Аллах Всевишния е казал: „И когато вярващите видяха племената, рекоха: „Това е, което ни обещава Аллах, а и Неговия Пратеник. Казва истината Аллах, а и Неговият Пратеник“. И това им надбави само вяра и покорност.“ (33: 22)
И е казал Аллах Всевишния: „За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!“, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той – ] Блюстителя!“ И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.“ (3: 173-174)
И е казал Аллах Всевишния: „И се уповавайте на Вечноживия, Който не умира…“ (25: 58)
И е казал още: „…На Аллах да се уповават вярващите!“ (14: 11)
И е казал също: „А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах!…“ (3: 159)
Известни са много коранични знамения, свързани с упованието.
Аллах Всевишния е казал: „…И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен…“ (65: 3)
И е казал още: „Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават.“ (8: 2)
Кораничните знамения за предимствата на упованието на Аллах са много и знайни.
А хадисите са:
1. Първият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Бяха ми показани народите. Видях пророк с група1, [друг] пророк с един или двама човека, [трети] пророк без никого. Тогава пред мен се извиси велико множество и предположих, че това е моята общност, но ми бе казано: „Това са Муса и неговият народ. Ала погледни към хоризонта!“ Погледнах и изведнъж – велико множество! Бе ми казано: „Погледни към другия хоризонт!“ И изведнъж – велико множество. Бе ми казано: „Това е твоята общност заедно със седемдесет хиляди , които влизат в Рая без равносметка и без мъчение“. После той стана и влезе в жилището си, а хората се впуснаха в разговор за онези, които ще влязат в Рая без равносметка и без мъчение. Някой каза: „Може би те са онези, които са съпровождали Пратеника на Аллах (с.а.с.)“. Друг каза: „Може би са онези, които са родени като мюслюмани и нищо не са съдружавали с Аллах“. Споменаха и други неща. Тогава насреща им излезе Пратеникът на Аллах (с.а.с.) и попита: „В какъв [разговор] сте се впуснали?“ Съобщиха му. Той каза: „Те са онези, които не правят талисмани и не ги търсят от други хора, и които не прибягват до гадателства, и на своя Господ се уповават“. Тогава се изправи Уккаша ибн Мухсин и каза: „Зови Аллах да ме стори от тях“. А той каза: „Ти си от тях“. После стана и друг мъж, и каза: „Зови Аллах да стори и мен един от тях!“ А той каза: „Уккаша те изпревари в това“.
2. Вторият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен, и от него, и от баща му, се предава също, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: „О, Аллах, на Теб се отдадох, в Теб повярвах, на Теб се уповавам, при Теб ще се завърна и заради Теб противоборствах2. О, Аллах, моля да ме опази Твоята мощ – няма друг бог освен Теб – да не ме отклониш. Ти си Вечноживия, Който не умира, докато и джиновете, и хората умират“.
3. Третият: „Също от сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той – ] Блюстителя!“ са [думи] изречени от Ибрахим, когато го хвърлили в огъня. Изрече ги и Пратеникът на Аллах (с.а.с.) когато някои казаха: „Хората се насъбраха против нас, страхувайте се!“, но вярата им се усили и казаха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той – ] Блюстителя!“
4. Четвъртият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „В Рая ще влязат народи, чиито сърца са като сърцата на птиците“.3
5. Петият: „От Джабир (р.а.) се предава, че участвал в поход с Пратеника на Аллах (с.а.с.), по посока на Наджд. Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се завърнал, с него се завърнал и той. По пладне се озовали в долина с множество бодливи акации, където Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отседнал, а хората се разпръснали на сянка под дърветата. „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отседна под една самура4, закачи на нея меча си и се унесохме в сън. Изведнъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни призова, и ето пред него – някакъв бедуин. [Пратеникът на Аллах (с.а.с.)] каза: „Този извадил над мен меча ми [от ножницата], докато съм спял. Събудих се, а той с гол меч в ръка ми каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Три пъти казах: „Аллах!“. [Пророкът (с.а.с.)] не го наказа и си седна“
Във варианта на този хадис, цитиран от Абу Бакр ал-Исмаили и неговия сборник Сахих (Достоверен), се казва: „Каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Каза: „Аллах!“ И мечът падна от ръката му. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) взе меча и каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Каза: „Бъди най-добрият, който взима [в плен]!“ Каза: „Ще засвидетелстваш [ли], че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах?“ Каза: „Не, ала ще ти дам обет да не се сражавам с теб и да не бъда с хора, които се сражават с теб“. Той го пусна да си върви. Тогава отиде при сподвижниците си и каза: „Идвам при вас от най-добрия човек“.
6. Шестият: „От Омар (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Ако истински се уповавате на Аллах, Той ще ви дарява препитание, както го дарява на птиците. Сутрин излизат гладни, а вечер се връщат нахранени“.
7. Седмият: „От Абу Имара ал-Бара, син на Азиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Човече, щом се прибереш в постелята си, изречи: „О, Аллах, отдадох душата си на Теб, обърнах лицето си към Теб, поверих делата си на Теб, потърсих убежище при Теб от желания по Теб и от страх пред Теб. Няма убежище и няма избавление от Теб освен при Теб. Аз повярвах в Твоята Книга, която Ти низпосла, и в Твоя Пророк, когото Ти изпрати“6. Ако умреш през нощта, ще умреш с вродената си природа, а ако доживееш до сутринта, ще си постигнал добро.“
8. Осмият: „От Абу Бакр, Винаги правдивия, Аллах да е доволен от него, Абдуллах ибн Осман ибн Амир ибн Омар ибн Кааб ибн Саад ибн Тайм ибн Мурра ибн Кааб ибн Луай ибн Галиб от клона Тайм на племето Курайш, Аллах да е доволен от него, сина на майка и баща – сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се предават думите: „Гледах краката на съдружаващите с Аллах, когато бяхме в пещерата, а те бяха над главите ни. Казах: „Пратенико на Аллах, ако някой от тях погледне в краката си , ще ни види“. Той каза: „Как мислиш, Абу Бакр, след като ние сме двама, а Аллах е Третият?“
9. Деветият: „От майката на вярващите Ум Салама, на име Хинд, дъщеря на Абу Умайя Хузайфа от племето Махзум, Аллах да е доволен от нея, се предава, че когато излизал от дома си, Пророкът (с.а.с.) казвал: „В името на Аллах, уповавам се на Аллах! О, Аллах, моля Те да ме опазиш да не се заблудя и да не бъда заблуден, да не допусна грешка и да не бъда въвлечен в грешка, да не угнетя и да не бъда угнетен, да не проявя невежество и да не бъдат невежи към мен!“
11. От Анас (р.а.) се предават думите: „Имаше двама братя през епохата на Пророка (с.а.с.). Единият от тях идваше [да служи] при Пророка (с.а.с.), а другият се занимаваше с професията си. Последният се оплака от брат си на Пророка (с.а.с.), а той каза: „Възможно е чрез него да получиш препитание“.
1 До десет човека.
2 Враждувах с враговете на религията.
3 Това означава, че се уповават, а също е казано, че сърцата им са нежни.
4 Дърво от вида на акациите с малки листа и къси бодли.
5 Зат ар-Рикаа – „Кръпките“. Мястото е наречено така, защото там си закърпили знамената, с според друго обяснение – защото краката им затънали и се образували дупки.
6 Аллахумма асламту илайка, уа фауадту амри илайка, уа алжаату захри илайка, рагбатан уа рахбатан илайка, ля малджа уа ля манжа минка илля илайка, аманту бикитабика-ллази анзалта уа би-набиика-ллази арсалт.
7 Бисмилляхи, тауаккалту аля-ллах. Уа ля хаула уа ля ку уата илля би-ллях.
И е казал Аллах Всевишния: „За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!“, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той – ] Блюстителя!“ И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.“ (3: 173-174)
И е казал Аллах Всевишния: „И се уповавайте на Вечноживия, Който не умира…“ (25: 58)
И е казал още: „…На Аллах да се уповават вярващите!“ (14: 11)
И е казал също: „А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах!…“ (3: 159)
Известни са много коранични знамения, свързани с упованието.
Аллах Всевишния е казал: „…И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен…“ (65: 3)
И е казал още: „Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават.“ (8: 2)
Кораничните знамения за предимствата на упованието на Аллах са много и знайни.
А хадисите са:
1. Първият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Бяха ми показани народите. Видях пророк с група1, [друг] пророк с един или двама човека, [трети] пророк без никого. Тогава пред мен се извиси велико множество и предположих, че това е моята общност, но ми бе казано: „Това са Муса и неговият народ. Ала погледни към хоризонта!“ Погледнах и изведнъж – велико множество! Бе ми казано: „Погледни към другия хоризонт!“ И изведнъж – велико множество. Бе ми казано: „Това е твоята общност заедно със седемдесет хиляди , които влизат в Рая без равносметка и без мъчение“. После той стана и влезе в жилището си, а хората се впуснаха в разговор за онези, които ще влязат в Рая без равносметка и без мъчение. Някой каза: „Може би те са онези, които са съпровождали Пратеника на Аллах (с.а.с.)“. Друг каза: „Може би са онези, които са родени като мюслюмани и нищо не са съдружавали с Аллах“. Споменаха и други неща. Тогава насреща им излезе Пратеникът на Аллах (с.а.с.) и попита: „В какъв [разговор] сте се впуснали?“ Съобщиха му. Той каза: „Те са онези, които не правят талисмани и не ги търсят от други хора, и които не прибягват до гадателства, и на своя Господ се уповават“. Тогава се изправи Уккаша ибн Мухсин и каза: „Зови Аллах да ме стори от тях“. А той каза: „Ти си от тях“. После стана и друг мъж, и каза: „Зови Аллах да стори и мен един от тях!“ А той каза: „Уккаша те изпревари в това“.
(всепризнат хадис)
2. Вторият: „От сина на Аббас, Аллах да е доволен, и от него, и от баща му, се предава също, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: „О, Аллах, на Теб се отдадох, в Теб повярвах, на Теб се уповавам, при Теб ще се завърна и заради Теб противоборствах2. О, Аллах, моля да ме опази Твоята мощ – няма друг бог освен Теб – да не ме отклониш. Ти си Вечноживия, Който не умира, докато и джиновете, и хората умират“.
(всепризната хадис. Текстът е на Муслим, предаде със съкращения от ал-Бухари)
3. Третият: „Също от сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той – ] Блюстителя!“ са [думи] изречени от Ибрахим, когато го хвърлили в огъня. Изрече ги и Пратеникът на Аллах (с.а.с.) когато някои казаха: „Хората се насъбраха против нас, страхувайте се!“, но вярата им се усили и казаха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен е [Той – ] Блюстителя!“
(разказан от ал-Бухари)
В друг вариант от сина на Аббас, Аллах да е доволен от него, и от баща му, се казва: „Последните слова на Ибрахим, мир нему, когато го хвърлиха в огъня, били: „Достатъчен ми е Аллах. Колко прекрасе е [Той – ] Блюстителя!“.4. Четвъртият: „От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „В Рая ще влязат народи, чиито сърца са като сърцата на птиците“.3
(разказан от Муслим)
5. Петият: „От Джабир (р.а.) се предава, че участвал в поход с Пратеника на Аллах (с.а.с.), по посока на Наджд. Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се завърнал, с него се завърнал и той. По пладне се озовали в долина с множество бодливи акации, където Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отседнал, а хората се разпръснали на сянка под дърветата. „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отседна под една самура4, закачи на нея меча си и се унесохме в сън. Изведнъж Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни призова, и ето пред него – някакъв бедуин. [Пратеникът на Аллах (с.а.с.)] каза: „Този извадил над мен меча ми [от ножницата], докато съм спял. Събудих се, а той с гол меч в ръка ми каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Три пъти казах: „Аллах!“. [Пророкът (с.а.с.)] не го наказа и си седна“
(всепризнат хадис).
В друг вариант се казва: „Джабир каза: „Бяхме при Зат ар-Рукаа5 с Пратеника на Аллах (с.а.с.) и ето, че стигнахме до сенчесто дърво, което оставихме за Пратеника на Аллах (с.а.с.). Тогава дойде мъж от съдружаващите. Мечът на Пратеника на Аллах (с.а.с.) бе закачен на дървото. Извади го [съдружаващият от ножницата] и каза: „Страх ли те е от мен?“ Каза: „Не!“ Каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Каза: „Аллах!“Във варианта на този хадис, цитиран от Абу Бакр ал-Исмаили и неговия сборник Сахих (Достоверен), се казва: „Каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Каза: „Аллах!“ И мечът падна от ръката му. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) взе меча и каза: „Кой [сега] ще ме възпре от теб?“ Каза: „Бъди най-добрият, който взима [в плен]!“ Каза: „Ще засвидетелстваш [ли], че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах?“ Каза: „Не, ала ще ти дам обет да не се сражавам с теб и да не бъда с хора, които се сражават с теб“. Той го пусна да си върви. Тогава отиде при сподвижниците си и каза: „Идвам при вас от най-добрия човек“.
6. Шестият: „От Омар (р.а.) се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва: „Ако истински се уповавате на Аллах, Той ще ви дарява препитание, както го дарява на птиците. Сутрин излизат гладни, а вечер се връщат нахранени“.
(разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
7. Седмият: „От Абу Имара ал-Бара, син на Азиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Човече, щом се прибереш в постелята си, изречи: „О, Аллах, отдадох душата си на Теб, обърнах лицето си към Теб, поверих делата си на Теб, потърсих убежище при Теб от желания по Теб и от страх пред Теб. Няма убежище и няма избавление от Теб освен при Теб. Аз повярвах в Твоята Книга, която Ти низпосла, и в Твоя Пророк, когото Ти изпрати“6. Ако умреш през нощта, ще умреш с вродената си природа, а ако доживееш до сутринта, ще си постигнал добро.“
(всепризнат хадис)
Във варианта в двата сборника Сахих (Достоверен) се предава, че ал-Бара е казал: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ми каза: „Когато отиваш в постелята си, извърши ритуално измиване като измиването преди молитва, после легни на дясната си страна и изречи… (горните думи)“. После каза: „И стори това да са последните ти думи!“8. Осмият: „От Абу Бакр, Винаги правдивия, Аллах да е доволен от него, Абдуллах ибн Осман ибн Амир ибн Омар ибн Кааб ибн Саад ибн Тайм ибн Мурра ибн Кааб ибн Луай ибн Галиб от клона Тайм на племето Курайш, Аллах да е доволен от него, сина на майка и баща – сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се предават думите: „Гледах краката на съдружаващите с Аллах, когато бяхме в пещерата, а те бяха над главите ни. Казах: „Пратенико на Аллах, ако някой от тях погледне в краката си , ще ни види“. Той каза: „Как мислиш, Абу Бакр, след като ние сме двама, а Аллах е Третият?“
(всепризнат хадис)
9. Деветият: „От майката на вярващите Ум Салама, на име Хинд, дъщеря на Абу Умайя Хузайфа от племето Махзум, Аллах да е доволен от нея, се предава, че когато излизал от дома си, Пророкът (с.а.с.) казвал: „В името на Аллах, уповавам се на Аллах! О, Аллах, моля Те да ме опазиш да не се заблудя и да не бъда заблуден, да не допусна грешка и да не бъда въвлечен в грешка, да не угнетя и да не бъда угнетен, да не проявя невежество и да не бъдат невежи към мен!“
(достоверен хадис, разказан от Абу Дауд, ат-Тирмизи и други чрез авторитетни първоизвори. Ат-Тирмизи го е определил като достоверен и добър хадис“. (Тук е цитиран текстът на Аду Дауд)).
10. Десетият: „От Анас (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Който изрече [при излизане на дома си]: „В името на Аллах, уповавам се на Аллах! Няма мощ и няма сила освен чрез Аллах!“7, на него му се казва: „Напътен си, избавен си и си предпазен“. И сатаната се отстранява от него“. (разказан от Абу Дауд, ат-Тирмизи, ан-Насаи и други. Ат-Тирмизи го е определил като добър хадис. Абу Дауд е добавил: „И казва [сатаната] на друг сатана: „Как се чувстваш с човек, който наистина е напътен, избавен и предпазен?“)
11. От Анас (р.а.) се предават думите: „Имаше двама братя през епохата на Пророка (с.а.с.). Единият от тях идваше [да служи] при Пророка (с.а.с.), а другият се занимаваше с професията си. Последният се оплака от брат си на Пророка (с.а.с.), а той каза: „Възможно е чрез него да получиш препитание“.
(разказан от ат-Тирмизи чрез авторитетни първоизвори).
1 До десет човека.
2 Враждувах с враговете на религията.
3 Това означава, че се уповават, а също е казано, че сърцата им са нежни.
4 Дърво от вида на акациите с малки листа и къси бодли.
5 Зат ар-Рикаа – „Кръпките“. Мястото е наречено така, защото там си закърпили знамената, с според друго обяснение – защото краката им затънали и се образували дупки.
6 Аллахумма асламту илайка, уа фауадту амри илайка, уа алжаату захри илайка, рагбатан уа рахбатан илайка, ля малджа уа ля манжа минка илля илайка, аманту бикитабика-ллази анзалта уа би-набиика-ллази арсалт.
7 Бисмилляхи, тауаккалту аля-ллах. Уа ля хаула уа ля ку уата илля би-ллях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар