Аллах Всевишния е казал: „Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг; и закоравяха сърцата им…“ (57: 16)
И е казал Всевишния: „И проводихме след тях Иса, сина на Мариам, и му дадохме Инджила, и вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие. Но монашестовото го измислиха те, не сме им го предписали Ние – освен стремеж към благоволението на Аллах, – а и не го спазваха, както трябваше да се спазва…“ (57: 21)
И е казал също: „И не приличай на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела“. (16: 92)
И е казал още: „И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!“ (16: 99)
Що се отняся до хадисите, измежду тях са следните:
1. От Аиша (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) влязъл при нея, когато там имало никаква жена. Попита я коя е тя. Отговори: „Това е еди-коя си, която [надълго] говори за молитвата си.“
Той каза: „Не, ваш дълг е онова, което е по силите ви. Кълна се в Аллах, Аллах не се отегчава, докато вие не се отегчите1. Най-любимото за Него е служенето на онзи, който е постоянен в това“
3. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
„Абдуллах, не бъди като еди-кого си, който бодърстваше [за молитви], но изостави това!“
4. От Аиша (р.а.) се предават думите: „Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изпускаше молитвата през нощта, защото го болеше нещо или по друга причина, той отслужваше през деня дванайсет поклона.“
И е казал Всевишния: „И проводихме след тях Иса, сина на Мариам, и му дадохме Инджила, и вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие. Но монашестовото го измислиха те, не сме им го предписали Ние – освен стремеж към благоволението на Аллах, – а и не го спазваха, както трябваше да се спазва…“ (57: 21)
И е казал също: „И не приличай на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела“. (16: 92)
И е казал още: „И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!“ (16: 99)
Що се отняся до хадисите, измежду тях са следните:
1. От Аиша (р.а.) се предава, че Пророкът (с.а.с.) влязъл при нея, когато там имало никаква жена. Попита я коя е тя. Отговори: „Това е еди-коя си, която [надълго] говори за молитвата си.“
Той каза: „Не, ваш дълг е онова, което е по силите ви. Кълна се в Аллах, Аллах не се отегчава, докато вие не се отегчите1. Най-любимото за Него е служенето на онзи, който е постоянен в това“
(всепризнат хадис)
2. От Омар ибн ал-Хаттаб (р.а.) се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
„Който заспи по време на нощното си бдение1 и пропусне част от него, това му се записва, сякаш го е отслужил през нощта, ако го извърши между утринната и обедната молитва“.
„Който заспи по време на нощното си бдение1 и пропусне част от него, това му се записва, сякаш го е отслужил през нощта, ако го извърши между утринната и обедната молитва“.
(разказан от Муслим)
3. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
„Абдуллах, не бъди като еди-кого си, който бодърстваше [за молитви], но изостави това!“
(всепризнат хадис)
4. От Аиша (р.а.) се предават думите: „Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изпускаше молитвата през нощта, защото го болеше нещо или по друга причина, той отслужваше през деня дванайсет поклона.“
(разказан от Муслим)
Няма коментари:
Публикуване на коментар