Аллах Всевишния е казал: „Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората…“ (4: 114)
И е казал още: „Най-добро е помирението…“ (4: 128)
И е казал Той: „Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно…“ (8: 1)
И е казал също: „Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя…“ (49: 10)
1. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
„Даването на милостиня е дълг за всяка става от човешкото тял във всеки ден, през който слънцето изгрява. Милостиня е да бъдеш справедлив между двама [спорещи]. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което пречи.“
2. От Ум Кулсум, дъщеря на Укба ибн Аби Муит (р.а.) се предава следното:
„Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Не е лъжец онзи, който помирява хората, като преувеличава добро или изрича добро.“
3. От Аиша (р.а.) се предава: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) чу на вратата двама души да се карат на висок глас. Единият молеше другия да намали дълга му и да се смили над него за нещо, а той казваше: „Кълна се в Аллах, не ще го сторя!“. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) излезе при тях и попита: „Къде в заклелият се в името на Аллах, че не ще върши добро?“
Мъжът отговори:
„Аз съм, Пратенико на Аллах! Нека стане, каквото той пожелае.“1
4. От Абу-л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди (р.а.) се предава, че до Пратеника на Аллах (с.а.с.) стигнала вестта за злосторство сред племето Амр ибн Ауф. Той тръгна заедно с други хора, за да го помири и понеже се забавил, а настанало време за молитвата, Билял отишъл при Абу Бакр, Аллах да е доволен и от двамата и казал:
„Абу Бакр, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е възпрепятстван, а настана време за молитва, ти би ли могъл да я водиш?“
Отговорил:
„Да, щом си пожелал.“
Билял прогласил началото на молитвата. Абу Бакр пристъпил отпред, изрекъл:
„Аллах е Най-великия!2“, и хората произнесли същото. Тогава дошъл Пратеника на Аллах (с.а.с.), вървейки покрай редиците, докато се възправил в [първата] редица. Хората започнали да ръкопляскат. Абу Бакр (р.а.) не се обърнал, докато се молел, но когато хората заръкопляскали още по-силно, той се обърнал и видял Пратеника на Аллах (с.а.с.), който му дал знак [да продължи]. Обаче Абу Бакр вдигнал ръка, отправил прослава към Аллах, отстъпил назад и застанал в редицата. Тогава начело се възправил Пратеника на Аллах (с.а.с), отслужил молитвата и след като приключил, се обърнал към хората с думите:
„Защо когато нещо ви отвлече от молитвата, вие започвате да ръкопляскате? Ръкопляскането е само за жените. Щом нещо отвлече някого от молитвата, нека изрече: „Преславен е Аллах!3“. Всеки, който чуе това, ще се обърне. Абу Бакр, какво те възпря да отслужиш молитвата пред хората, след като ти дадох знак?“
Абу Бакр отговорил: „Не би трябвало Ибн Аби Кухафа4 да отслужва молитва начело на хората в присъствието на Претеника на Аллах (с.а.с.)“
1 С други думи, мъжът е приел молбата на длъжника.
2 Аллаху акбар.
3 Субханаллах.
4 Самият Абу Бакр.
И е казал още: „Най-добро е помирението…“ (4: 128)
И е казал Той: „Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно…“ (8: 1)
И е казал също: „Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя…“ (49: 10)
1. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
„Даването на милостиня е дълг за всяка става от човешкото тял във всеки ден, през който слънцето изгрява. Милостиня е да бъдеш справедлив между двама [спорещи]. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което пречи.“
(всепризнат хадис)
2. От Ум Кулсум, дъщеря на Укба ибн Аби Муит (р.а.) се предава следното:
„Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Не е лъжец онзи, който помирява хората, като преувеличава добро или изрича добро.“
(всепризнат хадис)
Във варианта на Муслим се добавя следното: „Тя каза: „Не съм го чула да позволява на хората да говорят [измисляйки си] освен за три неща: войната, помирението между хората и разговора между съпрузи [за запазване на брака].“3. От Аиша (р.а.) се предава: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) чу на вратата двама души да се карат на висок глас. Единият молеше другия да намали дълга му и да се смили над него за нещо, а той казваше: „Кълна се в Аллах, не ще го сторя!“. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) излезе при тях и попита: „Къде в заклелият се в името на Аллах, че не ще върши добро?“
Мъжът отговори:
„Аз съм, Пратенико на Аллах! Нека стане, каквото той пожелае.“1
(всепризнат хадис)
4. От Абу-л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди (р.а.) се предава, че до Пратеника на Аллах (с.а.с.) стигнала вестта за злосторство сред племето Амр ибн Ауф. Той тръгна заедно с други хора, за да го помири и понеже се забавил, а настанало време за молитвата, Билял отишъл при Абу Бакр, Аллах да е доволен и от двамата и казал:
„Абу Бакр, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е възпрепятстван, а настана време за молитва, ти би ли могъл да я водиш?“
Отговорил:
„Да, щом си пожелал.“
Билял прогласил началото на молитвата. Абу Бакр пристъпил отпред, изрекъл:
„Аллах е Най-великия!2“, и хората произнесли същото. Тогава дошъл Пратеника на Аллах (с.а.с.), вървейки покрай редиците, докато се възправил в [първата] редица. Хората започнали да ръкопляскат. Абу Бакр (р.а.) не се обърнал, докато се молел, но когато хората заръкопляскали още по-силно, той се обърнал и видял Пратеника на Аллах (с.а.с.), който му дал знак [да продължи]. Обаче Абу Бакр вдигнал ръка, отправил прослава към Аллах, отстъпил назад и застанал в редицата. Тогава начело се възправил Пратеника на Аллах (с.а.с), отслужил молитвата и след като приключил, се обърнал към хората с думите:
„Защо когато нещо ви отвлече от молитвата, вие започвате да ръкопляскате? Ръкопляскането е само за жените. Щом нещо отвлече някого от молитвата, нека изрече: „Преславен е Аллах!3“. Всеки, който чуе това, ще се обърне. Абу Бакр, какво те възпря да отслужиш молитвата пред хората, след като ти дадох знак?“
Абу Бакр отговорил: „Не би трябвало Ибн Аби Кухафа4 да отслужва молитва начело на хората в присъствието на Претеника на Аллах (с.а.с.)“
1 С други думи, мъжът е приел молбата на длъжника.
2 Аллаху акбар.
3 Субханаллах.
4 Самият Абу Бакр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар