Аллах Всевишния е казал: „Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици…“ (4: 58)
И е казал Всевишния: „Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят, и се уплашиха от нея. А човекът я понесе – той бе угнетител, невеж…“ (33: 72)
1. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Белезите на лицемерието са три:
2. От Хузайфа, син на ал-Яман (р.а.) се предават думите:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни каза две неща, едното от които видях [да се случва], а другото очаквам [да се случи]. Той ни каза:
„Отговорността е вложена в ядрото на човешките сърца. После бе низпослан Коранът и хората придобиха знание от него и знание от сунната.“
После той ни извести, че отговорността ще бъде премахната като каза:
„Човек ще заспи дълбоко и отговорността ще бъде изтръгната от сърцето му. От нея ще остане само следа като петънце. После той ще заспи и отговорността ще бъде доизтръгната от сърцето му. От нея ще остане следа, подобна на мазол, както когато въглен се търкулне по крака ти и виждаш да се надига мехурче, празно отвътре.“
После той взе камъче и го търкулна по крака си.
„На сутринта хората ще търгуват, но почти никой не ще връща повереното му, докато се каже, че сред еди-кой си род има един-единствен честен човек, и докато се каже за някой човек, че е много твърд, оригинален и умен, въпреки че в сърцето му не ще има и синапено зрънце от вярата.“
[Хузайфа продължи]:
„Дойде за мен време, да не ме интересува с кого търгувам: дали с мюслюманин, чиято религия да ми бъде гарант, или с християнин и юдей, чийто попечител да ми е гарант. Днес търгувам само с еди-кого си и еди-кого си.“
3. От Хузайфа и Абу Хурайра, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Аллах Всеблагословения и Всевишния ще събере хората [в Деня на възкресението] и вярващите ще се възправят, докато бъде доближен за тях Раят. Те първо ще отидат при Адам, Аллах да го благослови, и ще кажат: „Бащице, помоли да се отвори за нас Раят!“
А той ща каже:
„Нима не ви прогони от Рая единствено грехът на вашия праотец? Нямам власт над това. Идете при сина ми Ибрахим, Възлюбения на Аллах!“
Тогава ще отидат при Ибрахим и той ще каже:
„Нямам власт над това. Аз бях възлюбен само отдалече-отдалече1. Насочете се към Муса, с когото Аллах беседва в беседа.“
Ще отидат при Муса, но и той ще каже:
„Нямам власт над това. Идете при Иса, Словото на Аллах и Неговия Дух!2“
И Иса ще каже:
„Нямам власт над това.“
Накрая ще отидат при Мухаммед (с.а.с.), той ще се възправи и на него ще бъде позволено [да се застъпи за тях].
Тогава ще бъдат изпратени отговорността и кръвното родство, и ще се възправят от двете страни на моста ас-Сират, отдясно и отляво, и първият от вас ще премине като мълния.“
Попитах:
„Кълна се в майка си и баща си, как така ще премине като мълния.“
Каза:
„Не сте ли виждали как мълнията проблясва и угасва за миг в един поглед? После [следващата група ще премине] като полъх на вятър, после [третата група] – като полет на птици, и ще препускат със скоростта на бягащи мъже, в зависимост от делата им. В това време вашият Пророк ще стои при ас-Сират, казвайки: „Господи мой, избави ги, избави ги!“, докато накрая делата на рабите станат безсилни, докато дойдат хора, които могат да се движат само пълзешком. От двете страни на ас-Сират ще бъдат закачени щипци, на които е повелено да прихванат когото им е повелено – закачените ще се спасят, а струпаните на купчина [ще паднат] в Огъня.“
Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата на Абу Хурайра, дъното на Ада се достига за седемдесет есени.“3
4. От Абу Хубайб Абдуллах, син на аз-Зубайр, Аллах да е доволен и от двамата, се предава следното: „Когато за-Зубайр тръгваше за Битката с камилата4, той ме извика и щом застанах пред него, ми каза: „Синко, днес ще бъде убит или угнетител, или угнетен. Сигурен съм, че днес ще бъда убит единствено като угнетен. Най-голямата ми грижа е дългът ми. Мислиш ли, че ще остане нещо от имота ни, след като се изплати дългът ни?“
После каза:
„Синко, продай каквото имаме и изплати дълга ни?“
И завеща една третина [от останалия подир погасяването имот], от която една третина – за синовете на Абдуллах ибн аз-Зубайр.
Той каза:
„Ако остане нещо от имота ни след погасяването на дълга, една третина от него е за синовете ти.“
Хишам каза:
„Някои от децата на Абдуллах бяха на възрастта на Хубайб и Аббад, синове на баща му аз-Зубайр, който по онова време имаше деветима сина и девет дъщери.“
Абдуллах каза:
„Той продължи да ми дава указания за своя дълг с думите:
„Синко, ако не ти е по силите да сториш нещо от това, помоли за помощ моя Господар!“
Аз не разбрах какво искаше да каже и попитах:
„Татко, кой е твоят Господар?“
Отговори ми: „Аллах!“
Кълна се в Аллах, винаги щом изпадах в беда с неговия дълг, казвах:
„Господарю на аз-Зубайр, погаси дълга му!“
И Той го погасяваше.
Аз-Зубайр бе убит и не остави нито един динар, нито един дирхам, само земи, част от които в ал-Габа5, единайсет дома в ал-Медина, два в ал-Басра и по един в ал-Куфа и Египет. Причината той да има дълг бе, че когато при него идваше човек да му даде имот за съхранение на доверие, аз-Зубайр казваше:
„Не, нека това бъде заем! Страхувам се да не се изгуби.“
Той никога не стана нито емир, нито събирач на налози, нито на поземлен данък, нито нещо друго. Участваше само в завоевания заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.), или с Абу Бакр, Омар, Осман, Аллах да е доволен от тях. Пресметнах какъв е дългът му и установих, че е два милиона и двеста хиляди.“
Хаким, син на Хизам, срещнал Абдуллах, син на аз-Зубайр и му казал:
„Племенико, какъв е дългът на брат ми?“
Аз скрих и казах:
„Сто хиляди.“
А Хаким каза:
„Кълна се в Аллах, не смятам, че имотите ви са достатъчни за това.“
Казах:
„А какво мислиш, ако са два милиона и двеста хиляди?“
Каза:
„Не смятам, че това ще е по силите ви. Ако не ви е възможно нещо [да изплатите], потърсете помощ от мен!“
Аз-Зубайр бил купил ал-Габа за сто и седемдесет хиляди, а Абдуллах я продал за милион и шестстотин хиляди. После казал, че който има някакви претенции към аз-Зубайр, нека дойде в ал-Габа и да си получи дължимото.
При него дошъл Абдуллах, син на Джафар, който казал, че аз-Зубайр му дължи четиристотин хиляди, но може да ги опрости. Абдуллах, син на за-Зубайр, не се съгласил. Тогава Абдуллах, син на Джафар, предложил:
„Ако желаете, можем да отложим това, стига да имате такива намерения.“
Абдуллах, син на аз-Зубайр, отново не се съгласил. Тогава събеседникът му казал:
„Отделете ми парче [от земята].“
Абдуллах му посочил неговия парцел. Така той погасил и изплатил дълга на баща си. От земята останали четири сахма5 и половина. После отишъл при Муауия, при когото заварил Амр ибн Осман, ал-Мунзир ибн аз-Зубайр и Ибн Зама. Муауия попитал:
„За колко бе оценена ал-Габа?“
Абдуллах отговорил:
„Всеки сахм – по сто хиляди.“
Попитал:
„А какво остана от нея?“
Отговорил:
„Четири сахма и половина.“
Ал-Мунзир ибн Осман казал:
„Аз ще взема един сахм от нея за сто хиляди.“
И Амр ибн Осман казал:
„И аз ще взема един сахм за сто хиляди.“
Накрая Ибн Зама казал:
„И аз ще взема един сахм за сто хиляди.“
Тогава Муауия попитал:
„Колко остана от нея?“
Абдуллах отговорил:
„Един сахм и половина.“
Казал:
„Ще го взема за сто и петдесет хиляди.“
По-късно Абдуллах ибн Джафар продал своя дял земя на Муауия за шестстотин хиляди.
Когато Ибн аз-Зубайр приключил с изплащането на дълга, наследниците поискали остатъка да бъде разпределен между тях. Той казал:
„Кълна се в Аллах, нищо не ще разпределя между вас, докато не минат четири сезона за поклонение хадж, през които да обявявам, че ако Абдуллах има дълг към някого, той може да дойде при мен и да му го изплатя.“
И започнал да обявява това всяка година по време на сезона хадж. Когато минали четири години, той разпределил остатъка между наследниците и изплатил едната третина [по волята на аз-Зубайр]. Аз-Зубайр имал четири жени, на всяка от които дал по един милион и двеста хиляди. Така имотът му възлязал общо на петдесет милиона и двеста хиляди.“
2 Иса е Словото на Аллах, защото се е появил в резултат на Божията повеля: „Бъди!“, а е Негов Дух, защото съживява мъртвите или сърцата.
3 Седемдесет години.
4 Битката с камилата се състояла през месец джамади ал-аууал от 36г. по хиджра. В нея са воювали двете враждуващи по онова време страни – Али, син на Абу Талиб, и Аиша, Аллах да е доволен и от двамата. Битката е наречена така, защото Майката на мюслюманите Аиша (р.а.) яздела бяла камила.
5 Ал-Габа – местност близо до ал-Медина по посока на Сирия.
6 Един сахм се равнява на 7,293м.
И е казал Всевишния: „Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят, и се уплашиха от нея. А човекът я понесе – той бе угнетител, невеж…“ (33: 72)
1. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Белезите на лицемерието са три:
- * Когато говори лъже
- * Когато обещава, не изпълнява
- * Когото нещо му се повери, злоупотребява.
(всепризнат хадис)
2. От Хузайфа, син на ал-Яман (р.а.) се предават думите:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни каза две неща, едното от които видях [да се случва], а другото очаквам [да се случи]. Той ни каза:
„Отговорността е вложена в ядрото на човешките сърца. После бе низпослан Коранът и хората придобиха знание от него и знание от сунната.“
После той ни извести, че отговорността ще бъде премахната като каза:
„Човек ще заспи дълбоко и отговорността ще бъде изтръгната от сърцето му. От нея ще остане само следа като петънце. После той ще заспи и отговорността ще бъде доизтръгната от сърцето му. От нея ще остане следа, подобна на мазол, както когато въглен се търкулне по крака ти и виждаш да се надига мехурче, празно отвътре.“
После той взе камъче и го търкулна по крака си.
„На сутринта хората ще търгуват, но почти никой не ще връща повереното му, докато се каже, че сред еди-кой си род има един-единствен честен човек, и докато се каже за някой човек, че е много твърд, оригинален и умен, въпреки че в сърцето му не ще има и синапено зрънце от вярата.“
[Хузайфа продължи]:
„Дойде за мен време, да не ме интересува с кого търгувам: дали с мюслюманин, чиято религия да ми бъде гарант, или с християнин и юдей, чийто попечител да ми е гарант. Днес търгувам само с еди-кого си и еди-кого си.“
(всепризнат хадис)
3. От Хузайфа и Абу Хурайра, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Аллах Всеблагословения и Всевишния ще събере хората [в Деня на възкресението] и вярващите ще се възправят, докато бъде доближен за тях Раят. Те първо ще отидат при Адам, Аллах да го благослови, и ще кажат: „Бащице, помоли да се отвори за нас Раят!“
А той ща каже:
„Нима не ви прогони от Рая единствено грехът на вашия праотец? Нямам власт над това. Идете при сина ми Ибрахим, Възлюбения на Аллах!“
Тогава ще отидат при Ибрахим и той ще каже:
„Нямам власт над това. Аз бях възлюбен само отдалече-отдалече1. Насочете се към Муса, с когото Аллах беседва в беседа.“
Ще отидат при Муса, но и той ще каже:
„Нямам власт над това. Идете при Иса, Словото на Аллах и Неговия Дух!2“
И Иса ще каже:
„Нямам власт над това.“
Накрая ще отидат при Мухаммед (с.а.с.), той ще се възправи и на него ще бъде позволено [да се застъпи за тях].
Тогава ще бъдат изпратени отговорността и кръвното родство, и ще се възправят от двете страни на моста ас-Сират, отдясно и отляво, и първият от вас ще премине като мълния.“
Попитах:
„Кълна се в майка си и баща си, как така ще премине като мълния.“
Каза:
„Не сте ли виждали как мълнията проблясва и угасва за миг в един поглед? После [следващата група ще премине] като полъх на вятър, после [третата група] – като полет на птици, и ще препускат със скоростта на бягащи мъже, в зависимост от делата им. В това време вашият Пророк ще стои при ас-Сират, казвайки: „Господи мой, избави ги, избави ги!“, докато накрая делата на рабите станат безсилни, докато дойдат хора, които могат да се движат само пълзешком. От двете страни на ас-Сират ще бъдат закачени щипци, на които е повелено да прихванат когото им е повелено – закачените ще се спасят, а струпаните на купчина [ще паднат] в Огъня.“
Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата на Абу Хурайра, дъното на Ада се достига за седемдесет есени.“3
(разказан от Муслим)
4. От Абу Хубайб Абдуллах, син на аз-Зубайр, Аллах да е доволен и от двамата, се предава следното: „Когато за-Зубайр тръгваше за Битката с камилата4, той ме извика и щом застанах пред него, ми каза: „Синко, днес ще бъде убит или угнетител, или угнетен. Сигурен съм, че днес ще бъда убит единствено като угнетен. Най-голямата ми грижа е дългът ми. Мислиш ли, че ще остане нещо от имота ни, след като се изплати дългът ни?“
После каза:
„Синко, продай каквото имаме и изплати дълга ни?“
И завеща една третина [от останалия подир погасяването имот], от която една третина – за синовете на Абдуллах ибн аз-Зубайр.
Той каза:
„Ако остане нещо от имота ни след погасяването на дълга, една третина от него е за синовете ти.“
Хишам каза:
„Някои от децата на Абдуллах бяха на възрастта на Хубайб и Аббад, синове на баща му аз-Зубайр, който по онова време имаше деветима сина и девет дъщери.“
Абдуллах каза:
„Той продължи да ми дава указания за своя дълг с думите:
„Синко, ако не ти е по силите да сториш нещо от това, помоли за помощ моя Господар!“
Аз не разбрах какво искаше да каже и попитах:
„Татко, кой е твоят Господар?“
Отговори ми: „Аллах!“
Кълна се в Аллах, винаги щом изпадах в беда с неговия дълг, казвах:
„Господарю на аз-Зубайр, погаси дълга му!“
И Той го погасяваше.
Аз-Зубайр бе убит и не остави нито един динар, нито един дирхам, само земи, част от които в ал-Габа5, единайсет дома в ал-Медина, два в ал-Басра и по един в ал-Куфа и Египет. Причината той да има дълг бе, че когато при него идваше човек да му даде имот за съхранение на доверие, аз-Зубайр казваше:
„Не, нека това бъде заем! Страхувам се да не се изгуби.“
Той никога не стана нито емир, нито събирач на налози, нито на поземлен данък, нито нещо друго. Участваше само в завоевания заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.), или с Абу Бакр, Омар, Осман, Аллах да е доволен от тях. Пресметнах какъв е дългът му и установих, че е два милиона и двеста хиляди.“
Хаким, син на Хизам, срещнал Абдуллах, син на аз-Зубайр и му казал:
„Племенико, какъв е дългът на брат ми?“
Аз скрих и казах:
„Сто хиляди.“
А Хаким каза:
„Кълна се в Аллах, не смятам, че имотите ви са достатъчни за това.“
Казах:
„А какво мислиш, ако са два милиона и двеста хиляди?“
Каза:
„Не смятам, че това ще е по силите ви. Ако не ви е възможно нещо [да изплатите], потърсете помощ от мен!“
Аз-Зубайр бил купил ал-Габа за сто и седемдесет хиляди, а Абдуллах я продал за милион и шестстотин хиляди. После казал, че който има някакви претенции към аз-Зубайр, нека дойде в ал-Габа и да си получи дължимото.
При него дошъл Абдуллах, син на Джафар, който казал, че аз-Зубайр му дължи четиристотин хиляди, но може да ги опрости. Абдуллах, син на за-Зубайр, не се съгласил. Тогава Абдуллах, син на Джафар, предложил:
„Ако желаете, можем да отложим това, стига да имате такива намерения.“
Абдуллах, син на аз-Зубайр, отново не се съгласил. Тогава събеседникът му казал:
„Отделете ми парче [от земята].“
Абдуллах му посочил неговия парцел. Така той погасил и изплатил дълга на баща си. От земята останали четири сахма5 и половина. После отишъл при Муауия, при когото заварил Амр ибн Осман, ал-Мунзир ибн аз-Зубайр и Ибн Зама. Муауия попитал:
„За колко бе оценена ал-Габа?“
Абдуллах отговорил:
„Всеки сахм – по сто хиляди.“
Попитал:
„А какво остана от нея?“
Отговорил:
„Четири сахма и половина.“
Ал-Мунзир ибн Осман казал:
„Аз ще взема един сахм от нея за сто хиляди.“
И Амр ибн Осман казал:
„И аз ще взема един сахм за сто хиляди.“
Накрая Ибн Зама казал:
„И аз ще взема един сахм за сто хиляди.“
Тогава Муауия попитал:
„Колко остана от нея?“
Абдуллах отговорил:
„Един сахм и половина.“
Казал:
„Ще го взема за сто и петдесет хиляди.“
По-късно Абдуллах ибн Джафар продал своя дял земя на Муауия за шестстотин хиляди.
Когато Ибн аз-Зубайр приключил с изплащането на дълга, наследниците поискали остатъка да бъде разпределен между тях. Той казал:
„Кълна се в Аллах, нищо не ще разпределя между вас, докато не минат четири сезона за поклонение хадж, през които да обявявам, че ако Абдуллах има дълг към някого, той може да дойде при мен и да му го изплатя.“
И започнал да обявява това всяка година по време на сезона хадж. Когато минали четири години, той разпределил остатъка между наследниците и изплатил едната третина [по волята на аз-Зубайр]. Аз-Зубайр имал четири жени, на всяка от които дал по един милион и двеста хиляди. Така имотът му възлязал общо на петдесет милиона и двеста хиляди.“
(разказан от ал-Бухари)
1 Израз на скромност – той не е сред първенците, които стоят начело2 Иса е Словото на Аллах, защото се е появил в резултат на Божията повеля: „Бъди!“, а е Негов Дух, защото съживява мъртвите или сърцата.
3 Седемдесет години.
4 Битката с камилата се състояла през месец джамади ал-аууал от 36г. по хиджра. В нея са воювали двете враждуващи по онова време страни – Али, син на Абу Талиб, и Аиша, Аллах да е доволен и от двамата. Битката е наречена така, защото Майката на мюслюманите Аиша (р.а.) яздела бяла камила.
5 Ал-Габа – местност близо до ал-Медина по посока на Сирия.
6 Един сахм се равнява на 7,293м.
Няма коментари:
Публикуване на коментар