Аллах Всевишния е казал: „И призовавай към своя Господ!…“ (28: 78).
И е казал Всевишния: „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение…“ (16: 125)
И е казал още: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта…“ (5: 2)
И е казал също: „И нека сред вас има общност, която зове към благото…“ (3: 104)
1. От Абу Масуд Укба, син на Амр ал-Ансари ал-Бадри, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„За насочващия към добро има същото въздаяние, каквото и за извършващия го.“
2. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който призовава към напътствие, за него има същата отплата, каквато и за последвалите го, без да се намалят с нищо техните въздаяния. А който призовава към заблуда, над него тежи същият грях, какъвто и над последвалите го, без да се намалят с нищо техните грехове.“
3. От Абу-л-Аббас ибн Саад ас-Саиди (р.а.) се предава, че преди деня на битката при Хайбар Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Утре аз ще дам знамето на мъж, чрез когото Аллах ще дари подеба – той обича Аллах и Неговия Пратеник, а и Аллах, и Неговият Пратеник го обичат“.
Хората прекарали нощта в спор на кого от тях ще бъде дадено.“
Когато настъпило утрото, рано в зори всички отишли при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го помолили [знамето] да бъде дадено. Той казал:
„Къде е Али, синът на Аби Талиб?“
Отговорили му: „Пратенико на Аллах, той се оплаква, че го болят очите“.
Казал: „Пратете да го повикат.“
Тогава го довели. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) поплюнал на очите му, отправил зов за него и той оздравял, сякаш никога не бил изпитал болка. На него дал знамето.
Али (р.а.) казал: „Пратенико на Аллах, да се сражавам с тях, докато станат подобни на нас [мюслюмани] ли?“
Той отговорил: „Продължи да си вървиш спокойно, докато стигнеш до тяхната територия. После ги призови към Исляма и им съобщи какви задължения трябва да изпълняват към Аллах Всевишния. Кълна се в Аллах, ако Той напъти чрез теб дори един човек, това ще ти е по-ценно и от червените камили.“1
4. От Анас (р.а.) се предава, че младеж от приелите Исляма казал: „Пратенико на Аллах, искам да участвам в завоевание, а нямам с какво да се въоръжа.“
Той му отговорил: „Иди при еди-кого си, който се въоръжи, но заболя“.
Отишъл при него и казал: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ти праща поздрав и каза да ми дадеш своето въоръжение.“
Човекът казал на съпругата си: „Дай му моето въоръжение и нищо не задържай от него! Кълна се в Аллах, ако не задържиш нищо от него, ще бъдеш благословена за това.“
И е казал Всевишния: „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение…“ (16: 125)
И е казал още: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта…“ (5: 2)
И е казал също: „И нека сред вас има общност, която зове към благото…“ (3: 104)
1. От Абу Масуд Укба, син на Амр ал-Ансари ал-Бадри, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„За насочващия към добро има същото въздаяние, каквото и за извършващия го.“
(разказан от Муслим)
2. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който призовава към напътствие, за него има същата отплата, каквато и за последвалите го, без да се намалят с нищо техните въздаяния. А който призовава към заблуда, над него тежи същият грях, какъвто и над последвалите го, без да се намалят с нищо техните грехове.“
(разказан от Муслим)
3. От Абу-л-Аббас ибн Саад ас-Саиди (р.а.) се предава, че преди деня на битката при Хайбар Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Утре аз ще дам знамето на мъж, чрез когото Аллах ще дари подеба – той обича Аллах и Неговия Пратеник, а и Аллах, и Неговият Пратеник го обичат“.
Хората прекарали нощта в спор на кого от тях ще бъде дадено.“
Когато настъпило утрото, рано в зори всички отишли при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го помолили [знамето] да бъде дадено. Той казал:
„Къде е Али, синът на Аби Талиб?“
Отговорили му: „Пратенико на Аллах, той се оплаква, че го болят очите“.
Казал: „Пратете да го повикат.“
Тогава го довели. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) поплюнал на очите му, отправил зов за него и той оздравял, сякаш никога не бил изпитал болка. На него дал знамето.
Али (р.а.) казал: „Пратенико на Аллах, да се сражавам с тях, докато станат подобни на нас [мюслюмани] ли?“
Той отговорил: „Продължи да си вървиш спокойно, докато стигнеш до тяхната територия. После ги призови към Исляма и им съобщи какви задължения трябва да изпълняват към Аллах Всевишния. Кълна се в Аллах, ако Той напъти чрез теб дори един човек, това ще ти е по-ценно и от червените камили.“1
4. От Анас (р.а.) се предава, че младеж от приелите Исляма казал: „Пратенико на Аллах, искам да участвам в завоевание, а нямам с какво да се въоръжа.“
Той му отговорил: „Иди при еди-кого си, който се въоръжи, но заболя“.
Отишъл при него и казал: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ти праща поздрав и каза да ми дадеш своето въоръжение.“
Човекът казал на съпругата си: „Дай му моето въоръжение и нищо не задържай от него! Кълна се в Аллах, ако не задържиш нищо от него, ще бъдеш благословена за това.“
(разказан от Муслим)
Няма коментари:
Публикуване на коментар