Предписанието да се размишлява за великите дела на Аллах Всевишния.

За мимолетността на земния живот и за ужасите на отвъдния, за всичко, свързано с тях, за слабостта на душата, за нейното възпитание и подбуждане към следване на правия път

Аллах Всевишния е казал: „Аз ви наставлявам само едно – да застанете пред Аллах по двама или поотделно, да размислите…“ (34: 46)
И е казал Всевишния: „В сътворяването на небесата и на земята и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните, които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок¹, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: „Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти!…“ (3: 190-191)
И е казал още: „И нима не виждат как бяха сътворени камилите и как бе въздигнато небето, и как бяха възправени планините, и как бе разпростряна земята? И напомняй! Ти си само за да напомняш“ (88: 17-21)
И е казал също: „Нима не ходят по земята и не виждат…“ (47: 10)
По тази тема има много знамения. А измежду хадисите е:
1. От Абу Яаля Шаддад ибн Аус (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Разумен е онзи, който осъжда душата си и работи за [времето] след смъртта, а безсилен е онзи, който следва душата си в страстите й и възжелава от Аллах мечти.“

(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)

---

¹ Това означава, че трябва да се споменава Аллах при всички положения – и когато се стои, и когато се седи, и когато се лежи на хълбок. Но не бива да се мисли, че тези действия трябва да се съчетават в едно, както постъпват някои невежи хора.