогава заради себе си чрез много поклони доземи в суджуд!“9
13. Тринайсетият: „От Абу Абдуллах (или Абу Абдуррахман Саубан, освободен роб на Пратеника на Аллах (с.а.с.), Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Ти трябва много да се кланяш доземи в суджуд. Всякога щом се поклониш пред Аллах в суджуд, Той те издига за това с една степен и премахва от теб по един грях.“
14. Четиринайсетият: „От Абу Сафуан Абдуллах ибн Юср ал-Аслами (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Най-добрият от хората е онзи, който е живял дълго и са хубави делата му“.
15. Петнайсетият: „От Анас (р.а.) се предават думите: „Чичо ми Анас ибн ан-Надр (р.а.) отсъстваше от сражението при Бадр и каза: „Пратенико на Аллах, аз отсъствах от първото стражение, в което ти воюва със съдружаващите. Ако Аллах стори да присъствам на сражението със съдружаващите, Той ще покаже какво правя“. Когато в сражението при Ухуд мюслюманите разкриха позициите си, той каза: „О, Аллах, моля прошка за действията на тези [мои другари] и моля да ме оневиниш за действията на тези [съдружаващи]!“ После пристъпи напред, но го посрещна Саад ибн Муаз и [Анас] каза: „Саад ибн Муаз, кълна се в Господаря на [храма] ал-Кааба, чувствам дъха на Рая пред Ухуд“. Саад каза: „Не бях способен, Пратенико на Аллах, на онова, което той стори“. Анас каза: „По него открихме повече от осемдесет удара с меч10. Намерихме го убит. Съдружаващите го бяха обезобразили. Не го разпозна никой освен сестра му – по крайчетата на пръстите му“. Анас каза: „Смятахме или предполагаме, че следното знамение е низпослано за него и за подобните на него: „Сред вярващите има мъже, предани в своя обет към Аллах…“ (33: 23)
16. Шестнайсетият: От Абу Масуд Укба ибн Амр ал-Ансари (р.а.) се предават думите: „Когато бе низпослано знамението за милостинята, ние понесохме товари на гърбовете си. Дойде някакъв мъж и даде много милостиня, а те казаха: „Лицемерие!“ Дойде друг мъж и даде за милостиня една крина [зърно], а те казаха: „Аллах не се нуждае от тази крина“. Тогава бе низпослано знамението: „Които клеветят и се присмиват на даващите по своя воля милостиня измежду вярващите и на онези, които не намират друго да дадат освен своето старание…“ (9: 79)
17. Седемнайсетият: „От Саид ибн Абдулазиз, от Рабиа ибн Язид, от Абу Идрис ал-Хаулани, от Абу Зар Джундуб ибн Джунада (р.а.) се предават следните думи на Пророка (с.а.с.), които той предал от своя Господ, Всеблагословения и Всевишния:
„О, раби Мои, Аз възбраних за Себе си гнета и го сторих да е възбранен помежду ви. Затова не се угнетявайте взаимно!
О, раби Мои, всички вие сте заблудени освен онзи, когото Аз съм напътил. Затова молете Ме да ви напътя и Аз ще ви напътя!
О, раби Мои, всички вие сте гладни освен онзи, когото Аз съм нахранил. Затова молете Ме да ви нахравя и Аз ще ви нахраня!
О, раби Мои, всички вие сте голи освен онзи, когото Аз съм облякъл. Затова молете ме да си облека и Аз ще ви облека!
О, раби Мои, всички вие съгрешавате и денем, и нощем, а Аз опрощавам всички грехове. Затова молете Ме да ви опростя и Аз ще ви простя!
О, раби Мои, вие никога не ще достигнете Моята вреда, за да Ми навредите, и не ще достигнете Моята полза, за да сте Ми полезни.
О, раби Мои, дори ако и първият, и последният от вас, и хората, и джиновете, са толкова богобоязливи, колкото да е най-богобоязливото сърце на човек измежду вас, това не ще добави нищо към Моята власт.
О, раби Мои, дори ако и първият, и последният от вас, и хората, и джиновете, са толкова порочни, колкото да е най-порочното сърце на човек измежду вас, това не ще накърни с нищо Моята власт.
О, раби Мои, дори ако последният и първият от вас, и хората, и джиновете, се зъзправят на едно място и Ме помолят, Аз ще дам на всеки човек каквото Ме моли. Това ще накърни Моето притежание само колкото игла накърнява морето, ако се потопи в него.
О, раби Мои, именно делата ви пресмятам, после ви въздавам според тях. Който намери добро, нека възхвалява Аллах! А който намери нещо друго, нека упреква само себе си!“
Предаваме от имам Ахмад ибн Ханбал, Аллах да се смили над него, думите: „Жителите на аш-Шам нямат по-достоверен от този хадис“.
1 Имам Ибн Аби Джамра, Аллах да се смили над него, е казал: „На никого не му идва на ум, че греховете, за които Аллах Всевишния е известил, че ги е опростил на Пророка (с.а.с.), са подобни на греховете, в които ние изпадаме. Аллах да пази! Това е само онзи недостиг на съвършенство, който характеризира божестеността в сравнение с възвеличаването и признателността“.
2 Последните десет дена от месец Рамадан. Затягането на пояса може да означава въздържание по отношение на жените, а също – всецяло отдаване на служенето на Аллах Всевишния.
3 Ако се върши това, то води съответно до Ада или Рая.
4 Субхана раббия-л-аазам.
5 Самиа-ллаху лиман хамидаху раббана лака-л-хамд.
6 Субхана рабия-л-ааля.
7 Хадисът означава, че Раят е лесен за постигане чрез извършване на праведни дела и служене на Аллах, както и Адът – чрез следване на страстите и извършване на грехове.
8 В края на джамията на Пророка бил издигнат навес, където се приютявали бедняците. След огромните й разширения това място сега се намира в средата.
9 Хадисът известява, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) полагал усилия и се борел, за да се усъвършенства подобно на всеки друг човек. Той бил като лекаря, който се нуждае от съдействиято и добросъвестността на пациента, за да го излекува.
10 Или – пробождания с копие, или пронизвания със стрела.
И е казал Всевишния: „И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното.“ (15: 99)
И е казал още: „И споменавай името на своя Господ, и с всеотдайност се посвети на Него…“ (73: 8)
И е казал Аллах Всеславния, Всевишния: „Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види.“ (99: 7)
И е казал Всевишния: „…И каквото добро сторите отнапред за себе си, ще го намерите при Аллах още по-хубаво и с по-голяма отплата…“ (73: 20)
И е казал също: „…И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае.“ (2: 273)
На тази тема са известни много коранични знамения.
А хадисите са:
1. Първият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аллах Всевишния каза: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни богослужения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“.
(разказан от ал-Бухари)
2. Вторият: „От Анас (р.а) се предават думите, които Пророкът (с.а.с.) е предал от Своя Господ, Всемогъщия и Всевеликия: „Ако рабът се доближи до мен с една педя, Аз се доближавам до него с един лакът, ако той се доближи до Мен с един лакът, Аз се доближавам до него колкото с две разперени ръце. Ако той тръгне към Мен, вървейки, Аз тръгвам към него стремително“.
(разказан от ал-Бухари)
3. Третият: „От сина на Аббас (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Две са блаженствата, които мнозина хора подценяват: здравето и свободното време.“
(разказан от ал-Бухари)
4. Четвъртият: „От Аиша (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е стоял [на бдение в молитви] през нощта, докато петите му се напукат. Попитах го: „Защо правиш това, Пратенико на Аллах, след като Аллах ти е опростил и предходните, и сетнешните грехове1?“ Той каза: „И тогава да не ми ли харесва да бъда преблагодарен раб?“.
(всепризнат хадис, предаден тук с текста на ал-Бухари)
Подобен на горния хадис се разказва и в двата сборника Сахих (Достоверен) на ал-Мугира ибн Шууба.5. Петият: „От Аиша (р.а.) се предават думите: „С настъпването на десетте [дена] Претеникът на Аллах (с.а.с.) прекарваше нощта, като събуждаше семейството си, проявяваше усърдие и затягаше пояса2“.
(всепризнат хадис)
6. Шестият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Силният вярващ е по-добър и по-любим за Аллах от слабия вярващ, но във всеки един от тях има благо. Стреми се към онова, което ти е от полза! Моли за подкрепа Аллах и не бъди безпомощен! И ако те сполети нещо, не казвай: „Ако бях постъпил иначе, би станало така и така…“, ала казвай: „Аллах е преценил и каквото е пожелал, е сторил!“ [Думата] ако отваря работа на сатаната“.
(разказан от Муслим)
7. Седмият: „В него се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Адът е скрит зад страстите, а Раят е скрит зад неприятните неща“. 3
(всепризнат хадис)
8. Осмият: От Абу Абдуллах Хузайфа, син на ал-Яман, Аллах да е доволен от двамата, се предават думите: „Една нощ отслужвах молитва с Пророка (с.а.с.). Той започна със [сура] Ал-Бакара (Кравата). Казах си, че ще направи поклон на стотното [знамение], но той продължи. Казах си, че ще се сведе с нея в поклон, но той продължи. Казах си, че след нея ще се поклони, но той започна [сура] Ан-Ниса (Жените) и я изчете. После започна Ал Имран (Родът на Имран) и я изчете с напевен глас. Щом стигнеше до знамение с прослава, прославяше. Щом стигнеше до молба, молеше. Щом стигнеше до зов Аллах да опази, зовеше. После се сведе в поклон и започна да изрича: „Преславен е моят велик Господ!“4 Той стоя сведен почти колкото стоя прав. После каза: „Аллах чува кой Го възхвалява. Господи наш, за теб е възхвалата!“5 После стоя дълго прав почти колкото стоя сведен. После се поклони до земята в суджуд и каза: „Преславен е моят върховен Господ!“6 И поклонът му доземи продължи приблизително колкото и стоя прав“.
(раказан от Муслим)
9. Деветият: „От Ибн Масуд (р.а.) се предават думите: „Една нощ отслужваш молитва заедно с Пророка (с.а.с.). Той стоя прав толкова продължително, че възнамерих да сторя нещо лошо“. Попитаха: „И какво възнамери да сториш?“ Каза: „Възнамерих да седна и да го оставя“.
(всепризнат хадис)
10. Десетият: „От Анас (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Покойникът го следват три неща: семейството му, имотът му и делата му. Две се връщат, едно остава с него. Връщат се семейството и имотът му, а остават делата му“.
(всепризнат хадис)
11. Единайсетият: „От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Раят е по-близо до всеки от вас, отколкото са връзките на обущата му. И Адът е така“.7
(разказан от ал-Бухари)
12. Дванайсетият: „От Абу Фирас Рабиа ибн Кааб ал-Аслами, слуга на Пратеника на Аллах (с.а.с.), и един от хората под навеса8, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Прекарах нощта с Пратеника на Аллах (с.а.с.). Донесох му водата за обредното измиване уду и потребните му неща. Той каза: „Помоли ме за нещо!“ Казах: „Моля те да те съпровождам в Рая!“ Каза: „Или нещо друго?“ Казах: „Това е всичко“. Каза: „Помогни ми тогава заради себе си чрез много поклони доземи в суджуд!“9
(разказан от Муслим)
13. Тринайсетият: „От Абу Абдуллах (или Абу Абдуррахман Саубан, освободен роб на Пратеника на Аллах (с.а.с.), Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Ти трябва много да се кланяш доземи в суджуд. Всякога щом се поклониш пред Аллах в суджуд, Той те издига за това с една степен и премахва от теб по един грях.“
(разказан от Муслим)
14. Четиринайсетият: „От Абу Сафуан Абдуллах ибн Юср ал-Аслами (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Най-добрият от хората е онзи, който е живял дълго и са хубави делата му“.
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
15. Петнайсетият: „От Анас (р.а.) се предават думите: „Чичо ми Анас ибн ан-Надр (р.а.) отсъстваше от сражението при Бадр и каза: „Пратенико на Аллах, аз отсъствах от първото стражение, в което ти воюва със съдружаващите. Ако Аллах стори да присъствам на сражението със съдружаващите, Той ще покаже какво правя“. Когато в сражението при Ухуд мюслюманите разкриха позициите си, той каза: „О, Аллах, моля прошка за действията на тези [мои другари] и моля да ме оневиниш за действията на тези [съдружаващи]!“ После пристъпи напред, но го посрещна Саад ибн Муаз и [Анас] каза: „Саад ибн Муаз, кълна се в Господаря на [храма] ал-Кааба, чувствам дъха на Рая пред Ухуд“. Саад каза: „Не бях способен, Пратенико на Аллах, на онова, което той стори“. Анас каза: „По него открихме повече от осемдесет удара с меч10. Намерихме го убит. Съдружаващите го бяха обезобразили. Не го разпозна никой освен сестра му – по крайчетата на пръстите му“. Анас каза: „Смятахме или предполагаме, че следното знамение е низпослано за него и за подобните на него: „Сред вярващите има мъже, предани в своя обет към Аллах…“ (33: 23)
(всепризнат хадис)
16. Шестнайсетият: От Абу Масуд Укба ибн Амр ал-Ансари (р.а.) се предават думите: „Когато бе низпослано знамението за милостинята, ние понесохме товари на гърбовете си. Дойде някакъв мъж и даде много милостиня, а те казаха: „Лицемерие!“ Дойде друг мъж и даде за милостиня една крина [зърно], а те казаха: „Аллах не се нуждае от тази крина“. Тогава бе низпослано знамението: „Които клеветят и се присмиват на даващите по своя воля милостиня измежду вярващите и на онези, които не намират друго да дадат освен своето старание…“ (9: 79)
(всепризнат хадис)
17. Седемнайсетият: „От Саид ибн Абдулазиз, от Рабиа ибн Язид, от Абу Идрис ал-Хаулани, от Абу Зар Джундуб ибн Джунада (р.а.) се предават следните думи на Пророка (с.а.с.), които той предал от своя Господ, Всеблагословения и Всевишния:
„О, раби Мои, Аз възбраних за Себе си гнета и го сторих да е възбранен помежду ви. Затова не се угнетявайте взаимно!
О, раби Мои, всички вие сте заблудени освен онзи, когото Аз съм напътил. Затова молете Ме да ви напътя и Аз ще ви напътя!
О, раби Мои, всички вие сте гладни освен онзи, когото Аз съм нахранил. Затова молете Ме да ви нахравя и Аз ще ви нахраня!
О, раби Мои, всички вие сте голи освен онзи, когото Аз съм облякъл. Затова молете ме да си облека и Аз ще ви облека!
О, раби Мои, всички вие съгрешавате и денем, и нощем, а Аз опрощавам всички грехове. Затова молете Ме да ви опростя и Аз ще ви простя!
О, раби Мои, вие никога не ще достигнете Моята вреда, за да Ми навредите, и не ще достигнете Моята полза, за да сте Ми полезни.
О, раби Мои, дори ако и първият, и последният от вас, и хората, и джиновете, са толкова богобоязливи, колкото да е най-богобоязливото сърце на човек измежду вас, това не ще добави нищо към Моята власт.
О, раби Мои, дори ако и първият, и последният от вас, и хората, и джиновете, са толкова порочни, колкото да е най-порочното сърце на човек измежду вас, това не ще накърни с нищо Моята власт.
О, раби Мои, дори ако последният и първият от вас, и хората, и джиновете, се зъзправят на едно място и Ме помолят, Аз ще дам на всеки човек каквото Ме моли. Това ще накърни Моето притежание само колкото игла накърнява морето, ако се потопи в него.
О, раби Мои, именно делата ви пресмятам, после ви въздавам според тях. Който намери добро, нека възхвалява Аллах! А който намери нещо друго, нека упреква само себе си!“
(разказан от Муслим)
Саид е казал: „Когато Абу Идрис разказваше този хадис, той падна на колене“.Предаваме от имам Ахмад ибн Ханбал, Аллах да се смили над него, думите: „Жителите на аш-Шам нямат по-достоверен от този хадис“.
1 Имам Ибн Аби Джамра, Аллах да се смили над него, е казал: „На никого не му идва на ум, че греховете, за които Аллах Всевишния е известил, че ги е опростил на Пророка (с.а.с.), са подобни на греховете, в които ние изпадаме. Аллах да пази! Това е само онзи недостиг на съвършенство, който характеризира божестеността в сравнение с възвеличаването и признателността“.
2 Последните десет дена от месец Рамадан. Затягането на пояса може да означава въздържание по отношение на жените, а също – всецяло отдаване на служенето на Аллах Всевишния.
3 Ако се върши това, то води съответно до Ада или Рая.
4 Субхана раббия-л-аазам.
5 Самиа-ллаху лиман хамидаху раббана лака-л-хамд.
6 Субхана рабия-л-ааля.
7 Хадисът означава, че Раят е лесен за постигане чрез извършване на праведни дела и служене на Аллах, както и Адът – чрез следване на страстите и извършване на грехове.
8 В края на джамията на Пророка бил издигнат навес, където се приютявали бедняците. След огромните й разширения това място сега се намира в средата.
9 Хадисът известява, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) полагал усилия и се борел, за да се усъвършенства подобно на всеки друг човек. Той бил като лекаря, който се нуждае от съдействиято и добросъвестността на пациента, за да го излекува.
10 Или – пробождания с копие, или пронизвания със стрела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар