Аллах Всевишния е казал: „О, вие, които вярвате, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение…“ 1 (3:200)
И е казал още: „И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благоветствай търпеливите…“ (2: 155)
И е казал още: „Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда“ (39: 10)
И е казал: „А който търпи и прощава, това е от значимите дела“ (42:43)
И е казал: „…Искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите“ (2: 153)
И е казал също: „И ще ви подложим на изпитание, докато отличим борещите се от вас по пътя на Аллах и търпеливите…“ (47: 31)
1. От Абу Малик ал-Харис ибн Асим ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Чистотата е половината от вярата2. [Словата] „Хвала на Аллах!“ (Алхамдулиллах) изпълват везната, а „Всеславен е Аллах“ (Субханаллах) и „Хвала на Аллах“ (Алхамдулиллах) изпълняват [разстоянието] между небесата и земята. Молитвата е светлина, милостинята е доказателство3, търпението е сияние, а Коранът е аргумент в твоя полза или против теб. Всички хора тръгват сутрин и всеки продава душата си, но един я избавя, а друг я погубва“4.
(разказан от Муслим)
2. От Абу Саид Саад, син на Малик ибн Синан ал-Худри, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че едни хора от мединските сподвижници (ансарите) поискали милостиня от Пратеника на Аллах (с.а.с.) и той им дал. После пак му поискали и пак им дал, докато се изчерпало всичко, с което разполагал. След като раздал наличното у него, той им казал: „Ако имах блага, не бих ги трупал [и крил] от вас“. Който се стреми към добродетелност, Аллах ще го направи добродетелен. Който не ламти за богатство, Аллах ще го обогати. А който проявява търпение, Аллах ще го удостои с търпение. Никой не е даряван с по-добър и щедър дар, отколкото е търпението“.
(всепризнат хадис)
3. От Абу Яхя Сухайб ибн Синан, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Удивително е положението на вярващия. Всяко положение за него е благо. Не е така за никой друг освен за вярващия. Ако му се случи радост, той е признателен и това е благо за него. Ако му се случи беда, той е търпелив и това [също] е благо за него“.
(разказан от Муслим)
4. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Когато на Пророка (с.а.с.) му стана тежко, започна да го обзема скръбта5 и тогава Фатима, Аллах да е доволен от нея, каза: „Скръб, бащице!“ Той каза: „От днес нататък не ще има скръб за баща ти“6. Когато той почина [Фатима] каза: „Бащице! Той откликна на Господ, Който го призова. Бащице! Раят на ал-Фирдаус ще е пристанът му. Бащице! Жалбата ни ще стигне до Джибрил“. Когато го погребаха, Фатима, Аллах да е доволен от нея, каза: „Понрави ли ви се да хвърляте пръст върху Пратеника на Аллах (с.а.с.)?“
(разказан от ал-Бухари)
6. От Абу Зайд Усама, син на Зайд ибн Хариса, освободен роб на Пророка (с.а.с.), който обичаше и него и баща му, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Дъщерята на Пророка (с.а.с.) изпрати [вестта]: „Синът ми е на прага [на смъртта], ела да присъстваш с нас!“ Той изпрати да предадат поздрав и каза: „На Аллах принадлежи онова, което Той взима и което дава. Всяко нещо при Него е с назован срок. Търпи и понасяй!7 Тя [отново] изпрати за него, заклевайки го да дойде при нея“. Той се изправи, а заедно с него – Саад ибн Убада, Муаз ибн Джабал, Убай ибн Кааб, Зайд ибн Сабит и [други] мъже, Аллах да е доволен от тях. Подадоха момчето на Пратеника на Аллах (с.а.с.), той го положи на коленете си да легне, а [телцето му] се гърчеше. Очите [на Пророка (с.а.с.)] се напълниха със сълзи. Тогава Саад каза: „Пратенико на Аллах, какво е това?“8 Той отговори: „Това е милосърдие, което Аллах Всевишния е вложил в сърцата на Своите раби“.
В друг вариант се казва: „… в сърцата на когото желае измежду Своите раби. Наистина Аллах е милосърден към Своите милосърдни раби“.
(всепризнат хадис)
6. От Сухайб (р.а.) се предават думите, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „Имало сред вашите предшественици цар, който имал магьосник. Когато остарял, [магьосникът] казал на царя: „Аз вече остарях. Изпрати ми някое момче, за да го науча на магьосничество.“ И царят му изпратил момче, за да го обучава. По пътя към магьосника имало монах9. Момчето седнало при него и чуло словата му, които го възхитили. Всякога, щом отивало при магьосника, то се отбивало при монаха и сядало при него, а щом отивало при магьосника, той го биел. Момчето се оплакало за това на монаха, който му казал: „Ако се страхуваш от магьосника, кажи, че те е задържало семейството ти, а ако се страхуваш от семейството си, кажи, че те е задържал магьосника!“ В това време то минало покрай огромно добиче, което задържало хората [и пречело на движението]. Момчето си казало: „Днес ще узная дали магьосникът е за предпочитане, или монаха“. Взело камък и казало: „О, Аллах, ако делото на монаха е по-любимо за Теб от делото на магьосника, убий това животно, за да преминават хората!“ Прицелило се в животното и го убило. Хората започнали да преминават. То отишло при монаха и го изветило [какво се е случило]. Казал: „Синко, днес вече си по-добър от мен. Виждам, че си съзрял. Ще бъдеш подложен на изпитания. Ако това стане, не ме издавай!“ Момчето изцерявало слепи и прокажени, лекувало хората от всякакви болести. Един от придворните на царя бил ослепял. Той чул за момчето и му донесъл много подаръци, като казал: „Всичко тук ще бъде твое, ако ме излекуваш“. Отговорило: „Аз не изцелявам никого, единствено Аллах Всевишния изцелява. Ако повярваш в Аллах Всевишния, аз ще отправя към Него зов и Той ще те изцели“. [Придворният] повярвал в Аллах Всевишния, Който го излекувал. Той отишъл при царя и седнал до него, както си сядал, а царят го попитал: „Кой ти върна зрението?“ Отговорил: „Моят Господ“. [Царят] попитал: „Нима имаш друг господар освен мен?“ Придворният отговорил: „Моят Господ и твоят Господ е Аллах“. Царят започнал да го изтезава и не престанал, докато привдорният не издал момчето. Довели го и царят му казал: „Момче, в магьосничеството ти си стигнал дотам, че изцеляваш слепите и прокажените, и го правиш, и го правиш“. А момчето отговорило: „Аз никого не лекувам, единствено Аллах Всевишния лекува“. Царят започнал да го изтезава и не престанал да го измъчва, докато не издало монаха. Довели монаха и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но той отказал. Тогава с един трион разрязали тялото му отгоре додолу и двете половини паднали на земята. После довели и придворния на царя, и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но и той отказал. Тогава с един трион разрязали тялото му отгоре додолу и двете половини паднали на земята. После довели и момчето и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но и то отказало. Предал го [царят] на група от придворните си с думите: „Отведете го и се изкачете с него на планината! Като стигнете върха и ако не се отвърне от религията си, хвърлете го [в пропастта]!“ Отвели го и се изкачили с него на планината. Казало: „О, Аллах, избави ме от тях, както желаеш!“ Планината се разтресла и те изпопадали [в пропастта]. Момчето се върнало при царя, който го попитал: „Какво се случи със спътниците ти?“ Отговорило: „Аллах Всевишния ме избави от тях“. Тогава [царят] го поверил на друга група от придворните си и им казал: „Вървете, натоварете го на гемия и като излезете в открито море, ако не се отвърне от религията си, изхвърлете го зад борда!“ Завели го, а момчето казало: „О, Аллах, избави ме от тях, както желаеш!“ Гемията се обърнала и те се издавили. Момчето пак се върнало при царя, който отново го попитал: „Какво се случи със спътниците ти?“, а то отговорило: „Аллах Всевишния ме избави от тях“. И казало още на царя: „Ти не ще ме убиеш, докато не направиш каквото ти повеля.“ Царят попитал: „Какво е то?“ Момчето отговорило: „Събери хората на видно място и ме разпъни на някой ствол, после вземи стрела от колчана ми, постави я на тетивата на лъка, изречи: „В името на Аллах, Господа на момчето!“, и стреляй! Едва като сториш това, ще ме убиеш“. Царят събрал хората на видно място и разпънал момчето на ствол, после взел стрела от колчана му, поставил я на тетивата на лъка, изрекъл: „В името на Аллах, Господа на момчето!“, и стрелял. Момчето било улучено в слепоочието, сложило ръка върху раната и издъхнало. Хората казали: „Повярвахме в Господа на момчето!“ Царят дошъл и към него били отправени думите: „Видя ли как те сполетя онова, от което се пазеше! Хората повярваха“. Тогава заповядал да изкопаят ями от двете страни на пътищата. Те били изкопани и в тях бил разпален огън. [Царят] казал: „Който не се отвърне от религията си, хвърлето го в огъня!“ Така и направили. Но дошла някаква жена с момче. Тя се поколебала да скочи в огъня. А момчето й казало: „Мамо, изтърпи, с теб е правдата!“
(разказан от Муслим)
7. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророкът (с.а.с.) мина покрай жена, която плачеше на гроб. Той каза: „Бой се от Аллах и бъди търпелива!“ Жената каза: „Махай се оттук, теб не те е сполетяла моята беда!“ Тя не го позна. Казали: „Това е Пророкът (с.а.с.)“ Тя отишла при вратата на Пророка (с.а.с.) и не намерила там вратари. Казала: „Не те познах“. Казал: „Търпението е само при първия удар“.
Във варианта на Муслим се казва: „…плачеше над свое момче“.
(всепризнат хадис)
8. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аллах Всевишния казва: „Няма при Мен друга награда освен Раят за Моя вярващ раб, чийто любим човек сред земните жители Аз съм прибрал и той е понесъл това“.
(разказан от ал-Бухари)
9. От Аиша (р.а.) се предава, че попитала Пратеника на Аллах (с.а.с.) за чумата и той я известил, че: „Това е наказание, изпращано от Аллах Всевишния срещу когото Той пожелае. Аллах е сторил това да бъде милосърдие за вярващите. Няма друга отплата освен тази на мъченика за всеки раб, попаднал на [място с] чума и останал в селището, като търпеливо е понасял и е знаел, че го сполетява само онова, което му е писано от Аллах“.
(разказан от ал-Бухари)
10. От Анас (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Аллах Всемогъщия и Всевеликия е казал: „Когато съм подложил на изпитание Свой раб чрез [лишаване от] две негови любими неща10 и е проявил търпение, Аз ще го възмездя за тях с Рая“.
(разказан от ал-Бухари)
11. От Ата ибн Аби Рабах се предават думите: „Синът на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, ми каза: „Да ти покажа ли жена от обитателите на Рая“. Отговорих утвърдително. Каза: „Ето тази чернокожа жена дойде при Пророка (с.а.с.) и каза: „Аз получавам епилепсия и се разголвам. Отправи зов към Аллах Всевишния за мен!“ Каза: „Ако желаеш, търпи и твой ще е Раят, а ако желаеш, ще отправя зов към Аллах Всевишния да те излекува!“ Тя каза: „Ще търпя“. Тогава каза: „Аз се разголвам. Отправи зов към Аллах да не се разголвам.“ И той отправи зов за нея“.
(всепризнат хадис)
12. От Абу Абдуррахман Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Сякаш още виждам Пратеника на Аллах (с.а.с.) да разказва за пророк от пророците, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари. Неговият народ го удрял и разкървавил, а той изтрил кръвта от лицето си и казал: „О, Аллах, прости на моя народ! Те не знаят“
(всепризнат хадис)
13. От Абу Саид и Абу Хурайра, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Винаги щом мюслюманин го сполети умора, болест, грижа, тъга, страдание, печал, дори трън, който му се е забил, Аллах изкупва така [част от] от провиненията му“.11
(всепризнат хадис)
14. От Ибн Масуд, Аллах да е довелен от него, се предават думите: „Влязох при Пророка (с.а.с.) когато го тресеше: Казах: „Пратенико на Аллах, тресе те силна треска.“ Каза: „Да, тресе ме за двама“. Казах: „Това е, защото ще имаш две отплати ли?“ Каза: „Да, така е. На всеки мюслюманин, сполетян от страдание, убождане и нещо по-голямо, Аллах изкупва [някои от] лошите му дела и снема от него [част от] греховете му, както листата окапват от дървото“.
(всепризнат хадис)
15. От Абу Хурайра (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „На когото Аллах желае благо, Той нещо му отнема“.
(разказан от ал-Бухари)
16. От Анас (р.а.) се предават думите, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Нека никой от вас не възжелава смъртта заради беда, която го е сполетяла. Ако трябва нещо да направи, нека изрече: „О, Аллах, дай ми живот, докато животът е благо за мен, и ме прибери, когато смъртта ще е благо за мен!“
(всепризнат хадис)
17. От Абу Абдуллах Хаббаб ибн ал-Арат (р.а.) се предават думите: „Оплаквахме се на Пратеника на Аллах (с.а.с.) докато лежеше, опрял под главата си плащ за възглавница в сянката на [храма] ал-Кааба. Казахме: „Не ще ли помолиш да ни се помогне, не ще ли отправиш зов за нас?“ Той каза: „Един мъж от вашите предшественици бе подложен на такова наказание: изкопаха за него дупка в земята и го сложиха там, после донесоха трион и го разрязаха на две от главата [надолу], и с метални зъбци разкъсаха плътта и костите му. Но това не го възпря от религията му. Кълна се в Аллах, Той наистина ще довърши това дело, додето конникът ще може да пропътува от Сана до Хадрамаут, без да се страхува за овцете си от друго освен от Аллах и от вълците. Ала вие бързате“.
В друг вариант се казва: „…лежеше, опрял под главата си плащ за възглавница, а нас ни бе сполетяла беда от съдружаващите“
(разказан от ал-Бухари)
18. От Ибн Масуд (р.а.) се предават думите: „Когато беше сражението в [долината] Хунайн, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) избра хора за подялбата. Той даде на ал-Акраа ибн Хабис сто камили. И даде на Уайна ибн Хисн също толкова. И даде на хора измежду знатните араби, които бе избрал за подялбата в този ден. Някакъв мъж каза: „Кълна се в Аллах, тази подялба не е справедлива и с нея не се желае Лика на Аллах!“ Аз казах: „Кълна се в Аллах, непременно ще известя Пратеника на Аллах (с.а.с.)“. Отидох при него и го известих какво е казал [мъжът]. Лицето му потъмня12 и заприлича на червено багрило. После каза: „Кой ще е справедлив, ако не е справедлив Аллах, както и Неговият Пратеник?“ После каза: „Да се смили Аллах над Муса, на когото бяха причинявани по-големи страдания, но той прояви търпение!“ Казах си: „Не е грях, повече не ще му съобщавам какво се говори“.
(всепризнат хадис).
19. От Анас (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Ако Аллах пожелае за Своя раб добро, Той ускорява за него възмездието в земния живот. А ако пожелае за Своя раб зло, Той се въздържа за греха му, за да му плати напълно за него в Деня на възкресението“.
И е казал Пророкът (с.а.с.): „Голямото въздеяние е заедно с голямото изпитание. Онзи, който се задоволи, за него е доволството, а който се разгневи, за него е гневът“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис)
20. От Анас (р.а.) се предават думите: „Абу Талха (р.а.) имаше болен син. Докато той бил навън момчето починало. Щом се върнал, попитал: „Какво прави синът ми?“ Ум Сулайм, майката на момчето, отговорила: „То сега е по-спокойно от всякога“. Поднесла му вечерята и вечерял. После я обладал и когато приключил, тя казала: „Момчето го погребаха“. На сутринта Абу Талха отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го известил [за това]. Той попитал: „Любихте ли се през нощта?“ Отговорил утвърдително. Той казал: „О, Аллах, благослови ги!“ [Жената на Абу Талха] родила момче. Абу Талха ми каза: „Иди да го занесеш при Пророка (с.а.с.)!“ И изпрати с него фурми. [Пророкът] каза: „Има ли с него нещо?“ Каза: „Да, фурми“. Пророкът (с.а.с.) ги взе и ги сдъвка, после ги извади от устата си, сложи ги в устата на детето, разтърка небцето му и го назова Абдуллах“12.
Във варианта на ал-Бухари се казва: „Ибн Уайна каза: ‚Мъж от мединските помагачи13 каза: „Видях девет момчета, всички четяха Корана“, т.е. – от децата на родения тогава Абдуллах.
Във вариант на Муслим се казва: „Почина син на Абу Талха от Ум Сулайм. Тя каза на семейството си: „Не говорете на Абу Талха за сина му, докато аз не поговоря с него“. Щом дошъл, тя му сложила вечеря и ял, и пил. После се нагиздила за него с най-хубавото, с което се била гиздила дотогава, и той се съвкупил с нея. Когато видяла, че се е наситил след обладаването, попитала: „Как мислиш, ако някои хора дадат нещо назаем на някое семейство и си го поискат, то има ли право да ги възпре?“ Отговорил отрицателно. Казала: „Потърси тогава равносметка за сина си!“14 Той се разгневил, после казал: „Ти ме остави да се омърся и тогава ме извести за сина ми“. И тръгнал, та отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.), и го известил какво се е случило. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: „Аллах да благослови нощта ви!“ [Жената на Абу Талха] забременяла. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) бил на път и тя – с него. Когато се връщал от път в ал-Медина, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не влизал [в града] нощем. Наближили ал-Медина и жената почувствала родилните болки. Абу Талха се задържал при нея, а Пратеникът на Аллах (с.а.с) потеглил. Абу Талха казал: „Знаеш, Господи, че ме възхищава да тръгна с Пратеника на Аллах (с.а.с.), когато той тръгва, и да вляза с него, когато той влиза, но ме задържа това, което виждаш.“ Ум Сулайм каза: „Абу Талха, вече не усещам, каквото усещах. Потегли на път, и ние ще потеглим!“ И почувствала родилните болки, когато пристигнали, и родила момче. Моята майка ми каза: „Анас, никоя не ще го кърми, докато не го занесеш на Пратеника на Аллах (с.а.с.). На сутринта го понесох и се отправих към Пратеника на Аллах (с.а.с.)“. И после е разказана останалата част от хадиса15.
(всепризнат хадис)
21. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Не е силен якият в борбата, а е силен само онзи, който се владее при гнев!“
(всепризнат хадис)
22. От Сюлейман ибн Сурад (р.а.) се предават думите: „Седях с Пророка (с.а.с.), когато двама мъже се наругаха. Лицето на единия почервеня и вените му се подуха. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Наистина знам слова, които ако [мъжът] бе изрекъл, щеше да му мине. Ако бе казал: „Аллах да ме опази от прокълнатия сатана!“16, щеше да му мине“. Казаха [на мъжа]: „Пророкът (с.а.с.) каза: „Изречи: „Аллах да ме опази от прокълнатия сатана!“
(всепризнат хадис)
23. От Муаз ибн Анас (р.а.), се предава, че Пророкът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Който потисне силен яд, след като е моъл да му се поддаде, него Аллах, Всеславния и Всевишния, ще призове начело на творенията в Деня на възкресението, дори ще му даде да избере която желае от чернооките райски деви.“
(разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
24. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че някакъв мъж помолил за съвет Пратеника на Аллах (с.а.с.), който казал: „Не се гневи!“ и повторил многократно думите си: „Не се гневи!“
(разказан от ал-Бухари)
25. От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „За вярващия мъж и вярващата жена изпитанието чрез техния живот, деца и имот остава до срещата с Аллах Всевишния, когато над тях не ще тегне грях.“
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).
26. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Уайна ибн Хиси пристигна и отседна при племенника си ал-Хур ибн Кайс. Той бе от групата, с която Омар, Аллах да е доволен от него, се бе сближил. Четците17 бяха тези, които присъстваха на събиранията с Омар, Аллах да е доволен от него, и с тях се съвещаваше, и с възрастни18, и с млади. Уайна каза на племеника си: „Племеннико, ти си влиятелен пред този повелител, измоли ми позволение пред него [да ме приеме]!“ Той измолил позволение и Омар позволил. Когато [Уайна] влязъл, казал: „Хей, Ибн ал-Хаттаб, кълна се в Аллах, ти не ни даваш обилие и не ни управляваш справедливо!“ Омар, Аллах да е доволен от него, се разгневил, дори възнамерявал да се саморазправи с него. Ал-Хур му казал: „Повелителю на вярващите, Аллах Всевишния е казал на Своя Пророк (с.а.с.): „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!“ (7:199) Този е от невежите“. Кълна се в Аллах, когато Омар прочел това [знамение], той не го престъпил. Бил човек, който прекарва много време над Книгата на Аллах Всевишния.“
(разказан от ал-Бухари)
27. От Ибн Масуд (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Подир мен ще има себичност19 и положения, които ще отхвърляте.“ Попитаха: „Пратенико на Аллах, какво ще ни повелиш?“ Той каза: „Ще отдавате правото, което дължите20 и ще молите Аллах за онова, което е ваше право?“
(всепризнат хадис)
28. От Абу Яхя Усайд ибн Худайр (р.а.) се предава, че мъж от мединските помощници ансарите попитал: „Пратенико на Аллах, защо не ми възложиш да управлявам, както си възложил на еди-кого си?“ Той казал: „Подир мен ще се сблъскате със себичност, но проявете търпение, докато ме срещнете при Басейна!“21
(всепризнат хадис)
29. От Абу Ибрахим Абдуллах, син на Абу Ауфа, Аллах да е довелн от двамата, се предава, че при едно от своите сражения, в които встъпил в битка с врага, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изчакал слънцето да залезе, изправил се сред тях [бойците] и казал: „Хора, не възжелавайте битката с врага и молете Аллах за благополучие, но ако встъпите в битка с него, бъдете търпеливи и знайте, че Раят е под сениките на мечовете!“22 После Пророкът (с.а.с.) казал: „О, Аллах, Който низпославаш Книгата23, движиш облаците и разгромяваш съюзените племена, разгроми ги и ни подкрепи да ги победим!“
С Аллах е сполуката.
(всепризнат хадис)
1 Т.е проявявайте търпение в служенето на Аллах, понасянето на бедите и избягването на греховете. Тръбва да се надвиват с търпение неверниците, т.е вярващите да бъдат по-търпеливи от тях.
2 Въздаянието за него е колкото половината от въздаянието за вярата.
3 Милостиняра аргументира, че онзи, който я дава, вярва.
4 Който продаде душата си на Аллах, я избавя от мъчението, а който я продаде на сатаната, я погубва в огъня на Ада.
5 Обхваща го предсмъртна агония.
6 Защото ще премине от Дома на изчезването и скърбите в Дома на вечността и чистотата.
7 С търпението си тя се стреми към въздаяние от своя Господ
8 Думите на Саад, Аллах да е доволен от него, изразяват учудването му, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) проявява слабост.9
9 Има се предвид християнски монах или отшелник в параклис. Второто е по-вероятно.
10 Имат се предвид очите.
11 В хадиса се подчертава, че болестите и другите страдания, които сполетяват вярващия, го пречистват от греховете. Не бива човек да е болен или да страда например и да пропуска възможността за награда.
12 Абдуллах – „Раб на Аллах“.
13 Ансарите.
14 Т.е да потърси въздаяние от Аллах Всевишния за загубата на сина си.
15 В хадиса се разяснява, че е препоръчително да се посрещат трърдо бедите и да не се допуска те да отклоняват вниманието от вярата. Жената трябва да се разкрасява за съпруга си и да откликва на желанията му, както и да полага усилия за негово благо. Позволено е при необходимост да се премълчава и да се отклонява вниманието, стига да не се лъже.
16 Аузу биллахи мина-ш-шайтани-р-раджим.
17 Под „четци“ тук се подразбират учените и задълбочените в знанието мъже.
18 Навършили трийсетгодишна възраст.
19 Не те, а други ще бъдат предпочетени при разпределянето на приходите, благата ще бъдат узурпирани, ще има дискриминация и ще доминират личните интереси.
20 Тоест трябва да се подчиняват на несправедливите към тях и да не се бунтуват, но това се ограничава от условието да не допускат очевидно неверие.
21 „Басейна“ – райският извор ал-Каусар.
22 Ал-Картуби е казал: „Това е от локаничното, обобщаващо и скъпоценно слово, което обхваща различни видове красноречие, съчетано с лаконизъм и благозвучие. То известява, че трябва да се подбужда към Свещената борба и съобщава, че за нея се получава въздаяние и че трябва да се подбужда към атака спрямо врага, да се използват мечевоте и да има единодействие при настъпление, така че мечевоте да засенчват сражаващите се: „Ибн ал-Джаузи е казал: „Има се предвид, че Раят се постига чрез Свещена борба, а сенките на мечовете означава двамата противници така да са се доближили, че всеки от тях да е под сянката на чуждия меч, вдигнат в стремеж да го убие. Това става само при ожесточен ръкопашен бой“.
23 Под „Книгата“ се разбира Свещеният Коран и всички Писания, низпослани от Аллах Всевишния на земята: „Съюзените племена“ са групите са неверници, обединени срещу Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар