Учените казват, че покаянието е задължително след всеки грях. Ако провинението е извършено от Божия раб пред Аллах Всевишния, без да се накърняват правата на друг човек, има три условия за получаване на опрощение: първото е извършителят да се откаже от греха си; второто – да съжали за стореното; третото – да реши никога повече да не постъпва така.
Ако провинението засяга друг човек, в този случай има четири условия за опрощаване: освен предходните три се изисква още извършителят да изкупи вината си към другия човек и ако му е присвоил имот или нещо друго, да му го върне; ако го е наругал или сторил нещо подобно, да му даде свобода на действие или да го помоли за извинение; ако е отправил хули, да му разреши същото поведение. Извършилият провинение трябва да се покае за всички свои грехове, а ако се покае само за някои от тях – според привържениците на истината – покаянието е валидно само за съответния грях, докато останалите грехове се запазват. Коранът, традицията (сунна) на Пророка (с.а.с.) и единодушното мнение на ислямската общност очевидно сочат и аргументират, че покаянието е задължително.
Аллах Всевишния е казал: „…И се покайте пред Аллах всички, о вярващи, за да сполучите!“ (24:31)
И е казал още: „…и да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него…“ (11:3)
И е казал също така: „О, вие, които вярвате, покайте се пред Аллах с искрено покаяние…“ (66:8)
1. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Кълна се в Аллах, аз наистина моля Аллах за прошка и се покайвам пред Него повече от седемдесет пъти на ден.“
2. От ал-Агар ибн Ясар ал-Музани (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Хора, покайте се пред Аллах и Го молете за прошка. Аз се покайвам по сто пъти на ден.“
4. От Абу Муса Абдуллах ибн Кайс ал-Ашари (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах Всевишния протяга Длан нощем, за да се покае сторилият зло през деня, и протяга Длан денем, за да се покае сторилият зло през нощта, докато слънцето изгрее от запад“ 1
1 В този хадис се потрърждава представата за Ръката на Аллах Всевишния и че Той я разтваря когато пожелае. Това е една от характеристиките, в чиято истинност трябва да се вярва според както подобава на Аллах Всевишния, без да се прави каквото и да било тълкуване или уподобяване. Такова е било разбирането и на сподвижниците, Аллах да е доволен от тях.
2 Днешна Сирия, Йордания и Палестина.
3 Богосложител измежду синовете на Исраил.
4 В хадиса се посочва предимството на знанието пред служенето на Аллах в неведение, както и предимството на усамотяването в епоха на разложение.
5 Камилите, натоварени с търговски стори при завръщането на меканския керван от аш-Шам.
6 Буквално: възпря го утрото и вечерта, т.е. времето на сянката и прохладата; съзерцаването на страните му, т.е. възхищението от себе си.
7 Упрекнали го и го прокълнали с аргумента, че Аллах не се нуждае от тази крина(саа, около 3 килограма и 600 грама).
8 Ракаат – част от молитвата, която включва дълбок поклон с трикратно изричане на словата. Всечист е моят най-велик Аллах! (субхана раббия л-аазам), коленичене, свеждане на челото до земята и трикратно изричане на Всечист е моят най-върховен Аллах! (субхана раббия л-ааля), и накрая изправяне.
9 В друг вариант: „промениха отношението си към нас“.
10 Прескочил е оградата на градината му.
11 Да нямаш телесна близост с нея.
12 Арабските къщи имат плоски покриви, които служат за тераси.
13 Планина край ал-Медина.
14 Затова Кааб не е забравил тази постъпка на Талха.
15 Буквално: доброволно подаяние садака.
16 Завързали я в дрехите й като във вързоп, за да не се виждат мъките, когато я пребиват с камъни.
17 Това е един от хадисите, за които се смята, че не трябва да се приемат буквално и да се тълкуват. В тези истини се вярва безпрекословно, а няма вяра без разбиране и доверие.
Ако провинението засяга друг човек, в този случай има четири условия за опрощаване: освен предходните три се изисква още извършителят да изкупи вината си към другия човек и ако му е присвоил имот или нещо друго, да му го върне; ако го е наругал или сторил нещо подобно, да му даде свобода на действие или да го помоли за извинение; ако е отправил хули, да му разреши същото поведение. Извършилият провинение трябва да се покае за всички свои грехове, а ако се покае само за някои от тях – според привържениците на истината – покаянието е валидно само за съответния грях, докато останалите грехове се запазват. Коранът, традицията (сунна) на Пророка (с.а.с.) и единодушното мнение на ислямската общност очевидно сочат и аргументират, че покаянието е задължително.
Аллах Всевишния е казал: „…И се покайте пред Аллах всички, о вярващи, за да сполучите!“ (24:31)
И е казал още: „…и да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него…“ (11:3)
И е казал също така: „О, вие, които вярвате, покайте се пред Аллах с искрено покаяние…“ (66:8)
1. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Кълна се в Аллах, аз наистина моля Аллах за прошка и се покайвам пред Него повече от седемдесет пъти на ден.“
(разказан от ал-Бухари)
2. От ал-Агар ибн Ясар ал-Музани (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Хора, покайте се пред Аллах и Го молете за прошка. Аз се покайвам по сто пъти на ден.“
(разказан от Муслим)
3. От Абу Хамза Анас ибн Малик ал-Ансари (р.а.), слугата на Пратеника на Аллах (с.а.с.), се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „При покаянието на Свой раб Аллах наистина е по-радостен, отколкото би бил някой измежду вас, ако попадне на камилата си, след като по-рано я е изгубил сред голата пустиня.“ (всепризнат хадис)
Във варианта на Муслим се казва: „При покаянието на Свой раб, когато се покайва пред Него, Аллах наистина е много по-радостен, отколкото един измежду вас, който пътувал с камилата си сред голата пустиня, но тя изчезнала заедно с храната и питието, и човекът се отчаял. Тогава стигнал до дърво полегнал на сянка, отчаян за камилата си, и както си лежал така, изведнъж тя се изправила пред него, хванал я за юздата и от силната радост изрекъл: „О, Аллах, Ти си моят раб, а аз съм Твоя Господ“. Толкова бил радостен, че сбъркал“.4. От Абу Муса Абдуллах ибн Кайс ал-Ашари (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах Всевишния протяга Длан нощем, за да се покае сторилият зло през деня, и протяга Длан денем, за да се покае сторилият зло през нощта, докато слънцето изгрее от запад“ 1
(разказан от Муслим)
5. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Който се покае, преди слънцето да изгрее от запад, Аллах е приел покаянието му.“
(разказан от Муслим)
6. От Абу Абдуррахман Абдуллах, син на Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, приема покаянието на раба, докато го обземе предсмъртният хрип“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
7. От Зир ибн Хубайш се предават думите: „Отидох при Сафуан ибн Ассал (р.а.), за да го питам за забърсването на кожените чорапи, и той ми каза: „Какво има, Зир?“
Казах: „Стремя се към знанието“.
Каза ми: „Ангелите полагат криле пред търсещия знание, доволни от това търсене“.
Казах: „Безпокои ме забърсването на кожените чорапи след ходене по голяма или малка нужда. Ти бе един от сподвижниците на Пророка (с.а.с.), та дойдох да те попитам дали си го чул да споменава нещо за това“.
Каза: „Да, повеляваше ни, когато сме на път, да не сваляме кожените си чорапи [до] три денонощия освен при съвкупление, а при ходене по голяма и малка нужда и при сън да ги забърсваме“.
Казах: „Чу ли го да споменава нещо за страстта?“
Каза: „Да, бяхме на път с Пратеника на Аллах (с.а.с.) и докато бяхме с него, изведнъж бедуин му извика на висок глас: „Мухаммед!“ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отговори по посока на гласа: „Ето ме!“ Казах му [на бедуина]: “Горко ти, говори по-тихо, ти си при Пророка (с.а.с.), възбранено ти е [да крещиш]!“ Бедуинът каза: „Ей-богу, не ще говоря тихо“ После каза: „Човек обича хората. А когато не се е присъединил към тях?“
Пророкът (с.а.с.) каза: „В Деня на възкресението човек ще бъде с онези, които обича“.
И продължи да ни говори, докато спомена за една врата на запад, толкова широка, че конникът може да пропътува ширината за четирийсет или седемдесет години“.
Суфян, един от разказвачите поясни: „[Тя е ] по посока на аш-Шам2. Аллах Всевишния я е сътворил в деня, когато е сътворил небесата и земята – отворена е за покаянието и ще бъде затворена едва когато слънцето изгрее над нея“
(разказан от ат-Тирмизи и други, които са го определили като достоверен и добър хадис).
8. От Абу Саид Саад ибн Малик ибн Синан ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пророкът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Сред хората, живели преди вас, имало един мъж, който убил деветдесет и девет човека. Той попитал кой е най-знаещият жител на земята. Посочили му един монах3, отишъл при него и му признал, че е убил деветдесет и девет човека и [попитал] дали му се полага покаяние. Монахът му отговорил отрицателно, затова [мъжът] го убил и закръглил цифрата на сто. После отново попитал кой е най-знаещият жител на земята. Посочили му един учен мъж. И на него казал, че е убил сто човека, и го попитал дали му се полага покаяние. Ученият му отговорил утвърдително и, че никой не може да му попречи да се покае: „Тръгни към тази и тази земя, там има хора, които служат на Аллах Всевишния. Служи на Аллах заедно с тях и не се връщай на своята земя, защото е злощастна!“ Тръгнал той, но по средата на пътя го настигнала смъртта4. Заспорили за него ангелите на милосърдието и ангелите на мъчението. Ангелите на милосърдието казали: „Той идва покаян, сърцето му го тегли към Аллах Всевишния“. А ангелите на мъчението казали: „Той не е сторил никакво добро“. Тогава им се явил ангел в човешки образ и те го помолили да отсъди спора между тях. Казал: „Измерете разстоянието между двете земи и онази, която е по-близо до него [човека], тя му принадлежи“. Измерили и установили, че по-близо до него е земята, към която се е стремил, и тогава ангелите на милосърдието го прибрали“
(всепризнат хадис)
Друг вариант в Сахих гласи: „Той бил с една педя по-близо до праведното селище и му било отредено да е сред жителите му“.
Трети вариант в Сахих гласи: „Аллах Всевишния внушил на едната [земя] да се отдалечи, а на другата – да се доближи, и казал: „Измерете разстоянието между тях!“ И установили, че втората е по-близо до човека с една педя, и му било опростено“.
Има и четвърти вариант: „И гръдта му се изместила към нея“.
9. От Абдуллах, един от синовете на Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, водач на баща си, след като ослепял, се предават думите: „Чух Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, да разказва за времето, когато не е излязъл на битка заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.), за участие в похода при Табук. Кааб каза: „Никога не съм пропускал да участвам с Пратеника на Аллах (с.а.с.) в битките, които той водеше, освен в тази при Табук. Пропуснах битката при Бадр, но тогава никого не порицаваха, че не участва в сражение. Просто Пранетика на Аллах (с.а.с.) и мюслюманите тръгнаха с желание за камилите на [племето] Курайш5, когато Аллах Всевишния ги сблъска с враговете им неочаквано. Аз присъствах заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.) през нощта в [местността] ал-Акаба, когато дадохме обет, че приемаме исляма. Искам да кажа, че там видях същото, каквото и при Бадр, въпреки че хората говорят повече за Бадр. Случи се така, че когато не тръгнах на бой заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.), бях толкова силен и богат, колкото никога по-рано не съм бил. Ей-богу, никога не ми се бяха събирали две камили, както стана преди това завоевание. Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) искаше да извърши завоевание, той винаги го спотайваше, уж възнамеряваше друго, докато не настъпи тази битка. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгна на бой, а предстоеше силен зной, дълъг път, пустиня и предстоеше [битка с] множество. Той разясни положението на мюслюманите, за да се подготвят за завоеванието, и ги извести какво се изисква от тях. Мюслюманите [потеглили на бой] с Пратеника на Аллах (с.а.с.) бяха многобройни и не ги побираше регистър, в който да се запишат.“
Кааб каза: „Рядко човек би искал да отсъства освен ако предполага, че това ще се потули, докато не бе низпослано съответно откровение от Аллах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгна на тази битка по време, когато плодовете и сенките вече бяха приятни, а това най-много ми харесваше. Пратеникът на Аллах (с.а.с.)подготви снаряжението си заедно с мюслюманите. И аз тръгнах на сутринта с тях, уж за да се подготвя, а всъщност, за да се върна, без да се включа в нещо. Казах си: „Мога да го сторя, щом пожелая“. Това продължи и се проточи, докато хората усилено се трудеха. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгна на сутринта, а заедно с него и мюслюманите. Аз не бях подготвил нищо от снаряжението си, но после тръгнах и се върнах, без да съм сторил нещо. Така продължи, докато [бойците] забързаха и започнаха да се надпреварват за битката. Възнамерявах да отпътувам и да ги настигна. Да бях сторил това, не би ми била писана сетнешната съдба! Когато излязох сред хората подир заминаването на Пратеника на Аллах (с.а.с) се натъжих, че не виждам сред тях такъв като мен – само презрени заради лицемерието им или такива измежду немощните, на които Аллах Всевишния е дал извинение. Претеникът на Аллах (с.а.с.) не споменал за мен, докато не стигнал до Табук. Както седял сред хората там, казал: „Какво стана с Кааб ибн Малик?“ Отговорил мъж от Бану Салима: „Пратенико на Аллах, задържаха го прохладата и самолюбуването“6. Муаз ибн Джабал (р.а.) му казал: „Лоши думи! Кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, само добро знаем за него“. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) замълчал. В това време видял облечен в бяло мъж, който изчезва в миража. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: „Бъди, Абу Хайсама!“ Изведнъж изникнал Абу Хайсама ал-Ансари – далият подаяние от една крина фурми, за което лицемерите го охулили“7
Кааб каза: „Когато до мен стигна [вестта], че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е тръгнал да се връща от Табук, почувствах печал. Започнах да се сещам за лъжата си и си казвах: „Как ще се избавя утре от гнева му?“ Търсех помощ от всеки влиятелен член на семейството си. Щом се замълви, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) скоро ще пристигне, самозаблудата ме напусна, докато разбрах, че никога нищо не ще ме избави от него. Реших да бъда честен. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) дойде на сутринта. Когато се връщаше от път, той първо отиваше в джамията и отслужваше два ракаата8, после сядаше с хората. Щом направи това, при него отидоха неизлезлите на битката, за да му се извинят и да му се кълнат [във вярност]. Бяха осемдесет и няколко човека. Той прие явните им обяснения и клетвите им, помоли да им бъде простено и повери тайните им на Аллах Всевишния. Тогава отидох и аз. Щом поздравих, той се усмихна, както се усмихва сърдит човек, после каза: „Ела!“ Отидох и седнах пред него. Той каза: „Какво те задържа? Не си ли купи камилата?“
Кааб каза: „Отговорих: „Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, ако бях седнал при някой друг земен жител, бих намерил извинение, за да се избавя от гнева му. Дарен съм с красноречие. Но кълна се в Аллах, аз разбрах, че ако днес говоря лъжа, която да ти хареса, много е възможно Аллах да те разгневи против мен. А ако говоря истината, и тя те ядоса, ще се надявам на [добро] последствие от Аллах, Всемогъщия и Всевеликия. Кълна се в Аллах, нямам извинение. Кълна се в Аллах, никога не съм бил толкова силен и богат, колкото когато не излязох с теб на бой.“
Кааб каза: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Това вече е вярно. Върви си, докато Аллах отсъди за теб“
Мъже от Бану Салима тръгнаха след мен с думите: „Ей-богу, не сме те виждали досега да сторваш грях. Ти не можа да намериш извинение пред Пратеника на Аллах (с.а.с.) както се извиниха другите неизлезли на бой. За твоя грях бе достатъчно Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да помоли за теб прошка.“
Кааб каза: „Ей-богу, не престанаха да ме порицават, докато не пожелах да се върна при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и да му кажа, че съм излъгал“. После ги попитах: „Някой друг сполетя ли го подобно нещо?“ Отговориха: „Да, същото сполетя и двама мъже, които изрекоха такива думи и получиха такъв отговор“. Попитах ги кои са те. Отговориха ми: „Мурара ибн ар-Рабиа ал-Амри и Хилял ибн Умайя ал-Уакифи“.
Кааб каза: „Споменаха пред мен двама праведни и примерни мъже, участвали в битката при Бадр“. Когато ми споменаха за тях, си тръгнах. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) забрани да се разговаря с нас тримата измежду всички, които си бяха останали вкъщи. Хората ни отбягваха9, додето за мен земята се промени – не беше онази земя, която познавах. Това продължи петдесет дни. Двамата ми събратя по съдба се самоунижаваха и си стояха по домовете, плачейки. Аз бях по-млад и по-твърд, тъй че излизах и присъствах на молитвите заедно с другите мюслюмани. Обикалях и по пазарите, но никой не ми говореше. Отидох и при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го поздравих, както седеше след молитва, но се запитах дали помръдна или не устните си в отговор на поздрава ми. После отслужих молитвата близо до него, наблюдавах го крадешком, но щом започвах да се моля, той ме гледаше, а щом се обръщах към него, отместваше погледа си. Когато суровото отношение на хората към мен продължи прекалено дълго, аз отидох и прескочих зида на Ибн Катада10 – мой братовчед и най-любим за мен човек. Поздравих го, но ей-богу, и той не отговори на поздрави ми. Казах му: „Абу Катада, питам те в името на Аллах дали ме познаваш като такъв, който обича Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.)“ Той мълчеше. Отново го попитах, но пак мълчеше. И пак го попитах, и пак мълчеше. Само каза: „Аллах, а и Неговия Пратеник, знае най-добре“. Очите ми се насълзиха, обърнах се и прескочих зида. Както вървях по пазара на ал-Медина, изведнъж видях набатеец от аш-Шам, от онези които доставят и продават храна в града. Той попита: „Кой ще ми покаже Кааб ибн Малик?“ Хората започнаха да сочат към мен, той дойде и ми връчи послание от гасанидския цар. Бях грамотен и прочетох съдържанието му: „До нас стигна [вестта], че твоят другар се отнася сурово към теб, а Аллах не ти е отредил дом на унижение и гибел. Присъедини се към нас, ще те подкрепим!“ Когато го прочетох, казах: „И това е изпитание“. Отправих се към пещта и го изгорих. Щом изминаха четирийсет от петдесетте дена и откровението за мен се забави, изведнъж ме навести пратеник от Пратеника на Аллах (с.а.с.). Той ми каза: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ти повелява да се отделиш от съпругата си“. Попитах: „Да се разведа с нея или какво да направя?“ Каза: „Не, да се отделиш от нея и да не я доближаваш“11. И до двамата ми събратя по съдба бе изпратена подобна заповед. Казах на жена си: „Иди при семейството си и остани при тях, докато Аллах отсъди за това положение“. Жената на Хилял ибн Умайя отишла при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и му казала: „Пратенико на Аллах, Хилял ибн Умайя е злощастен старец и няма слуга. Възразяваш ли да му слугувам?“ Казал: „Не, но нека не те доближава.“ Казала: „Кълна се в Аллах, той не се помръдва. Кълна се в Аллах, и не е престанал да плаче още откакто го сполетя случката до ден днешен.“ Човек от семейството ми каза: „Защо не поискаш разрешение от Пратеника на Аллах (с.а.с.) да остави жена ти? Той даде разрешение на жената на Хилял ибн Умайя да му слугува.“ Казах: „Не ще моля Пратеника на Аллах (с.а.с.) да ми дава разрешение за нея. Откъде да знам какво ще каже Пратеника на Аллах (с.а.с.), ако го помоля за това. Аз съм млад мъж.“ Така продължи още десет дена, докато се навършиха петдесет, откакто бе забранено да се разговаря с нас. После на покрива на един от домовете ни12 аз отслужих утринната молитва в зората на петдесетия ден. Както си седях в състоянието, споменато от Аллах Всевишния относно нас, душата ми се сви и отесня земята, иначе просторна. Чух мощен глас, който се надигна по Сала13 най-гръмогласно, казвайки: „Кааб ибн Малик, радвай се!“ Паднах ничком в поклон суджуд. Узнах, че е дошло спасение. Когато отслужвал утринната молитва, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) възвестил хората, че Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, е приел покаянието ни. Те се втурнали да ни съобщят радостната вест. Втурнали се към двамата ни събратя по съдба да ги възрадват, а към мен мъж пришпорил кон и се устремил в галоп, изкачил се в планината и гласът му бил по-бърз от коня. Щом онзи, чийто глас вече бях чул, дойде при мен да ми предаде радостната вест, аз свалих двете си одежди и го наметнах с тях от радост. В онзи ден не притежавах други дрехи, затова взех назаем и ги облякох. Насочих се към Пратеника на Аллах (с.а.с.). Хората ме срещаха на групи, поздравяваха ме за опрощението и ми казваха: „Нека те възрадва опрощението от Аллах!“ Влязох в джамията, и ето Пратеника на Аллах (с.а.с.) седи, заобиколен от хора. Стана Талха ибн Убайдиллах (р.а.) здрависа се с мен и ме поздрави. Кълна се в Аллах, никой друг от меканските преселници не стана освен него“14
Кааб каза: „Когато поздравих Пратеника на Аллах (с.а.с.) той ми каза със сияещо от радост лице: „Бъди щастлив с най-добрия изживян от теб ден, откакто майка ти те родила!“ Попитах: „Това от теб ли е, Пратенико на Аллах, или е от самия Аллах?“ Каза: „Не, то е от Аллах, Всемогъщия и Всевеликия!“ Когато бе радостен, лицето на Пратеника на Аллах (с.а.с.) се озаряваше и приличаше на къс от луната. Такъв го познавахме. Седнах пред него и му казах: „Пратенико на Аллах, израз на покаянието ми ще бъде да заделя дял15 от имота си за Аллах и Неговия Пратеник“. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Запази за себе си част от имота си! Той е благо за теб“. Казах: „Запазвам си парчето, което е в Хайбар“. И казах още: „Пратенико на Аллах, Аллах Всевишния ме спаси единствено заради истината. Израз на покаянието ми ще бъде, че ще говоря само истината, докато съм жив. Кълна се в Аллах, откакто споменах онези думи пред Пратеника на Аллах (с.а.с.), не зная някой друг мюслюманин да е бил подлаган на толкова прекрасно изпитание от Аллах Всевишния, както мен Той изпита, дали говоря истината. Кълна се в Аллах, откакто изрекох онези думи пред Пратеника на Аллах (с.а.с.) до ден днешен не съм лъгал умишлено. Моля Аллах Всевишния да ме пази, докато съм жив.“ Каза: „Аллах Всевишния низпосла: „Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помощниците, които го последваха в тежкия час… Наистина към тях Той е състрадателен, милосърден. И към тримата, които не излязоха [за битката]… Докато отесня за тях земята, макар и просторна… О, вие, които вярвате, бойте се от Аллах и бъдете с искрените!“ (9: 117-119) Кааб каза: „Кълна се в Аллах, след като Аллах ме напъти към Исляма, Той не ми е дарил по-велика за мен благодат от тази, да бъда правдив пред Пратеника на Аллах (с.а.с.), да не го лъжа, за да не погина, както са погинали лъжците. За онези, които са лъгали при низпославането на откровението, Аллах Всевишния е изрекъл най-лошите думи, казани за някого. Аллах Всевишния е казал: „Ще ви се кълнат в Аллах, когато се върнете при тях, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Адът – възмездие за онова, което са придобили. Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не е доволен от хората – нечестивци“ (9: 95-96) Кааб каза: „Ние тримата бяхме оставени за после – въпросът ни да се реши след другите, от които Пратеника на Аллах (с.а.с.) прие [извинение], щом се заклеха и той ги закле, и помоли да бъдат опростени. За нас Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отсрочи делото ни в очакване Аллах Всевишния да отсъди. Казал е Той: „И към тримата, които не излязоха [на битката]…“ Тези думи не означават, че не сме излезли на битката, а че не сме излезли с опрощение, отсрочени сме и делото ни е забавено, за разлика от другите, които са се заклели, извинили са се и това е било прието от тях“
(всепризнат хадис)
В друг вариант се казва, че Пророкът (с.а.с.) е излязъл за сражението при Табук в четвъртък, след като е пожелал това да стане именно в този ден.
В трети вариант се казва, че той винаги се е завръщал от пътуване само през деня, в ранно утро, и щом пристигнел, започвал от джамията, отслужвал два поклона, после сядал там.
10. От Абу Нуджайд Имран, син на ал-Хусайн ал-Хузаи, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че забременяла при прелюбодеяние жена от [племето] Джухайна отишла при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и казала: „Пратенико на Аллах, аз наруших забрана, отсъди за мен!“ Пророкът на Аллах (с.а.с.) извикал съпруга й и казал: „Бъди добър с нея, а когато роди ела при мен!“ Така и направил и тогава Пророка на Аллах (с.а.с.) дал заповед за нея. Завързали я в дрехите й16, после той дал заповед и я пребили с камъни. Тогава отправил молитва за нея. Омар попитал: „Молиш се за нея, Пратенико на Аллах, след като е извършила прелюбодеяние?“ Отговорил: „Тя се покая толкова много, че ако покаянието бъде поделено между седемдесет от жителите на ал-Медина, ще обхване и тях. Намираш ли нещо по-добро от това, тя да се пожертва заради Аллах, Всемогъщия и Всевеликия?“
(разказан от Муслим)
11. От Ибн Аббас и Анас ибн Малик, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Ако синът на Адам има една долина със злато, той ще пожелае да има две, а устата му ще се напълни само от пръстта. Но Аллах приема покаянието на онзи, който се покайва.“
(всепризнат хадис)
12. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аллах Всеславния и Всевишния, се смее на двама човека17, от които единият е убил другия, но и двамата влизат в Рая. Единият се е сражавал по пътя на Аллах и е бил убит, а после Аллах е приел покаянието на убиеца, който е встъпил в Исляма и е загинал за вярата.“
(всепризнат хадис)
1 В този хадис се потрърждава представата за Ръката на Аллах Всевишния и че Той я разтваря когато пожелае. Това е една от характеристиките, в чиято истинност трябва да се вярва според както подобава на Аллах Всевишния, без да се прави каквото и да било тълкуване или уподобяване. Такова е било разбирането и на сподвижниците, Аллах да е доволен от тях.
2 Днешна Сирия, Йордания и Палестина.
3 Богосложител измежду синовете на Исраил.
4 В хадиса се посочва предимството на знанието пред служенето на Аллах в неведение, както и предимството на усамотяването в епоха на разложение.
5 Камилите, натоварени с търговски стори при завръщането на меканския керван от аш-Шам.
6 Буквално: възпря го утрото и вечерта, т.е. времето на сянката и прохладата; съзерцаването на страните му, т.е. възхищението от себе си.
7 Упрекнали го и го прокълнали с аргумента, че Аллах не се нуждае от тази крина(саа, около 3 килограма и 600 грама).
8 Ракаат – част от молитвата, която включва дълбок поклон с трикратно изричане на словата. Всечист е моят най-велик Аллах! (субхана раббия л-аазам), коленичене, свеждане на челото до земята и трикратно изричане на Всечист е моят най-върховен Аллах! (субхана раббия л-ааля), и накрая изправяне.
9 В друг вариант: „промениха отношението си към нас“.
10 Прескочил е оградата на градината му.
11 Да нямаш телесна близост с нея.
12 Арабските къщи имат плоски покриви, които служат за тераси.
13 Планина край ал-Медина.
14 Затова Кааб не е забравил тази постъпка на Талха.
15 Буквално: доброволно подаяние садака.
16 Завързали я в дрехите й като във вързоп, за да не се виждат мъките, когато я пребиват с камъни.
17 Това е един от хадисите, за които се смята, че не трябва да се приемат буквално и да се тълкуват. В тези истини се вярва безпрекословно, а няма вяра без разбиране и доверие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар