Аллах Всевишния е казал: „Та. Ха. Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш…“ (20: 1-2)
И е казал Всевишния: „Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни…“ (2: 185)
1. От Аиша (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) влязъл при нея, когато там имало никаква жена. Попита я коя е тя.
Отговори: „Това е еди-коя си, която [надълго] говори за молитвата си.“
Той каза: „Не, ваш дълг е онова, което е по силите ви. Кълна се в Аллах, Аллах не се отегчава, докато вие не се отегчите1. Най-любимото за Него е служенето на онзи, който е постоянен в това.“
2. От Анас (р.а.) се предават думите:
„Трима мъже дойдоха пред домовете на съпругите на Пророка (с.а.с.), за да питат за богослуженето му. Когато научиха, изглежда им се стори малко.
Казаха: „Къде сме ние спрямо Пророка (с.а.с.), а на него му са опростени и предходните грехове, и следващите.“
Единият каза: „Що се отнася до мен, аз винаги ще се моля по цели нощи“.
Другият каза: „А аз ще говея постоянно и никога не ще прекъсвам“.
Третият каза: „А аз ще се въздържам от жени и никога не ще встъпя в брак“.
Тогава при тях дойде Пратеника на Аллах (с.а.с.) и каза: „Вие ли сте онези, които са казали така и така? Кълна се в Аллах, аз съм най-страхуващият се сред вас от Аллах, и най-благочестивият. Ала аз говея и прекъсвам говеенето, извършвам молитвата и спя, и се женя. Който отхвърля моята сунна2, той не е с мен“.
3. От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Погубват се педантичните“3. И повтори това три пъти.
4. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а..с) е казал:
„Религията е лекота. Винаги щом тя се отежни, това я разгромява. Насочвайте се по правия път, приближавайте се към Аллах и бъдете приветливи, и молете Го за помощ сутрин и вечер, и през част от нощта.“4
5. От Анас (р.а.) се предават думите:
„Пророкът (с.а.с.) влезе в джамията и изведнъж – [видя] въже, опъната между двете колони.
Попита: „Какво е това въже?“
Отговориха: „Това е въжето на Зайнаб, когато се изтощи, да се хваща за него [при изправяне].“
Пророкът (с.а.с.) каза: „Развържете го! Нека всеки от вас да отслужва молитвата, докато е бодър, а измори ли се, да спи!“
6. От Аиша (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ако на някого от вас му се доспи, докато отслужва молитвата, нека подремне, докато сънливостта го напусне. Ако отслужва молитвата в просъница, несъзнателно, той може да се унесе, и вместо да иска опрощение, да обругае себе си.“
7. От Абу Абдуллах Джабир, син на Самура, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите:
„Отслужвал съм молитви с Пророка (с.а.с.). И молитвата му бе умерена, и проповедта му бе умерена.“
8. От Абу Джухайфа Уахб, син на Абдуллах, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Пророкът (с.а.с.) побратими Салман и Абу-д-Дарда. Салман посетил Абу-д-Дарда и видял, че съпругата му Ум ад-Дарда е облечена във вехти дрехи. Той попитал какво се е случило.
Отговорила: „Брат ти Абу-д-Дарда няма земни потребности“.
Дошъл Абу-д-Дарда, приготвил му храна и казал: „Храни се, аз говея!“
Казала му: „Не ще започна да се храня, докато и ти не започнеш“.
И той се нахранил. Когато настъпила нощта, Абу-д-Дарда тръгнал, за да будува в молитви, но той му казал да спи. И заспал. После пак тръгнал, за да будува, но пак му казал да спи. Когато наспътил краят на нощта, Салман казал: „Стани сега!“
И двамата отслужили заедно молитвата, и тогава Салман му казал: „Ти имаш дълг към своя Господ, имаш дълг и към себе си, имаш дълг и към семейството си. Изпълни дълга си към всеки, на когото си длъжен!“
Отишъл [Абу-д-Дарда] при Пророка (с.а.с.) и споменал пред него за това, а той казал: „Салман е прав.“
9. От Абу Мухаммед Абдуллах, син на Амр, син на ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пророка (с.а.с.) бил известен, че съм казал:
„Кълна се в Аллах, и през деня ще говея, и през нощта ще бодърствам, докато съм жив!“
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) попита: „Ти ли казваш това?“
Отговорих: „Наистина го казах, ти си ми и за баща, и за майка, Пратенико на Аллах!“
Той каза: „Ти не си способен на това. Говей и разговявай, спи и бодърствай, говей в месеца по три дни. Доброто дело се възнаграждава с десет подобни на него и така сякаш си говял цяла година“.
Казах: „Способен съм на по-добро от това“.
Той каза: „Говей един ден и разговявай два.“
Казах: „Способен съм на по-добро от това“.
Той каза: „Говей един ден и разговявай един. Това е говеенето на Дауд, Аллах да го благослови и с мир да го дари – най-умереното говеене“.
В друг вариант се казва: „Това е най-доброто говеене“.
Казах: „Способен съм на по-добро от това“.
Пратеникът (с.а.с.) каза: „Няма по-добро от това“.
Затова ако бях възприел трите дни, както каза Пратеника (с.а.с.), то би било по-любимо за мен и от семейството, и от имота ми“.
В друг вариант се казва: „Нима не са ме известили, че ти говееш през деня и будуваш през нощта?“
Казах: „Разбира се, Пратенико на Аллах“.
Каза: „Не го прави! Говей и разговявай, спи и бодърствай! Ти имаш дълг и към тялото си, и към очите си имаш дълг, и към съпругата си имаш дълг, и към гостите си имаш дълг. Достатъчно ти е да говееш всеки месец по три дни. Ти ще получиш за всяко добро дело по десет подобни на него. Това е говеене за цялата година“.
Бях суров и понесох суровост. Казах: „Пратенико на Аллах, аз имам сила“.
Каза: „Говей, както е говял Дауд, Пророкът на Аллах, и не прави повече от това!“
Казах: „Какво е било говеенето на Дауд?“
Каза: „Половината година“.
Когато достигнал преклонна възраст, Абдуллах казвал: „Де да бях приел позволението на Пратеника на Аллах (с.а.с.)!“
В друг вариант се казва: „И към детето си имаш дълг“.
В друг вариант се казва: „Не говее онзи, който говее непрекъснато“. (И повторил това три пъти.)
В друг вариант се казва: „Най-любимото говеене за Аллах Всевишния е това на Дауд. И най-любимата молитва за Аллах Всевишния е тази на Дауд. Той спял половината нощ, будувал в молитви през една трета от нея и спял през една шеста, говеел ден и разговявал ден, и не бягал, щом срещнел [врага]“.
В друг вариант се казва: „Моят баща ме ожени за жена от знатен род и се беше уговорил с нея да я пита за мен. Тя му казала: „Какъв прекрасен мъж, такъв, който не е смачкал постелята ми и не е свалил покривалото ми откакто съм дошла5“. Когато това продължило дълго, [бащата] споменал [за него] пред Пророка (с.а.с.) и той казал: „Срещни ме с него!“
Срещнахме се и после и той ме попита: „Как говееш?“
Отговорих: „Всеки ден“.
Попита: „И как изчиташ [целия Коран]?“
Отговорих: „Всяка нощ“.
И разказал споменатата история. Той четеше на някои от семейството си седемте6 [сури], за да приключи с тях през деня и да му бъде по-леко през нощта. Когато искаше да се подсили, той разговяваше с дни, броеше [ги] и говееше същия брой [дни]. Не желаеше да изостави нещо, по което да се различава от Пророка (с.а.с.)“.
10. От Абу Риби Ханзала, син на ар-Рабиа ал-Усайди Писаря, един от писарите на Пратеника на Аллах (с.а.с.) се предават думите:
„Срещна ме Абу Бакр (р.а.) и ми каза: „Как си, Ханзала?“
Казах: „Ханзала се страхува да не лицемери“.
Той каза: „Всеславен е Аллах, какво говориш!“.
Казах: „Стоим при Пратеника на Аллах (с.а.с.), той ни напомня за Рая и Ада и сякаш ги виждаме с очите си, а щом излезем оттам, се заемаме с жените, децата и парчетата си земя, и забравяме много“.
Абу Бакр (р.а.) каза: „Кълна се в Аллах, ние също се сблъскваме с нещо подобно“.
И тръгнахме двамата с Абу Бакр, докато влязохме при Пратеника на Аллах (с.а.с.). Казах:
„Ханзала се страхува да не лицемери, Пратенико на Аллах“.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) попита: „Как така?“
Казах: „Пратенико на Аллах, стоим при теб, напомняш ни за Рая и Ада и сякаш ги виждаме с очите си, а щом излезем оттам, се заемаме с жените, децата и парчетата си земя, и забравяме много“.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата ми, ако проявявате постоянство в онова, за което стоите при мен, и в споменаването [на Аллах], ангелите ще се здрависват с вас в постелите ви или по пътищата ви, ала, Ханзала – час по час7!“ И повтори това три пъти.“
11. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и то двамата, се предават думите:
„Докато Пророка (с.а.с.) изнасяше проповед, изведнъж там се видя мъж, който стои прав. Той попита за него и му казаха: „Абу Исраил е дал обе да стои прав под слънцето и да не сяда, да не се крие под сянка, да не говори и да говее“.
Пророкът (с.а.с.) каза: „Кажете му да разговява, да се крие на сянка и да сяда. Но да довърши говеенето си!“
1 „Аллах не се отегчава“ – Неговото въздаяние за вас и наградата Му за делата ви не секва, докато вие не се отегчите. Затова трябва да се стремите според силите си да проявявате настойчивост, за да бъде по-продължително Неговото въздаяние и по-големи даровете Му за вас.
2 Сунна – път, обичай, пример за подражание, закон.
3 Онези, които проявяват излишна и неуместна прекомерност и суровост.
4 Този хадис означава да молим за помощ в послушание пред Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, чрез извършване на дела по време на работа и когато сме безгрижни, така че да се наслаждаваме на богослуженето, да не изпитваме скука и да постигаме целите си. Така и пътникът с опит се движи през тези часове, почива с добичето си и стига до целта, без да се е изморил. Аллах е Най-знаещият.
5 Тя намеква, че съпругът й не я докосва.
6 Смята се, че това са първите седем дълги сури от Корана – от Ал-Бакара (Кравата) до Ат-Тауба (Покаянието), като Ал-Анфал (Придобитото във война) се възприема заедна, в една цялост, с Покаянието. По тази причина Ат-Тауба не започва с обичайните за всяка сура начални слова В името на Аллах, Всемилостия, Всемилосърдния!
7 Т.е да се отделя час за служене на Аллах и час за мимолетните земни потребности.
И е казал Всевишния: „Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни…“ (2: 185)
1. От Аиша (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) влязъл при нея, когато там имало никаква жена. Попита я коя е тя.
Отговори: „Това е еди-коя си, която [надълго] говори за молитвата си.“
Той каза: „Не, ваш дълг е онова, което е по силите ви. Кълна се в Аллах, Аллах не се отегчава, докато вие не се отегчите1. Най-любимото за Него е служенето на онзи, който е постоянен в това.“
(всепризнат хадис)
2. От Анас (р.а.) се предават думите:
„Трима мъже дойдоха пред домовете на съпругите на Пророка (с.а.с.), за да питат за богослуженето му. Когато научиха, изглежда им се стори малко.
Казаха: „Къде сме ние спрямо Пророка (с.а.с.), а на него му са опростени и предходните грехове, и следващите.“
Единият каза: „Що се отнася до мен, аз винаги ще се моля по цели нощи“.
Другият каза: „А аз ще говея постоянно и никога не ще прекъсвам“.
Третият каза: „А аз ще се въздържам от жени и никога не ще встъпя в брак“.
Тогава при тях дойде Пратеника на Аллах (с.а.с.) и каза: „Вие ли сте онези, които са казали така и така? Кълна се в Аллах, аз съм най-страхуващият се сред вас от Аллах, и най-благочестивият. Ала аз говея и прекъсвам говеенето, извършвам молитвата и спя, и се женя. Който отхвърля моята сунна2, той не е с мен“.
(всепризнат хадис)
3. От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Погубват се педантичните“3. И повтори това три пъти.
4. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а..с) е казал:
„Религията е лекота. Винаги щом тя се отежни, това я разгромява. Насочвайте се по правия път, приближавайте се към Аллах и бъдете приветливи, и молете Го за помощ сутрин и вечер, и през част от нощта.“4
(разказан от ал-Бухари)
В друг вариант се казва: „Насочвайте се по правия път и се приближавайте към Аллах и сутрин, и вечер, и през част от нощта! Тогава целта, целта ще достигнете“.5. От Анас (р.а.) се предават думите:
„Пророкът (с.а.с.) влезе в джамията и изведнъж – [видя] въже, опъната между двете колони.
Попита: „Какво е това въже?“
Отговориха: „Това е въжето на Зайнаб, когато се изтощи, да се хваща за него [при изправяне].“
Пророкът (с.а.с.) каза: „Развържете го! Нека всеки от вас да отслужва молитвата, докато е бодър, а измори ли се, да спи!“
(всепризнат хадис)
6. От Аиша (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ако на някого от вас му се доспи, докато отслужва молитвата, нека подремне, докато сънливостта го напусне. Ако отслужва молитвата в просъница, несъзнателно, той може да се унесе, и вместо да иска опрощение, да обругае себе си.“
(всепризнат хадис)
7. От Абу Абдуллах Джабир, син на Самура, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите:
„Отслужвал съм молитви с Пророка (с.а.с.). И молитвата му бе умерена, и проповедта му бе умерена.“
(разказан от Муслим)
8. От Абу Джухайфа Уахб, син на Абдуллах, Аллах да е доволен от него, се предават думите:
„Пророкът (с.а.с.) побратими Салман и Абу-д-Дарда. Салман посетил Абу-д-Дарда и видял, че съпругата му Ум ад-Дарда е облечена във вехти дрехи. Той попитал какво се е случило.
Отговорила: „Брат ти Абу-д-Дарда няма земни потребности“.
Дошъл Абу-д-Дарда, приготвил му храна и казал: „Храни се, аз говея!“
Казала му: „Не ще започна да се храня, докато и ти не започнеш“.
И той се нахранил. Когато настъпила нощта, Абу-д-Дарда тръгнал, за да будува в молитви, но той му казал да спи. И заспал. После пак тръгнал, за да будува, но пак му казал да спи. Когато наспътил краят на нощта, Салман казал: „Стани сега!“
И двамата отслужили заедно молитвата, и тогава Салман му казал: „Ти имаш дълг към своя Господ, имаш дълг и към себе си, имаш дълг и към семейството си. Изпълни дълга си към всеки, на когото си длъжен!“
Отишъл [Абу-д-Дарда] при Пророка (с.а.с.) и споменал пред него за това, а той казал: „Салман е прав.“
(разказан от ал-Бухари)
9. От Абу Мухаммед Абдуллах, син на Амр, син на ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пророка (с.а.с.) бил известен, че съм казал:
„Кълна се в Аллах, и през деня ще говея, и през нощта ще бодърствам, докато съм жив!“
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) попита: „Ти ли казваш това?“
Отговорих: „Наистина го казах, ти си ми и за баща, и за майка, Пратенико на Аллах!“
Той каза: „Ти не си способен на това. Говей и разговявай, спи и бодърствай, говей в месеца по три дни. Доброто дело се възнаграждава с десет подобни на него и така сякаш си говял цяла година“.
Казах: „Способен съм на по-добро от това“.
Той каза: „Говей един ден и разговявай два.“
Казах: „Способен съм на по-добро от това“.
Той каза: „Говей един ден и разговявай един. Това е говеенето на Дауд, Аллах да го благослови и с мир да го дари – най-умереното говеене“.
В друг вариант се казва: „Това е най-доброто говеене“.
Казах: „Способен съм на по-добро от това“.
Пратеникът (с.а.с.) каза: „Няма по-добро от това“.
Затова ако бях възприел трите дни, както каза Пратеника (с.а.с.), то би било по-любимо за мен и от семейството, и от имота ми“.
В друг вариант се казва: „Нима не са ме известили, че ти говееш през деня и будуваш през нощта?“
Казах: „Разбира се, Пратенико на Аллах“.
Каза: „Не го прави! Говей и разговявай, спи и бодърствай! Ти имаш дълг и към тялото си, и към очите си имаш дълг, и към съпругата си имаш дълг, и към гостите си имаш дълг. Достатъчно ти е да говееш всеки месец по три дни. Ти ще получиш за всяко добро дело по десет подобни на него. Това е говеене за цялата година“.
Бях суров и понесох суровост. Казах: „Пратенико на Аллах, аз имам сила“.
Каза: „Говей, както е говял Дауд, Пророкът на Аллах, и не прави повече от това!“
Казах: „Какво е било говеенето на Дауд?“
Каза: „Половината година“.
Когато достигнал преклонна възраст, Абдуллах казвал: „Де да бях приел позволението на Пратеника на Аллах (с.а.с.)!“
В друг вариант се казва: „И към детето си имаш дълг“.
В друг вариант се казва: „Не говее онзи, който говее непрекъснато“. (И повторил това три пъти.)
В друг вариант се казва: „Най-любимото говеене за Аллах Всевишния е това на Дауд. И най-любимата молитва за Аллах Всевишния е тази на Дауд. Той спял половината нощ, будувал в молитви през една трета от нея и спял през една шеста, говеел ден и разговявал ден, и не бягал, щом срещнел [врага]“.
В друг вариант се казва: „Моят баща ме ожени за жена от знатен род и се беше уговорил с нея да я пита за мен. Тя му казала: „Какъв прекрасен мъж, такъв, който не е смачкал постелята ми и не е свалил покривалото ми откакто съм дошла5“. Когато това продължило дълго, [бащата] споменал [за него] пред Пророка (с.а.с.) и той казал: „Срещни ме с него!“
Срещнахме се и после и той ме попита: „Как говееш?“
Отговорих: „Всеки ден“.
Попита: „И как изчиташ [целия Коран]?“
Отговорих: „Всяка нощ“.
И разказал споменатата история. Той четеше на някои от семейството си седемте6 [сури], за да приключи с тях през деня и да му бъде по-леко през нощта. Когато искаше да се подсили, той разговяваше с дни, броеше [ги] и говееше същия брой [дни]. Не желаеше да изостави нещо, по което да се различава от Пророка (с.а.с.)“.
Всички тези варианти са достоверни и по-голямата част от тях се среща в двата сборника Сахих, а по-малката – само в единия от сборниците.
10. От Абу Риби Ханзала, син на ар-Рабиа ал-Усайди Писаря, един от писарите на Пратеника на Аллах (с.а.с.) се предават думите:
„Срещна ме Абу Бакр (р.а.) и ми каза: „Как си, Ханзала?“
Казах: „Ханзала се страхува да не лицемери“.
Той каза: „Всеславен е Аллах, какво говориш!“.
Казах: „Стоим при Пратеника на Аллах (с.а.с.), той ни напомня за Рая и Ада и сякаш ги виждаме с очите си, а щом излезем оттам, се заемаме с жените, децата и парчетата си земя, и забравяме много“.
Абу Бакр (р.а.) каза: „Кълна се в Аллах, ние също се сблъскваме с нещо подобно“.
И тръгнахме двамата с Абу Бакр, докато влязохме при Пратеника на Аллах (с.а.с.). Казах:
„Ханзала се страхува да не лицемери, Пратенико на Аллах“.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) попита: „Как така?“
Казах: „Пратенико на Аллах, стоим при теб, напомняш ни за Рая и Ада и сякаш ги виждаме с очите си, а щом излезем оттам, се заемаме с жените, децата и парчетата си земя, и забравяме много“.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата ми, ако проявявате постоянство в онова, за което стоите при мен, и в споменаването [на Аллах], ангелите ще се здрависват с вас в постелите ви или по пътищата ви, ала, Ханзала – час по час7!“ И повтори това три пъти.“
(разказан от Муслим)
11. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и то двамата, се предават думите:
„Докато Пророка (с.а.с.) изнасяше проповед, изведнъж там се видя мъж, който стои прав. Той попита за него и му казаха: „Абу Исраил е дал обе да стои прав под слънцето и да не сяда, да не се крие под сянка, да не говори и да говее“.
Пророкът (с.а.с.) каза: „Кажете му да разговява, да се крие на сянка и да сяда. Но да довърши говеенето си!“
(разказан от ал-Бухари)
1 „Аллах не се отегчава“ – Неговото въздаяние за вас и наградата Му за делата ви не секва, докато вие не се отегчите. Затова трябва да се стремите според силите си да проявявате настойчивост, за да бъде по-продължително Неговото въздаяние и по-големи даровете Му за вас.
2 Сунна – път, обичай, пример за подражание, закон.
3 Онези, които проявяват излишна и неуместна прекомерност и суровост.
4 Този хадис означава да молим за помощ в послушание пред Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, чрез извършване на дела по време на работа и когато сме безгрижни, така че да се наслаждаваме на богослуженето, да не изпитваме скука и да постигаме целите си. Така и пътникът с опит се движи през тези часове, почива с добичето си и стига до целта, без да се е изморил. Аллах е Най-знаещият.
5 Тя намеква, че съпругът й не я докосва.
6 Смята се, че това са първите седем дълги сури от Корана – от Ал-Бакара (Кравата) до Ат-Тауба (Покаянието), като Ал-Анфал (Придобитото във война) се възприема заедна, в една цялост, с Покаянието. По тази причина Ат-Тауба не започва с обичайните за всяка сура начални слова В името на Аллах, Всемилостия, Всемилосърдния!
7 Т.е да се отделя час за служене на Аллах и час за мимолетните земни потребности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар