Аллах Всевишния е казал: „И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява отхвърляното. Тези са сполучилите.“ (3: 104)
И е казал Всевишния: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате отхвърляното, и вярвате в Аллах.“ (3: 110)
И е казал още: „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието и страни от невежите!“ (7: 199)
И е казал също: „А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват отхвърляното.“ (9: 71)
И е казал Всевишния: „Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не се възпираха взаимно от отхвърляното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!“ (5: 78)
И е казал още: „И кажи: „Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае да остане неверник!“ (18: 29)
И е казал Той: „Извести онова, което ти бе повелено…“ (15: 94)
И е казал също: „…спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци.“ (7: 165)
Хадисите са следните:
1. От Абу Саид ал-Худри (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Който измежду вас види нещо отхвърляно, него го премни с ръката си. Ако не може, тогава – с езика си. Ако не може, тогава – със сърцето си. А това е най-слабата вяра.“
2. От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Всички пророци, изпратени от Аллах при някой народ преди мен, са имали винаги ученици и сподвижници от своята общност, които са възприемали тяхната традиция и са следвали тяхната повеля. После подир тях са идвали последователи, които говорели едно, а вършели друго и постъпвали според каквото им е повелено. Който води срещу тях Свещена борба с ръката си, той е вярващ. Който води срещу тях Свещена борба със сърцето си, и той е вярващ. Който води срещу тях Свещена борба с езика си, и той е вярващ. Отвъд това няма вяра дори колкото синапено зърно.“
3. От Абу-л-Уалид Убада ибн ас-Самит (р.а.) се предават думите:
„Дадохме обет на Пратеника на Аллах (с.а.с.) да слушаме и да се подчиняваме при трудност и леснина, при оживление и неохота, и при себичност спрямо нас да не оспорваме властниците освен в случай на открито неверие, за което разполагаме с довод от Аллах Всевишния, и да говорим истината, където и да се намираме, без да се страхуваме – в името на Аллах – от упрек на порицател.“
4. От ан-Нуман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Спазващият предписанията на Аллах и незачитащият ги приличат на пътници на кораб, изтеглили жребий, кой да бъде отгоре, и кой – отдолу. Онези, които са отдолу, трябва да минават през горните, когато черпят от водата1 и казват: „Ако пробием дупка откъм нашата страна, не ще безпокоим хората над нас.“ Ако онези отгоре оставят другите да направят каквото са пожелали, всички ще загинат, а ако ги спрат, всички ще се спасят.“
5. От Майката на мюслюманите Ум Салама Хинд, дъщеря на Абу Умайя Хузайфа (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Над вас ще бъдат поставени емири да ви управляват и вие ще одобрявате [някои от делата им] и ще отхвърляте [други]. Който се отврати, е невинен. Който отхвърли, се избавя, но не и който се съгласи и последва“.
Попитали: „Пратенико на Аллах, да не се ли сражаваме с тях?“
Отговорил: „Не, докато все още отслужват сред вас молитвите.“
6. От Майката на мюслюманите Ум ал-Хакам Зайнаб, дъщеря на Джахш, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пророка (с.а.с.) влязъл уплашен при нея с думите:
„Няма друг бог освен Аллах! Горко им на арабите за злина, която наближава! Днес бе направен ето такъв пробив в стената, която задържа Яджудж и Маджудж“.
И той направи кръг с палеца и показалеца си.
Казах: „Пратенико на Аллах, нима ще погинем, след като сред нас има [много] праведници?“
Отговори: „Да, когато се разпострани нечестивостта.“2
7. От Абу Саид ал-Худри (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Пазете се от седенето по пътищата!“
Казаха: „Пратенико на Аллах, за нас е потребно да седим и разговаряме“.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Ако нямате друга възможност освен да седите, отдайте на пътя правото му!“
Рекоха: „Какво е правото на пътя, Пратенико на Аллах?“
Каза: „Да се свежда погледът, да се почистват боклуците, да се отговаря на поздрава, да се повелява одобряваното и да се възбранява отхвърляното.“
8. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) видял златен пръстен на ръката на някакъв мъж. Тогава той му го свалил и го захвърлил, с думите:
„Всеки от вас, който се стреми да получи въглен от Огъня, нека слага това на ръката си!“
След като Пратеника на Аллах (с.а.с.), си отишъл, рекли на мъжа: „Вземи си пръстена, може да ти е от полза.“
А той казал: „Не, кълна се в Аллах, никога не ще го взема, след като го е изхвърлил Пратеника на Аллах (с.а.с.)!“
9. От Абу Саид ал-Хасан ал-Басри се предава, че Аиз, син на Амр, Аллах да е доволен от него, влязъл при Убайдаллах, син на Заийад и казал: „Синко, аз чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Най-лоши са жестоките пастири3. Пази се да не бъдеш от тях!“
А той казал: „Седни, ти бе сред отбраните сподвижници на Пратеника (с.а.с.)!“
Отговорил му: „Нима сред тях имаше избраници! Избраници станаха онези след тях и други, но не и те.“
10. От Хузайфа (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Кълна се в Онзи, в Чиято длан е дущата ми, вие трябва непременоо да повелявате одобряваното и да възбранявате отхвърляното, иначе скоро Аллах ще ви изпрати наказание от Него! После ще Го зовете, но не ще ви откликне.“
11. От Абу Саид ал-Худри (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Най-добрата Свещена борба е справедливо слово над владетел деспот.“
12. От Абу Абдуллах Тарик, син на Шихаб ал-Буджали ал-Ахмаси (р.а.) се предава, че мъж попитал Пророка (с.а.с.), когато се качвал на стермето: „Коя Свещена борба е най-добрата?“
Отговорил: „Правдиво слово пред владетел деспот.“
13. От Ибн Масуд (р.а.) се предават думите, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„За първи път пороците започнали да се разпостраняват сред синовете на Исраил, когато някой мъж срещал друг и му казвал: „Бой се от Аллах и се откажи от онова, което вършиш! То не ти е позволено.“
После го срещнал на следващия ден и той пак постъпвал по същия начин, но това не му пречело да се храни, да пие и да седи с него. Като постъпвали така, Аллах запечатал сърцата на едни чрез други.“
После казал:
„Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не с евъзпираха взаимно от отхвърляното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!“ (5: 78-79)
Пророкът (с.а.с.) продължил с думите:
„Напротив, вие трябва да повелявате одобвяваното и да възбранявате отхвърляното, и да пречите на угнетителя, и да го склонявате към правдата, и да го карате да се придържа към нея. Иначе Аллах ще запечата сърцата на едни от вас чрез други и после ще ви прокълне, както прокълна и тях [юдеите].“
„Когато синовете на Исраил изпаднали в грехове, учените им ги възбранили, но те не преставали. Седели заедно на събиранията, хранели се и пиели заедно. Тогава Аллах запечатал сърцата на едни от тях чрез други и ги проклел чрез словото на Дауд и Иса, сина на Мариам. Това е, защото не са се подчинявали и са престъпвали.“
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.), който се бил подпрял, седнал и казал:
„Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, докато не ги накарате да се придържат към правдата…“
14. От Абу Бакр Превярващия (р.а.) се предават думите:
„Хора, вие четете знамението: „О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път…“ (5: 105).
Аз чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Когато хората видят, че някой е угнетител, ако не му попречат, Аллах скоро ще им въздаде на всички наказание от Себе си.“4
1 Когато долните отиват при горните, те им причиняват неудобство.
2 В хадиса се разяснява, че когато греховете и пороците се умножат сред хората, тогава наставa всеобща гибел, въпреки че сред тях има и праведници. Това показва важността на греха и съпротивата срещу него.
3 Става дума за пастирите, които се отнасят жестоко с добитъка по пазарите, но това се възприема и в преносен смисъл за духовните водачи, които угнетяват своето паство.
4 Аллах Всевишния ще накаже и угнетителят за неговото поведение, и онези, които са го търпели, въпреки че било по силите им да го възпрат с ръцете си, със слово или със сърцето си.
И е казал Всевишния: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате отхвърляното, и вярвате в Аллах.“ (3: 110)
И е казал още: „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието и страни от невежите!“ (7: 199)
И е казал също: „А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват отхвърляното.“ (9: 71)
И е казал Всевишния: „Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не се възпираха взаимно от отхвърляното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!“ (5: 78)
И е казал още: „И кажи: „Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае да остане неверник!“ (18: 29)
И е казал Той: „Извести онова, което ти бе повелено…“ (15: 94)
И е казал също: „…спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци.“ (7: 165)
Хадисите са следните:
1. От Абу Саид ал-Худри (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Който измежду вас види нещо отхвърляно, него го премни с ръката си. Ако не може, тогава – с езика си. Ако не може, тогава – със сърцето си. А това е най-слабата вяра.“
(разказан от Муслим)
2. От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Всички пророци, изпратени от Аллах при някой народ преди мен, са имали винаги ученици и сподвижници от своята общност, които са възприемали тяхната традиция и са следвали тяхната повеля. После подир тях са идвали последователи, които говорели едно, а вършели друго и постъпвали според каквото им е повелено. Който води срещу тях Свещена борба с ръката си, той е вярващ. Който води срещу тях Свещена борба със сърцето си, и той е вярващ. Който води срещу тях Свещена борба с езика си, и той е вярващ. Отвъд това няма вяра дори колкото синапено зърно.“
(разказан от Муслим)
3. От Абу-л-Уалид Убада ибн ас-Самит (р.а.) се предават думите:
„Дадохме обет на Пратеника на Аллах (с.а.с.) да слушаме и да се подчиняваме при трудност и леснина, при оживление и неохота, и при себичност спрямо нас да не оспорваме властниците освен в случай на открито неверие, за което разполагаме с довод от Аллах Всевишния, и да говорим истината, където и да се намираме, без да се страхуваме – в името на Аллах – от упрек на порицател.“
(всепризнат хадис)
4. От ан-Нуман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Спазващият предписанията на Аллах и незачитащият ги приличат на пътници на кораб, изтеглили жребий, кой да бъде отгоре, и кой – отдолу. Онези, които са отдолу, трябва да минават през горните, когато черпят от водата1 и казват: „Ако пробием дупка откъм нашата страна, не ще безпокоим хората над нас.“ Ако онези отгоре оставят другите да направят каквото са пожелали, всички ще загинат, а ако ги спрат, всички ще се спасят.“
(всепризнат хадис)
5. От Майката на мюслюманите Ум Салама Хинд, дъщеря на Абу Умайя Хузайфа (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Над вас ще бъдат поставени емири да ви управляват и вие ще одобрявате [някои от делата им] и ще отхвърляте [други]. Който се отврати, е невинен. Който отхвърли, се избавя, но не и който се съгласи и последва“.
Попитали: „Пратенико на Аллах, да не се ли сражаваме с тях?“
Отговорил: „Не, докато все още отслужват сред вас молитвите.“
(разказан от Муслим)
Този хадис означава, че който възненавиди със сърцето си незаконосъобразните деяния, без да е способен да ги отхвърли нито с ръка, нито със слово, той не носи грях и е изпълнил дълга си. Който отхвърли горните деяния според възможностите си, той се избавя от това прегрешение. Ала носи грях онзи, който се съгласи и приеме да следва възбранените деяния.6. От Майката на мюслюманите Ум ал-Хакам Зайнаб, дъщеря на Джахш, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пророка (с.а.с.) влязъл уплашен при нея с думите:
„Няма друг бог освен Аллах! Горко им на арабите за злина, която наближава! Днес бе направен ето такъв пробив в стената, която задържа Яджудж и Маджудж“.
И той направи кръг с палеца и показалеца си.
Казах: „Пратенико на Аллах, нима ще погинем, след като сред нас има [много] праведници?“
Отговори: „Да, когато се разпострани нечестивостта.“2
(всепризнат хадис)
7. От Абу Саид ал-Худри (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Пазете се от седенето по пътищата!“
Казаха: „Пратенико на Аллах, за нас е потребно да седим и разговаряме“.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Ако нямате друга възможност освен да седите, отдайте на пътя правото му!“
Рекоха: „Какво е правото на пътя, Пратенико на Аллах?“
Каза: „Да се свежда погледът, да се почистват боклуците, да се отговаря на поздрава, да се повелява одобряваното и да се възбранява отхвърляното.“
(всепризнат хадис)
8. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) видял златен пръстен на ръката на някакъв мъж. Тогава той му го свалил и го захвърлил, с думите:
„Всеки от вас, който се стреми да получи въглен от Огъня, нека слага това на ръката си!“
След като Пратеника на Аллах (с.а.с.), си отишъл, рекли на мъжа: „Вземи си пръстена, може да ти е от полза.“
А той казал: „Не, кълна се в Аллах, никога не ще го взема, след като го е изхвърлил Пратеника на Аллах (с.а.с.)!“
(разказан от Муслим)
9. От Абу Саид ал-Хасан ал-Басри се предава, че Аиз, син на Амр, Аллах да е доволен от него, влязъл при Убайдаллах, син на Заийад и казал: „Синко, аз чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Най-лоши са жестоките пастири3. Пази се да не бъдеш от тях!“
А той казал: „Седни, ти бе сред отбраните сподвижници на Пратеника (с.а.с.)!“
Отговорил му: „Нима сред тях имаше избраници! Избраници станаха онези след тях и други, но не и те.“
(разказан от Муслим)
10. От Хузайфа (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Кълна се в Онзи, в Чиято длан е дущата ми, вие трябва непременоо да повелявате одобряваното и да възбранявате отхвърляното, иначе скоро Аллах ще ви изпрати наказание от Него! После ще Го зовете, но не ще ви откликне.“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
11. От Абу Саид ал-Худри (р.а.) се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Най-добрата Свещена борба е справедливо слово над владетел деспот.“
(разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
12. От Абу Абдуллах Тарик, син на Шихаб ал-Буджали ал-Ахмаси (р.а.) се предава, че мъж попитал Пророка (с.а.с.), когато се качвал на стермето: „Коя Свещена борба е най-добрата?“
Отговорил: „Правдиво слово пред владетел деспот.“
(разказан от ан-Насаи с достоверен свод от разказвачи)
13. От Ибн Масуд (р.а.) се предават думите, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„За първи път пороците започнали да се разпостраняват сред синовете на Исраил, когато някой мъж срещал друг и му казвал: „Бой се от Аллах и се откажи от онова, което вършиш! То не ти е позволено.“
После го срещнал на следващия ден и той пак постъпвал по същия начин, но това не му пречело да се храни, да пие и да седи с него. Като постъпвали така, Аллах запечатал сърцата на едни чрез други.“
После казал:
„Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не с евъзпираха взаимно от отхвърляното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!“ (5: 78-79)
Пророкът (с.а.с.) продължил с думите:
„Напротив, вие трябва да повелявате одобвяваното и да възбранявате отхвърляното, и да пречите на угнетителя, и да го склонявате към правдата, и да го карате да се придържа към нея. Иначе Аллах ще запечата сърцата на едни от вас чрез други и после ще ви прокълне, както прокълна и тях [юдеите].“
(разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
Ат-Тирмизи е предал, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:„Когато синовете на Исраил изпаднали в грехове, учените им ги възбранили, но те не преставали. Седели заедно на събиранията, хранели се и пиели заедно. Тогава Аллах запечатал сърцата на едни от тях чрез други и ги проклел чрез словото на Дауд и Иса, сина на Мариам. Това е, защото не са се подчинявали и са престъпвали.“
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.), който се бил подпрял, седнал и казал:
„Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, докато не ги накарате да се придържат към правдата…“
14. От Абу Бакр Превярващия (р.а.) се предават думите:
„Хора, вие четете знамението: „О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път…“ (5: 105).
Аз чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Когато хората видят, че някой е угнетител, ако не му попречат, Аллах скоро ще им въздаде на всички наказание от Себе си.“4
(разказан от Абу Дауд, ат-Тирмизи и ан-Насаи с достоверни сводове от разказвачи)
1 Когато долните отиват при горните, те им причиняват неудобство.
2 В хадиса се разяснява, че когато греховете и пороците се умножат сред хората, тогава наставa всеобща гибел, въпреки че сред тях има и праведници. Това показва важността на греха и съпротивата срещу него.
3 Става дума за пастирите, които се отнасят жестоко с добитъка по пазарите, но това се възприема и в преносен смисъл за духовните водачи, които угнетяват своето паство.
4 Аллах Всевишния ще накаже и угнетителят за неговото поведение, и онези, които са го търпели, въпреки че било по силите им да го възпрат с ръцете си, със слово или със сърцето си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар