Аллах Всевишния е казал: „…който зачита светините на Аллах, това е най-доброто за него при неговия Господ.“ (22: 30)
И е казал Всевишния: „…който зачита обредите на Аллах, това е от набожността на сърцата.“ (22: 32)
И е казал още: „…и спусни своето крило над вярващите!“ (15: 88)
И е казал Той: „…който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора…“ (5: 32)
1. От Абу Муса (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Вярващият за вярващия е като част от постройка, всяка част от която подсилва другата.“
И сплел пръстите на двете си ръце.“1
3. От ан-Нуман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„По своята взаимно обич, съчувствие и състрадание вярващите приличат на тялото: щом някоя негова част заболее, цялото тяло страда от безсъние и треска.“
4. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите:
„Пророкът (с.а.с.) целуна ал-Хасан, сина на Али, Аллах да е доволен и от двамата. Там присъстваше ал-Акра, син на Хабис, който каза:
„Аз имам десет деца, но не съм целувал никое от тях.“
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) погледна към него и каза:
„Който не проявява милосърдие, и към него не проявяват милосърдие.“
5. От Аиша (р.а.) се предават думите:
„При Пратеника на Аллах (с.а.с.) дойдоха хора от бедуините и попитаха:
„Целувате ли децата си?“
Той отговори утвърдително.
Казаха:
„Ала, кълнем се в Аллах, ние не целуваме.“
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
„Имам ли власт, ако Аллах е изтръгнал милосърдието от сърцата ви?“
6. От Джарир ибн Абдуллах (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който не проявява милосърдие към хората, и Аллах не проявява милосърдие към него.“
7. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Когато някой от вас води молитва на други хора, нека я облекчава – сред тях може да има немощни, болни, възрастни2. Но ако отслужва молитва сам, нека я удължава колкото желае.“
8. От Аиша (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) понякога преставал да върши нещо, макар и да му харесвало, защото се страхувал, че и хората ще започнат да го вършат [постоянно] и то ще се превърне в задължение за тях.
9. Пак от Аиша (р.а.) се предават думите, че Пророка (с.а.с.) е забранил на сподвижниците си да говеят постоянно от милосърдие към тях. Казали му:
„Но ти постоянно говееш.“
Отговорил им:
„Аз не съм като вас. Нощем моят Господ ме храни и пои.“
10. От Абу Катада ал-Харис, син на Риби (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Изправям се за молитва с желанието да я отслужвам дълго. Но чувам плач на дете и скъсявам молитвата си, защото не искам тя да обремени майката.“
11. От Джундуб ибн Абдуллах (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Когато някой отслужва утринната молитва, той изпълнява дълг към Аллах3. Нека Аллах не потърси от вас сметка за нещо относно дълга към Него. Ако от някого бъде потърсена сметка за нещо относно този дълг, Той ще го настигне, после ще го хвърли по лице в Огъня на Ада.“
12. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Мюслюманинът е брат на мюслюманина – той не го угнетява и не го предава4. Когато някой удовлетвори потребност на свой брат, Аллах ще удовлетвори негова потребност. Когато някой избави мюслюманин от затруднение, Аллах ще го избави от затруднение в Деня на възкресението. Когато някой прикрие мюслюманин, Аллах ше го прикрие в Деня на възкресението.“
13. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Мюслюманинът е брат на мюслюманина – не му изменя, не го лъже и не му отказва подкрепа. За всеки мюслюманин честта, имотът и животът на другите мюслюмани са неприкосновени. Благочестието е ето тук [в сърцето]. Достатъчно зло за човек е да пренебрегне своя брат мюслюманин.“
14. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не си завиждайте един на друг, не се мамете помежду си в търговията5, не се мразете, не си обръщайте гръб и не подбивайте цените си един на друг6! Бъдете братя, о, раби на Аллах! Мюслюманинът е брат за мюслюманина – не го угнетява, не го пренебрегва и не му отказва подкрепа. Благочестието е ето тук – той посочи към гръдта си три пъти. За всеки мюслюманин честта, имотът и животът на другите мюслюмани са неприкосновени.“
15. От Анас (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не е станал вярващ никой от вас, докато не обича за своя брат онова, което обича за себе си.“
16. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Помогни на свой брат, бил той угнетител или угнетен!“
Един мъж попитал:
„Пратенико на Аллах, ако той е угнетен, ще му помогна, но как да му помогна, ако е угнетител?“
Отговорил:
„Като го възпреш от гнета. Това значи да му помогнеш.“
17. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Мюслюманинът има пет задължения към мюслюманина:
„Мюслюманинът има шест права:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни повели седем неща и ни възбрани седем:
Повели ни да посещаваме болния, да изпровождаме покойника, да казваме Ярхамукаллах! (Аллах да се смили над теб!) на кихащия, да приемаме клетвата на заклеващия се, да помагаме на угнетения, да откликване на канещия и да разпостраняваме поздрава.
Възбрани ни да слагаме златни пръстени, да пием от сребърни съдове, да яздим на седла с възглавници от червена коприна, да обличаме дрехи от коприна и памук, както и само от коприна, и тънка, и с брокат.“
2 Във друг вариант се добавя и „и имащи потребност“.
3 Но също така се намира и под Негова закрила, и в състояние на обет към Него.
4 Не го предава на врага му.
5 Когато някой наддава в цената, без да иска да купи стоката, а само за да подведе някой друг. Това е забранено.
6 Ако някой търговец е продал дадена стока, не бива друг търговец да идва при същия купувач и да му предлага по-ниска цена, за да го откаже от покупката.
И е казал Всевишния: „…който зачита обредите на Аллах, това е от набожността на сърцата.“ (22: 32)
И е казал още: „…и спусни своето крило над вярващите!“ (15: 88)
И е казал Той: „…който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора…“ (5: 32)
1. От Абу Муса (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Вярващият за вярващия е като част от постройка, всяка част от която подсилва другата.“
И сплел пръстите на двете си ръце.“1
(всепризнат хадис)
2. От същия сподвижник се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Когато някой минава през джамиите или пазарите ни и носи стрели, нека хване с длан остриетата, за да не нарани някой мюслюманин.“
(всепризнат хадис)
3. От ан-Нуман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„По своята взаимно обич, съчувствие и състрадание вярващите приличат на тялото: щом някоя негова част заболее, цялото тяло страда от безсъние и треска.“
(всепризнат хадис)
4. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите:
„Пророкът (с.а.с.) целуна ал-Хасан, сина на Али, Аллах да е доволен и от двамата. Там присъстваше ал-Акра, син на Хабис, който каза:
„Аз имам десет деца, но не съм целувал никое от тях.“
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) погледна към него и каза:
„Който не проявява милосърдие, и към него не проявяват милосърдие.“
(всепризнат хадис)
5. От Аиша (р.а.) се предават думите:
„При Пратеника на Аллах (с.а.с.) дойдоха хора от бедуините и попитаха:
„Целувате ли децата си?“
Той отговори утвърдително.
Казаха:
„Ала, кълнем се в Аллах, ние не целуваме.“
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
„Имам ли власт, ако Аллах е изтръгнал милосърдието от сърцата ви?“
(всепризнат хадис)
6. От Джарир ибн Абдуллах (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който не проявява милосърдие към хората, и Аллах не проявява милосърдие към него.“
(всепризнат хадис)
7. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Когато някой от вас води молитва на други хора, нека я облекчава – сред тях може да има немощни, болни, възрастни2. Но ако отслужва молитва сам, нека я удължава колкото желае.“
(всепризнат хадис)
8. От Аиша (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) понякога преставал да върши нещо, макар и да му харесвало, защото се страхувал, че и хората ще започнат да го вършат [постоянно] и то ще се превърне в задължение за тях.
(всепризнат хадис)
9. Пак от Аиша (р.а.) се предават думите, че Пророка (с.а.с.) е забранил на сподвижниците си да говеят постоянно от милосърдие към тях. Казали му:
„Но ти постоянно говееш.“
Отговорил им:
„Аз не съм като вас. Нощем моят Господ ме храни и пои.“
(всепризнат хадис в смисъл, че Аллах Всевишния му дава сили, сякаш се е нахранил и утолил жаждата си).
10. От Абу Катада ал-Харис, син на Риби (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Изправям се за молитва с желанието да я отслужвам дълго. Но чувам плач на дете и скъсявам молитвата си, защото не искам тя да обремени майката.“
(разказан от ал-Бухари)
11. От Джундуб ибн Абдуллах (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Когато някой отслужва утринната молитва, той изпълнява дълг към Аллах3. Нека Аллах не потърси от вас сметка за нещо относно дълга към Него. Ако от някого бъде потърсена сметка за нещо относно този дълг, Той ще го настигне, после ще го хвърли по лице в Огъня на Ада.“
(разказан от Муслим)
12. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Мюслюманинът е брат на мюслюманина – той не го угнетява и не го предава4. Когато някой удовлетвори потребност на свой брат, Аллах ще удовлетвори негова потребност. Когато някой избави мюслюманин от затруднение, Аллах ще го избави от затруднение в Деня на възкресението. Когато някой прикрие мюслюманин, Аллах ше го прикрие в Деня на възкресението.“
(всепризнат хадис)
13. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Мюслюманинът е брат на мюслюманина – не му изменя, не го лъже и не му отказва подкрепа. За всеки мюслюманин честта, имотът и животът на другите мюслюмани са неприкосновени. Благочестието е ето тук [в сърцето]. Достатъчно зло за човек е да пренебрегне своя брат мюслюманин.“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
14. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не си завиждайте един на друг, не се мамете помежду си в търговията5, не се мразете, не си обръщайте гръб и не подбивайте цените си един на друг6! Бъдете братя, о, раби на Аллах! Мюслюманинът е брат за мюслюманина – не го угнетява, не го пренебрегва и не му отказва подкрепа. Благочестието е ето тук – той посочи към гръдта си три пъти. За всеки мюслюманин честта, имотът и животът на другите мюслюмани са неприкосновени.“
(разказан от Муслим)
15. От Анас (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не е станал вярващ никой от вас, докато не обича за своя брат онова, което обича за себе си.“
(всепризнат хадис)
16. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Помогни на свой брат, бил той угнетител или угнетен!“
Един мъж попитал:
„Пратенико на Аллах, ако той е угнетен, ще му помогна, но как да му помогна, ако е угнетител?“
Отговорил:
„Като го възпреш от гнета. Това значи да му помогнеш.“
(разказан от ал-Бухари)
17. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Мюслюманинът има пет задължения към мюслюманина:
- Да отвърне на поздрава му
- Да посети болния
- Да участва в погребенията
- Да откликне на поканата
- Когато [мюслюманин] кихне [и рече: „Алхамдулиллах! (Слава на Аллах!)]“, да каже: „Ярхамукаллах! (Аллах да се смили над теб!)“
(всепризнат хадис)
Във варианта на Муслим се казва:„Мюслюманинът има шест права:
- когато го срещнеш, поздрави го
- когато те покани, откликни му;
- когато потърси съвета ти, дай му искрен съвет;
- когато кихне и рече: „Алхамдулиллах! (Слава на Аллах!)“, ти му кажи: „Ярхамукаллах! (Аллах да се смили над теб!)“;
- когато се разболее, посети го;
- когато почине, изпрати го.“
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни повели седем неща и ни възбрани седем:
Повели ни да посещаваме болния, да изпровождаме покойника, да казваме Ярхамукаллах! (Аллах да се смили над теб!) на кихащия, да приемаме клетвата на заклеващия се, да помагаме на угнетения, да откликване на канещия и да разпостраняваме поздрава.
Възбрани ни да слагаме златни пръстени, да пием от сребърни съдове, да яздим на седла с възглавници от червена коприна, да обличаме дрехи от коприна и памук, както и само от коприна, и тънка, и с брокат.“
(всепризнат хадис)
1 Ал-Куртуби е казал: „Това е пример, който разкрива, че вярващите трябва да се подпомагат и подкрепят един друг. Това е сигурно предписание, което е напълно необходимо. Постройката е незавършена и не се получава полза от нея, ако отделните й части не се крепят взаимно и не се подсилват. Ако това не се направи, частите й се разпадат и строежът рухва. Така и вярващият е неспособен да се справи сам със земните и религиозните си дела без помощта и подкрепата на своя брат. Без нея той е неспособен да извърши всичките си добри дела и да се съпротивлява срещу онова, което му вреди. Тогава настъпва безредие и в земния му живот, и в религиозните му дела, и той върви подир загиващите.2 Във друг вариант се добавя и „и имащи потребност“.
3 Но също така се намира и под Негова закрила, и в състояние на обет към Него.
4 Не го предава на врага му.
5 Когато някой наддава в цената, без да иска да купи стоката, а само за да подведе някой друг. Това е забранено.
6 Ако някой търговец е продал дадена стока, не бива друг търговец да идва при същия купувач и да му предлага по-ниска цена, за да го откаже от покупката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар